Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Стилът ни според възрастта - лайфстайл тема за пораснали момичета, 40+ Юни 2021 (Тема 11)

  • 55 351
  • 907
  •   12
Отговори
# 15
  • Мнения: 2 119
Магни, много сладко и сърдечно пожелание Heart За тях ние винаги ще си останем деца Simple Smile Моят баща си отиде твърде млад, но и аз съм негово копие - с всички предимства и недостатъци

И сега какво - само аз ли не съм имала дънки в детството Thinking Първите си получих някъде към 5-ти клас, купени от сръбски събор Joy За мое съжаление точно тогава растях бурно и ми омаляха за норматив Joy За следващи имам спомен в зората на демокрацията - в средното училище.
Но, пък още си спомням едни "нестандартни" бели платненки - имаха подметка малко по-дебела от сините, с които играехме физкултура .... Толкова ги обичах, че миех старателно подметката след всяко обуване. Отгоре чистех с паста за зъби - да не пожълтяват Blush И сега бих си ги носила.
Иначе, на мен любими си ми останаха все същите цветове, които обичах тогава и изчистените простички неща. Също точките, маргаритките и цветлетата като цяло ....
Друго - външно поостарявам, но ако не се виждам в огледалото, не гледам на света много по-различно .....
И всяка сутрин, като гледам нацъфтелите макове, маргаритки и синчец в полето, докато пътувам за работа, ми идва да сляза, да обуя чифт бели платненки и да вървя през високата трева, без никаква мисъл в главата .... това ми е любимо от детството. Нещо в полята през юни буквално ме хипнотизира ... Дори сега, като го пиша, усещам този вълшебен аромат на тревата и билките ...

Последна редакция: вт, 01 юни 2021, 23:48 от Light Beam

# 16
  • Мнения: 6 176
Дънките и кецовете са ми голяма любов,имам мнооого.И ми остана от детството,мразих рокли.Не можех да седна като бял човек с тях,рокли и сега имам три или четири.Харесвам ги,на други хора,купих 20 на детето и още 7 й подариха ,не искам да проектирам моят вкус върху нея.
По мое време не знам имало ли е корекоми,но баща ми пътуваше до Италия и Дубай много често и ми носеше редовно дрехи и обувки ,особено обувки.За рокли обаче се научи да не ми носи,имах една бяла с някакви презрамки и една със знамето на САЩ ,не щях да ги погледна,майка ми само дето не ме наби когато ги хвърлих чисто нови.Обаче за бански се тръшках много ,пускаха ме гола по плажа ,и после си нарисувах бански с флумастер на всички снимки.Не ми харесва голо дете ,има всякакви болни мозъци все пак,ама явно аз като бях малка 90те не им е идвало на акъла на нашите.
Лайт,много сладко 😁.Преди години ,свалих огромен товар от себе си и мина време докато се осъзная .Един ден се прибирах и заваля дъжд,почудих се дали да си купя чадър и се отказах .Нарочно газих в локвите,беше ми едно леко и безгрижно ,дъждът топъл,пълно щастие.Дъжда го обичам  също от малка,седях под навеса на село и гледах светкавиците и гръмотевиците,слушах дъжда и хич не ми пукаше ,че тока спира още като се заоблачи.

# 17
  • Бургас
  • Мнения: 290
Като ви чета и се сещам за още подробности... баща ми и майка ми се разведоха много отдавна, аз бях на 3 г. Баща ми - механик и после инспектор по ремонтите на кораби, носеше разни интересни вносни дрешки и обувки и някак успяваше да се впише в безупречния вкус на майка ми. А едно време се купуваха платове и се ходеше на шивач/ка. В Бургас легендарна беше леля Деспина Салтафери, моделиерът на театъра - чаровна и устата гъркиня с уникален талант и мнооого списания от чужбина. При нея се чакаше много, но все пак мама се сдобиваше регулярно с хубави костюми и рокли. Тя ми сътвори абитуриентските тоалети.
Палтата ги шиеха мъже - шивачи, панталоните и по-плътните костюми - също. "Шалварите" излязоха 1981 г., намерихме един сръчен чичо и после си ходех сама на проби и получаване. 
От майка ми ми е страстта към шиенето - още от дете, за която, жалко, изобщо не ми остава време.
Дънки, джинси и дънкови поли и гащеризони носих от 10 годишна - Rifle, Carrera, Wrangler. Имам и няколко детски дрешки - много класически и шик, които бих си ушила и сега. 
A баба плетеше в несвяст... ех, че спомени... и тръпката да си оригинален, да имаш нещо "по-така", модерно, готино.

# 18
  • Мнения: 11 083
Нямах време да се снимам последния месец, носих много рокли, якета, сака.
Нещо от вчера. Дънка, сако, поло и бели кецове, зелена през рамо чантичка.

Последна редакция: ср, 02 юни 2021, 09:30 от Босилка

# 19
  • Мнения: 22 747
А пък аз по дрехи съм копие на майка си. А на външност прилчм на баща си.
От нея харесвам костюми, поли, рокли. Имах една тъмно бургунди рокля, кадифена, с черни орнаменти и панделки. ЕЕЕ, като ме издокараха с нея си мислех, че съм принцеса. Не давах да я хвърлим даже като умаля, до последно я носих, но не мръдна.

Последна редакция: ср, 02 юни 2021, 08:15 от mimi.7299

# 20
  • София
  • Мнения: 681
Мама ни шиеше дрехите, на мен и сестрите ми (две на брой). Имах един розов гащеризон в който бях влюбена, бях го видяла от моя идол тогава - Мими Иванова, беше с него на корицата на една плоча. Разхождах го с такава гордост! След това мечтата ми беше ластични дънки, черни. Бях 35кг, стояха ми ужасно, но пък толкова ги харесвах...

# 21
  • София
  • Мнения: 9 722
Не си спомням много ясно като дете какво съм носила.
Всъщност една много голяма част от деня прекарвах облечена в трико в залата за художествена гимнастика - 6 дни в седмицата.
Дънки не съм имала, нямахме достъп до Кореком.
Майка ми шиеше и плетеше в несвяст, за да има какво да обличаме.
Бях вече тийн, когато ми уши палто, скиорски екип, после и абитуриентската рокля.

# 22
  • София
  • Мнения: 5 902
Босилка, слагай за по-дълго тези снимки, нищо не се видя. Simple Smile

# 23
  • Мнения: 630
Към хубави спомени ме върнахте! От малка исках да бъда различна, дрехи ми шиеха леля ми, после майка ми започна. Цял ден стоях гола, тя все пробваше, но за ден имах нов парцал, не беше конфекция и бях много горда. След това, за късмет, започна да ми шие свекърва ми и така дълго, дълго аз все измислях щури модели.

# 24
  • Русе
  • Мнения: 1 190
Аз не си спомням точно откога съм имала дънки, но от ранна възраст имах джинси и сукмани в различни цветове и много ги харесвах. Имах и поли и рокли и носих много и до днес помня един бял дънков сукман с кафеви тегели, обожавах го. Водиха ни със сестра ми в едно шивашко студио и ни шиеха дрехи по модели, които си харесвахме по списания. Баща ми се занимаваше със снабдяване и пласмент към едно предприятие, имаше на времето едни ТПК /трудово производителни комплекси/ и винаги, като тръгваше в командировка носеше бележка с размерите на дрехи и особено обувки на мен, сестра ми и майка ми и успяваше да ни купува интересни неща. Към това предприятие имаше плетачески цех и имах чудни машинно плетени блузи и жилетки, някои помня и досега.
Лелее, къде ме върнахте, а влязох да показвам последния любим плаж преди пандемията.

# 25
  • Мнения: 4 481
Спомен от детството ми е как лежах на пода в един ГУМ и ревях за едни сандали, а предния ден ми бяха купили други. Спомен са ми и лачените обувки, от които нямаше номер за мен и си свивах пръстите, когато майка ми пипаше дали са ми добре, за да ми ги купи. Както и римските сандалЕТИ и едни силиконови, на които казвахме стъклени. Явно от малка имам любов към обувките.

# 26
  • Мнения: 6 176
Ей така се барнах днес,тази жилетка ми е огромна а и е оувърсайз,и с колана се получи добре мисля .

# 27
  • София
  • Мнения: 681
Обожавам жилетки!
Скрит текст:

# 28
  • Мнения: 1 206
Light Beam, благодаря за новата тема.  Като дете и моите спомени са, че вечно нещо се шиеше и плетеше. Майка ми ги умее тези неща и добре ѝ се получаваха. Покрай нея и аз започнах да шия, че и по - смело режех платовете Simple Smile.  С плетенето не се споразумяхме обаче... С дънки се сдобих, едва в 8-ми клас (сестра ми ги донесе от едно турне в чужбина). Но пък и нямаше кой знае къде да ги нося с този "образцов техникум" , в който учех и в който униформите бяха задължителни и извън учебните занятия - отвратително. Не искам и да чувам за училищни униформи. Иска ми се вече слънце и топло. Иначе днес съм предимно  в зелено.

Последна редакция: чт, 03 юни 2021, 02:53 от pep_si

# 29
  • Мнения: 319
Много интересен въпрос. Спомням си, че все износвах дрехи от моите братовчедки. Беше ми много неприятно. Майка ми много шиеше и плетеше. Айде шитите дрехи добре, ама плетените ги мразех много, особено две рокли, които явно са били много майсторски изработени, защото в училище всички другарки и лелки ме дърпаха да разглеждат модела. Но аз не ги усещах като нещо специално, напротив, бяха ми противни. Никога, обаче, няма да забравя едни червени лачени обувки - любов от пръв поглед, явно от тогава ми е останала страстта към червения цвят и изобщо към цветните обувки. Мисля, че в детството си носихме много качествени обувки, само естествена кожа, изработка, точно отговарящи номера.
Имам снимка, на която почти целия клас сме с еднакви карирани панталони. И въпреки ограниченията мисля, че тогсва имаше много стилни жени.

Общи условия

Активация на акаунт