В предходни връзки са ми изневерявали (в сегашната не знам поне) за протокола. Отскоро съм семейна, също така и обичам съпруга си и нямам конкретни подозрения. Преди ми се струваше като голяма драма ако половинката изневери, прекратявала съм връзки веднага като разбера, рев, пасивно-агресивни статуси и какво ли още не, но с напредване на годините нещо все повече не ми се струва голяма драма ако някой е кривнал, както и за 1 изневяра, особено еднократна, не бих се развела. Да, ставаме цинични с възрастта, факт, но не е да не ме интересува мъжа ми, а просто отношението ми към тази тема се промени. Вече нямам интерес да дебна за детайли, не му пипам телефона, не мисля дали някоя му пише, а е доста привлекателен мъж.
Винаги съм смятала, че ревниви са хора без самочувствие, но странното е, че колкото повече приятели виждах през годините как изневеряват на партньорите си и колко е масово, толкова повече спрях да го забелязвам. Все едно си стана нормално за мен мисленето, че едва ли след “Да”-то ще се сте в правия път цял живот. И че няма смисъл да се драматизира.
Винаги съм смятала, че ревниви са хора без самочувствие, но странното е, че колкото повече приятели виждах през годините как изневеряват на партньорите си и колко е масово, толкова повече спрях да го забелязвам. Все едно си стана нормално за мен мисленето, че едва ли след “Да”-то ще се сте в правия път цял живот. И че няма смисъл да се драматизира.
