В момента чета...70

  • 44 594
  • 748
  •   1
Отговори
# 255
  • Мнения: 2 139
Много си бърза, аз съм на около 150-та страница, а започнах преди теб. Но я оставих за момент, бавно ми върви.
Като не мога да спя нощем, съм много бърза наистина. Днес ще довърша "Любовникът" на Маргьорит Дюрас - още не мога да преценя дали ми харесва, но определено ми въздейства и не мога да я оставя. Първите тридесетина страници свиквах със стила на авторката, много е характерна и различна от всичко, което съм чела досега. Имам чувството, че вади от дълбините на нараненета си душа болезнени спомени и докато ги пише, преживява всичко отново, сякаш иска да си спомни, да излее историята си и да се освободи. Много е емоционална. Обикновено чета книга, все едно гледам филм, но с Маргьорит Дюрас не става така - трябва да заживееш в историята, защото тя не е написана за четене, а за съпреживяване. Очевидно е интересна и много интелигентна жена.
Дразнещото е, че във файла, който ми пратиха, купих си електронното издание, удареното о навсякъде излиза като 'ж' с две точки отгоре.

Последна редакция: вт, 15 юни 2021, 00:35 от Rayna13

# 256
  • Мнения: 4 746
Любовникът е от книгите с невероятен финал. Затваряш и дишаш с учестен пулс.

# 257
  • Мнения: 4 679
"Любовникът" е книга, която ме беляза много силно. Първата ми среща с Дюрас, която продължи цял живот. За мен думите й са магия. Когато още не я превеждаха, търсех да я чета на други езици, защото книгите й не се намираха.
Филмът на Жан-Жак Ано е една от най-добрите екранизации на авторката:
https://m.imdb.com/title/tt0101316/?ref_=m_nm_knf_dr_i10,
наред с
"Хирошима, моя любов" и "Модерато кантабиле":
https://m.imdb.com/title/tt0052893/?ref_=m_nm_knf_i2
https://m.imdb.com/title/tt0054091/?ref_=nv_sr_srsg_0

Очаква ме "Морякът от Гибралтар" от Дюрас и скоро ще я прочета.

# 258
  • София
  • Мнения: 2 170
Прочетох около 2/3 от "Мозайка от убийства" и все още не съм разплела мистерията. Доволна съм, обикновено бързо отгатвам кой, какво и как и после дочитам само, за да се убедя, че съм била права. Има обаче нещо, което не разбирам. Как от Atticus Pünd в оригинала на книгата главният герой стана Атикус Тип в бългаския превод?

# 259
  • София
  • Мнения: 7 840
Хе, това е още една загадка, която ще ти се разкрие чак в края на книгата. Аз я четох на английски, че тогава още не беше преведена, и когато стигнах до този момент, ми се наложи да търся дума в речника, иначе не ми ставаше ясно - тази дума я няма в учебниците. На теб обаче няма да ти се наложи. Smirk
Аз довършвам петата книга от шведската крими-поредица на Кристина Улсон  „Алекс Рехт и Фредрика Бергман“ - " The Chosen", и пак я мъча на английски, защото още не е преведена у нас, а ми е интересно как ще се развият нещата. И в тази серия, и в предишната подобна, която изчетох - на исландеца Рагнар Йонасон, последните излезли книги в сериите са най-добри, но вече малко ми писна от тези убийства в сняг и студ и като приключа с Фредрика, смятам да се преместя някъде на юг, на по-топло място, а защо не и с повече романтика. Yum

# 260
  • Мнения: 990
Прочетох Има ли места в рая на Даян Шаер.
Хареса ми . Леко и бързо ми вървеше.
Не знаех нищо за писателката, но споменаването на България в книгата в началото ме изненада.
После ми направи впечатление начина, по който е описана родината и си дадох сметка, че така може да пише човек, който я носи близо в сърцето си, а не е търсил информация в Гугъл. Simple Smile
Поразрових се и научих за българо-сирийският произход на Даян Шаер.
Тъжно ми стана, че когато завърших книгата , по новините съобщиха за бомбандирана болница в Сирия . Загинал е лекар и деца.Disappointed Relieved  Има подобни епизоди в Има ли места в рая .
По една случайност съм взела от библиотеката Да откраднеш сърцето на дявола. От същата авторка.

# 261
  • Мнения: 4 746
Стигнах до 120 с. на Лисицата и до момента никак не ми е интересна. Има ли нещо, заради което си струва да продължа нататък?

# 262
  • Варна
  • Мнения: 25 813
Ами зависи, вкусове разни. На мен ми беше много интересна. Ако до 120-та страница не те увлича малко вероятно е това да се случи по-нататък.  Иначе това беше единствената книга на Галин Никифоров, която ми хареса. Бях наизтеглила една камара, но ни една от следващите не ме увлече. Но аз се отказвам много по-рано от 120-та страница Laughing

# 263
  • Пловдив
  • Мнения: 6 528
Аз също единствено тази книга харесах на Галин Никифоров. Дори стана една от топ 10 любими книги. През цялото време ме държеше в напрежение заради неочакваните случки и обрати.

# 264
  • Мнения: 799
Аз пък грам не я харесах, за разлика от “Тяло под роклята”. Но да, вкусове всякакви, но и според мен щом 120 страници не е станала магията, едва ли ще се получи.

# 265
  • София
  • Мнения: 25 805
Аз пък само "Тяло под роклята" четох, но не ми допадна, за това и не продължих с други негови книги.

# 266
  • Mostly in my mind
  • Мнения: 9 865
След няколко неуспешни опита на бг автори се отказах почти от тях. Явно не е моето.

# 267
  • София
  • Мнения: 25 805
Чета "Мазето" тъкмо, не знам аз ли се настройвам като знам, че е български авторът, но сякаш нещо все не ми достига. На няколко пъти се издразних и на определението "наднормен тип/човек", предполагам се има предвид пълен, но използвана само думата "наднормен" ми е странно, поне аз не съм я срещала отделно. Другото, което не ми допада за сега е, че авторът използва думи ( при диалозите на героите), които едва ли някой би използвал в извън академичен разговор, а разговорите в книгата далеч не са такива. Днес или утре предполагам ще я свърша и ще дам отзив за книгата като цяло, но тези неща много ми се набиват в очите.

# 268
  • София
  • Мнения: 497
Аз харесвам книгите на Галин Никифоров и даже миналата седмица приключих "Добро момче. Умерено нежно", която също ми допадна доста. Единственото изключение е "Лятото на неудачниците", която беше пълна безсмислица.
Преполових новото издание на "Елегантността на таралежа". Определено е любопитна, но героите са ми далечни и не особено симпатични. Някои моменти са интересни, но на места ме дразнят интелектуалните превземки и философски разсъждения. С напредването започва да ме увлича и със сигурност ще я довърша, но няма да ми е сред любимите.
Паралелно прочитам по някой разказ на Мураками от "Изчезването на слона".

# 269
  • Мнения: 6 764
След няколко неуспешни опита на бг автори се отказах почти от тях. Явно не е моето.

Кои конкретно те отказват? Отчитам, че не съм в час с новите български имена и произведения. Милен Русков, Захари Карабашлиев, Стефан Цанев чета с удоволствие. С известна уговорка Владимир Зарев, Теодора Димова, Георги Господинов.

Общи условия

Активация на акаунт