В момента чета...70

Започнах "Момиченцето на Адел", става за слушане докато разхождам кучето, но ще я оставя сигурно скоро. Започнах и гадната книга на Светлана Алексиевич, малко послушах и от нея. От библиотеката взех "Бялата масайка", досажда ми. Ама наистина съм в черна серия, явно трябва да спра да чета временно.

Здравейте, записвам се в темата с първата книга от поредицата Двор от рози и бодли.
Съвсем случайно попаднах на Сара Дж Маас преди месец и като потърсих, ме заля океан от какво ли не по темата Честно казано до сега подминавах сектора с тези книги, като си мислех че са по-лековати и "тийн" (тип Здрач). Но се оказа че не е съвсем така
Почти привършвам първата книга от поредицата и направо едвам я оставих снощи (остават ми 100ина страници).
Но пък и това е първата поредица, която започвам след изчетени, изгледани и изслушани н-ревюта и коментари пълни със спойлери (на мен това не ми пречи). По този повод и след целия огън и жупел, който изчетох по адрес на един от гладните герои в първата книга (Тамлин), не мога да си представя какво толкова ще се обърка през последната 1/5 от книгата, че нещата да се обърнат на 180... До момента той си е чудесен. Макар че вече минах сцена, в която авторката натири героя си в абсолютно неприсъща за целия му образ преди това, ситуация и поведение... Ако продължи така, нищо чудно. Но това някак не е "естествено"
Тази книга си е чиста версия на Красавицата и Звяра, но за възрастни. Интересна е, аз обичам фентъзи. Харесва ми че е по-брутална в описанията на битките. Хубаво е да се уравновесява емоционалната и романтичната страна на сюжета, за да не доскучава.
Малко подозрително гледам към обемите на следващите книги... Дали няма да има доста изхвърляне, за да се стигнат такива страници. Дано да не се оправдаят опасенията ми (пък и след толкова хвалебствия за цялата поредица).

Великолепна Сабо . Такова удоволствие е да четеш подобна литература .
След нея трябва да чета нещо от ранга инак ще почна пак да мрънкам .

Приключих "Четвъртата маймуна". Като цяло ми хареса и продължавам с поредицата. Обаче напоследък ми идват повече гнусотиите в някои книги, като свърша тези определено трябва да сменя малко тематиката. 🤣 4/5

Аз преполових "Непосилната лекота на битието" - харесва ми, философска е и доста увлича.

В такъв случай смени още сега, защото втората е най-брутална, а после и третата. Не е нужно да ги четеш накуп - прекрасно си е обяснено всичко случило се във всяка една.

И аз прочетох тази "Маймуна" и имах подобни мисли. Гнусотии заради самите гнусотии. Мъчих втората от тая поредица и я оставих. Не е мой авторът.

И аз я оставих на петата маймуна.

Продължавам със Жоел Дикер и все по-сапунесто става. Големи драми има един банкер, чак да не повярваш, че може да се случи на възрастен образован мъж. Но няма да се давам, ще чета.

Не съм наясно с тези маймуни хич . Дикер също не мисля да чета .
Остава ми съвсем малко от Пилат и после ще видя какво ще чета.

И аз нея слушам. Много ме грабна в началото, но нататък затъпява достатъчно. Ще я свърша, де.

Ох, ужас... 🤣
Тук имаше коментари, че било хубаво веднага след втората да се прочете и третата. А бе подкарала съм ги- ще ги довърша. Просто предпочитам трийлъри, в които не се набляга ва това. 😀

Успях да довърша "Улица Каталин", не ми хареса, ама хич. Потокът на съзнанието нещо беше затлачен от описания. В началото леко се стреснах от "настръхналите мебели" и "схлупената атмосфера", после стана малко по-добре. Поредната семейна сага, която ме отегчи. Чаках нещо, чаках и така и не се случи.
Ще преспя над идеята с коя книга да продължа, но със сигурност ще е на някой познат писател. Поне малко или много да знам какво да очаквам.

Това, което чета, няма литературна стойност, но не бих могла да се концентрирам върху нещо друго в момента:


"Марта Руссо. Единственото сигурно е, че е мъртва"
Това е алтернативно (доколкото разбрах, все още не съм стигнала до версията на автора) изследване на убийството на студентката по право Марта Руссо, която бива застреляна в двора на Университета "Сапиенца" в Рим през 1997 г. Изстрелът идва от неизвестна посока, докато тя върви със своя приятелка. Случаят има силен медиен отзвук, а на погребението отсъства само президентът на страната. Двама преподаватели с блестяща кариера са били подсъдими след дълъг процес на различни инстанции, но реален мотив няма посочен. Има критика и по отношение на веществените доказателства. Чела съм и друга книга за случая. Художествените качества до настоящия момент могат да се опишат като "добронамеренo-наивни": вероятно авторът е желал да стигне до по-широка публика. Предпочитам документална проза, а не художествено пресъздаване на реални събития. Отзивите в Goodreads са много добри и съм обнадеждена, чв може да има промяна в стила в съществената част на книгата.
https://en.m.wikipedia.org/wiki/Shooting_of_Marta_Russo

Започнах "Четвъртата маймуна", само за да установя, че наистина не ми се четат такива трилъри. Всъщност се насочвам към жанра 'cosy mystery', няма кръв, няма извращения.


Освен любимият ми Алекзандър Маккол Смит, от известните на българската публика автори са разбира се Агата Кристи, Луиз Пени. Няма много преведени книги от този стил, даже си няма еквивалент на български. Мисля да пробвам и Джанет Еванович. А на четеца от жанра Julie Hyzy - Grace under pressure - първа от поредица.

Но пък за сметка на това съм на 240 страница от Бялата масайка, поне тя ми тръгна. "Момиченцето на Адел" също на аудиокнига ми върви, явно съм на вълна по-лека литература в момента.

Иве, понякога така става, а и точно "Улица Каталин" е най-малко подходяща за първа среща с Магда Сабо според мен, в момента съм я дала на приятелка да я чете и ми сподели, че не й харесва и я оставя, докато от "Вратата" беше възхитена. Не се отказвай завинаги от нея, защото другите й две книги си заслужават изключително много.
Минерва, за втори път чета, че харесваш Алекзандър Маккол Смит, който ми е непознат, но видях, че имам "Португалски неправилни глаголи" и непременно ще я прочета заради споменаването на автора от теб.