Фентъзи и фантастика - 22

Лорде, ако исках по-класическа книга - чела съм повечето, сама ще избера нещо и нямаше тук да отварям въпрос и вече обясних защо не ги искам, не защото мисля, че няма да се харесат, а защото вече ги имат

Към звездите и Към небето са подходящи за 15 годишен, имат и готини дървени корици, което ги прави интересен подарък, но поредицата не е завършена.

Одри, не съм ти предлагал последната книга. Споделих впечатления за нея.


Иначе "класика" е доста относително понятие.За мен класика е книга писана преди поне десет години и в милионни тиражи,  т.е. книга доказала се във времето. За друг класика е книга излязла преди една година.

Беше казала, че искаш нови книги, но  въпросът е, че една книга може да е много нова и пак да е некачествена. Примери мога да дам бол. Още повече че най-новите книги, често са недовършени поредици.

И аз съм дал пример поредицата Дръзки /Към Небето, Към Зведите, а демекмври ще излезе и Към Никъде, другата година чакаме книга четвърта и последна/ съвсем нова е но тя пък не отговаря на твоето условие да е завършена и кратка.

Общо взето такава поредица - хем да е от две книги,  хем поредицата да е съвсем нова, хем пък и да е завършена - е доста трудно да се намери.

Аз чета доста внимателно, знам кой какво е предложил и написал.  
И само казвам, че ако исках по-стара (на поне 20 години, като първият Хари Потър или книгите Ендър) и качествена нямаше да питам. Причините ги изложих два пъти.

"Играч първи, приготви се" все още е номер едно в класацията на дъщеря ми/16г/. На мен също ми хареса. А какво стана с "Играч втори, приготви се"? Май на български я няма още.

Аз на поредицата давам 1+, после от любопитство прочетох 6 врани и Алчни крале, нещо като "продължение". Малко странни смесица от настояще и ретроспекция! 6 врани не харесах, но на Алчните крале, мога да дам 3+

Едит: на Кош последната от Занаята я има в rulit, плюс едно разказче от около 40 стр. Как "магията" е станала "занаят"

1 плюс не може. Може, слаб две. /по шестобалната/. Или както се шегуваха нашите  учители, за някои наистина слаби неща - минус две.  Шегувам се разбира се, слагай каквито оценки искаш.

На Кош това не е последната, а нещо като прелюдия.
Трябва да има още една, но не е написана, в проект е. Кой знае дали ще я видим, от сума време няма нищо ново, а и преведеното са фен-преводи. В последната книга Зак и компания, отиват да търсят родителите на Зак

Преди малко завърших преработката на "Пощоряване" на Тери Пратчет. За основа използвах фен превода на Деница Минчева от читанката. Замених имената на главните герои с тези, използвани в преводите на "Вузев". Към които и Йоханна Разпопова, официалната преводачка, не винаги се придържа. На места смених части от текста с по-добре звучащи такива от фен превода на "de Cyrvool", който също е наличен в читанката, или от официалния превод. Добавих повечето от бележките под линия на "de Cyrvool" (който очевидно е изключително ерудиран, но на моменти си позволява лирични отклонения), като редактирах някои от тях. Например в оригиналния превод изречението е:
В превод на Деница Минчева:
В превод на de Cyrvool:
В обединения от мен вариант:
Добавих и оригиналната корица от изданието на "Вузев", която сканирах с висока резолюция и изчистих от козметични дефекти. Ако някой проявява интерес, може да изтегли книгата в FB2 формат от този линк.

Днес видях руско издание на Пощоряване в Инстаграм - искам да отбележа, че нашия превод на заглавието е перфектен (играта на думи и значението на израза съвпадат на български и на английски, което е щастлива случайност, но и е добре, че преводачът се е сетил за нея). Докато на руски имаме:

"Дръж марката". Не съм много наясно с руския - да не би и тук да има игра на думи с пощенска тематика, която не разбирам?

Има известна игра на думи, доколкото "Держи марку" като разговорен израз значи нещо като "Дръж се на положение".

Връзката с пощенската тема е марката. Иначе изразът значи да се държиш на положение, да "пазиш фасона".

Все пак не е толкова добро, като нашето заглавие - Going postal е точно "да се държиш като побъркан" (да пощурееш).

Започнах Аве Мария, още съм в началото (главният герой си спомни кой е и опознава кораба); за сега ми харесва.

Има, да. Като идиом "Держи марку!" означава да вършиш нещата качествено, да не позориш името си и търговската си марка. А буквално - "дръж тази марка" (пощенска). Но съм съгласен - нашият език дава възможност за игра на думи, по-близка до оригинала.

Влагу фон Мустак? ужас. Все повече се убеждавам, че някои  думи не трябват да се превеждат буквално- Валерий Петров е превел Хамлет, без да знае английски, но всички сме чели превода му. Вярвам, че никой няма да го намери за слаб.
Навремето голяма част от старите автори превеждаха повече по смисъл, но да ги четеш бе наслада.
Не отричам че малкото име на Мокр/Олян предполага известна игра на думи, но ние я виждаме само веднъж в Под Пара, където той " цака с половин име" иконома си и той му намеква, че може да направи същото, като го нарича на бъзик "г-н Подгизнал"- Името Мустак пък не виждам защо изобщо трябва да се превеждам, никъде в действието не се указва има ли мустаци Олян и това няма никакво отношение към действието. А и на картинките на Вузев/Архонт е без мустаци.

Пресни впечатления от Десетте хиляди врати на Януари на Аликс Хароу - дебютен роман, радващ се (както открих впоследствие) на много висок рейтинг в Goodreads.
Взех си я заради красивата корица и защото обичам книги за мистериозни книги (според ревюто, което в случая е малко подвеждащо). Не е лоша книгата, отличава се от мейнстрийма, но лично аз не я усетих като кой знае колко оригинална: "портално" фентъзи с повечко елементи на роман за израстването, с по-скоро загатнати фентъзи- характеристики и с прекалено много вплетено вътре либерално политиканстване от съвременен американски тип - дискриминирани цветнокожи, силни жени, слаби мъже, лоши бели богаташи и т.н. Разказът се води от протагонистката Дженюъри Скелър - младо 17-годишно момиче, оставено от баща си на грижите на богат полумилиардер, което открива способностите си да отваря врати към други светове. Композицията е интересна - "книга в книгата", идеята е разработена добре, а стилът и езикът на авторката са лирични и образни. И въпреки това не съм възхитена.
За мен основните проблеми бяха два - многословие и натруфеност на изказа. В стремежа си към емоционален разказ, авторката направо прелива от думи, което в много случаи е не само излишно, а и направо натоварващо. Както казах, повествованието тече през погледа на 17-годишно момиче, което силно обезценява огромна част от философските размисли, сентенции и умозаключения, споделени с читателя. Отделно, че самата героиня според постъпките си е, меко казано, доста глупавичка дори за 17-годишна. Но, общо взето, книгата е приятна за четене и финалът е добре изпипан.