В момента чета...70

Благодаря за темата

Аз дочитам "The Guest List", която няма да запомня с нищо. Иначе не успях да открия "Las hijas del capitán" и също започнах "Нишките на съдбата" на Мария Дуеняс.

Благодаря за новата тема!
Не съм ви чела/писала от 67-ма (тема, не година ) и сега прехвърлих последните страници на предната тема и си записах доста книги. Хвърлях око на темите преди някоя промоция и пазарувах по ваши препоръки, вече се надявам да мога да чета в реално време

В момента чета "Образована", тъкмо я започнах, след като прочетох "Оставих те да си отидеш".

Постовете ви ме подсетиха, че имам "Заветите", обаче както съм споделяла хич не мога да помня книги. Знам, че съм ги чела, знам в основни линии за какво е ставало дума и дали ми е харесала или не и от там нататък - бяло платно. Ще трябва да си припомня "Разказът на прислужницата", пък хич не обичам да губя време с вече четени книги като знам колко други чакат за първо четене. Май ще продължи да си отлежава.

Приятни почивни дни с хубави книги

Scania, Las hijas del capitán се намират по пиратските сайтове.

Препоръчвам всичко на Мориак!

Благодаря за новата тема

Аз също съм чела преди години Нищо на Кармен Лафорет много я харесах, меланхолична е, да. 😊

Нишките на събдата на Мария Дуеняс също много я харесах.

Разказът на прислужницата на Атууд ме впечатли супер много, а все още не съм прочела друго от авторката.

Аз довършвам Тъмни алеи на Иван Бунин сборник прекрасни разкази, които обаче ми звучат прекалено романтични и времево отдалечени от мен.

Прочетох трилогията "Аз, вещицата". Влюбена съм в книгите, но са си сериозен обем. Четох ги на един дъх, т.е. за седмица-две ги прочетох без много да спя Определено повече ми харесват от сериала. Бих казала, че беше грешка първо да прочета книгите... После не можех да свикна с промения сюжет.

Благодаря за темата 🌿

Знам ,че някой от вас взехте "Неописуеми неща" - Джес Лаури ,имате ли вече впечатления от нея?
Сложила съм я в списъка за Сиела...

Поръчах си  Нищо на Кармен Лафорет  .
Така че скоро може да я прочета.
Имам някакъв застой и не чета . Все нещо друго правя .

Аз чета Гай-Джин. Всъщност купих всичките книги на Джеймс Клавел. Прочетох първо Цар Плъх и толкова ми хареса, че нямах търпение за следващата. Питах разни познати в какъв ред да чета книгите, но никой не каза нищо определено. На средата съм на Гай Джин и все още не може да ме грабне. Толкова да не е "моя" тази книга, че даже героите още бъркам кой кой е. Супер бавно я чета, и не съм впечатлена.

Днес се разрових в библиотеката на нашите и си намерих „ Нищо”. Чела съм я отдавна, и сега повлияна от вашите коментари пак ще я препрочета. Моята е старо издание, но видях, че има и по - ново.

В крайна сметка реших да започна биографията на Селма Лагерльоф от Анна-Карин Палм, която излезе миналата година. Беше номинирана за наградата "Аугуст", което само по себе си е критерий, но освен това една приятелка я хареса много.

Благодаря за новата тема 6🌹

Аз си дочитам "Полубрат". Прекрасна книга! 🤗

Дочетох "Един френски роман" на Бегбеде - автобиографична книга, в която писателят разказва за произхода и живота си, сякаш е сам на себе си психоаналитик.
Затворен в ареста на осми район в Париж, той се връща назад в годините в опит да си спомни детството и в него да намери причините за човека, който е днес. Но без семейните връзки човекът е изгубен, затова се връща още по-назад, във времето на войната, за да констатира, че злото не изчезва, когато войната свърши, а намира начин да се проявява в поколенията след това.
Разказва за липсите на детето, което е имало всичко, за развода на родителите си и вечното съревнование с по-големия си брат, който всъщност е най-важният мъж в живота му и в чиято противоположност той избира да се превърне.
Показва явното си отвращение от лицемерното френско общество и от една страна, която се е самоубила.
Споделя житейските изводи, до които е стигнал и които намирам близки в много голяма степен.
Мога да кажа, че ми хареса, макар че имаше и много досадни страници, изпълнени с изреждане на имена на хора, филми, ресторанти, списания и заглавия, които не ми говорят нищо и препратки чрез цитати към произведения, които не познавам.
Тъкмо мислех, че точно тази книга не е най-подходящата за първа среща с този автор и е трябвало да прочета нещо друго преди това, когато стигнах до изречението, че би искал тази книга да се чете, все едно е първата му.
Бих се радвала запознатите с творчеството му да ми препоръчат някоя от другите му книги.

Преди почти двадесет години Бегбеде предизвикваше любопитство, но интересен не бих казала, че успя да стане. Сверих, какво съм чела от него - всичко, преведено на български език и още една книга, която са преценили, че не е нужно да превеждат.

Личното ми мнение е, че не е никаква загуба да се пропусне този автор. Навремето се опитвах да му дам някакъв шанс като на Филип Джиан, докато окончателно се отказах. Стилът му не блести с достойнства, каквито сме свикнали да имат френскоезичните автори и е нарцистично автобиографичен до досада. Моят съвет е да си спестите времето, освен ако няма никакво достойно криминале за под чадъра на плажа.

Бегбеде за мен беше актуален в тийнейджърките ми години. Имам добри впечатления от "Любовта трае три години", която беше и най-разпознаваемата му книга за този период. С "Романтичния егоист" и "Разкази под екстази" ме изгуби тотално. С последната мина всякакви граници, дори и за неговия пиперлив стил.