В момента чета...70

се разказва от името на три различни жени. Аз мислех, че са две...

от всичките й напъни, като че най-важното беше, че готиния реши да се разведе заради нея

За "Американа" да кажа - със смесени чувства съм - интересен роман се е получил, но твърде повърхностен и незадълбочен за сметка на огромен обем. На мен лично на места ми бие на тийн четиво -  в частта, в която авторката описва любовните връзки на героинята си - направо пубертетски сценки и празни диалози.
Опитала се е да разгледа дискриминацията от различни гледни точки и тук се е справила много добре - не само като противопоставяне на черно и бяло, ами и като различни нюанси на черното. Също така и мястото на жената в съвременните общества. Тук признавам, че виждам обективност и няма прекаляване или тенденциозност, не дразни в това отношение с прекалено крайна позиция.
През цялото време имам чувството, че чета преразказ на живота на реални хора с вметнати нейни готови разсъждения и изводи, което не е лошо, но и не оставя никакво поле за осмисляне и лично преживяване. Книгата се чете като списание, а не като роман - достатъчно е очите да минат по страниците, за да се възприеме всяка идея и образ.
Преводът не ми хареса - на много места се повтаря думата "опростенческо", срещам изрази, които ми вадят очите като например "държи се все едно не я бърка, но всъщност много я бърка", но това си го обяснявам с опита да бъде преведен нюанс на нигерийския английски на български, което е нелека задача. За сметка на това не си обяснявам защо животът ще бъде наричан "дълбоко комлициран", а не например сложен. И разни други дреболии, които развалят удоволствието от четенето.
Хубав роман на съвременна тематика, но прехвален. Не е чак такова съкровище, каквото го изкарват по ревюта и обзори, но не е зле да се прочете за обща култура.
За Жофика ти писах ЛС