Имам нужда от съвет, бременна съм!

Познавам отблизо едно семейство. И за двамата е втори брак. Мъжът със син на 15-16, а жената с дъщеря на 13-14. Направиха си общо дете (за ужас на градските клюкарки) и много добре им се получи. Не казвам, че всичко им е било розово, но резултатът си заслужава. Малчо стана страхотно момченце. Големите пък работеха бейбиситър за някой друг лев и смятам, че тази отговорност им се отрази добре, вместо да станат типичните разглезени тийнчовци.
За  себе си знам, че няма да се замонашвам ако в един момент остана сама. Твърде много се обичам за да се поставя на второ място. А и смятам, че така е здравословно. Не харесвам традиционно българското слагане на децата на трон. Това е вредно за всички в семейството. Но това съм аз. Ти май нямаш желание да живееш на семейни начала наново? И синът ти е просто претекст.

Няма потребност авторката от мъж и друго дете, според мен. Синът й е нейното Всичко, извинявам се за клишето.

Горкото Всичко и горката му бъдеща приятелка/жена/.....
За втория мъж - никой няма гаранция, че до живот ще са заедно.
Но пък ще си има още 1 дете, ще се подмлади покрай него.
И няма да досажда на Всичкото след време ако остане сама като кукувица.

Този мъж ще поиска дете. Винаги ще намери свободна жена. Крайно се заклеймяват различни съдби. Дали ще е самотна "кукувица" или унизена от роден син и снаха, няма гаранция. Самотата е личен комплекс. Някои са щастливи с точните хора. Други са винаги депресирани или недоволни.
В др.тема писах за личния избор. Има семейства, които не желаят деца. Доводите им са различни. Но са щастливи по своему. Темите тук изобилстват от грешни избори. Първо раждат, после анализират или осъзнават грешния избор на мъж и баща. Не винаги има втори шанс и възможност за реабилитация.
Авторката ще прецени сама. Тя ще понесе вина, отговорност или грижи.

Аз разсъждавам коренно различно. Но никога не съм си задавала въпроса "Ще се справя ли сама с деца на ръце?". На мен просто ми се случи това, без да съм го мислила. Разведох се с три деца. Справих се добре, мога да кажа.

И аз имам втори брак и родих най-малкото си дете точно когато баткото беше на 16 години. С баткото имах проблеми покрай втория си брак, но не и покрай бебето. Ние бяхме женени вече 3 години, когато малката се роди. Всички бяха свикнали и приели положението.

Не позволявам на деца да ме съдят и да ми определят живота. Сега синът ми е на 20 и мисля, че самият той вижда нещата и от друг ъгъл.

Не бих направила аборт, но това съм аз. Нямам излишни страхове. Живея си и решавам проблемите чак ако и когато ми дойдат до главата. Никога не се кахъря ама утре ако стане еди какво си. Като стане, ще го мисля.

Според мен и мъжът не примира за дете, иначе да се е ориентирал до 40-45. Може и да му харесва идеята, да младее,  но аз бих била много предпазлива. 50 нито физически, нито емоционално са новите 30.

Аз пък за себе си си знам, че няма да се справя сама с две деца. Всеки има предел на силите.

Аз ползвам помощ за много неща. Така оцелявам. Но то си е до човек, нагласа, обстоятелства.

На мен не ми харесва идеята да живея сама с порасналия си син един ден примерно. Не че няма да има какво да правя. Но при бебе на път и шанс за ново семейство, не бих могла да отрежа, особено ако сме заедно с мъжа от 4 години. Различни хора сме, с различни представи за живота.

На мен пък само от мисълта за семейство, бебе и нови роднини,ми се изправят космите по тялото.

Е ти живееш със сегашните роднини, нормално е.

Моето всичко от сега е доста самостоятелно. Изобщо не го задушавам, както казах има си неговата среда. В момента го интересуват само купони, пари и излизания. Като досадна свекърва не се виждам, защото под един  покрив с тях няма да живея, живот и здраве. Като стана баба един ден ще помагам, но не бих извзела родителските им функции. Смятам, че който има деца трябва да си ги гледа, а не да ги прехвърля на роднините си. Аз поне така бях и така разсъждавам. И дори да е егоистично, когато детето ти поотрасне започваш да се успокояваш и да си правиш някакви лични планове, да разполагаш с времето си. Да имаш дете е най-голямото щастие, но е отговорност за цял живот. И защо един човек да е самотник на определена възраст, има си работа, родители, приятели, занимания. Да, родителите са до време. Не бих родила дете, че да си запълня времето. Бих го родила, защото го искам и знам, че психически, физически и финансово мога да се справя.

Да, всеки си споделя от неговата камбанария.
Важно е Фи Фи и мъж какво ще решат.
Аз питах по напред, но не отговори.
Къде ще живеят, евентуално- при нея, при него.. Започва се от ей тези наглед малки нещица. Започне ли веднъж диалогът, по- лесно е да се стигне до решение, мисля.

На квартира съм, засега.

Фифи, имах предвид като остарее човек. Пенсионер няма работа и родители по принцип.
Сега е лесно.

Синът ти тогава ще съжали, че майка му няма на кой друг да разчита.

Сама казваш, че синът ти е самостоятелен и само купони са му в главата...нормано тиин.
Предполагам си го отгледала с доста лишения и ти е на първо място , но погледни го като шанс след време той няма да е сам ще си има брат или сестра. ПОнякога е хубаво да имаш на кой да се обадиш и да разчиташ на него ..само дете добре, но да имаш братя и сестри е още по ок. Това е избор на родителите, кое как.
 Както казаха след 4-5 г синът ще отиде студент, да работи, ще се изнесе с приятелка, ще има семейство...ти ще останеш сама и ще си дадеш сметка дали си постъпила правилно сега...но няма как да върнеш миналото и да го изиграеш отново.
 Трябва да решиш сега , затвори очи и си помисли как си представяш живота след 10 г.....има ли 2 дете, няма ли, къде е синът ти, къде е този мъж който е дотеб....
 Отговорност е 2 дете, свързано с финанси, но той целия живот е една отговорност-към близки, към приятели. Лошото е, че плащаме обществено мнение в БГ "какво ще кажата хората"....хората са си в тях, ти като се прибереш вкъщи и затвориш вратата оставаш сама....
Животът обича смелите-била си смела да се оттървеш от първия мъж, била си смела да отгледаш и възпиташ 1 дете...била си смела да работиш и да се развиваш, била си смела да започнеш нова връзка, била си смела д аправиш секс.....забременяла си...бъди смела и вземи решение...
  Абстрахираи се от хората, реши за теб кое е по-добре. Бъди егоист, абстрахираи се от мнението на синът ти....сподели с него, каза ли му? Може да се изненадаш от реакцията му, може би и той иска семейство, брат или сестра....бъди му приятел, споделяй с него.