Габонка, аз и от други хора съм чувала, че изпитват страх от това, че им остава малко време с родителите. Аз не съм привързана към биологичното си семейство, така че такъв страх не изпитвам, но явно е нормално. Това обаче което ме прави най-щастлива е, че децата растат и нямат нужда от мен. За това и остаряването го свързвам с щастие, понеже никой няма да има нужда от мен, ще правя само каквото на мен ми е кеф.
- Публикувана: 12 юни 2021, 23:36 ч.
- Последно мнение: 23 юни 2021, 22:14 ч.
Криза на възрастта.. и кой как се справя
Моята криза продължи доста години, но си намирах причини да замазвам нещата. До един момент, в който мисълта, че ще живея така още 10-20-30г ме изпълни с ужас. Хвърлих се да спортувам, до крайно изтощение, помагаше за 2-3г и после нова дупка. Накрая се разведох и сега дишам с пълни гърди.
Не съм близка със семейството си, така че нямам проблем с оставащото време с тях.
Не съм близка със семейството си, така че нямам проблем с оставащото време с тях.
Не съм имала кризи на възрастта, а една единствена криза на личността. Минах през самосъжаление, гняв, отричане, депресия, желание за самоубийство, после катарзис и си паднах на центъра. Демек, намерих себе си и си стоя добре в кожата.
Първият пост ми звучи не като криза на възрастта, а като криза на смисъла. Защо живея, има ли смисъл живота ми, защо не го чувствам пълнокръвно? Това са нормални въпроси към нас си. Отдавна не търся огромни и генерални смисли. За малките неща живея.
За езотериката и духовните течения съм на акъла на Андариел. Отвличане на вниманието и размиване на личното с измамно издигане над нещата. Мерси, аз сама си определям кое ми е ценно, извисено и релаксиращо.
Първият пост ми звучи не като криза на възрастта, а като криза на смисъла. Защо живея, има ли смисъл живота ми, защо не го чувствам пълнокръвно? Това са нормални въпроси към нас си. Отдавна не търся огромни и генерални смисли. За малките неща живея.
За езотериката и духовните течения съм на акъла на Андариел. Отвличане на вниманието и размиване на личното с измамно издигане над нещата. Мерси, аз сама си определям кое ми е ценно, извисено и релаксиращо.
...както беше казал Т. Пратчет:
Невероятно е че в свят на толкова чудеса, човека успя да създаде скуката.
Невероятно е че в свят на толкова чудеса, човека успя да създаде скуката.
Ако изобщо съм имала криза, която да е била свързана с възрастта, това е било около завършването на гимназията. Не исках този хубав живот да свършва и доста се тръшках. По онова време терзания за смисъла не съм имала, яд ме беше, че нито мога да спра времето, нито да го върна назад.
Криза на възрастта не знам дали е при мен, ама след няколко години мисля доста сериозна промяна на начина ми на живот. Докато си млад гониш цели, работиш здраво, живееш на пълни обороти. Обаче към 40 вече виждам как живота си минава покрай мен и не искам да продължавам в тази схема. Виждам също, че това става наложително по няколко направления- растящи деца с нужда от повече внимание, повече време за семейството, физически става трудно да се издържат постоянни тежки натоварвания, и в крайна сметка идва момента, в който трябва да намалиш темпото.
При много хора съм го наблюдавал, в по-младите си години работят много здраво, по-нататък му намират златната среда.
При много хора съм го наблюдавал, в по-младите си години работят много здраво, по-нататък му намират златната среда.
Не знам какво е криза на възрастта. Не вярвам, че кризите те тряскат на определена възраст. По-скоро в моментите когато приключваш даден етап от живота и започваш нов. В моментите, в които осъзнаваш, че колкото и пъти да минеш през една и съща река - няма да е същата емоция, защото ти вече си друг. Обръщаш страницата, започваш наново и имаш нужда от малко време за да се осъзнаеш. Така минават при мен "кризите".
Има възрасти, защото са свързани и с физиологични промени. В повечето случаи физиологичните промени съвпадат с житейски периоди, в които обичайно хората правят или не правят определени неща. При пуберите съвсем нормална е житейската криза, защото настъпват хормонални промени, които се отразяват и на възприятието на света и себе си. При 20-годишните вече пубертетът е свършил, хормоните са се наместили и трябва да се доказват като възрастни хора. В общи линии преливаме от една възрастова криза в друга с кратки периоди на стабилност.
Толкова нещастна бях в гимназията, че чаках с нетърпение да завърша
Често се случва в този раздел на форума да опонирам на мнения на Andariel, но специално в тази тема съм съгласна с всичко написано от нея.
При мен също 40+ ми носи доста неприятно усещане, за не желана промяна. Детето ми порастна и скоро ще отлети, близките ми намаляха, виждам как колосално силни жени в живота ми остаряха и се промениха и станаха слаби и ядосващи се, въобще не мога да намеря нещо, което да ми е забавно и интересно, създавам трудно нови приятелства, а старите бавно окапват обрулени от разминавания и разстоянието... Никак не ми е приятно ...
Идеята за разврата може да е добра! /мухахаха/ ама и тя вече на тези години не е толкова лесно осъществима ...
Мъжът ми по мое настояване си продаде мотора! Сега ме замислихте де ли си избива кризата пък той ...
Идеята за разврата може да е добра! /мухахаха/ ама и тя вече на тези години не е толкова лесно осъществима ...
Мъжът ми по мое настояване си продаде мотора! Сега ме замислихте де ли си избива кризата пък той ...
Интересно ми е какво имате в предвид под разврат?
Да се срещаш с някого за секс.. да пробвате неща, които не смееш с мъжа ти? Например?
Само питам.
Мисля че това може също да е интересно до време. Като сте пробвали всичко и започнете да се повтаряте.. 😄
Физическата поддръжка, разхода по ресторанти и хотели.
Офф изморяваме да го мисля. 😂
Не, сериозно, в какво се изразява разврата в тази ситуация?
Да се срещаш с някого за секс.. да пробвате неща, които не смееш с мъжа ти? Например?
Само питам.
Мисля че това може също да е интересно до време. Като сте пробвали всичко и започнете да се повтаряте.. 😄
Физическата поддръжка, разхода по ресторанти и хотели.
Офф изморяваме да го мисля. 😂
Не, сериозно, в какво се изразява разврата в тази ситуация?