Каква е съвременната българка? (Тема за възстановяване на равновесието във форума)

А на мен Интернетът ми помага успешно да се справя с чисто мъжки дейности или поне да се опитам да се справя, като водопроводни проблеми или пролетно пускане на басейна.
Аз не съм съвременна. Готвя и правя всичко сама. И към секса подхождам по-скоро като мъж, отколкото като жена - без много задръжки и излишни чувства. Интересно, обаче си харесвам женската обвивка и не бих си сменила пола. Мъжете са груби, недодялани, грозни и космати.
Как може религията да учи, че сме им придатък?
Ние сме в много отношения по-съвършени.

Имаш против, че казвам че не знаем да готвим, но нямаш против да ни наричам ханъми на домашния султан, А?
Аз описвам каквото знам и чувствам, не каквото ще се хареса на Гертруд от Холандия.

Дама, домакиня, селска пръчка, романтичка, зло чудовище, най-милият човек  - зависи кой си и кога я уцелиш.

Ако визираш моето изказване - писах, че "Много млади българки не готвят добре". Не готвят, защото аз не съм млада българка, а доста стара. Повечето млади италианки, испанки, португалки, французойки готвят добре и за тях храненето е традиция. На готвенето не се гледа с презрение, като на досадна работа, а в България беше бабешка работа. Наблюденията ми са в полза на младите западнячки. Същото за бавене и гледане на деца.

Ravenna,  мъжът ми и синът ми нямат косми по тялото. На 19г синът още не се бръсне. Не всички мъже са космати.

Отдавна съм се замислила над темата.
Получава се един двоен образ, но странно, различните неща се наслагват и в двата.
Но общо взето:
Единият образ е на примирената женичка, свикнала да тича за салата и ракия, слушаща старите разбирания, следваща един образ, набит в главата още от дете.

От друга страна са нахаканите, оправни, непримирими жени, които са се откъснали от този образ, отхвърлят го или, в най-добрия случай, взимат само позитивите от него.

Нещата, които се наслагват и в двата образа, макар да преобладават повече в единият са
Образование: може вишистката да се окаже в първата роля, а тази със средно образование- в номер две. Общо взето образованието не оказва голямо влияние, въпреки че е нелогично да е така.
Работа и заплащане: отново, голямо разнообразие, може да има изкарваща добри пари в първият образ или нископлатена във вторият. Отново, зависи от самата жена, макар че повече пари, значи и повее сигурност в самата себе си и свобода.

Нещото, по което са диаметрално различни:
Търпимост към мъжка глупост и домашно насилие. Почти невъзможно е жена от вторият образ да бъде търпелива за това, макар да има и такива случаи. Също така има и жени от първият образ, които слагат на място мъжа. Все пак са изключително редки.

Общо взето, децата са винаги едно, две, но не повече. Главно си го обяснявам със цялата несигурност в държавата, мисълта какво ще правиш, ако единият родител загуби работата си, но също и тревога, че мъжът може лесно да изостави децата на жената. Едно е да се грижиш сама за едно дете, но ако са три или повече задачата става невъзможна.

И двата образа си имат своите положителни и отрицателни черти.

Готвенето, преди да дойдат децата, в един средно голям град може да се избягва. Има много заведения за храна за вкъщи, от закуски и фаст-фууд, до ресторанти със храна от всеки един вид. Също така има различни ценови диапазони. Да нито здравословно, нито финансово е хубаво, но много хора предпочитат хранене навън.

Единствената разлика между съвременната българка и европейка е, че все още България е със изключително силно патриархална насоченост. В големите градове сякаш не го усещаме толкова силно, но в по-малките общини, където всеки знае всеки, все още е залегнало старото. Надявам се в близките 10-20 години това да се промени, но като гледам всеки опит за въвеждане на някаква нормалност се приема за някакъв ужас, че децата ще ги правят джендъри(ъъъ, какво по...) или че някой иска да ги отнема.

Де да беше най-важното за българката дали готви или не.
Голяма част от съвременните българки са комплексирани, злобни, завистливи, с нисък морал и големи претенции без покритие. С липса на вкус към облеклото и афинитет към пародийни корекции по лицето и гърдите.

По-нататък ще пиша какво мисля за българката. Общо взето добри неща. Като цяло - битието определя съзнанието
Сега само един бърз въпрос свързан с храненето и храните.
При последното ми ходене до Бг (отдавна беше) ми направи силно впечатление, че храните са сравнително скъпи (в магазините), а храненето в ресторант - сравнително евтино.
Това - първо не е стимул за никого да се занимава с готвене, второ - на мен ми е адски съмнително ценообразуването в ресторантите. Или снабдяването им с продукти?

На обяд работещите се храним по заведения щем не щем. Определено е ниско качеството на така нареченото обедно меню. Личи и по цената.
За вечеря предпочитам да си сготвя. Домашна храна с домашни продукти.

Когато работех в бюрото (е-е-ех, минало, непрежалимо!) 90% от колегите обядвахме в кафетерията това, което сме си донесли в кутии от дома. Включително президента на компанията (800 служители). Останалите 10% - по заведения , ако Тим Хортън'c минава за заведение, де

С много млади българки съм се запознавала и повечето не можеха нищо да сготвят в началото. Научавахме се да перем, готвим, пазаруваме чак като излезем от родителския дом, а някои и доста по-късно.

Не знаех как се пуска пералня, прахосмукачка и фурна докато не се изнесох. Първото ми пране беше палтото на 90°. Наивно помислих, че като изсъхне ще си увеличи размера. Изпрах и маратонките на 90°, двата чифта заедно 🥳. После по чехли и жилетка ходих да купувам маратонки.

Моето поколение не беше учено на елементарни неща. Наблягаше се на учене, учене, учене и външност. Ние не работехме през ваканциите, нито гледахме деца нощем, нищо.

Първото бебе, което преоблякох и на което смених пелена беше моето, собствено. В България от младите момичета не се очаква помощ с малки деца и бебета, а и такива в семейството често няма. Във Франция е леко подобно положението, в Англия ги учат.

Тези био, мио, киноа, чия и ала бала ги има и тук, имаше ги, мисля и едно време. Дъщеря ми ги купува и ми ги връчва да и ги готвя 🥳. Може да е модерно, но не е, някак си, прието за младо момиче. Ти сигурно ги готвиш, но на 15 или 18г можеше ли да готвиш? Английските ми колежки спретваха неделно меню на тази възраст, а аз си ядях навън или салата с варени яйца.

Английските ми колеги си носеха сготвена у дома храна за обяд, а аз ядях ябълки и банани. Гъбаркаха се с мене, че ще ми трябва готвач като се оженя. Аз им казвах, че им трябва диета.

Всички японки, корейки, англичанки, французойки, бразилки, мароканки, с които съм живяла знаеха да готвят и всички без азиатките бяха гледали дете - в семейство, за джобни. Само ние нищо такова не можехме да правим.

В унито трябваше да занесем национална храна, та съквартирантката ми, японка, ходи да намира рецепти и да я приготвя вместо мене 🥳. Питаше ме готвачи ли сме имали в къщи. Смотолевих, че баба ми, таковата, хм, готви. Каза, че и нейната баба  готви, но и тя и майка и се включват. Не и у нас 😎.

Аз можех да готвя спагети болонез и говеждо със сини сливи и това е 🥳. Даже бях направила спагети за цялата къща. Харесаха ги, но ми казаха да си измия тенджерите. Тръгнах да ги мия, трябвало в машината да ги сложа. Слагам ги. Съквартирантката щяла да умре като отворила вратата. Всичките купи и тенджери пълни с мръсна вода. Кой да ми каже, че се обръщат?

На мене в началото много ми се смееха за всичко. Е, научих се. 

В България готвене, пране, чистене, гледане на бебета и деца е бабешка работа, а майката се научава от майка си или свекървата, та един ден да гледа внучето 😇😁.

Аз можех да правя яйца на очи и палачинки на 12, това не го броя са голямо готвене. После съм яла сандвичи, салати и по ресторанти до 25, даже и след това. Майка ми се е научила да готви ОК на 30, а вкусно на 44!!
За първи път пуснах пералня на.... 22, на едно море с приятелки, където останахме без дрехи. От 5 мацки на 22, единствено тази която беше от провинцията знаеше как се пуска пералня. Ние Софиянките - инженерки, математички и докторки, нямахме никакво понятие, а и желание да разучавам този завъртян уред.
За първи път сипах бензин в колата на 25, в Америка. До тогава гаджето ми уреждаше този въпрос.


Американките сами си сглобяват мебелите от IKEA, за мен това е под достойнството ми да го правя.Тотално мъжка работа, как ли пък не!

Всичко можех да правя когато се изнесох от вкъщи на 18.

Аз пък, хем селянче, на 20 години бях като заживяхме с мъжа ми сами на квартира. Нищо не знаех, нито да готвя, нито домакинска работа, нищо... Ами научих се, неволята учи. Сега съм точно от справящите се с всичко и аз, ама нямаше как да не стана...

Хвърляте ме в оркестъра с тия признания, че до ~20 г. (почти) не сте вършили домакинска работа, пък казвате, че не сте на по 20 и няколко години... Аз явно съм израснала в среда на жени от семейства тип трудови лагери, защото мислех, че ние по-големшките (почти) всички сме го правили. Е, не сме въртели петстепенни менюта, но готвене (или съответно помощ на родителите при готвене), чистене, бърсане на прозорци и прах, подреждане, пране, простиране, прибиране на дрехи, гладене, пазаруване и подобни ежедневни необходимости си бяха нормални за нас. Не всеки ден естествено, но като цяло се включвахме активно в поддръжката на дома, като за по-трудоемките неща е било заедно с родител(и), а за по-простичките и сами.

Nevena Virolan, съжалявам, но пишеш абсолютни глупости за готвенето и домакинската дейност. Моля те, не проектирай собствения си мързел върху всички българки. В нашата рода единствената жена, която не готви е сестра ми. Никога не и е било интересно, предпочиташе да рисува и дрънка на китара. Като тийнове помагаше със заготовката, аз готвех, щото аз я ръчках.
 Сега, бебета не сме гледали, преди 20-30 години никои не би платил на хлапе да гледа бебе, не би му гласувал такова доверие. Евентуално ако са с голяма разлика във възрастта, може голямото да пази малкото за час, два, но пари от това няма да изкара. Гледахме се сами, на тайфи, на улицата. Ама като те призове мама или баба, правиш каквото ти кажат вкъщи.