
Иначе бабата може и да се учуди, ако я обвинят в лъжа. Има такива хора, говорят си разни работи и забравят. Или не считат за нужно да изпълняват това, което са обещали. Или ги приемаш такива, каквито са, или изясняваш проблема очи в очи и веднъж завинаги, или оставяш детето си да страда.
Ако някой ми даваше пари всеки път, когато свекърва ми обещаваше на детето (дори още съвсем малко бебе): „Другия път баба ще те вземе и ще те заведе НА центъра“ (ще кажеш, че живеехме извън града, а не на 10 минути пеша), ехееей!
В интерес на истината, колко още такива познати имам... Говорят и не мислят. Или забравят. Пък ти помни, готви се, очаквай, страдай... На мен и гости – наши приятели – са ми връзвали тенекия. Чекваш си, че въпросният човек е несериозен и втори път не си струва да се връзваш, и така...
Децата ми са с 2 години разлика. Като бях бременна с второто ходих на гинеколог винаги в последния час от 18,30 часа, защото чаках таткото да се върне от работа да му оставя малкото. Преди раждането обаче трябваше да ида през деня, взех малкото на 1 година и 10-11 месеца с мен, сложих го на един стол, отворих му един пакет зрънчо (понеже иначе не му давах и реших, че понеже е нещо неочаквано ще му задържи вниманието по-дълго) и се качих на магарето. Лекарката доста изумено ме погледна, въпреки че знаеше положението