Как да продължа напред?

  • 10 810
  • 205
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 26
skoev, ти нали беше на 30, не на 130? Къде бързаш сам да се записваш? Преди 5-6 може би години познат възрастен на 77 се събра с някаква жена, не знам на колко, около неговата възраст. Имаше и такива, дето веднага изкоментираха, че не било късно никога да станеш за резил. Защо да е за резил човекът, като може да не е сам, а да има човек до себе си, особено в тия късни години. Живеят си, срещам ги понякога двамата, на разходки ли, до магазин ли, не знам. Говорят си, изглеждат добре, аз лично им се радвам. А ти имаш един цял живот пред себе си, хора, за които не си и предполагал, че ще ги срещнеш. Изненади те очакват тепърва, не бързай да се записваш сам. Иначе да, има хора, които и сами живеят и не изглежда да се чувстват зле, но все пак са на по-солидна от твоята възраст. Поне тия, дето ги знам, де. Simple Smile Зарязвай мъките, терзанията и самосъжалението, и отваряй очи, много неща ще видиш!
А, и допусни, че ако на тая жена нещо с теб не е харесало, на друга може точно това да хареса. Свят шарен!

Благодаря много !

# 106
  • Мнения: 13 626
явно аз съм си виновен за цялата ми отдаденост до това ниво, явно е нещо лошо да се отдаваш до край. Според мен нищо лошо няма от това да се отдадеш на човека който обичаш, да имаш бъдещи планове с него в дълга връзка, нормално е, все пак какво по-хубаво от това да създадеш семейство?

Точно тук грешиш и ми се струва, че не го разбираш. Да се обезличиш като човек не е създаване на семейство. Нямаш интереси, нямаш хобита, нямаш приятели, познати за по бира, не поддържаш връзка с роднини, дори не знаеш какво харесваш и как да се забавляваш САМ. Това е пълно загубване на индивидуалността. Семейството не е съвкупност от двама човека, които загърбват своята индивидуалност и се вкопчват до задушаване един в друг. Семейство са двама човека със собствена индивидуалност и допирни точки.

Ако трябва да съм честна твоята гледна точка за "тоталната отдаденост" съм я чувала от някой крайни ревнивци  в оправдание на поведението им, прикривайки ревността си с любов ...   и някак се замислям дали и при теб няма нещо такова.

# 107
  • Мнения: 8 286
Коев, я кажи ти тая фатка с постоянните благодарности, лови ли дикиш в бг-мамата?

# 108
  • Мнения: 10 919
Съмнявам се!;)Simple SmileSimple SmileSimple Smile

# 109
  • Мнения: 26
Коев, я кажи ти тая фатка с постоянните благодарности, лови ли дикиш в бг-мамата?

Здравейте,
честно да Ви кажа не разбирам какво точно ме питате, но
ще се опитам да отговора на часта с благодарностите /ако съм я разбрал правилно/.
-- Аз благодаря на хората които са отделили от времето си, за да влезнат в темата която съм пуснал
и да напишат своето мнение, опит и т.н. Не виждам нищо лошо в това да си благодарен на човек който е
решил да ти протегне ръка по някакъв начин.


явно аз съм си виновен за цялата ми отдаденост до това ниво, явно е нещо лошо да се отдаваш до край. Според мен нищо лошо няма от това да се отдадеш на човека който обичаш, да имаш бъдещи планове с него в дълга връзка, нормално е, все пак какво по-хубаво от това да създадеш семейство?

Точно тук грешиш и ми се струва, че не го разбираш. Да се обезличиш като човек не е създаване на семейство. Нямаш интереси, нямаш хобита, нямаш приятели, познати за по бира, не поддържаш връзка с роднини, дори не знаеш какво харесваш и как да се забавляваш САМ. Това е пълно загубване на индивидуалността. Семейството не е съвкупност от двама човека, които загърбват своята индивидуалност и се вкопчват до задушаване един в друг. Семейство са двама човека със собствена индивидуалност и допирни точки.

Ако трябва да съм честна твоята гледна точка за "тоталната отдаденост" съм я чувала от някой крайни ревнивци  в оправдание на поведението им, прикривайки ревността си с любов ...   и някак се замислям дали и при теб няма нещо такова.

-- Не знам как да ти отговора,  защото и аз не знам защо съм напълно отдаден, явно си е до човек. В момента се обеждавам, че това е голяма грешка която сам не съм разбирал. Ако ме питаш дали съм ревнив, мога да ти отговора, че не съм, защото лично аз съм страдал на времето от ревнива приятелка и знам какво е като цяло. Просто моят проблем, до колкото в момента разбирам, през изминалите дни е, че съм поставял любимия човек на първо място за всичко, а себе си съм захвърлил в нищото. Както се казва трябва и малко егоизъм да има един човек, но не знам, аз все още не виждам какво е лошото да искаш човека до теб да бъде винаги добре, обгрижен и спокоен?

# 110
  • Мнения: 22 867
Скрит текст:
Коев, я кажи ти тая фатка с постоянните благодарности, лови ли дикиш в бг-мамата?

Здравейте,
честно да Ви кажа не разбирам какво точно ме питате, но
ще се опитам да отговора на часта с благодарностите /ако съм я разбрал правилно/.
-- Аз благодаря на хората които са отделили от времето си, за да влезнат в темата която съм пуснал
и да напишат своето мнение, опит и т.н. Не виждам нищо лошо в това да си благодарен на човек който е
решил да ти протегне ръка по някакъв начин.


явно аз съм си виновен за цялата ми отдаденост до това ниво, явно е нещо лошо да се отдаваш до край. Според мен нищо лошо няма от това да се отдадеш на човека който обичаш, да имаш бъдещи планове с него в дълга връзка, нормално е, все пак какво по-хубаво от това да създадеш семейство?

Точно тук грешиш и ми се струва, че не го разбираш. Да се обезличиш като човек не е създаване на семейство. Нямаш интереси, нямаш хобита, нямаш приятели, познати за по бира, не поддържаш връзка с роднини, дори не знаеш какво харесваш и как да се забавляваш САМ. Това е пълно загубване на индивидуалността. Семейството не е съвкупност от двама човека, които загърбват своята индивидуалност и се вкопчват до задушаване един в друг. Семейство са двама човека със собствена индивидуалност и допирни точки.

Ако трябва да съм честна твоята гледна точка за "тоталната отдаденост" съм я чувала от някой крайни ревнивци  в оправдание на поведението им, прикривайки ревността си с любов ...   и някак се замислям дали и при теб няма нещо такова.

Скрит текст:
-- Не знам как да ти отговора,  защото и аз не знам защо съм напълно отдаден, явно си е до човек. В момента се обеждавам, че това е голяма грешка която сам не съм разбирал. Ако ме питаш дали съм ревнив, мога да ти отговора, че не съм, защото лично аз съм страдал на времето от ревнива приятелка и знам какво е като цяло.
Просто моят проблем, до колкото в момента разбирам, през изминалите дни е, че съм поставял любимия човек на първо място за всичко, а себе си съм захвърлил в нищото. Както се казва трябва и малко егоизъм да има един човек, но не знам, аз все още не виждам какво е лошото да искаш човека до теб да бъде винаги добре, обгрижен и спокоен?
[/quote]


Няма лошо, просто тоя човек или не го е заслужавал или не е бил твоят човек. И друго, понякога това, което ти считаш за добро за другия, в действителност за него не е толкова добро. Затова е добре да се разговаря, да се познава добре другия, защото наистина е голяма досада някой непрекъснато да ти прави добро, защото той решил така, без да се интересува дали наистина е добро за теб. Била съм в подобна на описаната от мен ситуация и наистина не си е работа, предпочитам без такова "добро" да си живея. Ситуации всякакви, както и хора.
Във всеки случай, като слагаш на пиедестал някого, гледай и ти да си там до него, а не захвърлен в нищото.

# 111
  • Мнения: 13 626
Добре де, какво ти разбираш под "добре, обгрижен и спокоен"?

Какво е било преди вече няма значение, но така или иначе ще вървиш напред и ако е голяма и системна грешка трябва да го промениш, за да не загубиш следваща любов. Може пък ние да не разбираме колко е прекрасно.

# 112
  • Мнения: 8 620
При  доста мъже  ,грижата и отдаването неусетно преминава в обсебване и задушаване.
Тънка е границата. Обичай, но не задушавай, грижи се и й давай пълна свобода.

# 113
  • СИ
  • Мнения: 4 403

При  доста мъже  ,грижата и отдаването неусетно преминава в обсебване и задушаване.


Само при  мъжете ли?        Wink

# 114
  • Мнения: 13 626
Според мен и за мен не е само това. Ако един човек няма интереси, няма занимания, няма приятели извън МЕН - става скучен. Връзка със скучен човек е просто ужасяващо подтискаща, ако ще и на ръце да ме носи, да готви, пере, търчи за де що ми е скимнало. В отношенията на хората трябва да има малко дистанция, малко загадъчност, да продължи всеки да се развива като личност. Не приемам за нормално като сме с някого да се слеем до обезличаване ... наистина ми звучи задушаващо. Но нека видим авторът какво има предвид под "отдаденост".

# 115
  • Мнения: 26
Според мен и за мен не е само това. Ако един човек няма интереси, няма занимания, няма приятели извън МЕН - става скучен. Връзка със скучен човек е просто ужасяващо подтискаща, ако ще и на ръце да ме носи, да готви, пере, търчи за де що ми е скимнало. В отношенията на хората трябва да има малко дистанция, малко загадъчност, да продължи всеки да се развива като личност. Не приемам за нормално като сме с някого да се слеем до обезличаване ... наистина ми звучи задушаващо. Но нека видим авторът какво има предвид под "отдаденост".

За мен отдаденост към един човек е, когато си готов да направиш всичко за този човек,
без значение от ситуацията, без да очакваш нищо в замяна.

# 116
  • Мнения: 5 832

За мен отдаденост към един човек е, когато си готов да направиш всичко за този човек,
без значение от ситуацията, без да очакваш нищо в замяна.
Това не е отдаденост, а жертвоготовност.

# 117
  • Мнения: 26

За мен отдаденост към един човек е, когато си готов да направиш всичко за този човек,
без значение от ситуацията, без да очакваш нищо в замяна.
Това не е отдаденост, а жертвоготовност.

Различни хора сме и приемаме различно нещата, но както писах по-горе, явно това ми е грешката, че
отдадеността ми към един човек е ненормална, не знам и аз вече.

# 118
  • Мнения: 13 626
Е, то уж всички сме така за членовете на семействата си, но как успя да се докараш единствения ти близък човек да е тя?

Според мен има някакъв проблем - вменяваш на половинката прекалено много социални роли, оправдавайки се с "аз съм напълно отдаден". Смяташ, че щом е двойка трябва никой друг да не им е необходим /евентуално деца/. Това обаче е осакатяващо и сега си безкрайно самотен поради тази си нагласа. 

Целта въобще не е да ти се вменява вина или да ти набива канчето. Трябва да осъзнаеш, че е задушаващо и така си скучен и да не го допускаш в живота си от тук нататък. Трябва да имаш и приятели и познати. Трябва да имаш поне нещо като хоби. Трябва да можеш да се забавляваш сам и да го правиш дори и когато си във връзка. Трябва да имаш свои интереси, да се опитваш да се развиваш някак си.

Ти пак си бъди жертвоготовен/отдаден, но не се обезличавай. За жените е важно да се възхищават на мъжа. Такова подчинено поведение и затваряне на света до нейна милост рано или късно отблъсква, а е и натоварващо да си и най-добър приятел, и любима, и компания за по бира, и семейство - малцина биха издържали. Но пък може да срещнеш девойка дето точно това да иска Simple Smile

Всъщност питаш какво да правиш от тук нататък - а отговора е РАЗБЕРИ КОЙ СИ, КАКВО ХАРЕСВАШ И КАКВО НЕ. Опасявам се, че не познаваш себе си.

Последна редакция: пт, 04 юни 2021, 15:08 от the Дорис

# 119
  • Мнения: 5 832
Ако някой се вкопчи така в мен и забрави кой е, какъв е и къде е, ще се омета доста скоростно, защото лично мен това ме плаши до смърт и едновременно с това ме отегчава. Отделно, че спирам да гледам с респект на такъв мъж, а нямам ли респект към него, всичко изчезва като дим.

Общи условия

Активация на акаунт