Мисля, че не ме обича вече

Мило момиче, ти поне виждаш, че "човека" не струва. А аз 20 години си затварях очите.
 Как става раздялата - сядаш един ден и си казваш: Повече не искам да живея така. Заделяш си от първата заплата - една сума - 200-300-400лв(като не му плащаш на сегашния). Пускаш комп, лаптоп или ... и търсиш квартира - може и с хазяи, квартиранти(по-евтино е). Избираш си фирма и отиваш там. Според късмета - може и веднага да изкочи нещо. Ако не е веднага, се зареждаш с търпение и си записваш изцепките на сегашния си приятел. Запази тези изцепки, ще ти потрябват за понататък.
   В новата квартира можеш като начало и с една чанта дрехи от първа необходимост(зависи от действията на приятеля ти - доколко е спокоен). После ще си прибереш останалото.
   И тук почва трудното. В началото е еуфория: Браво на мен! Оттървах се!  Направих го! Спираш всякакви опити за контакт, обещания от типа"Аз ще се променя", социални мрежи и телефонни обаждания.
  Ще мислиш за него - какво прави? Мисли ли за мен? дали да не му се обадя( само за малко)...
  После в паметта изникват хубавите спомени. Лошите някъде изчезват, забравят се. И почваш да се чудиш - дали не сбърках? Ето тогава ще са ти полезни записките за изцепките му - пазиш ли ги още? Трябва да ги прочетеш и да си спомниш защо си тръгнала.

Ще мине доста време докато съвсем се оттръскаш. Защото такава връзка е като наркотик за теб и ще има абстиненция - няма да ти се размине.
  Но накрая ще разбереш, че си направила най-доброто за себе си.
  Колкото повече отлагаш, колкото повече години минат, толкова по-трудно ще става. Успех ти желае някой, който макар и късно, но го направи.

Мина време, не знам дали още следиш темата, но се сетих за още нещо. И то май е най-важното.
  Една раздяла започва първо от ума, душата. Когато човекът до теб толкова те разочарова, че започваш да се чудиш какво ти дава. Може да мине много време(както при мен), а може и по-бързо да се осъзнаеш. И то да осъзнаеш, че той/ тя няма да се променят. Каквото и да направиш. И да няма 100001 "последен шанс". При мен трудността идваше от 2 създадени вече деца. А и аз все търсех вината( да не върват нещата между нас) в себе си.
     Трудно се приема, че си сбъркал и не сте един за друг. Трудно се преодолява собственото его, което трябва да отстъпи и да признае, че в случая си сгрешил - като си избрал този човек. Или че връзката вече се е изчерпала.
    След тези и още куп други терзания разбираш, че с този човек вече не можеш да живееш и трябва да направиш нещо. Естествено това е раздялата. Но някакси не ни се иска да е това. Ако може нещо друго, което да върне любовта и отношението от началото на връзката.
   И започваш едно безкрайно отлагане. Даваш още 1 шанс на човека - да осъзнае , че греши и че ти много го обичаш. Може. Може би и той те обича по свой си начин. Но неговият начин не е твоя.
   И когато след време емоционално си узрял и се решиш на раздяла, поглеждаш назад и съжаляваш за изгубеното време. Защото това време е бил един малък кошмар от редуващи се разправии, затишие, компромиси, очакване на поредната промяна. Но в никакъв случай не е пълноценен живот.
  А ти си млада - дай шанс на себе си за нормален живот с човек, който те обича по твоя начин.

Истината е, че аз не искам да се разделяме и затова ми е толкова трудно, знам че трябва и че не е редно спрямо мен самата да стоя в такава връзка.

Оф, поредната "малка булка".

Това филм ли е?

Какво значи "не е редно"? Закон няма за това, никой няма да дойде да ти тропа на вратата че вършиш нещо нередно. Напротив, съвсем нормално е една двойка да си живуркат заедно защото така им е по-практично, повечето бракове са така като се огледаш, далеч от буйна страст като Скарлет ОХара и Рет Бътлър. Само не се разбра за какво се оплакваш тука, като след това казваш че раздялата не е вариянт. Живеете си без да се дърпате за косите, нали? Ако искаш обичане винаги може да си хванеш любовник, да си флиртуваш навън или да си четеш романтични романчета.