Паническо разстройство - 49

Замайване, гадене, размазване на погледа, абе все едно си в друго измерение, безсъние, смяна на настроенията.

Имам да питам но ме мързи. Моите 7.5 км разкош! В горичката до дома
И джулая - страхотно зареждащ 1 юли
С АХАТ

Здравейте моля за помощ и ще бъда много благодарна. Имам натрапчиви мисли и страх от смъртта, болести и тн ,някъде нещата спряха забременях 🥰 ,родих прекрасен син 💙🍀 и всичко беше наред докато не се случв трагедия на баща ми брат му почина беше много обичан от нас лека му пръст. От тогава нещо пак стана с мен постоянни кошмари .. сънувам умрели,гробове даже тази сутрин не знам дали беше сън или някакво подсъзнателно все едно ми оставаше малко живот у се събудих със сърцебиене ,ходя на психолог, но по рядко понеже са такива обстоятелствата 😣 Много ме е страх и ми писна да съм в това състеояние, тези кошмари ще ме побъркат все ме е страх какво е значението им ,даже понякога не искам да заспивам. Има моменти седмица да кажем няма кошмари и всичко е ок аз се чувства добре ,но след няколко дни пак се почва.Пия алора хапчета и чайове си правя.Моля дайте ми съвет много ми е трудно, а искам да съм пълноценна да си гледам детенцето.

И аз ще помоля за помощ.
Започнах нова работа тази година и от миналата седмица имам ужасно много натрапчиви мисли. Все мисля дали не съм объркала нещо и дали съм взела правилното решение. Аз все съм си била такава и ненужно го мисля, но вече ми пречи на съня и на ежедневието(само там ми е акъла).
Пробвах да заменям и познатите ни техники, но не ми се получава много много. Някой с изпитан и работещ съвет?

Флуанксол?

Георги, мисля да пробвам без хапове за момента, от скоро е.

Здравейте. От 12 години се боря с ПР. Има причина за отключването. Чувствах се добре последните години, но от около половин година всичко се завърна. Почина детето ми, баба и дядо(заедно) и преди 3 месеца баща ми. Пия АД - есобел 2х1 и хлорпротиксен вече 2ри месец. Очаквах вече всичко да е идеално. Не помня преди след колко време са ми подействали АД. Имам някакво подобрение, но не е това, което трябва. Сутрините са ми най-тежки. Все гледам да прилегна, нямам желание за нищо. Лято е, а не мога да се порадвам. Днес пак съм при психиатъра. Мислите ли, че трябва да сменям АД? А успокоителното не го ли пия вече дълго време? Между другото като пия хлорпротиксена не усещам някакво отпускане или да ми се приспива. Не знам какво успокоително е.

Много ми е тъжно като чета такива постове.
Трагедии има огромни.
Един психиатър ми каза, че на човек са нужни 10 год да преодолее сам травма от типа на смъртта на близък човек. Не мога да дам съвет, но бъдете търпеливи. Понякога хубави неща се случват и когато си на дъното.
За тази неувереност при работата и аз я имам. Хората около нас станаха зли и човек трябва да има желязна психика да остане уверен в себе си. Или доходът е нисък, или околни и шеф все недоволни. За туй както Георги каза - планина и природа. Там наистина се чувстваш друг, всеки малък преход подсилва увереността ти че можеш.

Никое хапче няма да помогне за тази индуцирана депресия. Тук само времето ще лекува нещата. За съжаление фармацията е безсилна при подобни обстоятелства. Съжалявам за случилото се, може би е добре да смените хлорпротиксена с друго, или да се добави някакъв сериозен невролептик към схемата. Няма да излекува нещата, но ще притъпи мислите и емоциите. Известно време е добре да бъдете "зомбирана". И наблегнете на природата и горите.

Ще се нарека Анонимен-3
Стрина Калина като те прочетох все едно за мен разказваше.
Опитвала съм да спра лекарствата-не става. Мъки големи. Защо?
Пия си ги вече няколко години, излизам, върша си задачи, нямам лоши мисли.
Затова ще си ги пия цял живот. Няма да лежа като зеленчук и да се чудя днес как ще съм и какво ще ми стане.
Това е моят съвет, пък който иска да се 'бори', то какъв живот е с тая борба не знам.
Не се страхувайте толкова от лекарствата. Хората с автоимунни които се лекуват с биологични, ако знаете те какви стр. ефекти имат, ама няма начин.
Успех и здраве на всички!

И аз се присъединявам към молбата за пишещите от анонимен профил. Създайте по един профил тук, че е много трудно да се следи.

Опелче, на хората отделно вече хич не им пука и за работата, грешка след грешка. Като се опитваш всичко да следиш и грешките на теб ти излизат през носа - как няма да луднеш.

Dara77 - точно това става - други грешат, а теб те изкарват виновна, ако си по-лабилна, както сме ние, това е трудно. А те тия дето все друг им е крив добре виждат, че сме лабилни и още повече ни пресират. Търси начин да си казваш - каквото, такова, не мога да го променя.

Иначе, щях да пиша за следната ситуация, която стана вкъщи с родата.
Както знаете свекър ми отключи някаква лека шизофрения, даже не му поставиха диагноза а само някакви шизофренични моменти бил имал.
Няма значение диагнозата - видях го човекът, никка не беше особено добре и физически, освен халюцинациите. Той е много хрисим човек и винаги е бил изключително затворен - та по повод на това - изкарвайте всичко навън, като ви се реве, ревете, като ви е трудно - отидете нанякъде и ако е нужно удряйте и викайте, където няма да ви чуят.
Да си призная обаче свекърва ми е типа лъжец и никога не знаем дали да й вярваме. Рядко се среща такава патология на нейните години но има.
Стига се до там, че днес ти разказва едно, утре - друго и се чудиш кое е вярното.
По този повод не мога да бъда и сигурна дали нейните думи, че свекърът е проявил агресия и буйствал са верни, но засега приемам, че е така.
Да уточня че той лежа в психиатрия края на май и началото на юни.
Та тя ми звъни и вика да заведе моите деца и тя и свекъра на море. Тук е мястото да уточня, че за тия години - дъщеря ми е почти пълнолетна тя се е грижила за децата ми за по часове, само 1-2 пъти по цял ден и като цяло е ненадеждна. Не знам дали познавате друг човек като нея, но тя прави напук, тъпче ги с храни, за които моля да не - те имат алергии, влачи ги в жега и студ където й хрумне и сме се отказали да й ги даваме, защото не мога да се оправя с нея, и не само аз.
Опитах се да й откажа и да й го обясня, че определено нито аз нито децата ще сме спокойни, като цяло още не можем да приемем ситуацията - разбира се виждам и грешки в себе си, но това да има психично болен в семейството се оказа не толкова лека задача. То аз не че съм цвете и изобщо не искам да се деля с моите ГТР и ПА, но просто не мога. Аз имам проблеми с болни хора болести  ит.н. и дори баба ми като беше болна изпадах в драми, а сега просто не знам, много ми е трудно, признавам си. И ми е мъчно за него. А всяка среща с него ме изкарва от равновесие с дни.
Мъжът ми е по-краен и директно заяви, че няма начин да пусне децата нито с баба си и дядо си, нито само с баба си, т.к. аз казах че би могло само с баба си.
Разговорът ни приключи доста тегаво - тя започна да сипе обвинения, че за всичко сме виновни ние - аз и мъжа ми, че не трябвало да казваме на децата, че свекърът вече бил добре а виж какво е станало, изобщо съвсем онемях.
В годините сме имали и други тежки моменти с нея, но това определено ще ме държи от телефона и разговори с нея дълго време - добре че живее в друг град.
Та, това исках да кажа как други, дори и близки искат да ни вменят вина / естествено  и вие като нея може да виждате такава и не бих се обидила, но в годините съм правила доста компромиси, въпреки чапатият й характер и сцените които е правила- един път дойде да гледа детето и на вторият ден си вдигна нещата и замина, като го остави по спешност на баща му, защото шефът й се обадил че трябвало да се връща на работа. Седмица след това се чудехме как да намерим кой да го гледа, но се оправихме някак./
Аз наистина се чувствам и леко виновна че при всяка среща се страхувам и контактът е доста особен, един път го возих до гарата, ами просто ми беше ужасно напрегнато, после 2-3 дни не станах от леглото.
Но се опитах да й обясня че ни трябва време да се адаптираме към ситуацията и полагаме усилия но не ни е лесно и на нас.
Нейното мото беше - вие се страхувате и т.н. Та, да, аз казах лично се страхувам, все пак е буйствал викана е полиция и т.н. Не ме е срам да призная, че ме е страх. Но повече ме е страх от заболяванията, не от физическа разпра, а това не мога да го преодолея, то страховете ми са все натам.
Не знам как е подходящо да действаме в тия моменти, наистина - много ми е объркано. Признавам си.
Ако имате подобни ситуации, ще се радвам за споделяне- каквото и да е.

Опелче, щом не искаш да пускаш децата и не ти е спокойно - отказвай. Нито мисли, че някой ще се засегне, нито нищо. Не ги пускаш и край! Стига вече сме угаждали на всички, но не и на себе си.

Моята баба е така с лъжите и все се чудя дали лъже нарочно или просто забравя какво се е случило. И в двата случая си е доста притеснително.

За първи път ми се случва да получа нежелани реакции при спиране не лекарство, а не при започване. Спиране на АД- замайване, гадене, световъртеж, замъглено зрение, смяна на настроенията, постоянно ходене по малка нужда (отшумяха почти) и последният сюрприз е цикъла. Още следващия цикъл след спиране на АД ми беше оскъден и в бледо розово. Седмица след цикъла имам отново зацапване в бледо розово. Възможно ли е спирането на АД да доведе до такива последствия? Че аз при започването нямах такива проблеми, сега при спирането е голям зор.

Здравейте, много отдавна не съм писала в тази тема, от години, нещата се бяха оправили, но......изведнъж се върнаха паника атаки ей така от раз. Ясно е,че нещо ги е провокирало,  и аз съм допуснала това пак да се случи. Обаче паник атаките до сега са били свързани с силна тревожност, стягане в гърдите, сърцебиене, трудно дишане и т.н. После ме държи нервност и тревожност няколко дни, но сега е различно. Събудих се една стурин, закашлях се и не можех да си поема въздух, така в рамките на 40 минути. Ясно,че с уплахата дойде и паник атаката. Пулмолог, гастроентерелог, уши,нос гърло-било рефлукс с паник атака и може би алергия. Снимка на гърдите чиста, спирометрията нормална,не било астма. Антибиотик, противоалергични, деанксит, нещата се оправиха за десетина дни, летях направо ,майка ми се разболя ,прияеха я в болница, синит ми направи пристъп с трудно дишане и аз едната нощ се събудих отново не можейки да си поема въздух. От тогава съм с непрекъснато затруднено дишане, кашляне при поемането на въздух много често, в гърлото ми все едно има храна. Пръскам от помпичката на синът ми и определено няма подобрение особено/ако е алергичен пристъп или асматичен би трябвало да има/. Мъжът ми само ми повтаря,че това е на нервна почва. До сега не ми се  еслучвало такова нещо. Все едно дишам по цял ден на половина с гърдите, кашлям поради това,че ми пресъхва много гърлото и устата1 иначе съм сравнително спокойна сега. Това прилича ли ви на симптомите в следствие тревожност или да търся алерголог? Това е вече пети ден почти и не преминава, има дни на проблясъци през деня, но по-голямата част от времето е все така-най-вече трудното дишане и усещането че не ми достига въздуха, замайване.