Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 9

Лина, децата се само масажират, никой не ги пипа!
Правят си масаж на ушите за повишаване на концентрацията, има там определени акупресурни точки. Да не мислиш, че учителката масажира 25 чифта уши? 😆

Пипи, това замръзване е напасването, точно за това говоря, че после компенсират, защото играят роля, не са автентични. Според мен точно там им трябва помощ.
Има различни подходи. Някои деца имат полза от работа с психолог, при други помага психомоторика, при трети смяна на средата/училището, напр с реформирана педагогика (Монтесори, демократично училище и т.н), при други - друго. Кой където има нужди или дефицити.

В нашия град има специално училище за деца с обучителни проблеми ( по-ниско IQ, тежка дислексия и т.н, нямам поглед над всички деца, съседчето с Даун беше там, оттам знам). Там също са цял ден, защото имат много “терапевтични” занимания - арт, езда, плуване, работа със социален педагог. Т.е учебния процес не е наблъскан в 4-5 уч.ч с кратки  междучасия, а така е направено, че децата да не се натоварват и обучението е не само “академично”, а и на soft Skills и всичко се прелива плавно.

Моят син има доста приятели, има си среда, в класа също има приятелчета. Случвало се е обратното- на площадката да идват деца да му търсят вниманието, но той си действа избирателно.
Това, което ме притеснява е, че не се страхува абсолютно от нищо и не може да преценява риска. Например кара колело и гледайки от по- големите се опитва да прави номерца, да кара без ръце и т.н., често им се води по акъла. Катери на високо се по дървета, скача от големи височини..

Вики, синът ти има ли официална диагноза?

Аз имам приятелка, чийто син е така с риска и липсата на страх, но той не е хиперактивен, макар да е навит като на пружинка, спи малко и нон стоп е в движение.
Той има и висок праг на чувствителност, падания, рани - все едно нищо...

asyalein, прочетох статията, благодаря за информацията, много е полезна. И пак стигаме до думичката подход, някой, някъде е забелязал танцуващото дете, а при нас - при най - малкото провинение следва " елате си вземете детето, не мога да работя". Няма го разбирането, че децата не са войници и всяко има своя характер, свои усещания. Да, наистина, както казват и другите, учебниците днес са шарени и по " смилаеми", но самата учебна програма е натоварена, игрите на двора са след учебните занятия и преди занималнята. Моето дете няма диагноза, поне според двама психолози няма хиперактивност. Той има проблемно поведение и всичко, което прави е на пук. Не му се седи в училище и прави всичко възможно, за да отидем да го вземем. Обмисляме ресурсен учител, само че ефектът ще е същия, той с мен в клас пак се държа лошо. Не знам какво да правя и къде да го водя вече.

Правен ли е Векслер?

Разбира се, че всичко опира до подхода. Затова те попитах защо си очаквала с тръгването на училище да се промени нещо. Децата не успяват сами такива преходи. Трябва им помощ. Говори с него какво не му харесва в училище, защо вдига шум, движение ли му трябва или му е скучно. Обикновено децата не анализират директно ситуацията, та трябва малко по малко да нареждаш пъзела. Говори с него като с равен. Не му се карай, не го съжалявай, не го укорявай. Нека разбере, че искаш да разбереш, за да му помогнеш.

Ако успееш да разбереш причината за поведението му, ще ти е по- лесно да имаш и аргументи и да говориш с учителката. Потърси и нормативни документи дали има право редовно да го изключва от занятията. Все пак нейната работа е и да организира всички деца в един клас, а не да гони, който не й пасва на представите.

Аз в началото бях потресена колко малко учат в 1кл. в Германия. Но времето го ползват точно да организират децата от класа да се чувства всички принадлежащи към групата, да си помагат, да отстояват себе си без да нараняват другите и подобни неща. Учителката активно работи с децата. Синът вчера ми обясняваше за нещо като класен съвет, където децата казват кой или какво ги притеснява. Синът ми е бил този, който дава думата и следи всеки да се изкаже докрай и да не бъде прекъсван. Та, децата задават темите, децата се упражняват да аргументират и изслушват, учителката помага, ако ситуацията ескалира. Това вече в 3кл е било. Но за да се стигне до там трябва доста работа с децата, не само шарени учебници.

Иначе, това, което ти описваш, е уви масов феномен: ученикът е просто обект на обучение, не е субект в комуникацията. Много деца го схващат кристално ясно и се бунтуват. Това е и правилно!
Децата не са виновни,а системата!
Затова и в статията момичето успява, защото бива “видяна” като субект от възрастния учител.

Ами аз не мисля, че детето трябва навсякъде да бъде “себе си”. Живеем в общество и дори да му намеря разпасано училище сега, после какво ще правим с гимназия, в трамвая, на работа и тн? Не ми е приятно, че му се пилее потенциалът, понеже не смее да вземе участие например, но сам трябва да намери начина, какво работи и какво не. Ако нещата ескалират, ще го местя, но с много нежелание, защото в Монтесори не правят нищо- не знаеше за цяла година ПУК как да смята с плюс и минус, трябваше аз да го уча. Там твърде се водят по детето, а има минимум знания, които са важни. Психомоторика и на мен ми препоръчаха, сигурно трябв да пробвам, макар че хич не ми се губи уикендът в такива неща, предпочитам психолог…

Пипи, става въпрос, когато компенсира, това да не води след себе си негативи. Ако се държи перфектно в училище, но пък получи депресия, то определено е пирова победа.

Затова съм написала, че трябва 1. детето да види релевантен смисъл защо трябва да се напасне; 2. да се намерят подходящи занимания/вентили, където да може да бъде себе си без да се съобразява с очаквания или норми.
Това не означава, че смятам навсякъде да бъде себе си и да прави каквото си иска!

За алтернативните училища уви важи същото ксто и за държавните: зависи от подхода и реализацията.
Имам приятелка с две деца в Монтесори училище. Едното се само мотивира да учи и се справя чудесно, другото се скатава и нищо не прави. Моят също би се скатавал.

За винтилите- с нас се държи ужасно, както и със сестра си, така че избива явно ) Записан е на футбол и лека атлетика, имат и танци, ходи на моделиране, което му е любимо, нямам идея откъде любов към изкуството, оперирани сме от това и двамат а с баща му…
Просто ми е болна тема Монтесори, защото беше тежко решение, да избера между спокойствието на детето, но яко учене и късане на нерви с мен за компенсация, или стягане на детето в училище срещу уж спокойна майка (не че става така, пак учи с мен). Психолог ни постветва класическо обучение, да има кой да го “връща на земята”, но мен винаги ще ме гложди кое беше правилното.

Моят също избива върху мен, по-рядко върху сестра си, но за мен не е ок и не позволявам.
Моето дете също е в държавно училище, но го смених преди първи клас. Тук е по местоживеене, аз го смених със съседното и съм доволна.
Монтесори ми харесва като концепт, но се отказах, защото разни дребни неща на място ми направиха впечатление. Сега се чувствам уверена в избора си и не ми е "болна" тема.
Иначе много добре те разбирам за трудността на този избор. Сегашната директорка винаги казва, за всички деца: на първо място детето трябва да се чувства добре. Та, детето може да си е в държавно училище, но ако учителката има добър подход, то всички деца се чувстват добре, а не някой все да е нарочен.
В класа на сина има достатъчно деца, които могат да бъдат нарочени - учителката не го позволява.
Това искам да кажа, че е важно и как се реализира един концепт.

Здравейте,
Имам син на 7 години, който е в първи клас. От малък с него работим за подобряване на речта, защото проговори доста късно, вследствие на операция на главата /като беше на 5мес./. Винаги имаме допълнителна помощ от страна на логопед, психолог, Ресурсен учител.
Започна училище, но в час не внимава, не чува почти никога условията на задачите, постоянно шава и все са му празни тетрадките и учебниците. В занималнята е почти същото. С някои деца с в конфликт, защото му се подиграват,но той е много наивен и не разбира понякога шегите им и се стига до игра, в която го удрят /тук съм предприела мерки/. До момента той не започва пръв и не е проявявал агресия, дори психологът в училище каза, че еедно от най-неагресивните деца, с които е работил.
Както и да е, историята е дълга, пиша в темата с Трудно проговаряне.
Миналата седмица бяхме на невролог, който му направи ЕЕГ и му изписа Алора за 3м. и каза, че има елементи на хиперактивност, но не се покрива изцяло, защото може да стои час и нещо да гледа филм, по половин час гледа и се опитва да чете книжка, спи непобудно, играе понякога игри по 20-30мин. Общо взето липсата на желание и интерес е към ученето. Препоръча терапии "неврофийдбек" и аудиостимулация специализиран център, без да препоръча някой конкретен. Съотвенто направихме там обследване, пак нещо като ЕЕГ, но с друга машина. Резултатите показаха, че има занижени стойности в части от мозъка и повишени такива - в други. Затова ще провеждаме терапии, първоначално почти всеки ден, да тренираме определени вълни и т.н. Казват, че /а и съм чела и от други подобни центрове/ имат доста успехи и това, което ми харесва е, че терапиите се правят веднъж завинаги.
Въпросът ми е, някой провеждал ли е такива терапии/сеанси?
PS. Умишлено не споменавам името на центъра - да не е реклама, но като започнем терапиите, ще споделим опит - надявам се да имаме напредък в концентрацията и вниманието...

Здраеейте! Бихте ли споделили каква точно е тази машина, подобно на ЕЕГ и в каква връзка Вие препоръчаха, тоест какво изследва тя!

Здравейте, машината представлява нещо като шапка с електроди и представлява мозъчна електроматнитна томография с ниска разделителна способност или нервно -изобразителна техника на базата на ЕЕГ, която използва реален магнитен резонанс от генериращата електрическа невронна активност в сивото вещество. Това го пиша от информацията, предоставена от центъра.
Нямам препоръка за конкретен център, просто като решихме да направим ЕЕГ, невроложката препоръча този вид терапии, защото не искаше да му изписва все още лекарства /освен Алора/. После почетох в Интернет и така се решихме да му направим изследването.

Благодаря! Изчетох доста по темата, гледах и интервюта. Изглежда ми доста любопитно и полезно. Вие започнахте ли вече, едно не ми е ясно, как всъщност мозъкът може да се справи с конкетния проблем- нашият е невнимание, липса на концентрация, неспазване на правила и агресивно поведение. Колко струва този невротренинг, ако са Ви казали на сеанс. И последно, казват, че е безвреден, но тези елетро вълни не са ли опасни, тоест оказва се нещо като вмешателство в мозъка. Не мога да обясня точно. Моля, кажете отзиви!

Здравейте, минахме вече 2 процедури  - най-общо в началото пускат филмче на детето /имат всякаква тематика/ и салагат "шапката", казват, че ако мръдне, ще се замъгле екрана, което и става, появяват се точки, облаци и др, в зависимост от филмчето. Като стои мирно и се концентрира, филмчето се прояснява. Има скала с точки и времето, в което стои неподвижно. е, при условие ,че той шава постоянно, е стоял единия път 37 мин, а втория път - 42 мин. После ще се усложняват нещата - примерно мести пъзели с мисълта сии т.н. На мен ми се стори невъзможно, но първоначално аз бях с него и пуснаха екран с глава, на която имаше зелени и червени точки и с мислене трябваше да направи зелените  - червени. Помъчи се, но стана! Още не мога да кажа за резултати, защото сме избрали пакет, в който има включени аудио и звукова терапия и искам да минат поне 2 седмици. Знам, че всичко е индивидуално. Ще пиша за резултат. Цени по отделно не мога да кажа, защото ние сме избрали цял пакет от 40 терапии /20 неврофийдбек и 20 аудио и визуална стимулация с психолог .

30 -35 лева е сенасът в Пловдив. Ако се закупят на куп излиза малко по-евтино. При нас имаше огромна разлика в академично развитие по време на сеансите. Ако детето не учи обаче трудно бихте видяли разликата. Ние имаме 40 сеанса, няма странични ефекти