Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 9

На нас са ни проблем разказвателните предмети, разбира съдържанието, обаче да се съсредоточи да разкаже цял урок е супер трудна задача. Не нам как ще я караме с разказвателните, не знам как ще разбират нещата закостенелите виждания на много учители.

Бях го давала за 2 седмици и при детето ми се стори, че има обратният ефект, тоест още повече го стимулираше и фрустрацията беше още по-голяма и го спрях.

На моето дете давам Експрико, магнезий за деца, Сироп Алора.

Есприко вече няма.

На мен ми носят от Испания.

Запасете се. Производството е спряно.

Аз пак се виждам в чудо с детето. Влезе в онова негово типично поведение - дето изобщо не чува какво му се говори, много шумно и изморително се държи (за мен) постоянно, не се заиграва с нещо, ами все едо се лигави постоянно и е доста неприятно експресивен. Преди някак като се контролира приемът на захар и времето пред устройство се сведе до минимум и прекарва повече време навън, се кротваше и се държеше по-спокойно.
Но сега не успявам да го върна в по-нормално поведение. Чудя се възможно ли е млечните продукти също да влияят по този начин. По принцип не съм привърженик на такива теории и крайното залитане по тях, но буквално имам чувството, че като изпие една чаша прясно мляко или яде някакви сирена и също става много активен по този неприятния начин. А той си консумира доста млечни продукти.
Дайте някакви съвети как да му помогна да се поуспокои, моля.

zazu1 нямам наблюдения за храни, освен захарта, но там е ясно. И при нас има такива периоди, в които се чуствам като в безисходица. Гледам повече време навън, тротинетка да кара, говоря му, прегръщам го.
Ето от преди малко поредна забележка от училище. Говорил обидни думи към учителката... Миналата седмица й беше казал, че го дразни. А тепърва почва втори клас...

Много тънкообидни учителки има. Бившата класна на дъщеря ми миналата година (първи клас) се беше обидила, защото дъщеря ми си шушнела нещо в паузата, като споменала очила. Звънят ми по телефона и
-Елате веднага. С... е говорела нещо за очила и госпожа Г. се е почувствала застрашена от казаното (въпросната носи очила)
Ама верно ли?
Питам детето. Разказа ми, че си говорела нещо тихо. Трябвало да й подрежем бретона, защото вече не виждала и трябвало да носи очила 🤔. Последваха още такива драми, аз ли нещо казах, ти ли криво ме разбра, обвинения, измислици потвърдени от свидетели и отиваме на съд. Детето е в друго училище вече, супер спокойно и щастливо.

Здравейте, надявам се да ме приемете във вашата сериозна тема. Ето го и нашият случай накратко. Синът ми е в първи клас и го диагностицираха с ХАДВ, диагноза поставена от психиатър. След години лутане какво му е на детето, кошмарна детска градина, детето ми беше вечно в ъгъла, учителките го приемаха за умствено изостанал, няма да коментирам как се държаха дори леличките с нас. Водихме го обяд,  за да не пречи на другите да спят, понеже той не спеше. Сменихме градина, ходихме на логопед, детски психолог, в градината работеше ресурсен с него. Непрекъснато обвинения към мен, че детето е крайно невъзпитано, че посягал, плюел деца, намекваха ми че е аутист. Както и да е, записахме детето в първи клас, извикаха ме първия ден и ме пуснаха в клас. Детето си тичаше между чиновете и се хвърляше по пода. И в градината го е правил също. Като видях детето казах на учителката и детския психолог на училището, че в градината не са  ме пуснали веднъж да видя как се държи. Казах им че ще заведа детето на лекар да му изпишат успокоителни. Реакцията беше странна, недейте с лекарства, трябва му много работа на детето с поведението и ще се оправи. По съвет на моята шефка, която има внуче със състоянието ме насочи къде да отида . ЕЕГ, консултация с психиатър и истината лъсна. Тежка картина на ХАДв, детето ще трябва години да пие лекарства. Човекът беше ясен, че сме закъснели, също и че можело да се направи нещо по-рано. Ако някой ми е казал, че ще го израсте това не се израства. В началото на другия месец отиваме на обследване. Това е задължително, знаете от училище искат становище, за да го включат все пак в образователната система по някакъв начин. Много се тревожа да не стигнем до институция. Дано състоянието на детето да не е крайно тежко, макар че доктора беше напълно ясен, че с това дете в момента нищо не може да се прави. Въпреки трудностите, детето може да държи молива и пише, когато родител стои до него. Госпожата праща по Вайбър домашните, ние ги пишем в вкъщи. Детето е в дълъг болничен, докато минем обследването.

~NightWiSH~ съжалявам.
Прочетете книгата "Разпилян ум" на Габе, може би ще Ви отговори на доста въпроси.

"Тежка картина на ХАДв, детето ще трябва години да пие лекарства. "
Какво визирате под тежка картина и какви хапчета са Ви изписали?

На този етап няма изписани, доктора иска да мине обследването, защото той не е детски психиатър. Тогава ще назначи терапия. Благодаря за съвета ви. Така или иначе в момента чакам, не мога да направя много с детето освен обичайното. За моя радост много неща го научихме да прави сам вкъщи, но навън се размазва. Понякога играе с деца по площадките, но само ако ги хареса. Мъчно ми е че детето нямаше детство, само ние вкъщи сме всичко и всички за него.

NightWish, не водете повече детето при недетския психиатър. Има достатъчно детски такива. Обследването в правите в Св.Никола ли ще правите?

Това с детството е така е Найтуиш, но винаги си мисля и друго. За нашите деца няма база за сравнение, за да кажат аз нямах детство. Детството за всеки е различно. Със сигурност това, което НЕ СИ позволявам да правя, е постоянно да го терапевтирам и да се държа с него като с лабораторна мишка.
Стискам палци да дадат точното лекарство и точната доза на Вашето дете, така че да се успокои максимално и коригира държанието, колкото е възможно. Работата с терапевтите не бива да спира, а за училището, както коментирахме по горе, нямайте големи очаквания. Ще е борба. Успех!

Аз бих потърсила мнението на друг психолог, специалист в областта, преди да започнете някакви лекарства, а и не само заради тях, а и заради самото отношение и подхода на този лекар. Как така нищо не може да се направи с дете първи клас.

Ще обследваме в Пловдив. В нашия град няма детски психиатър.