Здравейте дами,
Разочарована съм, че толкова години минаха от както аз минах през това и все още има лекари, които не са достатъчно осведомени по темата и не могат да информират и жените, за които се грижат.
Първо искам да ви споделя тази статия, където информацията е много добре събрана на едно място:
https://www.puls.bg/bremennost-i-razhdane-c-36/profilaktika-na-r … se-nalaga-n-39124
Второ искам да ви разкажа моята дълга история (с хубав край), може да е полезна на някой, който чете тази тема в бъдеще:
През 2010 забременях за първи път. Направи ми се тест и се видя, че съм Rh-, след което и съпруга ми си направи, той е Rh+. Всички лекари ми повтаряха: "Няма проблеми, при първа бременност се поставя една ваксина след раждането и всичко е наред". Казвам всички, защото не бяха 1 и 2
Почувствах се спокойна и спрях да настоявам. Първият ми тест за наличие на анти-Д антитела беше отрицателен. За съжаление този, който ми се направи през третия триместър вече беше положителен. Лекарите бяха изненадани, че съм получила сенсибилизация, след като не съм имала кървене, преди да забременея не съм имала аборти или каквито и да е било операции, кръвопреливания и т.н. Затова апелирам към всички бременни с Rh-, настоявайте да ви се бие профилактично ваксината анти – D имуноглобулин през 28г.с. Тогава инжекцията не се покрива от здравната каса, до колко знам тя поема само тази, която се поставя непосредствено след раждането, но си я купете и поставете. Детето ми се роди с жълтеница, мина през фототерапия и не се стигна до кръвопреливане. Беше изложено прекалено кратко време на моите антитела, а и при първа сенсибилизация, те още са много малко на брой и не толкова добри убийци на червени кръвни телца с Rh+. Обаче вече се знаеше, че всяка следваща бременност ще е все по-опасна, защото тялото става все по-подготвено да ликвидира тези "опасни нашественици". През следващите години си следях титъра, с надеждата, че ще намалее (стоеше си 1:32) и проучвах проблема, търсейки възможни решения. Четох за опити да се намали титъра с процедура, която заменя плазмата на жената с донорска плазма. Кръвта ни се състои от червени кръвни телца+ плазма (жълта течност, в която са и антителата на организма ни). Минах през тази изключително неприятна процедура (поставя се изкуствена вена във врата ти с дебелината на сламка, машина източва кръвта ти, отделя червените антитела от плазмата, после влива обратно твоите червени кръвни телца + донорска плазма), но за съжаление само след седмица, организма ми беше възстановил всичко За мой ужас след месец разбрах, че съм бременна. Казвам ужас, защото до тогава (2014) все още в България нямаше лекар, който да може да прави вътреутробно кръвопреливане, което е единственото нещо, което може да помогне на ембрион под атаката на анти-Д антитела. Мисля, че е добре да поясня, че наличието на анти-Д антитела не влияят по никакъв начин на жената и способността й да забременее. Те са опасни само за ембриони, които са с Rh+. Та започна се ходене по лекари, в търсене на някой, който да е готов да проследи бременността ми и да е достатъчно образован по темата, за да взима адекватни решения. Дори почнах да проучвам къде в чужбина се правят успешни вътреутробни кръвопреливания. Съдбата си знае работата и ме отведе при правилния акушер-гинеколог в Майчин Дом. В ранната бременност почти няма риск за ембриона, защото той още не е с развита кръвоносна система. От втория триместър нещата вече са различни. Част от кръвта на бебето навлиза в кръвоносната система на майката и обратното. През две седмици имах определяне на титъра на антителата ми и обстоен ехографски преглед на плода. Някъде около 5 месец се потвърди, че детето е с Rh+. Взе ми се кръв, епруветката се изпрати с DHL в Англия, където отделиха ДНКто на бебето от моето и видяха, че е +. Умряха ми надеждите, че може да е -, като мен и бременността ми да мине без проблеми. Ако си спомням правилно към 6-ти месец титъра почна да ми се покачва. Бебчето още беше без аномалии. Направи ми се терапия с инжекции, които да стимулират развитието на белите му дробове, защото се очакваше, че ще трябва да се роди преди термина ми. Навлязох в 7-ми месец и точно се успокоих, че сме минали този праг, когато на контролния ми преглед видяха следите от анемия- събира се течност в коремчето, кръвта в мозъчето се увеличава и т.н. За моя изненада ме пратиха по спешност в мед. к-с „Д-р Щерев” и още същата вечер ми беше направено вътреутробно кръвопреливане (Интраутеринна хемотрансфузия). Вкарва се игла през корема на майката, която да премине през плацентата точно, където вената на пъпната връв на бебето се захваща за нея. Източва се определено количество от "увредената" кръв на детето и се прелива донорска, която да я замени. Лекарката, която я направи точно се беше завърнала в България след специализация в Англия. Манипулацията беше успешна и всички следи от анемия изчезнаха за часове. Контролните прегледи станаха ежеседмични. За съжаление ефектите траеха само месец и следващият опит за вътреутробно кръвопреливане беше неуспешен. Успяха да източат част от кръвта й, но иглата се запуши. Подмениха я, но не успяха пак да я вкарат в точното място, за да прелеят донорската кръв. На другия ден ме приеха в Майчин дом и я извадиха, за да могат да й направят животоспасяващото кръвопреливане. Роди се 50 дни преди термина ми. Дробовете не й бяха напълно развити и се наложи да прекара седмица в куриоз. Наложиха се 2 кръвопреливания, защото моите антитела продължаваха да убиват червените кръвни телца в тялото й дори когато не беше вече в мен. 30 дни стоя в болницата преди да я изпишат. Като усложнение беше получила мозъчен кръвоизлив, които се превърна в киста и слава Богу се абсорбира след няколко месеца. Малката е жива и здрава и по абсолютно нищо не се разбира през какво е преминала.
Дано моята история помогне на някой, най-малкото го информира.
Разочарована съм, че толкова години минаха от както аз минах през това и все още има лекари, които не са достатъчно осведомени по темата и не могат да информират и жените, за които се грижат.
Първо искам да ви споделя тази статия, където информацията е много добре събрана на едно място:
https://www.puls.bg/bremennost-i-razhdane-c-36/profilaktika-na-r … se-nalaga-n-39124
Второ искам да ви разкажа моята дълга история (с хубав край), може да е полезна на някой, който чете тази тема в бъдеще:
През 2010 забременях за първи път. Направи ми се тест и се видя, че съм Rh-, след което и съпруга ми си направи, той е Rh+. Всички лекари ми повтаряха: "Няма проблеми, при първа бременност се поставя една ваксина след раждането и всичко е наред". Казвам всички, защото не бяха 1 и 2
Почувствах се спокойна и спрях да настоявам. Първият ми тест за наличие на анти-Д антитела беше отрицателен. За съжаление този, който ми се направи през третия триместър вече беше положителен. Лекарите бяха изненадани, че съм получила сенсибилизация, след като не съм имала кървене, преди да забременея не съм имала аборти или каквито и да е било операции, кръвопреливания и т.н. Затова апелирам към всички бременни с Rh-, настоявайте да ви се бие профилактично ваксината анти – D имуноглобулин през 28г.с. Тогава инжекцията не се покрива от здравната каса, до колко знам тя поема само тази, която се поставя непосредствено след раждането, но си я купете и поставете. Детето ми се роди с жълтеница, мина през фототерапия и не се стигна до кръвопреливане. Беше изложено прекалено кратко време на моите антитела, а и при първа сенсибилизация, те още са много малко на брой и не толкова добри убийци на червени кръвни телца с Rh+. Обаче вече се знаеше, че всяка следваща бременност ще е все по-опасна, защото тялото става все по-подготвено да ликвидира тези "опасни нашественици". През следващите години си следях титъра, с надеждата, че ще намалее (стоеше си 1:32) и проучвах проблема, търсейки възможни решения. Четох за опити да се намали титъра с процедура, която заменя плазмата на жената с донорска плазма. Кръвта ни се състои от червени кръвни телца+ плазма (жълта течност, в която са и антителата на организма ни). Минах през тази изключително неприятна процедура (поставя се изкуствена вена във врата ти с дебелината на сламка, машина източва кръвта ти, отделя червените антитела от плазмата, после влива обратно твоите червени кръвни телца + донорска плазма), но за съжаление само след седмица, организма ми беше възстановил всичко За мой ужас след месец разбрах, че съм бременна. Казвам ужас, защото до тогава (2014) все още в България нямаше лекар, който да може да прави вътреутробно кръвопреливане, което е единственото нещо, което може да помогне на ембрион под атаката на анти-Д антитела. Мисля, че е добре да поясня, че наличието на анти-Д антитела не влияят по никакъв начин на жената и способността й да забременее. Те са опасни само за ембриони, които са с Rh+. Та започна се ходене по лекари, в търсене на някой, който да е готов да проследи бременността ми и да е достатъчно образован по темата, за да взима адекватни решения. Дори почнах да проучвам къде в чужбина се правят успешни вътреутробни кръвопреливания. Съдбата си знае работата и ме отведе при правилния акушер-гинеколог в Майчин Дом. В ранната бременност почти няма риск за ембриона, защото той още не е с развита кръвоносна система. От втория триместър нещата вече са различни. Част от кръвта на бебето навлиза в кръвоносната система на майката и обратното. През две седмици имах определяне на титъра на антителата ми и обстоен ехографски преглед на плода. Някъде около 5 месец се потвърди, че детето е с Rh+. Взе ми се кръв, епруветката се изпрати с DHL в Англия, където отделиха ДНКто на бебето от моето и видяха, че е +. Умряха ми надеждите, че може да е -, като мен и бременността ми да мине без проблеми. Ако си спомням правилно към 6-ти месец титъра почна да ми се покачва. Бебчето още беше без аномалии. Направи ми се терапия с инжекции, които да стимулират развитието на белите му дробове, защото се очакваше, че ще трябва да се роди преди термина ми. Навлязох в 7-ми месец и точно се успокоих, че сме минали този праг, когато на контролния ми преглед видяха следите от анемия- събира се течност в коремчето, кръвта в мозъчето се увеличава и т.н. За моя изненада ме пратиха по спешност в мед. к-с „Д-р Щерев” и още същата вечер ми беше направено вътреутробно кръвопреливане (Интраутеринна хемотрансфузия). Вкарва се игла през корема на майката, която да премине през плацентата точно, където вената на пъпната връв на бебето се захваща за нея. Източва се определено количество от "увредената" кръв на детето и се прелива донорска, която да я замени. Лекарката, която я направи точно се беше завърнала в България след специализация в Англия. Манипулацията беше успешна и всички следи от анемия изчезнаха за часове. Контролните прегледи станаха ежеседмични. За съжаление ефектите траеха само месец и следващият опит за вътреутробно кръвопреливане беше неуспешен. Успяха да източат част от кръвта й, но иглата се запуши. Подмениха я, но не успяха пак да я вкарат в точното място, за да прелеят донорската кръв. На другия ден ме приеха в Майчин дом и я извадиха, за да могат да й направят животоспасяващото кръвопреливане. Роди се 50 дни преди термина ми. Дробовете не й бяха напълно развити и се наложи да прекара седмица в куриоз. Наложиха се 2 кръвопреливания, защото моите антитела продължаваха да убиват червените кръвни телца в тялото й дори когато не беше вече в мен. 30 дни стоя в болницата преди да я изпишат. Като усложнение беше получила мозъчен кръвоизлив, които се превърна в киста и слава Богу се абсорбира след няколко месеца. Малката е жива и здрава и по абсолютно нищо не се разбира през какво е преминала.Дано моята история помогне на някой, най-малкото го информира.
