Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 9

Имаш право да се дистанцираш, ако гледането на детето като те молят ти идва много натоварващо и ти е трудно да се справиш. Не си длъжна да им ходиш по гайдата. Като имат принципи и виждания за детето - те да си го гледат самостоятелно.

Според мен единственият ти полезен ход е, когато сте заедно, да не вървиш по гайдата на сестра ти, а да се държиш с детето според твоите разбирания. Ако поведението му се промени и сестра ти чекне, то вероятността да промени нещо в нейното поведение е по-голяма, отколкото чрез говорене.

Защо да го прави, за да влиза в конфликти ли? Няма как да направи насила добро, защото ще се обърне срещу нея. Детето си има родители и те трябва да се справят. При разлика в концепциите между родителите и други роднини, печелят родителите. Ако родителите не разбират или не искат да разберат, ще приемат всичко като лична обида и намеци как не се справят, дори релност. Затова всеки да си гледа детето.

Защото това не е намек. Ако тя се държи така съвсем автентично, детето интуитивно разбира кое е добре за него.
Да, срещу родителите не се върви. Конфликти също са контрапродуктивни. Всичко зависи от реализацията.

На мен, ако някой от семейството ми, ми покаже постове от форум, където е коментирано семейството ми, то ще му се стори света тесен. Независимо дали подбудите са били добри. Така се създават конфликти, а не чрез пример за друго поведение/възпитание.

Ти сама знаеш, че понякога родителите отричат проблемите, не искат да признаят, че нещо не е наред. Това не означава, че всички трябва да се правят, че проблем няма.
Въпросът е как точно да се сподели, че царят е гол.

Вече е споделено, че царят е гол - в градината и от лелята. Майката се люшка между проглеждането и заслепенито. Не можеш да отваряш насила очите на този, който не иска да види или не е готов да види. При такова положение повечето хора се дистанцират, защото виждат, че няма смисъл да правят нещо. Родителите трябва да си извървят пътя самостоятелно. Съвсем логично го приемат за намеса в родителската им роля и права. Дори от чуждите хора по-лесно приемат да чуят проблемите, отколкото от роднини, колкото и парадоксално да звучи. А ако при роднина детето се държи по-добре, отколкото при родителите, тогава при състояние на отричане смятай, че съвсем лично го приемат и дори повече от лично, защото им изглежда като "вие сте некадърни родители, вижте как при мен слуша".

Здравейте мили хора, много неща искам да попитам и да получи мнение от майки на деца с дефицит на внимание,но в момента ще питам само едно.Възможно ли е имуностимуланта, който пие моята дъщеря "Имунотрофина" да и влияе още по превъзбуждащо.Прочетах някъде преди време,че за хиперактивни деца се препоръчва "Дефендил сироп".Някоя от вас може ли да сподели,дали е така?

Здравейте,мами!
Имам съмнение,че синът ми е хиперактивен и с дефицит на вниманието.Правили сме консултация с психолог,когато беше по-малък,но тогава тя каза,че умее да се концентрира.Аз обаче съм на друго мнение.От бебе детето ми не спи добре,търсихме причината,но такава не намерихме.Изключително буйно,енергично,темпераментно дете.Много импулсивен,чувствителен,сприхав.Говори на висок тон,често се вълнува за много дребни неща,още от малък никога например не е вървял хванат за ръка,дори и да се случи,не върви,а подскача...Трудно му е да стои на едно място,опасявях,че ще имаме проблеми в това отношение в училище и така и започна да става.Хвалеха го,че е много изпълнителен,че добре се справя,но не спира да шава,да се върти,да се обажда,за да закове отговора на въпроса,който е задала госпожата.В първия удобен момент вече е станал от чина.Прави ми впечатление,че много бързо се уморява,бързо губи концентрация.Когато учат онлайн се държи по следния начин-изпреварва другите,става му скучно и започва да се занимава със странични неща,върти се на стола,чопли си гумата,драска си линията. Разбирам,че госпожата коментира разни неща с тях,а той въобще все едно не е бил там.Всеки ден след училище го разпитвам как е минал денят му,той за почти всичко ми казва "забравих".Иначе добре се справя с материала и обучението,но не пише красиво и малкото грешки,които допуска са разбира се от това бързане(госпожата също го потвърди).Записала съм го на спорт,за да изразходва енергията си,един ден ако не излезе и става бомба със закъснител.У дома често има напрежение заради неговото поведение.Не иска да учи и да чете(с малки изключения) например,все трябва да се стига до заплахи за наказание(лишаване от любим предмет).Отказвал е да яде храна заради външния й вид.Настроенията му са полюсни много често ,и то в диапазон от няколко минути.Зная,че тези неща,които описвам са типични за много деца,които са просто енергични,но има нещо,което ми подсказва да поискам второ мнение.Притеснявам се обаче,че има такива ,които злоупотребяват и не знам,до колко ще получа обективно мнение.
Та моля,коментирайте прочетеното и ми дайте съвет.Благодаря предварително!

Диагностицирането си е стандартизирано, има си маркери, които трябва да покрива.
Правят се тестове, попълват се въпросници.
Обърнете се към специалист с опит по темата.


Хиперактивността може да е нещо друго, да изглежда като хиперактивност само.
Може да си е налична.
Само по описание не става.
Аз имам маркери, но не стигнаха за диагноза, концентацията ми е доста над нормалната за повечето хора - това с тест. 🤷♀

За какво ти е? Дори да кажат, че е с ХАДВ, какво ще ти даде това?

Намерете причината за лошото качество на съня преди ходене по психолози.  Честа причина  е проблем с дишането.

Ами ще знам в каква посока да работим,за да се подобрят нещата.Мисля,че трябва да има разлика в реакцията на родител към постъпките на детето,ако то е просто своенравно,разглезено или е хиперактивно.В първия случай може да търпи наказания при нужда например,за да се направи корекция на държанието,а във втория мисля,че не е мн редно,просто защото то е такова...Права ли съм или бъркам?
maikon какво имате предвид като казвате проблеми с дишането?Мисля,че проблемът със съня се дължи на тези силни емоции и нетърпеливостта,които изпитва.Ще дам пример-предстои парти за рожден ден на негов приятел или друго важно за него събитие,ми със сиг не спи като хората,става рано сутринта и не може да заспи повече.Когато разговаряме след негово избухване,казва,че се случва,защото е бил изнервен или казва "не зная защо"...

Ако желаете да се консултирате - консултирайте се. Диагнозата, ако изобщо поставят такава, е само част от уравнението. При никое дете наказанията не работят. Посоката на работа е винаги една и съща - ясни и точни инструкции, повтаряне и потретяне какво е нужно да направи, "висене" на главата, поставяне на ясни цели с ясни резултати. Това винаги работи - както при децата, така и при възрастните. Самоконтролът зрее и се подпомага вторично чрез яснота, децата обичат структурата, защото тя ги успокоява. По това, което пишеш, детето е по-импулсивно, има своите състояния и особености, бързо се изморява, губи концентрация и не се спира на едно място. Справя се с материала, не проявява агресия. И да тръгнеш да го наказваш полза няма да има. Ако ти кажат, че има ХАДВ по-добре ли ще се почувстваш или по-уверена, или по-какво? "Хайде" и "още малко" са неизменна част от родителския речник при всички деца, а при някои е и малко повече. Няма как да кажеш "детето си е такова" и да приключиш. Всички деца се възпитават, няма родител, който да не иска някакви корекции в поведението на детето си.
Учителката в училище едва ли ще бъде по-търпелива и едва ли ще има по-друг подход, ако детето е с ХАДВ. За нея е без значение, а евентуално може да ви посъветват да мине за СОП, макар че се справя с материала по твоите думи. Ти си прецени какво искаш и какво не.

Believe , научи го на техники за релакс.

При моето дете например много добре работят медитации за заспиване.
В тубата съм намерила няколко, гласът от видеото го успокоява и за 5-6мин е заспал.
Уви, не са на български и не мога да дам линк.

В първия пост има списък с игри, които тренират определени области: концентрация, напр.

Чрез игра и насочване на вниманието можеш да постигнеш много.
Ти си възрастният, ти трябва да го насочваш.

Спортът е добра идея за изразходване на енергия, но трябва да му покажеш и как после да се успокоява. Дали ще е автогенен тренинг или строене с лего - ти познаваш детето, прецени кое ще сработи.

Много благодаря зя съветите 🌷

На мен не ми звучи за диагноза, а по-скоро граничен случай. Направете обследване с психолог. Напълно разбирам, аз също донякъде исках диагноза, за са спра да се боря с детето и да се борим с нещо трето заедно. В крайна сметка нямаме диагноза, освен нарушени изпълнителски умения, но въпреки това насоките на психолога, книгите (“Умни, но разсеяни”, “Разпилян ум”, “Как да говорим така, че детето да слуша” и тн) и моето лично съзряване помогнаха много. Детето е същото, но отношенията ни са на светлинни години спрямо преди 2-3г. Пак се изнервям, но не всеки път, опитвам да подхождам с разбиране и да бъда постоянна без значение дали има криза. При тръшкане (още го прави на 7) просто седя около него и казам, че като се успокои ще говорим, без да отстъпвам от вече изречената забрана, но и без да му се карам. Търся положителните му страни и опитвам да не го сравнявм с други деца. Да, има сладки кротки деца, с които ежедневието е песен,  но те нямат неговото въображение, физическа издържливост, чувство за хумор и не се знае в пубертета как ще се обърнат нещата. Намирам начини да работя точно с това дете, а не да го променям. Да, понякога си налагам поведение точно все едно съм на работа- и наистина действа.