Паническо разстройство - 49

Пабло Ескобар, аз вече загубих нишката. Не беше ли ти, който се излекува с билки само и беше много добре или греша ника. Сега пък съвсем друго пишеш.
Аз продължавам с абстиненцията под лекарско наблюдение (не в болница) и сякаш започват да идват моментите на просветление.

Да мислех че съм добре но явно не, отново започнаха проблемите, явно защото тези дни си похапнах по-така, но си излизам, агорафобията я няма но си имам еметофобията която е доста по коварна и страшна за мен, и отново ми пречи...

Аз напоследък като спя до по-късно и се събуждам с голяма тревожност и до следобед съм така. Сега последните няколко дни ставах по-рано, че имах работа и нямаше такова нещо, днес пак по-късно и пак ми е едно и притеснено и отчаяно, дори не знам защо. Даже ако не съм се наспал добре сутринта после се чувствам по-добре. Странен случай съм. Дали има някаква връзка повечето сън с тревожността, защото всеки път е така?

Сигурно се мобилизираш, за да свършиш работата и не мислиш за глупости. Определено като човек е по-зает - по-добре се чувства. Поне при мен е така.
Иначе аз съм си фен на ранното ставане. Вкъщи всички спят, а аз на спокойствие и тишинка си пия кафе и гледам някакво сериалче.

Дали е съня, дали е храната, дали е слънцето, дали е ретроградния Меркурий в шести дом, дали е черната дупка в Алфа Кентавър... А дали не е добре да се ЛЕКУВА с истински медикаменти и терапия? Иначе всичко друго е 3 дни добре, 5 зле, 1 на ръба, още 2 до след обяд и до безкрай.

На мен лятото ми е ад. Слънцето и жегите са ми мор. И мисля е доказано, че ни вредят и трябва да се стои при по-умерени темп.
Но някак си мислех, че защото зимата и есента бях ок, това лято ще съм по-добре - е, не съм. Което пък обръща логиката на някои, че ако се настроиш, че нещо ще е добре и си втълпиш, то става добре. Цяла пролет си виках, колко съм добре сега, защото  и пролет ме тръшваше депресия, чакаме хубаво топло лято, чакам го и аз, ще ходим на басейни, в планината и сега - пълен блокаж. Страх, страх и все същата. А и лекарството си пия, де. та пак гадно и трудно лято, като всяко друго.
Пабло, както сме казвали тук, от това няма оправяне, то си е до гроб. Просто има по-добри периоди. И всеки си втълпява че нещо му помага. Най-важното е искрено да вярваш че помага. Нищо по-силно от вярата няма.

Кои медикаменти? Антидепресантите, за които всички тук пишат колко зле са след тях, не могат да ги откажат, получават един куп проблвми и не знам какви още страшни неща Как да се навия да ги пия, кажи ми 😃. Още повече че дори не е сигурно, че въобще ще помогнат,някои като гледам сменят по няколко докато улучат. А на мен честно казано не ми се иска сам да се направя по-зле, отколкото съм, защото пия грешно лекарство. Аз не съм от хората, които не искат да пият лекарства, стига да знам че ще ми помогне, разбира се че ще пия, но просто от това което чета тук виждам много негативи. Стига да знам, че ще ми помогнат, започвам веднага...

Не обичам хора, които четат избирателно само и само да се убедят, че не бива да припарват до АД. Кои са тези всички тук? Защото и аз съм тук и мисля, че не веднъж и два пъти съм казвала, че нито съм имала странични ефекти при започването им, нито по време на приема, нито като ги спрях преди вече година и половина. И други хора са писали през годините положителни отзиви за АД. Но ми прави впечатление, че темата се преобърна на мрън, мрън, зле ми е, но не правя нищо съществено, за да не ми е, а ще пия светена вода, ще направя три цигански кълбета по часовниковата стрелка и 6 наобратно, ще извикам екзорсист, ще продължа да се оплаквам и всичко ще е наред. А то хич не е наред, тъй че от какво точно се оплаквате не ми е ясно. Имате проблем, който ви пречи да живеете нормално, отказвате да го лекувате и се чудите, че проблемът не изчезва. Няма и да изчезне докато не направите нещо по същество. То енерготерапевти, врачки, билки, брани на еньовден, чудо на чудесата. Единият пил някакъв АД, не му понесъл добре и край, вече отписваме всички АД. Другият пък даже не е пил никога и волни съчинения как ще му навреди и от още 100 кладенеца вода. Георги на няколко пъти къде завоалирано, къде по-директно ви каза същото, ама няма кой да чуе, важното е да се повтаря до откат " Лошо ми е, ще умра, ама няма да пипна АД ".

Може и да не съм се изразил правилно. Добре, не всички, но на голяма част от хората не им действат добре, или им действат добре, но при отказване започват проблемите. Сега ще кажете, защо да се спират щом с тях се чуватваме добре. Еми да, ама това не са витамини, че да се пият цял живот, все пак това са бая вредни медикаменти. И съвсем не чета избирателно, чета абсолютно всичко тук и честно казано много ми помагате, просто специално за АД си изградих точно това впечатление към момента.

Това не са съчинения, това са доказно вредни лекарства, те затова се пият и при нужда, а не просто ей така. Не разбирайте, че ги заклеймявам или съм твърдо против, просто както казах заради всичките тези неща не мога да се реша да ги пия.

Мисля, че основното при даване на АД е да не се стигне до усложнения от типа на пълна социална изолация, която би довела и до сериозни проблеми от психично естество - примери за самоубийства, отключване на психични състояния тип леки шизофрении и т.н., така че ако наистина нещата са сериозни - трябва да се пият. Но според мен това е лично решение, и никой тук не може да го вземе вместо теб. Дори и лекар не може - той може да ти препоръча, ти сам ще решиш кое и как.
П.П. темата не трябва да е за или против АД, това е личен въпрос. Но тези, които получават сериозни странични ефекти, искат да споделят и да намерят друг изход, защото понякога и с тях зле и без тях зле, и сякаш няма изход. Мисля, че трябва да се подкрепяме, независимо кой какво мисли относно лечението.

Извън нашата тема, току-що прочетох пост в фейса, честно да си призная натъжи ме.
Та да сменим малко нещата. Възмутен родител пишеше как един човек си събул гащите до училището и стоял така, защото викал че е много горещо. Обадили се на полиция, но полицията не съдействала.
На мен лично ми дожаля за човека, ясно е че едва ли е бил психично здрав за да го стори, а са можели да поговорят с него някак ни липсва човещината, за всяка дреболия полиция и какво ще направи полицията - ще го затвори да не го виждаме, щото да не се наруши хубавата ни картинка, вярно неприлично пред децата, ама ние сме виновни за това, защото не ни пука, за нищо. Според мен и тези психични проблеми идват точно от това, липса на състрадание, съпричастност, всеки се затваря в егоизма си, а понякога е нужно едно рамо да се наплачеш, дори не ти трябва и АД.

Добре де,  а как ще обясните това... преди известно  времем имам сърцебиене продължаващо  няколко дни. Пояснявам, че работех от вкъщи тогава. Излизам отпуска, отивам на планина и сърцебиенето изчезва без да пия каквито и да било хапчета. Въпросът ми  е необходимо ли  е в такъв случай  да се приемат медикаменти? Това означава ли , че за състояние , в което няма опасност за живота и никакво заболяване, а причината е психологическа (описаният случай) все пак може да се получи подобрение и пълно изчезване на всякакви симптоми без прием на лекарства? Защото при мен точно това се получи. Ок, пийте си хапчетата щом е необходимо всеки си решава за себе си , обаче аз  няма  да приема да ме друсат с разни психотропни вещества. Като ви чета то Ксанакс, то Лексотан, а тук даже срещнах някъде съвет към някой преди пътуване да пиел Ривотрил. Ама това са дроги бе хора... Надявам се, че не съм засегнала някой  с изказването си, просто споделям мнението си.

Всеки съди за другите по себе си. Това е огромен проблем в тази тема, а и като цяло за това състояние. Всеки си мисли, че другите са в същото състояние, в което е и той/тя.
Някои от пишещите тук имат леки симптоми и си мислят - абе тия другите кво се правят, нали и аз имам панически атаки... знам какво е. А то не е баш така.

Ели, какво точно да обясним? Обикновен стрес на работа, който минава като си вземеш отпуска.
Ама едно е такова сърцебиене, което минава след седмица отпуска, а съвсем различно е тревожност 24/7 и агорафобия (с месеци/години), заради която не можеш да идеш на работа.

Опелче, с удоволствие те чета!

Едно ще ви кажа на всички, които отказват да пият АД дори за кратък период от време - явно не знаете какво е ПР и ви пожелавам никога да не разберете. Ако сериозно ви тресне, последното нещо, за което ще мислите, е какви отрови били АД. Ще ги пиете и песен ще пеете само и само да се стабилизирате и да се почувствате нормални отново. Периодични тревожности, неразположения, хипохондрия, сърцебиене от време на време и подобни симптоми не се броят, защото тях ги имат всички хора.Единични ПА също не ги броя, защото почти всичките ми познати са имали такива. Като ви изтряска стабилно това състояние с всичките му екстри откъм физически усещания и шантави мисли и това продължава 24/7 със седмици и месеци, без минута почивка, тогава пак можем да си поговорим по темата. Фактът, че някои имат единични ПА, или някаква тревожност, не значи паническо разстройство, гарантирам ви го. Инстинктът за самосъхранение на човека е най-силното чувство и когато усеща, че е застрашен, той гледа единствено да се спаси възможно най-бързо, а не мисли " ама аз сега ако започна да го пия тоя АД дали няма да кача килограми, дали няма да имам други странични ефекти, дали няма да ми е зле докато организмът привикне ". Когато бях наистина зле, ако някой ми беше обещал, че ако взема една доза кокаин ще ми мине, щях да поискам две за по-сигурно само и само този ужас да спре. Или не сте наистина много зле, или не осъзнавате, че откзвайки лечение, си съсипвате възможността за един нормален живот, както и на хората около вас, да не говорим за тежките последствия върху психиката и фаталния изход при някои хора, защото да, от ПР не може да се умре от самото състояние, но се умира от последствията, които нанася върху психиката, тежката депресия води до самоубийства.

Аз да ви кажа, като човек минал през ада, включително и в момента. Първата па полумих 2005год и оттогава отключих такива чудеса, че мога да напиша книга. Лекувала съм се и с антидепресанти и с флуанксоли и тн. Ходех при завеждащия психиатрията на ВМА. Лекарствата ме докарваха до ремисия за около 6месеца от спирането им. А при започване имах такива странични реакции, че щях да умра. При първото забременяване съответно пак изпаднах в същото състояние, трима психиатри отказаха да ми дадат ад, и трябваше да се оправям с терапия. Ходех два пъти в семицата и осново ревях. Аз до тогава, оправяла се само с ад, сега нямах патерица. Защото това е патерица - да те извади малко, за да можеш да работиш върху състоянието си да не започва пак. Та така, минаха 10години оттогава. Лекарства не съм пила. Имам кофти моменти, но минаваха. До началото на тази година. По стечение на разни събития, преболедуване на корона и тн така се сринаха, че чак се чудя, с моя опит, как пак се докарах до тук. Но всеки път нещата са по разгърнати - защото паник атаките не ме плашат, мислите не ме, ама защо сега да не се чувствам мега зле от друго. Веднага започнах терапия, защото това е нещото дето оправя за дълго. Все още съм в началото. Отново. Но ад са последното към което бих се обърнала.

АД на мен колкото ми помогнаха, толкова ми и навредиха. С това не искам да кажа да не се пият. Всеки да преценява сам.