В момента чета...70

И аз не знам защо, вероятно просто ми е било приятно, докато чета и после съм запазила само това усещане. Сигурно съм забелязала тези неща, които са те подразнили, но после съм ги забравила, защото не са ми се видели толкова важни. Но аз чета книги като любител, нямам нищо общо с филологическите специалности, единствено мога да кажа дали ми е харесало или не, без да стъпвам на някакви общи критерии.

Чувствителна съм на тема превод и това е една от причините рязко да намаля четенето на книги, превеждани на български език през последните десетилетия. Рзбира се, има изключения, но е недопустимо издателство да поставя корична цена на книга като за превод от оригинален език, която е опосредствено превеждана от английски (типичен случай е Мураками) и/или да липсват обяснителни бележки на термини и думи с чужд произход.
Друг проблем (подобен на озвучаването) е, че различни преводачи превеждат един и същи автор. Така се случи с Умберто Еко. Чета го в оригинал и вече спрях да следя, кой последно го превежда, но този автор не успя да намери своя преводач на български език. Разбирам, че е предизвикателство да си добър преводач, мога да го нарека дори призвание, но подпишеш ли се, че си превел книга, ставаш в някаква степен "съавтор" и носиш отговорност за крайния рвзултат. Търгашеството, за съжаление, не подмина издателския бизнес.

И аз съм чувствителна .
Например  в момента чета нов превод на Една любов на Суан и там обяснителни бележки липсват - изрази на латински и английски е нужно сам да се досещаш какво значат.
Затова ще сверя и със старото издание.
Засега превода ми харесва . Но се оказва понякога , че предишните ги чета по- леко . С изключения;

Напълно е възможно да няма кой да преведе Мураками от японски или примерно да иска прекалено много пари. Но има случаи (не знам дали с Мураками е така), когато авторът познава и одобрява английския превод, затова той се ползва равностойно с оригинала за превод на други езици.

А иначе наистина има доста лоши практики сред издателствата у нас, но една от причините е, че книжарниците взимат от порядъка на 40-50% от цената на книгата (затова и издателствата могат да направят големи намаления, когато продават от сайтовете си, а не през книжарниците, както стана 2 пъти миналата година). Разбира се, "Сиела" са особен случай - те имат и много книжарници, както знаем, което ги поставя в много по-благоприятно положение от повечето други издателства. И това е причината "Сиела" да могат да си позволяват редовно намаления от 50% на книгите си.

А иначе е вярно, че много кадърни преводачи въобще не се захващат да превеждат книги, защото хонорарите са прекалено ниски. Пести се редовно и от редактори.

За Харуки Мураками и преди се е изписало, но ще повторя: Той е преводач от английски език, следи изкъсо преводите на книгите си на този език и те се публикуват след неговото одобрение. Колибри от друга страна използват редактор от японски език, изрично е упоменато във всяка книга. Две негови книги са излизали под тяхната шапка в превод от оригинален език и едната със сигурност понесе доста критики заради това, за другата не съм чела такова нещо.
Колкото до нещата, които са ме дразнили: засега се сещам за две книги, чийто превод, редакция и кореция са ме отказали напълно от българското издание и са ме накарали да потърся оригинала или друг език. Това са "Отвъдни очи" на Дийн Кунц и "Остани" на Харлан Коубън. Самите романи може да не са нещо особено, но предпочитам да критикувам самия автор, отколкото нелепиците в българското издание.

Аз започнах "Изчезването на Стефани Мейлър" на Жоел Дикер, засега съм доволна, но имам още 500 странци и има шанс да ме подразни на по-късен етап. Първа среща ми е с автора, не съм чела другите му три книги. Ако до края на книгата мнението ми е положително, ще си взема "Загадката на стая 622" и тя ще ми е следващата негова.

Нищо не чета в момента, а заради отзиви в темата ми се иска да подхвана Олив Китридж. Само че не я намирам в електронен вариант. Някой може ли да ми каже откъде да я закупя?

На български засега никъде я няма електронно. Ако можеш да четеш на английски и имаш Киндъл, в немския Амазон я има.

Олив Китридж е една от първите книги , които смятам да си закупя .

Ще ми е интересно да прочета мнения за Олив Китридж в темата. След споменаването тук изгледах мини сериала, но нещо не ме трогна , основно ми хареса Франсис Макдорманд в образа на Олив. (търсачката ми в bg-mamma не работи , може да има вече мнения)

В момента чета "Свекървата" (Сали Хепуърт), още съм в началото, но и на мен ми харесва , че се разказва от името на героите (поне засега - снахата и свекървата), така се виждат различните гледни точки.

Аз писах за "Олив Китридж" . На мен много ми хареса. Но е книга, която , ако си на 20-30, дори на 40 г. може да не я разберете и харесате. В младостта си гледах един прекрасен филм "Край Златното езеро" и осъзнавах , че е великолепен, с гениални актьори, но не ме докосна  . Беше ми далечна и неинтригуваща темата за остаряването. И с Олив е така. Иска се жизнен опит , за да я разбереш и харесаш. Ако се колебаете гледайте сериала и ако не ви допадне, я оставете за близко или по-далечно бъдеще.

И аз загледах сериала, нещо не бях въодушевена... Доста монотонен, муден, почти никакво действие, но въпреки това някак неоставим. Е, вярно, само 1 еп.догледах, но смятам, че ще се върна да догледам.

Приключих биографията на Селма Лагерльоф и съм изключително впечатлена - и от самата писателка, и от авторката на биографията. Селма Лагерльоф е родена 1858 г., но е била много по-модерен човек от много наши съвременници. Много ме впечатли солидното й самочувствие и като писател, и в любовния й живот (една невероятна подробност тук е, че Селма Лагерльоф се е влюбвала и е обичала само жени, въпреки че едва ли можем да й лепнем съвременния етикет "лесбийка" - просто тогава времената са били други и на този вид връзки между жените се е гледало с добро око, стига за пред света да са се представяли просто като приятелки  и съквартирантки и да са пазили в тайна същинските си отношения). В книгата са цитирани множество писма, писани от и до нея. Проследен е целият й живот - от детството в чифлика "Морбака" до последните й години, отново там (в младостта й семейството й губи чифлика, защото дълги години го управляват на загуба, но по-късно, след като забогатява, тя го купува отново и го преустроява, макар че и тя не успява да го направи рентабилен, а го поддържа на загуба (разчита на доходите си от книгите). Интересно е как възникват идеите за всяка от книгите й, как протича писателският й процес, как различните заглавия се приемат от читателите и критиката. Много любопитен факт е, че е печелила много добре като писателка, включително ако се сравнят доходите й с доходите на сегашните писатели (при нужното преизчисление, разбира се). Дълги години е издържала близки и далечни роднини и е помагала финансово дори на напълно непознати, защото получавала много писма с молби за помощ. Освен това е била феминистка и е работила за правото на глас на жените. Наистина възхитителна жена. (В книгата има и много снимки, което я прави още по-интересна.)

А сега започвам "Нищо" на Кармен Лафорет - прочетох първите 2 глави и ми харесва, любопитно ми е, а и стилът ми допада.

Прочетох "Пилат". Въпреки забележките от първите страници, нататък така ме увлече, че не забелязвах, ако въобще имаше, някои неща в превода. Дори "старицата" не ме дразнеше и ако не бяхте споменали, въобще нямаше да обърна внимание . Нормално. Не е дама, а провинциална баба на 76 години.
Още не съм в състояние да кажа нещо за книгата. Мисля и я осмислям, защото съм и майка и дъщеря.

Значи съм си я купила заради твоя отзив. Понякога нечий коментар в темата така ме грабва, че нямам съмнение дали обсъжданото произведение ще ми хареса или не. Първата книга, която купих заради коментар, беше "Вратата", после прочетох "Нишките на съдбата", "Любовникът", приготвила съм "Клара и Слънцето", "Португалски неправилни глаголи" - все заради споделеното от вас и нямам грешна покупка. Това е така, защото всеки изразява честно мнението си и много си личи какво му е дала книгата, докато разни професионални коментари и ревюта понякога могат да откажат човека да си купи книгата - онзи ден прочетох такъв ужасен текст за "Деца мои", толкова претенциозен и в същото време неумело скалъпен, че ако не бях я чела вече, щях да се откажа, виж - предисловието на Людмила Улицка на "Зулейха отваря очи" толкова ми хареса, че си потърсих нейни книги, за да се запозная с творчеството й.
Мисля сега да чета "Олив Китридж", но веднага след "Кажете на Жофика" заради споменаването онзи ден от Happy Mijj.

Cioccolata,
Как се казва книгата-биография на С. Лагерльоф и от кой автор е? Върнах се няколко страници назад, защото мисля, че я спомена преди дни, но не открих.