Детето ви е голямо.Още някоя и друга година и ще си поеме по неговия път.Помислете за вас и какво искате вие.Искате ли семейство или не.С мъжа и бебето ще имате семейство,иначе след някоя и друга година може да се окажете сама.Трябвало е първо да поживеете с този мъж и после да мислите за бебе,но живота понякога е непредвидим.Аз заради работата не бих се отказала да имам дете,работа се намира.Най-трудното според мен е дали ще ви се гледа бебе на тези години.Тук всеки дава съвет от неговата гледна точка,такова важно решение трябва да си го вземете вие.
- Публикувана: 4 юни 2021, 10:46 ч.
- Последно мнение: 8 юни 2021, 19:24 ч.
Имам нужда от съвет, бременна съм!
На 15 години едно дете може да има много глупости в главата, но възрастният не трябва да се води по тях, а да поставя граници.
И аз съм много склонна да угаждам на дъщеря си, да кажем купувам й много играчки, но ако вече иска целият магазин да пренесем у нас, заявявам "Тая няма да стане!" и само като ми чуе категоричния тон, веднага приключва дискусията. Само съм чувала, че някои деца се тръшкали да стане на тяхното.
Може в пубертета да стане по-своеволна, но чак пък да взема решенията аз какво ще правя с моя живот, да бе. Що да не им дадем направо и колата да карат? Защото още са малки преди 18 г.
Обаче няма какво да обсъждаме момчето в случая. Не е то причината. На майката не й се занимава.
И то хубаво, че не й се занимава, но всеки път, като й подметне мъжа за дете, дали му е казвала ясно: "Стига бе, Иване! Казах ти, аз няма да раждам пак! Ако искаш деца, налага се да намериш друга!"
Ако е казано ясно и категорично, Иван си знае и си носи последствията, че стои там. Ако е имало неяснота, тогава жалко за него.
Впрочем допускам, че всъщност не му е казала и за бебето...
И аз съм много склонна да угаждам на дъщеря си, да кажем купувам й много играчки, но ако вече иска целият магазин да пренесем у нас, заявявам "Тая няма да стане!" и само като ми чуе категоричния тон, веднага приключва дискусията. Само съм чувала, че някои деца се тръшкали да стане на тяхното.
Може в пубертета да стане по-своеволна, но чак пък да взема решенията аз какво ще правя с моя живот, да бе. Що да не им дадем направо и колата да карат? Защото още са малки преди 18 г.
Обаче няма какво да обсъждаме момчето в случая. Не е то причината. На майката не й се занимава.
И то хубаво, че не й се занимава, но всеки път, като й подметне мъжа за дете, дали му е казвала ясно: "Стига бе, Иване! Казах ти, аз няма да раждам пак! Ако искаш деца, налага се да намериш друга!"
Ако е казано ясно и категорично, Иван си знае и си носи последствията, че стои там. Ако е имало неяснота, тогава жалко за него.
Впрочем допускам, че всъщност не му е казала и за бебето...
Абстрахираш се от сина ти и вземаш решението заедно с мъжа. Голямото дете е достатъчно голямо и самостоятелно. Също си преценяваш ако случайно нещо стане и останеш сама с бебе и тийн, ще можеш ли да ги издържаш и да се грижиш сама. Възрастта не е фактор за мен, има жени с първо раждане на тази възраст че и по-големи.
Lorelada, казала съм му от самото начало, че не искам и е свободен да си търси другаде късмета. Той го прие. Аз имам вече дете и не бих му давала празни надежди за такова нещо. Пропуснах да кажа, че разликата ни е 10 години и това също ме притеснява. Аз също не съм първа младост. В тази ситуация мисля повече аз как бих се справила. Пак казвам не е лесно решение, инак вече да съм го махнала.
Добре, искрено се надявам да си дадеш шанс и да ти се нареди добре живота. 
Запази детето, не пий хапчета и се съберете с баща му.
Сина след 4 -5 г. ще си поеме по пътя. Колкото и да се разбирате - ще дойде време по-рядко да сте заедно, ще учи, работи, гаджета. Стига си го поставяла на първо място, не му правиш добро така.
Искаш ли на 45 г. да се превърнеш в обсебваща детето си свекърва? Колко теми четем за властна, около 50 г. мама на любимия....
А с детето и новия мъж ще си имаш занимавки. Покрай малкото дете и ти ще се подмладиш.
И да махнеш бебето - пак може да останеш без работа. Но работа има, не е проблем.
Сина след 4 -5 г. ще си поеме по пътя. Колкото и да се разбирате - ще дойде време по-рядко да сте заедно, ще учи, работи, гаджета. Стига си го поставяла на първо място, не му правиш добро така.
Искаш ли на 45 г. да се превърнеш в обсебваща детето си свекърва? Колко теми четем за властна, около 50 г. мама на любимия....
А с детето и новия мъж ще си имаш занимавки. Покрай малкото дете и ти ще се подмладиш.
И да махнеш бебето - пак може да останеш без работа. Но работа има, не е проблем.
Това, което ме изумява е, че авторката се приема като застаряла лелка, а реално е само на 37г. Може би е изживяла много емоции прекалено рано в годините и сега едва ли не ще излиза в пенсия. От тази гледна точка, вероятно наистина мисли бременността си за неуместна.
Съпругът ми е на 37г и съвсем скоро ще се роди второто ни дете.
За мен тя е подредила живота си ок, няма нужда от съвети. Има си мъж (детето), който винаги ще е номер 1. Намерила е човек, който да се навие на странна версия на връзка, но пък е според нейните правила.
Моят съвет е само да приемете, че не сте в пенсионна възраст, може би това ще ви даде друга гледна точка върху живота. Относно бременността, това е лично решение.
Иначе бях изненадана да науча (от темата), че тийновете явно водят майките си по бански на оглед, пред приятелите. Че не родителя, а тийна определя кое как и въобще яко трябва да се стъпва на пръсти около него, че я си го посрамил, я си му провалил живота. Също преди секс, задължително консултация с тийна 🙄
Съпругът ми е на 37г и съвсем скоро ще се роди второто ни дете.
За мен тя е подредила живота си ок, няма нужда от съвети. Има си мъж (детето), който винаги ще е номер 1. Намерила е човек, който да се навие на странна версия на връзка, но пък е според нейните правила.
Моят съвет е само да приемете, че не сте в пенсионна възраст, може би това ще ви даде друга гледна точка върху живота. Относно бременността, това е лично решение.
Иначе бях изненадана да науча (от темата), че тийновете явно водят майките си по бански на оглед, пред приятелите. Че не родителя, а тийна определя кое как и въобще яко трябва да се стъпва на пръсти около него, че я си го посрамил, я си му провалил живота. Също преди секс, задължително консултация с тийна 🙄
Кристина, те сигурно затова са тегави, разглезени и трудни. Това са твои думи.
Как пък няма да подчиня живота си и всички решения на детето. Да си имаме границите - аз съм родителя, тя е детето. Решенията повечето случаи ги взимам еднолично. Понякога променям вече взето решение на базата на нейно мнение (тя винаги си казва мнението), но това са неща, които пряко я засягат и смятам, че не вредят. С времето й делегирам все повече права, съответно с тях вървят и отговорности. Но никога няма разногласия по въпроса кой има последната дума вкъщи.
Как пък няма да подчиня живота си и всички решения на детето. Да си имаме границите - аз съм родителя, тя е детето. Решенията повечето случаи ги взимам еднолично. Понякога променям вече взето решение на базата на нейно мнение (тя винаги си казва мнението), но това са неща, които пряко я засягат и смятам, че не вредят. С времето й делегирам все повече права, съответно с тях вървят и отговорности. Но никога няма разногласия по въпроса кой има последната дума вкъщи.
И аз това имах предвид с метафората за колата. Ако колата е вашият живот, кой ще шофира, вие или тийна? Ако го пуснете него на шофьорското място, ще има катастрофа.
Lorelada, казала съм му от самото начало, че не искам и е свободен да си търси другаде късмета. Той го прие. Аз имам вече дете и не бих му давала празни надежди за такова нещо. Пропуснах да кажа, че разликата ни е 10 години и това също ме притеснява. Аз също не съм първа младост. В тази ситуация мисля повече аз как бих се справила. Пак казвам не е лесно решение, инак вече да съм го махнала.
Авторке, разбирам твоята позиция. Ти дете си си направила, отгледала си го сама. Не искаш пак грижи, не искаш да рискуваш пак да се повторят нещата с предишния съпруг. Време ти е да се наслаждаваш на живота. И в това няма нищо лошо, то е твое право, и си си го извоювала.
Все пак смятам, че е добре да поговориш още веднъж с мъжа до теб, защото според мен е видно, че той вътрешно се надява и може би не те е чул, когато си му го казала. Има такива хора, за което не си виновна или отговорна ти, но ти пак можеш да постъпиш достойно.
Каквото и да решиш, има вероятност да съжаляваш един ден. Има и вероятност да си доволна и при двете възможни решения. Вероятно чак след години ще разбереш какъв е случаят. Сигурни неща няма, човек прави избор, и се надява да е най-добрият възможен.
Lorelada, казала съм му от самото начало, че не искам и е свободен да си търси другаде късмета. Той го прие. Аз имам вече дете и не бих му давала празни надежди за такова нещо. Пропуснах да кажа, че разликата ни е 10 години и това също ме притеснява. Аз също не съм първа младост. В тази ситуация мисля повече аз как бих се справила. Пак казвам не е лесно решение, инак вече да съм го махнала.
Като не си искала деца как тогава си бременна? Разбирам скъсан презерватив, но като се е усетило такова нещо има Ескапел.
Щом още не си изпила хапчетата, значи се колебаеш сериозно. Май ще има бебе. Аз близнаците ги родих на 41. Покрай децата се запознах с нови хора и сега сме много свежа компания. Три от семействата сме с близнаци и като тръгнем някъде сме, като в "Деца на килограм". Живота на семейство с малко дете си има своето очарование.
Ако направиш аборт, винаги ще се обръщаш назад и ще го мислиш. Ако родиш, ще си го гледате и няма и да смееш да си помислиш, че е било грешка.
Ако направиш аборт, винаги ще се обръщаш назад и ще го мислиш. Ако родиш, ще си го гледате и няма и да смееш да си помислиш, че е било грешка.
Авторката при всяко решение, ще се обръща назад и ще се чуди Ами ако... По-лесният и щадящ за нея изход, е да прави аборт, дали ще остане с нея този мъж, божа работа. Ако го стори (и тя го иска) - сяда и говори със сина си, та се събират тримата в един дом. Иначе, всеки по пътя си. Грешката е била, че не е запознала детето и мъжа на по-ранен етап, докато е бил по-малък младежа. Разбира се, това става поне след година от началото на връзката, все пак трбва да е опознала човека, когото ще представи на детето си, но това е вече минало.
А, да бе.