Имам нужда от съвет, бременна съм!

Възможно е този мъж не случйно да те е забременил.
Нормално е да се колебаеш ако си на квартира. Постигнала си някаква относителна стабилност и равновесие, но те са е много крехки.
Какво предлага той ? Предлага ли сигурност за теб и твоето  дете плюс бебето? Къде живее, как живее? Къде ще живеете заедно? Ще има ли място за сина ти? Има ли стабилни доходи и жилище? Ще може ли да поеме теб и сина ти докато си в майчинство?

Просто трябва да си дадеш сметка кого искаш да загубиш.
Как така четири години не се стигна до такъв грандиозен гаф? Много странно. Май му е писнало на гаджето да няма на масата топла манджичка и да се чувства горд татко и си ги е подсигурил.

Аз също съм разведена, почти на 35г, с партньорът ми планираме бебе, но разликата е, че детето от първия ми брак е на 2г.
Лично аз бих задържала детето.
Обясни на сина си, че ти също имаш право на личен живот, но по деликатен начин, тъй като е в трудна възраст и момче.

Тези, които навиват авторката да роди бебето, те ли ще й го гледат?
Фи Фи, усещам, че изобщо не ти се разправя наново с пеленаче. А може и вече да си изпила хапчето... Каквото и да решиш - успех!

Не, тя ще си го гледа. И виждам е наясно. Само не разбирам като правиш * не до ли наясно, че може да има последствия. Е, последствията или нарушават нечие спокойствие или не. Изборът е личен, всеки си носи кръста. Ако на някой му стиска плува, ако не не. Не виждам драма щом най-важно е чувството/а у авторката, сякаш сама го е сътворила. Егоистично ли, не ли, тя си знае. А като си знае, защо ли мисля, че партньора й нещо не е ... Ок. Така излиза по нейни думи, явно навява на несигурност на различни нива. Все пак и 50 и 37 год. Не са малко, че хем да си се осъзнал, хем нещо да имаш зад себе си, а то.... Просто си разсъждавам...

Така е, авторката ще си го гледа. Затова и решението е нейно. Тя си знае най-добре. Ние не познаваме приятеля ù, че да можем да гадаем става ли за съпруг и баща.

Ние да гледаме детето? Щоо, тя е неспособна да гледа дете? Ми тъй да каже!
То друга работа.
(Млада, здрава жена, с мъж, който и сега й помага. Не може... ок.)

Аз не разбрах мъжът на 47 ли е?

Ами написа, че имат 10 год. разлика, ама не уточни. Предолагам, в негова полза.
Иска съвет, а инфото е на час по лъжичка. Не че е длъжна, разбира се, да си казва и майчиното мляко.
Ето, тя е на квартира, се оказа. Той не се знае как и с кого живее.
То и аз като съм си навила на пръста това живеене, но мисля, че има значение.

Така се случва, че двете ми най-близки приятелки също имат деца от втори брак, с около 15 години по-малки от първото им дете.

Писала съм тук за единия случай, майката планираше аборт, защото голямото й дете я заплаши, че ще се самоубие, ако родяла второ...тъйн глупости. Едвам я разубедихме. Само че се роди бебето и не е имало и следа от проблеми. Обичат се двете деца - много. Смело го казвам, защото са наистина големи вече.

Но когато самата жена не иска дете, нейна си работа е да не ражда. Просто не ми седи добре да се оправдава с голямото си дете, все едно то ще е виновно един ден за решението й. Всеки решава и си поси последствията.

Фил, не бързай с вазектомията.
Той вероятно сега ще си тръгне от авторката, тъй че няма да му трябва.

Не съм чела мненията (само малка част), но щом ти не си искала дете, той иска да е с теб и се надява за дете, възможно ли е да е свършвал в теб без да си усетила? С надеждата да забременееш, да те убеди да оставите детето и да подпишеш брак с него, а след това да заживеете като семейство? Ако е така (което е недоказуемо), е подличко, но от друга страна отношенията ви иначе са наред. А може и да не е така, т. е. да не те е оплодил умишлено. Та не знам дали е добре или не да си вкарваш подобни филми в главата. Вземали ли сте адекватни предпазни мерки (не само прекъснат полов акт), въпреки които е станал "гаф" или не? Така или иначе това вече няма значение. Фактите са такива, каквито са. И ако искаш да бъдеш с него, според мен задръж детето. И ще го обичаш (детето), убедена съм. Сигурна съм, че няма да съжаляваш. Да, не е леко, но дори сама би се справила и ще се радваш на децата си. Сигурна съм. Въпреки трудните моменти. А този мъж звучи като обещаващ татко. И ще имаш мечтаното семейство. Синът ти си има живот и не е този, който ще определя изцяло твоя живот. Пък и мисля, че самата ти донякъде го ползваш като параван пред собствената си колебливост. Всъщност е вероятно той да приеме новината по-леко от теб и да се радва за бебето. Но ако толкова не искаш детето, изборът е твой, разбира се. Каквото и да решиш - това си е твоето решение, на което имаш право. За себе си съм против абортите без медицинска причина, но пък винаги съм смятала, че всяка жена е свободна да реши за тялото и живота си. А само след време ще знаеш лично за себе си дали си доволна или не от избора си. Така че си решавай, но имай предвид, че и в двата случая връщане назад няма. Желая успех, възможно най-добър избор и щастие!

А за никъде не бързам просто споделям.
Майка ми добре ги оправяше такива тийнове, но тя има голям професионален опит с деца.

Това, че е на 45+ години не означава, че е съвсем безплоден, а че вероятността да оплоди яйцеклетка,  която да произведе качествен ембрион, от който да се роди здраво бебе е значително по-ниска. Вазектомията ще го направи по-приемлив за други бели птици, които вече си имат деца, разбира се.

Той докато е срещнал авторката, на крехките си 43 години, не е създал семейство и деца, на 47-48г ще търси жена в 30те си години. Как? 30-35 годишните моми не щат 40+ годишни и това тук са го писали доста жени, а и мъже са се оплаквали.

Няма да си тръгне от авторката. Мъжете не си тръгват току така, без да са намерили заместничка. В България 35-40 годишните, желаещи деца не искат приходящи в жилищата им 47 годишни дядовци.

Ако толкова искаше и можеше да живее с нея, за 4 години щеше да я е поканил, със сина и, в неговото обзаведено жилище. Bells ringing, червени лампи??????

Всички се хващате за това, че тя писа, че и помагал финансово, но не е писала точна сума. Защо не и е помогнал да си вземе ипотека? И 5000 и 50 лева месечно са помощ и някои Мари подробни чинно споменават факта, като не забелязват, нито споменават цената на избора. Ако вместо да седи с него вечер, жената иде да работи, може би ще изкарва два пъти повече, отколкото като кибичи с него в квартирата си.

Сега има избор да прекарва вечерите с "помощника" или да си намери работа. След раждане на дете този избор няма да го има.

Смаяна съм, че живееща на квартира самотна майка е съветвана да запазва бременност от човек, с когото даже не е живяла. Това при положение, че му е казала, че не иска деца.

Аз лично, ако бях с дете на 15, не бих родила от 47 годишен. Ако беше голямо цвете, нямаше да седи сам толкоз години.