Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 9

На таблетки ли даваше?
Аз взех на прах и слагам в киселото мляко или в шейк.

Ефект имаше ли и какъв?

На таблетки давах. Имаше голям ефект. Давах ги обаче и с прием на магнезий. След изследване детето беше с дефицит на магнезий. Отделно някъде четох, че за да се усвои габата е необходим магнезий. На около 5 годишна възраст съм давала само габа, тогава не видях ефект. Давала съм и само магнезий, пак без ефект. На 7,5г дадох и двете за около 3 месеца. След това пак съм давала за по 2 месеца. И ме подсети, че предвид настъпващия 5-ти клас и новите учители да взема пак да и направя един курс. Какъв е ефектът? Успокоява се, кротва се, съсредоточава се, заслушва се. Дава и сякаш тласък за успех. Това за моето дете. Чела съм, че няма ефект при някои деца.

Благодаря ти за споделеното.

А има ли значение дали сутрин или вечер се дава?

Магнезий преди пиеше разтворим, но сега не иска, освен да сложа праха при магнезия и пак да пробвам....
По колко мгр. магнезий даваше?

Аз липси трудно ще му изследва, без индикации тук не назначават, на частно са доста скъпи и той няма да даде да му взимат кръв.

На моята габа пишеше дозировка: например 3г, разделени в 3 приема за деня. За деца над 7 години беше 3 г на ден. Моето дете е много дребно и слабо и аз съм давала по 2 г дневно. Започва се с по- малка доза и постепенно се увеличава. Магнезий съм давала около месец не повече Магнерот. Но него лекар го изписа, заради дефицита. След това взех хранителна добавка, магнезий за деца. Чела съм, че за 7-10 годишни деца трябват 100-140 мг. В тази, която вземах бяха 100 мг, на капсули, сутрин ги давах.
И тук е трудно с изследванията, но поне на частно е лесно. На моето дете с много мъка му пуснаха по здравна каса магнезий, витамин д, в12, цинк и др. Но тя имаше и проблем с говора. Всъщност с комбинацията габа и магнезий с говорът направи качествен скок.

Разтворимият магнезий е само 40гр, но той нито хапчета, нито капсули може да преглъща, та само това ми остава.
3гр ми се виждат много, аз изходих от 250мгр и до сега дадах един пък около 50мгр. Иначе не е дребен или слаб.

Между другото синът ми заеква и сега му давам два пъти на ден Б12 и заекването изчезна.
Не съм  изследвала нивата, но два часа след като взе капките и дойде да ме уведоми, че не заеква:flushed:.

Магнезият, който бях взела е на дъвчащи таблетки. На фирма натурес плюс. Габа съм вземала на нау фудс, и тогава давах и аз 250 мг.  Но тя не беше за деца и нещо се притесних да давам. След това взех Гамалон и давах по неговата дозировка. Там има специално за деца доза.  Давала съм и Аминалон, но те са еднакви, друг производител само. Преди години в България е имало Аминалон.

Незнам дали ще дъвче таблетки. Вкусът е водещ. Сега смуче едни с цинк и са му вкусни, но магнезият го изпи със запушен нос и каза, че е ужасен 🤷♀

Неприятно! Моето дете ги хареса. Предполагам, че не са много сладки, защото моето обича шоколад, но мрази например сладкия Панадол. Война, ако се наложи водим за него.

Сега говорих с един психолог и той ми каза нещо, което много ме учуди:
Според СЗО диагноза СДВ(Х) ( а и не само тази диагноза май) се поставя не само, ако са налични симптомите, а и ако заедно с това детето или родителите страдат от негативни последици в ежедневието от тези симптоми...
Другият фактор е тези симптоми да ги проявява навсякъде, не в училище да се държи по един начин, вкъщи по друг.

Каза, че при сина ми има симптоми, но аз не ги оценявам като обременяващи и затова изключва да има СДВ. 🤷♀
Ходи разбери!

Първото не съм го чувала. Но за другият фактор и в Бг така определят психиатрите. Навсякъде да се проявяват симптомите. В училище на госпожата огромно впечатление и беше направил дефицитът на внимание при моето дете. Казваше ми, че тя такова дете вижда за първи път.

Да, поведението в училище е линията. На мен пък много много ми пречи и тежи,има симптоми, но в ДГ/ надявам се и училище знае как да се държи и затова няма диагноза (което е хубаво де). Сама разбрах, че това е разграничителна линия като четох описанието в обследването и видях показателите. Всички са ниски (концентрация, изпълнителски умения, моторика), но пишеше, че се държи ок в структурирана среда. Намерил е начин да компенсира и малко "замръзва" в академична среда, не смее да взима участие, спотайва се отзад и следи другите какво правят. Иначе е първа пушка за отговорности и бели, ако се отпусне. У дома или по рождени дни, гостита, настава малък ад.

Моят в училище също е изряден.
Психологът каза, че “симптомите” в този случай са резултат от средата и субоптимално взаимодействие. Като се елеминира ли дразнителите и “симптомите” отшумявали.

Лаурентин, погледнах: наистина е така, трите неща са нужни за диагноза: симптоми, във всяка среда и негативи от симптомите, които се съзприемат като бреме или пречка.

А как се определят негативи от симптомите? Никой не ми е говорил за тях. А бих могла много да говоря. Преди малко се прибрахме от игра в парка с детето. Срещна тя една съученичка и нейна позната. Поканиха моето да играе с тях. И моята ги въвлече в едно тичане, катерене по висилки, въжета, рампи. Идват другите две след време и ми заявяват, че не искат повече моето да играе с тях, защото само ги карала да тичат и се движат, а те се уморили. И ако може да се махнем.

🤣

Те пък, защо да си ходите?!
Да не би някой да ги принуждава да си играят с твоето дете? Те могат да предложат по-спокойна игра или просто да не приемат предложението на дъщеря ти да тичат.
Теб кое ти тежи? Че я отхвърлят ли?

Попълвахме въпросници и там имаше скала където нанасях кое колко ми тежи.
За детето имаше отделен въпросник, където да се самооцени и явно на негов отговор съответства и мой отговор (как аз виждам същия проблем и това колко ме натоварва).

Напр. имаше въпрос дали често забравя дрехи в училище, дали често забравя уч.материали, дали дълго време търси нещо из уч. си раница и т.н
Аз нямам проблем, че си е забравил гумичката или че раницата му е без ред и рови. Не се е случвало напр. да губи скъпи дрехи, учебници или нещо важно. Е липсва някоя шапка, една отразителна жилетка, но нищо фрапантно.

Вкъщи редовно се разправяме с мъжа ми, защото е разхвърляно, но ние с детето не “виждаме”, че е разхвърляно, ние знаем къде точно в купчините лежат нещата. Като подреди мъжа ми, така че да е изрядно и ние нищо не намираме. Мъжът ми обаче също. 🙈
Питах може ли да е причина това, че и аз съм така и затова да не ме товарят тези неща и той каза: ако и вие сте със СДВ, то и вие щяхте да усещате негативни последици в ежедневието.
Явно не стига, че мъжът ми се дразни 🤣
А мен не ме стресира факта, че вкъщи е креативен хаос.

За двигателна активност не помня дали имаше отделен въпросник, трябва да погледна.
Но това не беше за диагностициране на нещо, а по-скоро като скрийнинг да се види дали има в някой сектор проблеми и да се диференцира. 20стр въпросник за какво ли не: аутизъм, СДВ(Х), гняв, страх, мобинг, независимост, емпатия и какво ли още не. 🙈
За всеки по 20стр.... 🙈

Такива въпроси не са ме питали.
У нас за мъж ми и детето не е проблем креативния хаос.
А за отхвърлянето. На детето му тежи! Случва се напоследък дори да плаче и да е много разстроено. Тогава сърцето ми се къса!
Когато аз бях дете, ситуацията в парка нямаше да я има. Голямата група даваше насоката за игра. Това пък родители да занимаваме, абсурд.
Отчитам, че подобни ситуации се случват само със съученици. Поради проблема с вниманието и бързината, когато решава тестове детето не мисли, прави ги бързо, съответно с много грешки. Това и отреди задно място в класа, а се оказа, че училището, което ни е по район е първо в града по успех. Тя пък попадна и в "а" паралелка. От друга страна е отлична в игра с топка, катерене, скачане. И съучениците се дразнят. Някак не могат да възприемат, че в нещо ги изпреварва. Мисля, без да съм сигурна, че учителката и самото училище внушиха на другите деца, че най- важни са шестиците. Едва ли децата сами така усещат, малки са.
Но има драми и сълзи.