Защо се разпада българското семейство?

  • 24 413
  • 956
  •   1
Отговори
# 195
  • Мнения: 1 191
Ами, защото отсъства всякаква трайна ценност в това поведение. Което говори пък за дефицити на личността.
Защо да отсъства трайна ценност и какво изобщо е трайна ценност?

Е как защо. Днес искам да се оженя за Пешо и да си родя две деца, утре искам да обиколя света, вдругиден Гошо ме кефи повече от Пешо, а по- вдругиден - всъщност ще се посветя на Йога и медитация, Пешо вече и той не ме кефи. А децата? - ми те децата са си добре.
Трайна ценност е нещо, което ще ти остане важно за теб самата в голям диапазон от време независимо от  преходните обстоятелства.

# 196
  • Мнения: 8 114
Голяма част от младите момичета в днешно време се подготвят да правят кариера.Учат в престижни училища,после в университет,а после се очаква да се реализират,да направят кариера.И това е приоритет.Домакинството и майчинството остават някъде по-назад..Такава жена ще очаква освен да си дели разходите с Мунчо,да си дели и домакинската работа.

Голяма част от момчетата обаче не са готови за това,защото никога не са вършили домакинска работа,свикнали са мама да я върши.
Очакват жената да ходи на работа,да носи пари,да гледа деца,да готви,да пере и да чисти.
Ама сега младите не са склонни да търпят
И ето го конфликта...



+1000
Всички мои приятелки са разделени с бащите на децата си /някои имаха брак, други не/ и това беше една от основните причини за раздялата. Масата мъже са типични ганьовци, които не могат да приемат новата реалност, в която жената не е длъжна да обслужва никой освен себе си и евентуално детето си ама до определена възраст.

# 197
  • Мнения: 5 425
новата реалност, в която жената не е длъжна да обслужва никой освен себе си и евентуално детето си ама до определена възраст.
Отговорът на темата в една дума.

# 198
  • София
  • Мнения: 16 282
Не е необходимо да се симулира нищо. Необходимо е възпитано поведение, взаимно уважение и любов към детето. Разводът също няма да научи детето на истинско щастие. Запазеното семейство ще го научи поне на отговорност.

Ако хората са способни на тези неща заедно, вероятно са способни на тях и поотделно. Иначе няма лошо, но е често невъзможно. Иначе познавам такива семейства тип "сделка", където паралелно се въртят любовници и какво ли още не. Шарада с тиктакащ часовников механизъм.


Факт е, че някои семейства остават такива единствено заради децата си. Това не е задължително свързано с лошо отношения между родителите и ежедневни скандали. По-скоро някакъв вид сделка, и дори такива отношения могат да бъдат много по-трайни и стабилни от тези на влюбените семейни двойки. Също децата имат нужда и от двамата родители. Просто факт. Поне аз като гледам при моите какво става, а проблема е единствено, че се прибирам твърде късно от работа, но жена ми просто не може да се справи с тях. И това при положение, че са още съвсем малки. Като станат тинейджъри не ми се мисли как би се оправяла с тях ако е сама. Така че понякога наистина в името на децата си заслужава някакъв опит да се поддържат донякъде изстинали отношения, но да има спокойна семейна среда с двама родители на място. Всички знаем другия родител дори да има най-добро желание и намерение, ако не присъства физически за 1-2 дни в седмицата и един месец през лятото почти нищо на практика не може да допринесе. Естествено ако средата е отровна и има ежедневни скандали или явно лоши отношения в родителското тяло, тогава раздялата е по-добрия вариант.

Аз поне не говоря, че раздяла трябва да има, когато има трудности. А когато има нещастие и нежелание за общи отношения между партньорите. Тези неща се усещат и създават лоша среда.

А иначе, мъжът трябва да заложи на децата уважение и респект към майката, което те ще следват и когато него го няма физически. Има си способи да се направи това. Единство, съвместност, взаимност, подкрепа, застъпване един за друг. Когато се изградят тези неща, на жената ще й е доста по-лесно, а децата ще имат съвсем друго отнощение. Точно за такива случаи говорех, когато споменах важността на бащината роля.

# 199
  • Мнения: 18 635
Е как защо. Днес искам да се оженя за Пешо и да си родя две деца, утре искам да обиколя света, вдругиден Гошо ме кефи повече от Пешо, а по- вдругиден - всъщност ще се посветя на Йога и медитация, Пешо вече и той не ме кефи. А децата? - ми те децата са си добре.
Трайна ценност е нещо, което ще ти остане важно за теб самата в голям диапазон от време независимо от  преходните обстоятелства.

В този пример трайната ценност е на ЛГ да му е добре. И такива хора не стават за семейство, но го създават, защото в тяхното семейство така са ги научили - че има, видиш ли, непреходни ценности, че какво е човек без половинка и поне едно дете и пр., и това трябва да бъде отметнато в живота. Голямата ценност и после - редовното - ох ама кво стана. Ами стана това, че хората са различни. Нещо, по подразбиране трудно за схващане.

# 200
  • Мнения: 156
Ние жените сме станали много по-финснсово независими, смели и вече да се разведеш е нещо нормално. В миналото общественото мнение от рода : "Лелее ама тя разведена и с дете" е било едва ли не смъртна присъда. Аз също съм щастливо разведена и на крачка отново да кажа "Да" на партньора си.
Освен това и мъжете имат вина, вече не са силния пол и доста от тях чакат жена им да бъде и майка, и баща, домакиня, кариера да върти, сметки да плаща и т.н.

# 201
  • Мнения: 25 126
Ами, защото отсъства всякаква трайна ценност в това поведение. Което говори пък за дефицити на личността.
Защо да отсъства трайна ценност и какво изобщо е трайна ценност?

Е как защо. Днес искам да се оженя за Пешо и да си родя две деца, утре искам да обиколя света, вдругиден Гошо ме кефи повече от Пешо, а по- вдругиден - всъщност ще се посветя на Йога и медитация, Пешо вече и той не ме кефи. А децата? - ми те децата са си добре.
Трайна ценност е нещо, което ще ти остане важно за теб самата в голям диапазон от време независимо от  преходните обстоятелства.
Звучиш ми изплашено.
Трайната ценност я носиш като обич и грижа за хората, които обичаш, а не какво искаш. Собствените желания са изменчиви и това е нормално. Като цяло смятам, че една жена дължи каквото и да било само на детето/децата си. Всичко останало е преходно и непредвидимо. Мога да осъдя единствено жена, която твърди, че обича детето си, но го изостави. За нищо друго не бих я осъдила.

# 202
  • Мнения: 11 701
Аз много държа на моето семейство. Никога не се карам с мъжът ми по никакъв повод, не искам да се развеждаме и смятам, че ако се разведем моят живот ще е ужасен, защото няма да мога да се справя с децата си. Пари си имам, жилища си имам, няколко, тоест нямам никаква финансова зависимост от мъжът ми.
Все ми е едно коя как и защо се развежда, а ако все пак се случи да остана сама, мисля че няма да се събера с друг мъж, защото мъжете като цяло не ми харесват и не са на моето финансово положение, тоест ще трябва аз да плащам, така че чужд мъж не ми е опция, той ако е добър, работлив и заможен, няма да е сам, та да се събира с мен.

# 203
  • Мнения: 5 425
Освен това и мъжете имат вина, вече не са силния пол и доста от тях чакат жена им да бъде и майка, и баща, домакиня, кариера да върти, сметки да плаща и т.н.

А жените възпитават такива мъже, обикновено в отсъствието на бащата, и се женят за тях.

Трайната ценност я носиш като обич и грижа за хората, които обичаш, а не какво искаш. Собствените желания са изменчиви и това е нормално. Като цяло смятам, че една жена дължи каквото и да било само на детето/децата си. Всичко останало е преходно и непредвидимо.
Но после идва моментът, в който изменчивите собствени желания стават приоритет, за сметка на обичта и грижата към обичаното дете като трайна ценност. И решенията се правят на базата на изискванията за кариерата, стила на живот, сексуалните желания, а детето остава назад, защото ако родителят е нещастен, как то може да бъде щастливо?

# 204
  • Мнения: 1 191
Ами, защото отсъства всякаква трайна ценност в това поведение. Което говори пък за дефицити на личността.
Защо да отсъства трайна ценност и какво изобщо е трайна ценност?

Е как защо. Днес искам да се оженя за Пешо и да си родя две деца, утре искам да обиколя света, вдругиден Гошо ме кефи повече от Пешо, а по- вдругиден - всъщност ще се посветя на Йога и медитация, Пешо вече и той не ме кефи. А децата? - ми те децата са си добре.
Трайна ценност е нещо, което ще ти остане важно за теб самата в голям диапазон от време независимо от  преходните обстоятелства.
Звучиш ми изплашено.
Трайната ценност я носиш като обич и грижа за хората, които обичаш, а не какво искаш. Собствените желания са изменчиви и това е нормално. Като цяло смятам, че една жена дължи каквото и да било само на детето/децата си. Всичко останало е преходно и непредвидимо. Мога да осъдя единствено жена, която твърди, че обича детето си, но го изостави. За нищо друго не бих я осъдила.

Не съдя никого. Аз самата зад себе си имам един развод ( давам си сметка, че той е точно от безпричинните на пръв поглед), но за времето тогава за мен е бил резонен. Просто си разсъждавам за това къде е границата между нашите лични капризи, прищевки и настроения и желанието ни да създаваме и поддържаме нещо по-трайно макар с усилия, понякога лишения, понякога в наш ущърб.

# 205
  • Мнения: 19 658
Ежко, какво ще направиш, ако твоята жена ти каже "Не те обичам вече, влюбих се в друг!" Как ще процедираш? Thinking Разубеждаване, раздяла, друго?

# 206
  • Мнения: 25 126
Но после идва моментът, в който изменчивите собствени желания стават приоритет, за сметка на обичта и грижата към обичаното дете като трайна ценност. И решенията се правят на базата на изискванията за кариерата, стила на живот, сексуалните желания, а детето остава назад, защото ако родителят е нещастен, как то може да бъде щастливо?
А, не знам, това си е някакъв твой сценарий. Защо реши, че става така със сигурност и при всички хора? И тези неща са им важни, за да се чувстват добре – кариери, сексуални желания и т.н. Противопоставянето на тези необходимости служи само да затвърдиш тезата си и да валидираш мнението си, че семейството е личен компромис. Което не означава, че е така в реала.

Нори, всичко е в смесицата между тези неща – личното и това, което дължиш на някого. Но аз съм твърдо против човек (мъж или жена) да игнорира личността си и да се претопи с някаква имагинерна цел. Често се оказва, че такъв човек сам си е сложил главата на дръвника и накрая няма нито себе си, нито семейство, нито удовлетвореност.

# 207
  • Мнения: 5 425
Ежко, какво ще направиш, ако твоята жена ти каже "Не те обичам вече, влюбих се в друг!" Как ще процедираш? Thinking Разубеждаване, раздяла, друго?
Отговорът е много лесен: "Благодаря за честното отношение. Какво смяташ да правим оттук нататък?"

# 208
  • Мнения: 19 658
Разбрах, каквото тя реши.

# 209
  • Мнения: 25 126
Много бързо сдаваш фронта, Ежко. Никаква борба, това какъв пример е за децата.

Общи условия

Активация на акаунт