В момента чета...70

savina123, на мен Глина ми хареса.Най- вече начина по който е написана, със старите, забравени думи и описанието на героите.

И чета сега Малори, и ми е толкова бавна и безинтересна. Но ще я мина по диагонал...

На мен "Малори" много ми беше харесала. Даже май ми беше в номинациите за книга на годината за 2020.

Много съм доволна от последните две книги, които прочетох, много ми харесаха, макар и съвсем различни.
"Шестият пръст" на Деляна Манева и "Бал в Мулен Руж" на Радостина А.Ангелова

Първата книга е дебютна и не бих й обърнала внимание, ако не беше един прекрасен и интелигентен отзив във ФБ. Кратичка, но съвсем добра и въздействаща.

На Радостина съм чела Виенски апартамент и Афиши в огледалото, които също ми харесаха, но тази най-много. Описателна, обаятелна и интересна е, препоръчвам.

Absolvo te беше тотална греда за мен, все едно четях някакви нахвърляни мисли, а не цялостно произведение.

Ще чакам отзив за Край никой път. Привлича ме с нещо тази книга, но се въздържам от нови покупки.

В момента съм в компанията на Мей Мъск и Жената, която има план. засега нищо впечатляващо или ново.

Край никой път е сборник с разкази . Много красив език . Чудесен превод.
Чудесна поредица Кратки разкази завинаги на Жанет 45 , ако сте харесвате кратката форма.
От тази поредица съм си набелязала още няколко книги . За първо време 3 .
Но първо да си купя набелязани в първи списък - останаха 2 и станаха пак три  .
И набелязани във втори само две уж.
Уж степенувам и хоп купувам нещо извънсписъчно.

Приключих "Тревожни хора", четох я изключително бавно, но някъде от средата ми ставаше все по-интересна и края го прочетох почти на един дъх. Хареса ми. За мен е като съвременна приказка за човечността. Не бих казала, че ми беше забавна, по-скоро на няколко места доста тъжна :
Междувременно изгледах "Човек на име Уве" и много ми хареса филма.
Определено пак ще чета нещо на автора, може би Брит-Мари беше тук. Приемам и други предложения.

А чете ли Уве? Филмът е хубав, но романът, естествено, е по-добър. "Тревожни хора", да си призная, ме просълзи накрая. Но тук, във форума, отзивите не са ласкави.
"Бьорнстад " също заслужава да бъде прочетена.

Дочетох "Завръщане" и наистина мога да кажа, че много ми хареса. Книгата започва като легенда с раждането на едно момиче по време на голям пожар, което дава началото на единия клон от родословното дърво, проследено чак до наши дни. Другият клон води началото си от нейната полусестра, с която не се познават и никога не се срещат, но след много години далечните издънките на двата клона се намират и тази среща е това, което успява да излекува страховете у другия и да запълни усещането за празнота и копнеж. Удовлетворяващ край на една история за робство, бягство, борба за свобода, а после и борба с живота в годините на сегрегацията. Не доскучава нито за миг, защото всяка глава е посветена на отделен човек, принадлежащ към африканския род, откъдето тръгва всичко и животът на героите се описва на фона на историческите и политическите събития от съответния период. Препоръчвам я. На някои може да им се стори тежка на моменти, защото се описват страданията на хората, продадени в робство, но акцентът не е върху това, а по-скоро как се проявяват в наследниците събитията, определили съдбата и живота на предците.
Още повече ми хареса обаче "Нишките на съдбата", която прочетох заради коментар в предната тема, мисля че от Cioccolata, за което й благодаря. Стилът на авторката е много приятен и лек за четене, а историята страшно увлекателна. С удоволствие я прочетох.
Още не съм избрала с коя ще продължа, от панаира и преди това имам доста за четене, а от темата постоянно допълвам списъка.

W, книгата не съм я чела, но филмът ме просълзи. Благодаря за препоръката, ще я включа "Бьорнстад" в списъка за четене. Без очаквания подходих към автора заради различните отзиви, но дотук много ми допадна.
Започнах "Празникът на Козела" Марио Варгас Льоса след добър отзив във форума, надявам се да ми хареса.
Започнах и "Мракът в сърцето ми" на Ашли Одрейн още преди "Тревожни хора". Интересена ми е историята, но това прескачане във времето във всяка глава малко не ми допада  и също върви бавно.

Дари, ако не си чела друго от Бакман, и аз се присъединявам към съвета за "Човек на име Уве". Аз лично харесвам всичко от него, намирам много смисъл във всяка от историите. "Брит Мари" я почвах на два пъти - началото ми беше тегаво, но след 50 страници вече ми беше много интересна и я дочетох с удоволствие. Успявам да се разрева на всички книги от Бакман, много емоционално ми въздействат.

"Празникът на Козела" за мен е най-добрия роман на Варгас Льоса. Много ми е любим, изчела съм доста от романите му, но имам и още за четене. Скоро не съм посягала към него, може би защото няма нови заглавия, а трябва да търся от тези преди 1990 г. 😊

Rayna13, Елинка, благодаря!
Ще прочета и Уве някой ден, задължително ще продължа с автора. Посланията му ми харесват, поне както аз го разбирам.
Видях, че по Btv има сериал "Нишките на съдбата" направен по книгата, мисля да го гледам между четенето .

Дари, горещо препоръчвам Бьорнстад и продължението Ние срещу всички. Определено са по-различни от останалите книги на Бакман, но са страшно увлекателни. Отдавна не бях чела книга с такъв хъс. Човек на име Уве и Брит-Мари беше тук не са лоши, но Баба праща поздрави и се извинява ми харесва повече. Сега се чудя  да почвам ли Тревожни хора или съм се наситила на Бакман засега.

Прочетох "Щиглецът". Раздвоена съм в оценката си и впечатлението от нея. Може да звучи кощунствено за почитателите на Дона Тарт, но спокойно могат да се съкратят около 200 страници, без да пострада книгата. Безкрайните и упоителни описания на улици, дъждове, локви, мокри крака и обувки, инцидентно появили се персонажи и какво ли не още на мен лично ми бяха досадни и излишни. Както казват-малкото е много. Умение е да кажеш всичко, да въздействаш на читателя, без да изпадаш в многословие.

"Образована" и на мен ми хареса, само към средата ми доскуча, имах чувството, че се повтаряше едно и също. Но определено дава добра гледна точка и разяснява защо жертвите стоят при насилниците си.
"Олив Китридж" и аз съм си я "заплюла", яд ме е, че не я поръчах покрай намаленията в Озон.

"Олив Китридж" ми предстои Дори си поръчах и "Момчетата Бърджес" благодарение на Ананас

Иначе приключвам "Размяната" (Джули Кларк).
Оказа се изключително приятен трилър за две жени, които разменят полетите си и самоличностите си на едно летище. Всяка от тях бяга от нещо в живота си и всяка крие свои тайни и минало.
Снощи четох до среднощ, но ми останаха 30-40 страници, които просто не можах да избутам толкова ми се спеше