Паническо разстройство - 49

  • 29 995
  • 738
  •   1
Отговори
# 600
  • Мнения: X
Ох аз се върнах на старата доза Ксанакс… чух се по спешност с док, каза да връщам първоначалната, пък в понеделник ще ходя да се разберем какво да правим, че пък зелени рецепти се изписвали само един път в месеца. И съм в шах сега, тъй като ксанакса с който разполагам е недостатъчен до края на месеца… много съм притеснена. 😔😔😔

R0zi4ka, как 4 месеца? Нали водели до пристрастяване? 😳

Последна редакция: сб, 17 юли 2021, 15:02 от Анонимен

# 601
  • Мнения: 1 781
Цвети да го изпишат на твой роднина.
Пия атаракс- някой пита.
Стигнах до почивката някакво адско пътуване, беше много горещо. В хотелчето навън пек и жега, първи ден цикъл обилен и в басейн не ми се влизаше. Но има климатик в стаите и на макс. Някак отиках петъка, вечерта отидохме на ресторант- стана ми много зле, прибрах се сама, както се и случва. Прилоша ми усетих че ще има някоя нервна криза и пих 1/4 клонарекс. Спала съм някак, сега лежа в стаята цял ден. Защо ли тръгнах? Спах по обяд, едва ям от страх да не повърна, сили нямам да стигна и до басейна. Лошото е че като се прибера вкъщи няма да съм по-добре и явно ще изкарам тежко лято.
Ние сме две семейства и моите си изкарват добре. Наистина малко съжалявам че не бях по-смела да откажа да тръгна да не ме мислят, но и вкъщи ако оставих пак щяха да са притеснени.
Понякога си мисля че трябва да ги освободя от себе си - в смисъл да се изнеса, това което им причинявам е просто отвратително. И пак не ми достига смелост, толкова ще ми е мъчно за тях.
Предстоят ми няколко важни решения относно втората работа която имам и почти съм ги взела, остава да ги и реализирам - мисля това е едното което ме мъчи и второто е че вероятно август ще трябва да помагам по грижи за баба ми, а това ми изглежда много трудно, да не кажа невъзможно с моята психика.

Последна редакция: сб, 17 юли 2021, 15:36 от opelcorsa

# 602
  • Мнения: X
Цвети да го изпишат на твой роднина.
Пия атаракс- някой пита.
Стигнах до почивката някакво адско пътуване, беше много горещо. В хотелчето навън пек и жега, първи ден цикъл обилен и в басейн не ми се влизаше. Но има климатик в стаите и на макс. Някак отиках петъка, вечерта отидохме на ресторант- стана ми много зле, прибрах се сама, както се и случва. Прилоша ми усетих че ще има някоя нервна криза и пих 1/4 клонарекс. Спала съм някак, сега лежа в стаята цял ден. Защо ли тръгнах? Спах по обяд, едва ям от страх да не повърна, сили нямам да стигна и до басейна. Лошото е че като се прибера вкъщи няма да съм по-добре и явно ще изкарам тежко лято.

Така ще стане вероятно. А теб, като те чета се отчайвам! Имаш ли добри дни изобщо? Защо така се получава? 😞

# 603
  • Мнения: 1 781
Цвети, това е от скоро. Е скоро скоро почнаха първите тежки моменти юни, но не им обърнах внимание. Натрупаха се доста неща, иначе си бях съвсем ОК. Затова почнах АД но и аз го пия 6 дни а трябва време да се успокои това състояние. Най-дълго така съм била 9 месеца втората бременност, сега вярвам да се пооправя още до първите седмици на август.

# 604
  • Мнения: X
Opelche, и при мен всичко започна точно на 13 юни. Не мога да го забравя този ден. Но минаваха дни, ту се оправях, ту ставах зле. И сега от 9 дни пия тези хапчета. Не знам.. през повечето време уж съм добре, но натрапчиви мисли си имам. Днес хем говорих с док, върна ми първоначалната доза и пак паник атака получих. А не бях от една седмица. Дали се притесних, че ще пия повече време ксанакс, пък ме е страх от привикване? Дали щото увеличих ципралекса вече на цяла таблетка от вчера, и са странични ефекти? Просто не знам. Много кофти моменти. А и съм нова в тези състояния, и в момента от всичко ме е страх. 😔😔😔

# 605
  • Мнения: 207
Цвети да го изпишат на твой роднина.
Пия атаракс- някой пита.
Стигнах до почивката някакво адско пътуване, беше много горещо. В хотелчето навън пек и жега, първи ден цикъл обилен и в басейн не ми се влизаше. Но има климатик в стаите и на макс. Някак отиках петъка, вечерта отидохме на ресторант- стана ми много зле, прибрах се сама, както се и случва. Прилоша ми усетих че ще има някоя нервна криза и пих 1/4 клонарекс. Спала съм някак, сега лежа в стаята цял ден. Защо ли тръгнах? Спах по обяд, едва ям от страх да не повърна, сили нямам да стигна и до басейна. Лошото е че като се прибера вкъщи няма да съм по-добре и явно ще изкарам тежко лято.
Ние сме две семейства и моите си изкарват добре. Наистина малко съжалявам че не бях по-смела да откажа да тръгна да не ме мислят, но и вкъщи ако оставих пак щяха да са притеснени.
Понякога си мисля че трябва да ги освободя от себе си - в смисъл да се изнеса, това което им причинявам е просто отвратително. И пак не ми достига смелост, толкова ще ми е мъчно за тях.
Предстоят ми няколко важни решения относно втората работа която имам и почти съм ги взела, остава да ги и реализирам - мисля това е едното което ме мъчи и второто е че вероятно август ще трябва да помагам по грижи за баба ми, а това ми изглежда много трудно, да не кажа невъзможно с моята психика.
Миналата година точно като тръгвахме на почивка бях по същия начин.Дори тръгвайке на деня минах през Пси за рецепта за успокоително,защото не знаех как ще стигна до морето.Клонарекса ми изписа ,ама от обяд,а ние тръгнахме сутринта.Едва стигнах от нерви и гадости ,но оцелях.В хотела вече с успокоителното малко живнах,но  и аз доста често оставях децата с ММ и си оставах в стаята.
На плажа обаче като ангажирвах ума си с това къде е 1 дете,къде е другото се хващах на моменти как се чувствам много добре.
Та не съжелявам ,че отидох.Тази година пак ще ходим някъде,притеснявам се,обаче пък няма заради таз глава да спра за живея. Wink

# 606
  • Мнения: 2 775
Добре де, като физически нищо ви няма какво толкова се стягате. Че е гадно, така е, но щом не е с патология физическа, значи няма нищо страшно. Не се поддавайте на тоя мозък!

# 607
  • Мнения: X
Добре де, като физически нищо ви няма какво толкова се стягате. Че е гадно, така е, но щом не е с патология физическа, значи няма нищо страшно. Не се поддавайте на тоя мозък!

Все едно моя мъж слушам (чета) в случая.. 😂

# 608
  • Мнения: 2 775
Добре де, като физически нищо ви няма какво толкова се стягате. Че е гадно, така е, но щом не е с патология физическа, значи няма нищо страшно. Не се поддавайте на тоя мозък!

Все едно моя мъж слушам (чета) в случая.. 😂
E аз съм преминал тая гадост, но това е истината.

# 609
  • Мнения: 727
И ние с моя мъж и детето сме на почивка за 2 нощувки .. хотелчето е много приятно и аз през повечето време съм ок ,но не знам от жегата или от какво друго натрапливи мисли имам от време на време ,но са ужасни чак ме втрисат 😔 кошмарите спряха пу пу ,но тези мисли са ужасни.От днес съм на цяла доза Есобел надявам се да спрат ,но когааа?

# 610
  • Мнения: X

E аз съм преминал тая гадост, но това е истината.
[/quote]

Ами вероятно като сте я минавал, и на вас в началото ви е било трудно да свикнете, че като няма здравословна патология, всичко ви е в главата. Simple Smile Аз както казах съм нова тук, и за времето в което разговарях с лекарката ми, нямаше как да я се сетя за всичките си въпроси, затова пиша тук опасенията си и страховете си.

# 611
  • Мнения: 1 781
Какво значи нямаш физически симптоми - изобщо не мога да стана от леглото. Излизам до пред къщичката ни и се връщам. Вчера поне стигнах до басейна. Снощи се стиснах някак докато подейства клонарекса иначе щях и да повръщам яко. За мен са си физически симптоми и болки имам. Да викам: психика е майната му, ама не става точно така. Знам, че повръщам от нерви и какво? И преди съм била така и дълго е бивало, надявам се АД просто да ме успокои по-бързо този път.

# 612
  • Мнения: 2 775
Още от 12-я ден след всички изследвания видях, че е време да се взема в ръце. При сърцебиене и болки в гърдите - веднага на пътеката 30 минути или качване на етажи няколко пъти. При болки в гърба или корема - лицеви опори или коремни преси. Ако бях на работа, веднага впрягане да мъкна някакви детайли между цеховете. Само така мозъка се усещаше, че няма нищо реално. И алкохол пиех също, и това ми помагаше. Но просто бързо приех нещата и започнах да се боря с тях с физически усилия!

# 613
  • Мнения: 418
Здравейте и от мен!! Дано всички се оправим по-бързо. Искам да ви питам нещо... Някой пил ли е симпатил? Доктора ми го изписа.. Каза, че не е химическо и се чудя дали да го купя. Пия Ремирта по 1/2 вечер, чувствам се добре, но вечер, ако нещо ме бодне и веднага ми минава мисълта, че е от сърцето и ще умирам. Знам, че е смешно вече, но се опитвам да си изяснят на себе си, че нищо няма да ми се случи, или ако ми се случи то не би имало значение вече за мен... Споделете ако някой е пил такива хапчета. Доверява се напълно на договора, но нещо ми омръзна да пия само хапчета.. Георги какво ще кажеш?!

# 614
  • Мнения: 2 417
В една друга тема обсъждаха Симпатила и бяха много доволни-билково е... Много по добре е да пиеш това, отколкото другите боклуци..... Явно лекарят ти иска да те оттърве от другите хапове. Послушай го и си пий от тях

Общи условия

Активация на акаунт