Паническо разстройство - 49

Мненията за Есобел и отзиви тук в темата са добри, в смисъл без сериозни странични ефекти, но при мен бяха всички от листовката, че и много сън.
Почвай и ще разбереш.

Какво ще рече всички странични ефекти има и халюцинации 😳

А без халюцинации, само разстройство, стомах, отпадналост, сънливост, но не само - и много спях по 16 часа в денонощие и то от малката доза, не помня вече какво имаше в листовката но тези помня като по-силни, като разстройството си ме държа доста дълго - 3 седмици. Усещах и някакво страхотно напрежение в началото все едно нещо ме затиска, много особено състояние дори не мога да го опиша. Но ме бяха предупредили и викам няма да го спирам, ще трая.

Ясно дано при мен да е по ок 😀 ще опитам ... аз питам понеже съм с малко дете и искам да съм си в кондиция да си го гледам

Почти няма нищо. Ще ти се спи повече и ще качиш килограми. Това е. Иначе е добър.

Георги ако е от страна на апетита ям много и продължавам да свалям вече съм 46 кг

При мен от есобел нямаше странични ефекти. Може би 2-3кг и спането е повече. Пих по 1 и 1/2. Сега съм на 1/2.Свалих килограмите.

Всеки се чувства виновен при започването на АД. При спирането аз лично се чувствах два пъти по-виновна, че съм допуснала изобщо да я докарам до АД и сега търпя всички негативи от това си решение. Но към онзи момент нямах друг избор, ако исках да живея пълноценно. Кг. качих след първата година. Сега нямат сваляне.

Изписан ми е по половин на ден 1 седмица след това пи 1 ... за спането да попитам много ли сънливост има

Не. Когато подейства вече след около 14-15 дена нещата стават нормални. Една идея повече ще ти се спи. А след 6 седмици пълния ефект като настъпи би трябвало да е всичко нормално.

Да се "похваля" - ужасна нощ, от доста време не бях имала такава.
Явно тия горещини просто ще ми вземат здравето, а още дори не е толкова горещо. Постоянно ме е страх да не ми стане зле, да не припадна абе тъпотии.
Но четох някои съвети тук в една тема за он-лайн консултации и бях доста озадачена от нещата там, които психологът е писал. В смисъл накараха ме да помисля за мен и състоянията ми.
И друг път са ми казвали терапевти, че основните проблеми при нас са невъзможността да отказваме, но този човек развиваше още и тезата че ПА са резултат и на пресирането, което близките ни правят.
Аз за себе си категорично мога да кажа, че всяка моя криза е резултат от претоварване и от това, че не мога да разпределям ангажиментите вкъщи и на работа, при което винаги поемам голямото бреме или хайде да кажем по-голямо, отколкото за мога да понеса, защото то е строго индивидуално. Това не е нещо ново и си го знам, но не успявам да го коригирам. Опитах се тази седмица да кажа на няколко пъти не, сега ще видите как и колко неуспешно стана.
Вчера лежах почти целия ден, днес съм една идея сякаш по-добре но ще видим.
Та, как ни пресират близките? В неделя ще има гласуване и моят мъж не знам защо е затътнал как ще се ходи. Аз не искам, може де е тъпо, но не искам. Писна ми не виждам смисъл, предни пъти заради него ходя, сега -не. Но то е всяка вечер едно и също. Ще отидем, ще отидем. Казвам не и пак на другата вечер. Започнах да си мисля как в неделя ще отида на село, само и само да не гласувам. Което е грешно, вместо да лежа на хладно и да си почина, т.к. пътуването не ми е приятно ще разменя едното гадно нещо с друго. Т.е . бягам от това да се изправя срещу него и да взема моето решение дали искам или не да гласувам, защото това е моят глас.
Това е дребно нещо, но явно може да отключи паник атака и всички тези състояния точно поради вътрешното ми нежелание да отида да гласувам.
Вчера приятелки се събираха в един ресторант, аз не искам да ходя на такива места, но заради тях се бях нагласила уж да ходя. Едната живее в София и се изживява като голямата работа и започна да командва как аз ще ги закарам / тя дори не шофира/, къде как и аз просто изпаднах в много тежко състояние. Обадих се и казах на другата ,че съм зле и не мога. Ако трябва да бъда честна дори се обидих защото я питах да се видим двете /уж сме добри приятелки/ а тя вика много била заета. В общи линии и други такива ситуации съм имала с нея и меко казано взех решение да я зачеркна от приятелките си, защото такива дето около тях се върти света, нещо не мога да търпя вече. Лошото е че не посмях да й го кажа така, а се измъкнах с това не ми е добре, то наистина ми беше много зле, но не това е важното.
Та в края на краищата най-добрите и любящи хора около нас издевателстват спрямо нас понякога. Друг пример, имаме двор и садим домати, но малко, тази година казах на мъжа ми - не мога да се грижа за тях, работя по цял ден, реално аз издържам семейството, готвя, чистя двор - не ми помагат почти, той е все на работа но къде отиват парите му нещо и аз не знам, преди внасяше  и оставяше - от много време не. Онзи ден - се връщам скапана и той скапан, вика - полей доматите. О, викам не изобщо не мога да стана казах ти не ме занимавай с тях, поливах сутринта другите неща, ти си отговаряш за доматите и слезе да ги полее, но мен пак ми дожаля, щото беше съсипан, накрая обаче аз два дни лежа и по цели нощи сърцебиене, ПА и какво ли не.
Няма значение, то и моето ще отмине, щото не ми е за пръв път, но се тъпчем с лекарства и за какво?
А за капак колегата хем знае що неща са ми на главата - вика - напиши и тук това, щото не мога. И аз пиша. И как да съм добре? Зле ще съм, разбира се.
Ако има как на пустинен остров да отида и никого да не виждам - ама никой.

Здравейте! Надявам се да съм полезна на някого с моя опит. Значи от малка имах социална фобия, която доведе до депресия, която пък депресия доведе до панически атаки и тревожно разтройство. Като цяло бях се натикала в един порочен кръг от който мислех, че няма излизане. Пила съм какви ли не хапчета, от които ставах супер ленива и отпаднала. Да не говорим,че концентрацията и паметта ми се влошиха от тях. (Сещате се какво стана с ученето, пълна трагедия) Посетих супер много психиатри, психолози ефекта все същия. Като пия хапчета съм г/д добре, но съм марула. Не мога да се справям с дневните задължения, но пък спра ли ги филма на ужасите започва от начало. Та реших, че трябва да се запозная по-добре с проблема. Оказа се, че реално хапчетата не лекуват. Просто те държат в едно "полуживо" състояние (и това психиатрите го знаят) ако чаках на тях това означаваше цял живот да ги пия, като търпя всичките им странични ефекти. Като се има предвид, че ако ги пиеш за едно нещо, например за депресия, бонус може да получиш още нещо например ОКР , ПР, ТР и др. Та първото което направих беше да спра алкохола, тъй като той усилва тези състояния дори и в минимални количества. После взех да чета книги за мислите и това как да ги контролираме, защото реално проблема идва от вътрешния ни диалог. Второ - строг контрол над мислите - допускаме само положителни мисли и не се поддаваме на интриги и клюкарствания ,тъй като повечето пъти всичко това води към негативното. Вярно в началото е трудно, но после става лесно. Трето много е важна средата в която сме. Ако сме заобиколени от кофти компания няма как да се чувстваме добре. Трябва всички токсични хора да ги изхвърлим от живота си. И четвърто - повече спорт, четене на книги, общуване с позитивни хора и неща които ни държат на позитивна вълна. Като цяло ума трябва да е постоянно зает с нещо иначе оставим ли го на спокойствие той започва да тормози нас. Лично на мен най- много ми помогнаха книгите на Анастасия Нових - поредицата Сенсей. Също видеатана Джон Кехоу в ютуб - силата на подсъзнанието. Както и много други книги и видеа по темата Като цяло изход има, но трябва много работа над себе си и това е единствения вариант. Нищо външно не помага само вътрешно можем да си помогнем и това донякъде е гадното, защото решението е в нас самите, а по принцип е много по лесно да обвиним друг или да чакаме друг да свърши нещо вместо нас,отколкото да се променим ние. Както се казва да победиш другия е сила, но да победиш себе си е могъщество. И ще завърша с един мой любим цитат от книгата  Сенсей I -"Неконтролираните мисли винаги водят към негативното"

Linchetou - точно така се чувствах аз с есцитила, както го описваш. С хапчето като напита и постоянно спяща, остави че качих кг, то дори не беше проблем, но просто си извън света - спиш и спиш, дори до обяд /само до обяд можех да отида на работа/ пак спях в смисъл мозъкът сякаш ми го бяха взели. Изненадвам се че има хора които пият АД и ходят на работа - аз не можех, но както казват всеки човек е различен и лечението преминава по различен начин при различния организъм. Тази вечер имам он-лайн час за 19ч, ще пиша утре как е било. Мисля че имам нужда от терапия но не лекарства, а друга- дано да намеря верния път.
П.п. Аз заспивам и след една доза Фервекс, така че явно не съм критерий.

Откакто спрях да се опитвам да оправдая очакванията на хората около мен, метнах и АД, и бензодиазепини. Правя каквото ми е кеф и не ми пука кой е доволен или недоволен. Ако на някой много му бърка в здравето МОЯТ начин на живот, свободен е да напуска с еднопосочен билет. Спрете да се опитвате да накарате всички около вас да бъдат доволни от решенията и действията ви, иначе се вкарвате в страшна дупка, от която се излиза трудно.

Много сте права да ,но ето при мен от 3 месеца ако не и повече се мъча със страх ,кошмари, мисли от сорта сънувала съм нещо и си мисля,че ще умра 😣 мъча се все още с валериан и чайчета ,чета книги и пак има моменти ,в който съм в пълен страх ,а искам да съм си спокойна да се гледам детето. Писна ми да живея в страх ,писна ми ... не искам да пия АД ,но вече не знам как да си помогна ,ходя и на психолог от 4 месеца .Вчера ми изписана Есобел не го пих днес защо ... защото ме беше страх отново ,но утре сигурно ще го пия...