Към майките с по-големи деца

Ох и ние сме от несамостоятелните  Ако не го подсетя да си напише домашното ще го забрави! Да не говоря, че сутрин го подсещам и чантата за училище да си вземе  Добре, че тук системата не е като българската и засега се справям. Дават им много малко домашни, разчита се че най-важното трябва да се усвои още в училището, а домашните са само за затвърждаване и изясняване на неяснотите. Да не говоря, че вече е почти на 10, а таблицата за умножение не я знае  Но това го считат за нормално тук, даже сме в най-високата група по математика. Обаче аз не мога да се примиря с този факт и редовно го тормозя в къщи с таблицата.
И моят ме пита защо се учи всичко това в училище, само за да се направи животът на децата по труден ли  Старая се да му показвам приложението на наученото в училище. Например табицата за умножение и десетичните числа му се бяха опряли. В понеделник сутрин му смятам парите за обяд и му дадох сам да изчисли 1.45 на ден, 4 дни обядва в стола, колко трябва да платим   Историята и английския му харесват много и там освен купуване на много книги друго не правя. Обаче българският е проблем. Не иска да се учи да чете и пише на БГ. Пита ме за какво му е, не му трябвало  Можел да говори, можел и да чете (нищо че е на ниво на първолак  ) Писането никакви правила не знае, пише каквото чуе и както го произнася  За съжаление още не съм попаднала на ситуация, в която да му се налага да чете и пише хубаво на БГ 

Meри една идея: като си отидете до БГ, води го по заведения където  има мен*та и като те пита какво пише не му казваи а го оставяи сам да си чете и поръчва. Така ще разбере че има полза от БГ език. Аз лично още не сам го пробвала (за сега се радвам ако седи на стола вместо да тича и вре под масата) но едни приятели така направиха и сега детето чете и пише чудесно на БГ 

Merci GI !
Да ти кажа този метод определено върши работа, но е само до определено ниво на четене. Ние от там започнахме, сега сме на следващо ниво, комикси и кръстословици в детските списания, играем и скрабъл на български  Това му е интересно. Обаче книжките на БГ не му вървят, а писането на цели изречения въобще  Карлсон и Незнайко му харесват, но само ако мама ги чете, сам губи интерес. Единственото ни постижение е Крокодила Гена, първа част и то благодарение на учителката му по английски тук, която го четкаше нон стоп колко умен бил, че четял на БГ и английски Тази година обаче имат друг учител 

Аз уж гледам плавно да се преминава към самостоятелност, но е още малък моят син - втори клас е. В първи клас бях неотлъчно до него. Сега го оставям където може сам да се подготвя и само ако се затруднява някъде да ме пита.
От разговори с майки на други по-големи деца съм разбрала, че колкото по-рано ги оставим да са самостоятелни - толкова по-добре, защото свикнат ли постоянно да сме до тях после отвикване няма.

Съгласна съм!Когато дъщеря ми бе в първи клас по стечение на обстоятелствата не работех и й помагах.Беше в 3 -ти клас ,когато се наложи да се научи да се оправя съвсем сама защото с баща й работехме на смени-дневни,нощни ...В първите дни бях й залепила навсякъде бележки за напомняне от рода на"изключи котлона,изключи печката като излизаш,заключвай "и от сорта.Много й се притеснявах но тя се справи.Сега дори не знам за какво учи и кога чете но е факт,че бележника ме радва.

От няколко дни не успявам да се добера до компютъра, защото и двамата прихванаха някакъв вирус!
Някои от мненията ме карат да си мисля, че наистина си е до детето - дали ще е по-организирано, по-самостоятелно.
Аз исках още от първи клас да се намесвам само когато е най-наложително, но при разговор с учителката се оказа, че от майките се очаквало повече :oops:1 Сега на родителските срещи чуваме непрекъснато - Обърнете им внимание за дисциплината! Преглеждайте дали са си написали домашните и дали са си взели тетрадките ! и т.н. На последната среща дори питаха родителите как да се справят с непрекъснатото говорене в час и се оплакваха от невъзможността да си предадат материала по тази причина ! И то в клас, където децата не са попаднали случайно / т.е. всички от родителите бяха проучвали предварително за училището и точно за тази преподавателка/. Значи все още очакват по-голяма намеса в училищния живот на децата от наша страна!Казват, че се усещало по децата кога родителите им помагат и кога не. Все повече се убеждавам, че уч.материал не е поднесен достъпно и трябва "превод на български".

Аз се чудя дали по гореописания начин/давах му примери с моето ученическо минало/ дали не го депресирах повече !
Имаше още в 3-ти клас случай, когато си беше скрил бележника/уж изгубен, а после се оказа, че две 4-ки са подписани с подправен мой подпис/!
Не знам дали ме разбрахте правилно, но най-много ме тормози мисълта за "златната среда" т.е. как хем да го оставя по-самостоятелен, а в същото време съвсем да не му изпусна края!
 
Положението е подобно! Най-много ме дразни това, че често се налага да подсещам и за миенето на зъби дори ! Т.е. започнали са да се губят "първите седем години"! Получавам отговор, че никой от класа не си миел зъбите ! За яденето - същата работа - микровълнови пуканки за обед, защото няма кой да стопли ядене от хладилника!
А аз мислех, че на майките с момичета е по-лесно!

Според мен, детето ти още не е готово за самостоятелна подготовка. Може би се опитва да те ангажира със себе си, да се убеди, че се интересуваш от него. Ами, нищо, позанимавай се с него още малко, докато добие самоувереност. Вярно, че има доста деца, които рано свикват да се оправят сами, но нали децата са различни... Сигурна съм, че в гимназията няма да иска да му помагаш.

Аз не мога да изкажа мнение за собствено дете, но мога да кажа как беше при мен и брат ми.
Нас ни е гледала и баба ни, освен майка и татко. Тя е била цял живот страхотна учителка и ни научи на здрава дисциплина, още като малки. Спомням си, че раницата се приготвяше от вечерта, нещо да не е забравено. Преписвала съм си цели тетрадки, защото е било драскано или имам прекалено много грешки - така се научих да бъда подредена и да се старая. Уроците се преговаряха с нея и т.н.
Нашите бяха много либерални, залагаха на артистичното, да провокират мислене, да помогнат. Ученето с майка ми и баща ми винаги е било удоволствие - като игра. Сядаме да решаваме задачи например и винаги са ме изненадвали с нещо ново, интересно, нещо забавно. Обясненията бяха прости, но ясни, винаги всичко съм разбирала. Баща ми ме учеше по картинки на английски, още преди да започна училище. После, като се научих да пиша, пишехме думичките на малки хартийки, например само на английски, сгъваме и слагаме в една шапка. Задължително има една специална дума, на която ако попадна - получавам награда. Книга, която искам, например. Или цветни моливи. И така вадя аз хартийка, виждам думата и трябва да я кажа на български или обратното. Понеже много искам да стигна до заветната хартийка, която носи награда, изръшквам цялата шапка, научавам думите.

Смятам, че подходът е индивидуален, но ми се струва добра идея единият родител да бъде отговорен за дисциплината, а другия  - за атрактивното, оригинално учене.

Докато много се говори и се пише, как родителите прехвъляли възпитанието на учителите и това било много лошо, мен ми се струва, че учителите прехвърлят част от задълженията на родителите.

Как така в 6ти клас ще проверявам дали си е взело детето тетрадките . Учителят трябва да изгради сам авторитета си така, че домашните да са написани, т.е на ученика да му е неудобно да отиде без домашно или ненаучил.

Навремето имаше 2 типа учители - такива които уважавахме (или ни беше страх от тях) и такива които не уважавахме. При първата група и най-разсеяните и немотивирани се явяваха научили и с домашно. При втората домашно имаха само съвестните. Така че и от учитела зависи.

На моята дъщеря в училище не им се карат като закъснеят (4 клас). Сутрин се почва едно мотаене. Аз само викам хайде....давай....
Тя си пее и се оправя бавничко с олимпийско спокойствие. Като я питам не е ли е неудобно че закъснява, тя казва не за какво, ти си единствената, която дига аларма заради това. И сигурно е права, защо да бърза, като никой не я пита защо...Е, хубаво де, аз как да обясня, че това е важно и да вдигна един вид авторитета на учителя, като него не го интересува.

От една възраст нататък, не може само родителите да мотивират, а другите да са незаинтересувани,    детето сигурно си мисли за мен... ами тая истеричка, какво само ми пее!

В кратце - не може само да преподаваш и да пишеш оценки, трябва и да изискваш!

Хайде и аз да кажа, че май си е до детето. Дъщеря ми, която е почти на 15 години, винаги е била много самостоятелна, учи се отлично, чете, въобще - никакви оплаквания от нея  НО.....големия ми син (на 12) е точно обратното - прибира се от училище и се започва - да хапне нещо, да пийне нещо, да се заяде с брат си, да послуша музика, да посвири на китарата - всичко друго, но не и да започне с домашните. Трябва да му напомня поне 10 пъти, накрая се ядосвам, започвам да викам и така всеки ден. Като си говоря с други хора, стигам до убеждението, че това е по-често срещано при момчетата и се надявам да отшуми след пубертета. 



При нас е същото - ходиха на българско училище тук всяка събота в продължение на една година, научиха се да четат и пишат, но не искат даже да правят усилието да говорят правилно, все вмъкват английски думи. Преди много се ядосвах, даже с дъщеря ми се скарахме много сериозно на тази тема, но сега се опитвам да гледам по реалистично на нещата - все пак по цял ден са в англо-говоряща среда, български им се налага да говорят само с мен и баща си.

Моя приятелка преди няколко дни ми каза, че на една майка се пада по едно ученолюбиво и едно неученолюбиво дете.

А друга приятелка учителка от първи до четвърти клас, каза, че момчетата се стягат след 8 клас.

Аз си имам едно добро и едно дете хитреещо, опитвайки се да пропуска домашните. Доброто ми дете пък пише грозно, но много умно и краснописа много му пречи. Това ме кара да се чувствам гузна, че в първи клас съм го оставила самостоятелен. Според мен всяко дете има за какво да му се обърне внимание.

Хора, какъв е тоя учебен материал, това количество на учебни тетрадки, обикновени тетрадки , сборници и задължителни помагала по всички предмети, СИП-ове и ЗИП-ове? Като се прибере от училище и погледна домашните лошо ми става! Трябва да пише в поне 8 -9 различни тетрадки и сборника и то не малко, а по цели страници! Еми разбирам го защо не му се почва изобщо с подготовката за другия ден, въпреки че го прави все пак сам, без много напомняне. Цяло чудо е, ако не пропусне нещо, особенно поправките на нещата правени в клас. Хем се опитвам да го амбицирам да не се отпуска, хем си мисля, че тези изисквания са прекалено завишени за тази възраст. Какво ли ще е по-нататък не искам и да мисля още!!!

Не ти трябва да мислиш, че ще трябва да се гръмнеш! 
Чудя се от Здравното министерство, като казаха "А", що не кажат и "Б"? Да вземат да се замислят колко тежи една пълна ученическа раница с все учебници, помагала и тетрадки и как се отразява на здравето на децата носенето на такава тежест в тази възраст? Какъв е смисълът да ми мъкне 5-6 учебника всеки божи ден, при положение, че я ползва 1-2 от тях, я не. А и да ги ползва, защо? Нали учебниците са за самоподготовка, учителят за какво е там?
Ако знаете как ми се иска да хвана някой чиновник от МОН за гадното вратле, да му надяна раницата на сина ми и да го пусна да си работи с нея цял ден, без да я сваля! Нищо друго не ща, само това! 
А, и да го накарам да научи и да ми разкаже някой и друг урок по моя преценка. Ако не успее - никаква заплата. Да е мислил, когато е лапал гювеча на издателствата! 

При нас въпросът с тежките раници е решен, като програмата на децата е на блокове от по два учебни часа. Така за един ден има да носи неща само за 3 или 4 блока. И подготовката вкъщи е по-стегната, защото учи по 2-3 предмета, а не по 5-6.
Изготвянето на програмата е в компетенциите на училищното ръководство, защо не им предложите този вариант? За този срок е късно, но за следващия могат да помислят.

О това все едно за моето съкровище съм го писала, само дето е 6 клас.
+всяко оправяне на стаята е свързано с около 10000 подканвания. Какви ли  методи не опитахме за стимулиране не и не....

Говорила съм  с други родители от класа му, почти всички учат с децата и стриктно следят учебния процес. Аз мисля, че училището си е негово задължение и след като се справя добре има други неща за които да си говорим или правим в свободното време.