Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 9

Да, при нас второто дете също поуспокои ситуацията. Големият можеше да се оттегли, да е за нас невидим и това му даде сила и увереност.

Здравейте на всички! Не съм писала от много време във форума. Всъщност причината, която ме води отново тук са вашите истории, които са толкова близки и болезнени до опита ми.
Мисля, че с bonbolini сме посетили едно и също място за ЕЕГ, това е т.нар. количествено ЕЕГ със софтуер Лорета. Направихме този вид изследване по препоръка на клиничния психолог, който посещавахме миналата есен и пролетта (чакахме 6 месеца за преглед), като се предполага, че анализът покрива 24-часовото ЕЕГ, и най-общо изследва дали мозъкът работи по оптимален начин или се наблюдават нарушения. Д-р Колев, който прави изследването, каза, че детето не покрива нарушенията във връзките, които сигнализират ADHD. Но пък анализът показа свръхразвита дясна част на инсулата и недоразвити региони, които отговарят за инхибиторен контрол, мотивация, креативност, както и проблеми при семантиката. Спомена за възможните терапии, но личното му мнение беше, че към момента не са наложителни.
Да, но положението, месец след този преглед, отново излиза извън контрол. Започна отново да забравя дрехите/вещи на различни места; забравя, че е имал дадено домашно; когато му е трудно, отказва да учи, няколко пъти се е случвало да си тръгва от апартамента, като единия път дори излезе по боксерки от вкъщи. Понякога отношението му към мен и мъжа ми е ужасяващо, от сорта на, „няма да ми казваш какво да правя, ….о“ (тук е моето име, завършващо на „о“). Вчера, след като бяхме направили програма върху какво трябва да учи, още от сутринта го хванаха лудите – почна да се лигави с тетрадки и да се смее, да преговаря, че всъщност нямало да учи толкова; и на мен нервите не ми издържаха и започнах да му викам. Отне му три часа, за да се успокои, като днес сме в направо любовни отношения.
В допълнение, споменавала съм, че има сензорни нарушения, които се изразяват основно в пипане/лапане на различни предмети, но отскоро забелязвам, че понякога, взимайки някакъв предмет го поднася към лицето си, за да го усети с кожата си. В този ред, някой може ли да ми препоръча добър ерготерапевт за София. Almirra, ти се споменала за терапевт, от който сте останали доволни. Дали е възможно да ми дадеш координати?
Другото, което исках да споделя е тоталното несъответствие при IQ-то чрез Векслер и това, което излезе от ЕЕГ-то. При Вексрел беше 121, а при ЕЕГ-то 99. Няма да забравя как след Векслера, психоложката ми сподели, че е изненадана от високия му резултат, като отчасти го обясни с това, че той е бил спокоен и психически подготвен, че му предстои някакъв вид проверка, а обяснението на невролога беше, че е бил по-тревожен по време на изследването. Та, моето заключение, което толкова искам да изплува всеки път в мен, когато нервите с него не ми издържат – отношението към детето е ключът!

isabella_rs, опитвам се да Ви пиша/отговоря на лично, но сте си заключили съобщенията

Здравейте, бих искала да споделя с вас и да дали си внушавам понеже прекалено много чета.. Детето ми е е момче на 3.5 години. Никога не е имал каквото и да било проблеми, освен, че стана по своенравен последната година и иска да става на неговото. Тръгна нормално на детска градина и в началото много го хвалеха, но от няколко дни започнаха да казва, че не слушал. Например всички седяли на столчетата, а той не изпълнявал. Наказвали го, след 1 минута като се обърнат-не изпълнявал и наказанието. Карали му се, смеел се. Разсеян бил. Аз не съм сигурна колко ги разбира, защото и на мен се весели понякога, но като викна и се стряска и изпълнява. Като поразпитах се оказа, че май има още няколко такива момченца по - палави и май трудно ги овладяват и вероятно той започва да имитира другите деца. Въпреки, че аз не мога да го определя и като палав, а весел и любознателен, в никакви случай агресивен. Иска всичко да прави сам, къде може, къде не и ако направя нещо вместо него мени настроението за секунди и почва да реве и да се тръшка. Например - да му обуя чорапите вместо него, да натисна копчето на асансьора вместо него, ако искал той преди това.. На мен ми прилича на не послушание, социализация, своенравност, но тази разсеяност в детската градина ме притеснява.

Прилича на проблеми с комуникацията.
И грешката не е в детето, а във възрастните.

Ако усеща, че е несправедливо наказан, то няма и да изпълни наказанието.
Защо му обуваш чорапите, когато той иска да се научи? Защо му изземваш заниманието?

Благодари се, че имаш такова дете, което от толкова крехка възраст вижда грешките на възрастните.
Подкрепяй го и го научи като ги види тези грешки, да може и да го каже!

Благодаря и аз! Защо ли му ги обувам? сигурно защото не мога да изчакам да се наиграе колкото иска, а през това време да ходи бос из къщи или пък ако са от "трудните" чорапи все пак след 10-ят опит трябва аз да се намеся.
А иначе, по принцип не съм склонна да обвинявам персонала, защото знам колко им е трудно с 20+ деца. Понякога и мен не ме слуша като му се карам или гледа дяволито и прави каквото си иска..
Но пък трябва да се научи да спазва дисциплина в градината. На мен си ми изглежда като абсолютно нормално момченце, своенравно /зодия Телец/,но много се учудих като госпожата ми разказа за изпълненията му. И то започнаха сега, а в началото е бил послушен. Единствено не говори толкова добре, но аз сравнявам с дъщеря ми и момиченца на тази възраст.

За нас като родители е миловидно да ни гледат дяволито и да правят каквото си искат, но в градината е друго. Говорете си с детето по въпроса с дисциплината - да слуша учителките какво казват и да си прави задачите в час кротко на чина. В поста си наполовина оправдаваш поведението му като казваш, че е зодия телец и т.н. като в общи линии същите номера ти ги прилага и на теб. Вкъщи да се държи както иска, но за градината трябва да знае, че се слушат учителките и се работи в часа. Не виждам нищо хиперактивно, но това, че не говори добре може да се отрази на поведението, особено ако вижда, че не се справя със задачите по български и неслушането е начин да компенсира. Или ако не го разбират много добре другите деца. За нас като родители са сладко палави, но в градината става проблем. Посланието за поведението им извън дома идва основно от нас като родители - както ги изпратим на градина и на училище, така ще се държат там. (Вече почти никой родител не заръчва на детето сутрин "и да слушаш учителката", а със "забавлявай се". И децата се забавляват както могат.) И го оставИ вкъщи да се облича и т.н. сам, колкото и да нямаш търпение. На децата им трябва много практика, за да научат да се справят с обичайните дейности по самообслужването, а и в градината нямат време да ги гледат постоянно, така че самостоятелността е важна.

Благодаря за мнението! О, казвам му, говоря му, "трябва да слушаш госпожата", "децата като легат, лягаш, мълчиш и заспиваш". Това и обяснявам на госпожата, вкъщи си ляга сам в леглото заспива и спи цял следобед. В градината ставал, сядал.. Аз нямам такъв проблем с него, защо там така става - не знам, спомена се, че имало още няколко такива деца. Вероятно те правят така и ако не могат да ги овладеят, той имитира. Защото в началото е слушал. За говора, питала съм госпожите за мнение, каза, че всички били така, просто дъщеря ми говореше много добре и вероятно сравнявам с нея. За мен би трябвало да говори по - хубаво на тази възраст. Не че го оправдавам, но може би не мога да очаквам да е хрисим и супер по правилата както дъщеря ми, очевидно момчетата са по - енергични, но пък в колективи трябва да  се спазват правила. Може и госпожите да ги е страх да се скарат с тези постоянни оплаквания от родители, че децата били "стресирани". Аз не съм от тях. Ами ще продължавам да му говоря вкъщи...

Енергични не означава неспазващи дисциплина. В нашата култура обикновено момчетата биват оправдавани за това, че не спазват правилата. Не го казвам лично на теб, просто така стоят нещата по нашенско. Напълно възможно е детето ти да си е харесало точно тези момчета и да иска да се сприятели с тях и затова да им подражава. Питай детето какви са неговите мотиви, защо се държи така. Не да му се караш или да е на разпит, а да си поговорите и да ти обясни по неговия начин. Децата дори като малки имат някаква идея защо правят това или онова, не са чак толкова импулсивни. Кои са приятелите му , кои деца иска да са му приятели, кой как се държи и т.н. Това не е клюкарене и одумване на другите деца, а ориентиране къде се намира детето в групата и как разсъждава. Можеш да кажеш и ти как си се чувствала в детската градина, някакви случки. Разговор между двама човека, просто ти си по-голямата и можеш да насочваш разговора.

Дано успеете да овладеете проблеми с дисциплината още в градината. С годините  нещата се задълбочават и в един момент става много трудно и за родителите и за учителите.

По-напред съм написала една теория с три аспекта.
Като му говориш така, му нараняваш автономността.
Трябва по друг начин да формулираш твоите очаквания.

Напр. говориш с него като възрастен и му обясняваш, че децата са уморени и им трябва почивка. Ако някой шуми, то няма да могат да си починат и ще се чувстват не толкова добре. Предлагаш му той да си представи как би се чувствал в подобна ситуация, той да заеме другата позиция и да може да разбере какъв ефект има поведението му върху другите.

Понеже моят син е същият, той веднага ми обяснява, че и той често е в тази ситуация и някой да му пречи. Аз се опитвам да му помогна да разпознае емоциите си и да ги назове, да се замисли кое ги предизвиква и след това да помисли как може да формулира желанието или очакването си към дразнителя или възпитателката/учителката.
Моят казва, но така го формулира, че не го разбират.
Аз имам същия проблем (ние мислим много абстрактно и това води до доста неразбиране 🙄), та сега аз работя по себе си, за да съм му положителен пример и да може, наблюдавайки моето поведение, да може и той да прилага тези методи.
Та, няма начин и ти ще трябва да работиш по теб.

Разбирам. Звучи логично и интересно и ще прочета повече по въпроса . Той е на 3 и вероятно няма да разбере много от това, което му казвам, но с течение на времето ако и аз се науча по този начин да комуникирам с него, вероятно ще бъде успешно.
Благодаря на всички, страшно отзивчиви сте. Просто след кротката кака-образец на поведение, това човече е предизвикателство за мен!

Такива деца имат невероятно обострени възприятия и идея си нямаш колко неща вижда и следователно, копира, бори и т.н

Детето е като бомбандира и от възприятията, има емоции и като няма подходящи компенсаторни стратегии и се стига до проблеми.
Аз като дете бях нон стоп отнесена и в друг свят, защото ме дразнеха всички - шумните деца, възпитателките, тъпите игри... аз изключвах.
Други започват да пречат. Някои го правят инстинктивно, за да ги накажат в коридора на спокойствие! (На моя приятелка сина). Докато се установи, че шумът го дразни, доста дълъг път извървяха.

Яз също изключвах и,бях много разсеяна ( все още съм, донякъде). Но и до ден днешен шумът и глъчкатаме дразнят изключително много, докарват ме до лудост. За сметка на това синът ми се грижи да тренира нервната ми система, защото е изключително шумен 😁

Всякакъв шум мога да изключа успешно, само рева и повтарянето на едно и също от децата ми не мога!
Същност никакъв техен шум не мога да изключа. Явно е инстинкт.

Включително и мъжът ми мога да го изключа, не само вербално, а и визуално: веднъж се блъснах фронтално в него с пълна скорост, с извинението, че не съм го видяла (195см, 95 кг). Бях много учудена, че не мога да мина през него 🤣
Втори път го изтрясках два пъти в челото с вратичката на кухненския шкаф в рамките на минута.
При втория удар го попитах: ама ти още ли си тук? 🤣
Макар сега да имам изключително добри компенсаторни механизми, претоварена ли ми е нерената система и такива ги творя. Мога продължение на “Емил от Льонеберя” да напиша...
Уморена или изнервена не карам въобще кола.