Седмокласници 2020/2021 - Първа изпитна седмична тема - (14.06 - 20.06)

Кой ги подбира текстовете за преразказ, не трябва ли да е класика? Или въпросният З. К-в е жив класик?!

Важното е, че е от неутрален разказвач. По-лесно е.

“Черешата не се купува, глупак с глупак! Черешата е любов! Или я отглеждаш, или я крадеш! Ако си закъсал много, ще похарчиш някой долар, за да си припомниш вкуса й - а НЕ ДА СЕ ТЪПЧЕШ КАТО СВИНЯ!”

― Захари Карабашлиев, 18% Сиво

Моля ви се...това ми излезе на първо място в Гугъл...

Да не е това, не пише кой е автора: https://doichev.blogspot.com/p/blog-page_25.html
Череши
  Череши
  разказ


  Беше начало на лятото. Шумът от листата на отрупаните с плод череши се сливаше с чуруликането на врабчетата и песните на гугутките. Топлият вятър разнасяше песните и облаци прах, натрупан с педи по черните пътища. Слънцето беше спряло между пладне и икиндия и препичаше, карайки въздуха да трепти и изкривява образи и звуци.
  Три хлапета бяха нападнали зрелите череши. Двете по-големи - русо и чернокосо - се бяха покатерили върху две съседни дървета и преминавайки от клон на клон, тъпчеха в уста сладките плодове, покривайки устните, бузите и брадичките си с червени петна от лепкавия сок, а третото лапаше лакомо от долните клони и скършените клончета, които му пускаха батковците.
  - Гледайте дали не се задава отнякъде Баян! - прошепна от върха на дървото си чернокосото.
  Кърът се пазеше от няколко полски пазачи. Най-страшен за децата беше Баян. Изглеждаше страшен с огромните щръкнали мустаци, черните втренчени очи, под свързани рошави вежди и още по-рошава гъста черна коса, под смачкан каскет. Винаги беше облечен в широки дочени дрехи. Имаше дебел, боботещ глас. Разказите за железните му мерки срещу нарушителите всяваха ужас в децата. Хванеше ли хлапе в чужд имот, го затваряше в мазето на кметството, докато родителите му си го приберат.
  - Какво ще правим, ако дойде? - попита русото.
  - Ще скочим от черешите и ще тичаме с всички сили към къщи...  - отговори първото.
  Настъпи тишина, през която хлапетата сладко си хапваха, като се озъртаха във всички посоки за пазачите.
  - Баян е под твоето дърво - внезапно прошепна русото момче, като започна бързо да слиза от клон на клон.
  Не разбрало сериозността на ситуацията, първото хлапе отговоря шеговито:
  - Мисля да му се помоля: моля ти се дедо Баяне, аз не съм виновен, черешите имат вина, толкова са сладки и изкусителни, че аз не устоях... - отговари първото момче като избухва в смях.
  - Направи нещо, защото той наистина е под твоето дърво! - извиква другото, докато лети от дървото към разкопаната земя. След като усети пръстта под краката си, то запраши по пътя към селото.
  В този момент първото хлапе видя страшния пазач, подпрял се на дънера на черешата, на чиито връх се беше изкатерило. То се залепи за стеблото треперейки. Черешите престанаха да изглеждат така изкусителни. То гледаше от високо пазача, който не поглежда към него, а наблюдава с умиление малкия, който излапваше последните плодове от клончетата около него, после погледна настрани, виждайки мъжа и извика:
  - Дедо Иване... - то протегна малките си ръчички към пазача, а той го подхвана нежно, подхвърли го нагоре и го качи върху раменете си, като го понесе по пътя към къщи.
  Така ние, хлапетата, научихме, че страшният полски пазач е любящ дядо. И още нещо научихме, че докато на едни деца чуждите череши са забранени, на други е позволено да лапат от тях. Въпреки това, дълго съвестта ми ме гризеше, защото бяхме брали от чуждите градини. След години осъзнах, че престъпните навици, не се създават, докато децата лапат от чуждите череши, а след това, когато привлекателни стават не черешите, а парите.

Ми писател бил човека... Започвам да се замислям, а защо не Георги Господинов, защото него пък аз го харесвам, може и Мария Лалева, а защо не направо Николай Крумов (макар, че много му се смея с щуротиите).

Сторм, няма да е това. К. Дойчев му е авторът на това...

Хм, намерих сцената - човекът е изял 1,5 кг немити череши и е пил кафе, резултата може да си представите сами, едва стига до тоалетната на някаква бензиностанция...ще е странно да е това - нещо като сцената в Трейнспотинг в тоалетната. Но поне ще изгонят стреса с тази история!

Захари Карабашлиев е много, много труден. Аз го харесвам, ама седмокласници надали много ще го разберат. Добре, че и други череши имало.

Мм storm, не ми се връзва с цитата по-горе, а и автора е друг. На Карабашлиев съм чела този роман, но тия череши не си ги спомням. Като цяло романа не ми хареса.
А чудно, ако е това olive...  Нямам думи
Пък Крумов направо си е за предпочитане.

Все ми е едно от кого е текстът, само да не е твърде описателен, а да е с повече действие - по-лесно ще е за децата.

Може да има и друга сцена, не гарантирам, че е точно това, ако изобщо е от 18% Сиво.

Е , тогава на моя ще му се доходи до тоалетна, имаме психологически проблем с това ... Ужас...

Хора, ако преразказът е на един разказ дето майка водеше деца на гости на баба им и тя ги моли да берат череши, ще ида да паля свещи, заклевам се!

Редактирам се - онзи, за който мислех е на Делиян Маринов.

Не е тази историята за черешите. Сюжетът е свързан с продажба на семейна къща на село.

Kally May, това много ми хареса. Ако Etty775 много се развихри и приключи у тях и у вас да прелети от Мелмак и до Варна. Ще черпя биричка с рибка или каквото пие и хапва. Ще й осигуря поле за чистене, колкото иска.

Вчера си правих статистика на падналите се цитати от 2010 година насам - " Немили-недраги" - 4 пъти, Вазов общо 8 пъти от 11 години. Сякаш го очаквах, но моя синковец няма да се справи с този цитат.