Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 9

Здравейте,
Много съм притеснена по повод моя син, който е на шест години и седем месеца.  Предстои му да бъде първи клас,  дори е прието в  желаното училище. Консултирах се със специалисти, някои от които  препоръчват детето да се отложи от първи клас.
Малко предистория: Последните месеци от детската градина много влоши своето поведение. Учителките се оплакваха, че се закача с другите деца, проявява агресия, удря ги без причина. Понеже по-късно проговори, децата от групата така и не го приеха. Всички момчета  го отбягваха.  Нямаше нито един приятел, повече си говореше с момичетата.  Признавам, че до този момент не бях се замислила, че може да има някакво отклонение. Отдавах го на неговия характер и инат.  „Червената лампичка“ ми светна, когато започна да проявява тези признаци на агресия, които описах по-горе.
Миналата седмица правихме  ЕЕГ (по моя инициатива) при д-р Станчева в Александровска болница. Според нея, изследването говори за  изоставане в развитието (Обясни ми, че вълните на ЕЕГ-то  трябва да бъдат с по-голяма амплитуда, докато при него са като на по-малко дете).  Още щом погледна изследването каза, че вижда хиперактивност.
Детето трудно овладява емоциите си, постоянно прекъсва, когато говорят възрастните, иска да е център на внимание. Като цяло, тероризира ни цялото семейство -  проявява капризи относно това, какво ще облече, какво ще яде, на какво ще си играе със сестра си.  Самото  му присъствие предизвиква напрежение. Крещи, ядосва се от най-малкото нещо.
Има изоставане във фината моторика, всички числа пише не само неправилно, но и огледално.
Иначе е умен, може да брои, може да смята, прави  невероятни асоциации. Една от учителките,  при която ходеше на уроци по писане  сподели, че знае много повече от децата на неговата възраст и има много по-богат речник от тях.
Трудно се съсредоточава, но когато човек стои плътно до него и работи, може да издържи до половин час. Ходи на логопед, ходи на подготовка по писане за първи клас.
Моите големи притеснения са свързани с това, че  е доста висок  за възрастта си (въпреки, че е роден в края на годината) и ако го отложа, няма да се чувства добре после.  От друга страна, ако го пусна сега в първи клас, ще се почувства изолиран, отхвърлен, аутсайдер.  А е много чувствителен, и страдаше от това, че другите деца в групата могат да пишат, а той не може. Все още не му се получава обаче.  Докато пише буквите и цифрите по пунктир, всичко е наред. Когато пунктирът свърши, започва да изписва съвсем различни фигури от тези, които са в началото на реда.
Когато излизаме на публично място, понякога се държи така,  все едно е хванат от гората.   Околните ме гледат укорително, все едно че не съм го възпитала.
Ще Ви бъда много благодарна за всякакви съвети, свързани с това му състояние. Прочетох предходните теми и си записах някои хранителни добавки.
Невроложката, при която ходихме, му препоръча да пие ноотропил, но още не съм започнала да му давам.
Предстои ни преглед детски психиатър.

С 2 думи, имам да вземам много трудно решение и наистина не знам как да постъпя.

Изчакайте да мине визитата при психиатъра. Каквото и да решите явно ще е добре да направите обследване, така или иначе сте го започнали. Психиатърът ще каже окончателно за лекарства. Нататък каквото и да решите да му давате е на ваша отговорност и самоинициатива.
В градината имаше ли някакви допълнителни занимания със специалисти?

Мама Катерина, а до преди последната група в градината всичко наред ли беше? Това, което ми стана ясно е, че госпожите в градините в повечето случаи спестяват и не сигнализират навреме на родителите, а е тяхната работа да съобщят, ако някое дете е назад или напред в развитието си на родителите. Не го правят, защото не искат да поемат отговорност! Ето, вие сте нямала идея, че нещо може би не е както трябва. Ако това е първо дете е още по - разбираемо.
В този ред на мисли, през първите 3 години в градината не са ли забелязали нещичко, което да кажат на вас?
И нещо, с което искам да ви успокоя - детето има проблем и някакво изоставане в дадена сфера, не е с умствена изостаналост. Направете си изследванията и просто работете, това е пътят.И още нещо - за решението за 1 клас се консултирайте с поне двама специалисти. Важно е и какво смята логопедът.

Здравейте, аз може би бих отложила първи клас, защото детето дори няма да има 7г към септември. Реално е от най-малките и със затрудненията самочувствието съвсем ще спадне. Ние имахме е класа дете, родено декември предния набор, никой не се впечатляваше от това. Така ще имате цяла година да работите и да навакса изоставащите умения. Бих записала на логопед поне 2 пъти в седмицата, психолог 1 или 2 пъти и някакъв частен учител или вие за занимания по български и математика (освен логопедичните). За лекарства нямам съвет, ние сме само с изоставащи изпълнителски умения, без официална хиперактивност.
Невролог Христова от Детско здраве е уникална, може и с нея една консултация.

И аз съм на мнението на Пипи за отлагането.  Но чуйте и мнението на психиатъра.

Момичета, има ли фб група подобна на тази тема?

А по въпроса на мама Катерин. Моето е на 7. Съжалявам, че не го отложих. Първият месец в училище беше ад, после дойде онлайн обучение и така той изгуби цяла година и още не може да чете, а ще бъде втори клас. От училището му назначиха и допълнително обучение през този месец, но детето не иска и не иска да се учи и внимава в клас. Обмислям самостоятелна форма. Ако смятате, че Вашето ще се справи в училищна среда и ще се адаптира, го запишете. Просто моето не беше емоционално готово за училище и не знам кога ще бъде. Но подчертавам, ако проявява агресия към другите деца, ще е много трудно и няма да го искат. Ако пробвате и не стават работите, може да прекъснете, но преди втория срок.

Здравейте, включвам се в темата с молба за съвет от родителите на по-големи деца. Моят син няма доказана ХАДВ, по-скоро е с някои маркери само на дефицит на вниманието. В момента е на 12 г., ще бъде 6 клас. Справя се сравнително добре по всички предмети, но това е постигнато с работа и постоянно участие на възрастен в подготовката. Има проблем в т.нар. екзекутивни функции - да си организира времето, да прояви воля да си напише домашните последователно, да определя приоритети, да не прекъсва   постоянно това, което прави. Тези проблеми са установени от психолог и включват и други аспекти, разбира се.  Образователно,   математиката е най-големият проблем. Има капацитет да се справя със задачите, но от тотално нежелание и невнимание бърка в сметките, не чете добре условията и съответно резулатите са лоши. Особено трудни са му геометричните и стереометричните задачи. Не знам как да продължим с училищната подготовка. Ако го оставя сам вкъщи да се подготвя, съм сигурна, че още на първия месец ще сме изпуснали нещата, занимални за шестокласници няма, а работата с човек постоянно до него не знам доколко е полезна  вече на тази възраст. Аз работя, до 4-ти клас му помагаше баба му, миналата година плащах на човек, но сега не знам как да продължим.

Незнам дали ще ти е от полза: аз имам проблем с екзекутивните функции.
Помага формална структура: напр. задавам си определен времеви диапазон, в който ще се занимавам със задачата. Като изтече времето, си давам 5мин почивка и се “награждавам” с нещо. Ако не съм приключила задачата - продължавам по същата схема. Ако съм я приключила, почивката е 10мин и преценявам от останалите задачи кое е належащо първо да се направи с оглед на оставащото време и моите сили. Това е много важно: научи го да се вглежда в себе си, да усети тялото си, да може да разпознае дали може да продължи или не. Ако не - защо? Скучно му е, не намира смисъл, нещо друго. Само като знае причината можете да намерите пасваща стратегия.

Има аррs, които тренират подобно вглеждане в себе си. Не мога да ти препоръчам, защото основно на английски и немски ползвам.

В началото му помогни да си направи подобен план.
Почивките и “наградите” са важни, така  се създават връзки невронни връзки в мозъка и след време процесът става автоматичен.

При мен помага напр. да правя две неща едновременно: да кажем слушам музика, или гледам предаване, или,или,или
Това не ми пречи на концентрацията, точно обратно - за различните типове работа слушам различна музика. За сметка на това присъствие на друг човек ме изнервя и разсейва.

Също е важно да има редуване на учене с движение: на всеки интервал от време, в който е ползвал главата си, трябва да следва период, в който активно да възприема тялото си.

Това трябва да се тренира, не решаването на задачи.😊

Да допълня: мен никой не ме е учил на тези неща едно време, домашни не пишех, пишех ги в междучасието преди часа 😁Въпреки това завърших с отличен успех.
Сега, ако синът не желае да пише домашни, говоря защо са важни. Ако е на мнение, че не са му нужни, му казвам, че домашните не съм ги дала аз, а учителката, да си намери аргументи и да я убеди защо няма нужда да ги пише.
Пишеше ги с отвращение 🤣

Въобще това ми е още болна тема, намирам ги за безсмислени, не е моя работа да анимиран детето да учи, това е работа на учителите!
Затова ти предлагам стратегията през структурата, тя може да се прилага за всякакви “нежелани” задачи: чистене, подреждане и т.н.

За домашните не съм съгласна. Детето след две години ще кандидатства в гимназия, освен всичко друго. Ако оставят нещата на принципа "домашните ги дава учителката, не си длъжен като не искаш", тогава положението ще е зле, къде ще учи това дете, ако нищо не направи на изпитите? Дреме й на учителката дали младежът ще пише домашни или няма да пише - тя ги е дала, а като не са написани - забележка, двойка и родителите да му мислят.

Приоритетите трябва да ги определите вие и да направите програма, която да чеква, нещо като дневен режим и той сам да отбелязва дали е свършил работа и кое е свършил. Всички пубери имат проблем със самоорганизацията, просто при него е по-силно изразено. Има един въпрос - доколко, когато сте си говорили, детето разбира на мисловно, рационално ниво важността на нещата - нещо като "зная, че е важно, но не мога да се накарам да го направя".
Ако все пак в клас работи и си прави контролните, макар и с променлива успеваемост, значи може да се самоконтролира, когато е нужно. Самомотивирането е част от израстването, в пубертета колкото и да са разсеяни, много добре могат да се мотивират за някакъв период от време и за конкретна задача. Ясно е, че ще прекъсва дейността "писане на домашни", всички го правят, дори възрастните.

Много деца точно в този период ходят на частни уроци и родителите им висят на главите вечер да проверяват дали са си написали домашните, а ненаписаното го правят вечерта. При това без дефицити във вниманието. Все пак му дайте възможност да започне и сам да се оправя, голям е, той е свикнал все някой да върши черната организационна работа вместо него. На практика почти не е имал възможност да си очука сам главата малко, да разбере, че проблемът с домашните е негов, а не на частния учител, баба му или родителите му. Как да порасне, ако няма такава възможност? За вас ще е най-голямо изпитанието да издържите, особено да издържите да не превръщате денонощието в говорене за учене, но на тази възраст е крайно време да има възможност да се самоорганизира, дори с издънки и последствия. Като не се опита да свърши поне частично писането, ще трябва да пише вечер - сам да си избере какво предпочита. Опитайте. Иначе ще остане зависим от възрастните, а едва ли искате това. "Той е с дефицит на вниманието" ще се превърне в много изгодното "аз съм с дефицит на вниманието (следователно не отговарям за нищо)".

За геометричните задачи - зрително-пространствените особености продължават да влияят, вероятно заради това и разменя местата на цифрите в многоцифрените числа. Това не е от невнинимание.

Анди, никъде не съм писала :”не си длъжен, ако не искаш”. Това е твой грешен прочит на написаното от мен!

Аз съм написала да се аргументира пред учителката и с нея да си реши проблема!
При моето дете това проработи, защото:
1. За да намери аргументи трябва да си изясни за себе си какви са му нуждите, а това е много важно
2. Контролът и отговорността са при детето - то споделя с учителката, че има проблем с домашните и заедно търсят решение, това му дава вътрешна увереност, че може да се справя с трудности.
3. Детето получава и увереността, че ТО е важно и неговите нужди. Защото и в елитна гимназия да влезе, като не е в синхрон със себе си, като му липсва вътрешна мотивация, то ще мине успешно през системата, ама дали ще му остане нещо?!

Моето дете постигна споразумението да направи по 2-3 задачи от всяко подусловие, за да види учителката, че е усвоил материала, и всички допълнителни, трудни задачи. Това по математика. Той аргументира, че от лесните задачи му доскучава и тя му намали обема на 1/3, за сметка на трудността. Тя е учителката, тя преценява колко трябва да направи детето, за да види тя, че е научило материала. Аз няма какво да се бъркам.

Това, което ти пишеш за домашните и гимназията означава: аз съм важен и ценен, само когато съм добър в училище.
А това е много грешно послание! Терапевтите имат работа години напред, когато родителите имат такива послания към децата!

Самоорганизацията и самомотивацията трябва да бъдат тренирани и показвани.
Всеки може да открива наново колелото, аз давам на моите деца Shortcuts ...
Добре, че и учителката му действаше с подобни методи и научи децата на много техники за самоорганизация и самоконтрол. Това до 4кл.

Хубаво неговите нужди да са важни, хубаво да се обоснове и да има вътрешно разбиране за собствена ценност, но това дете пораства и се превръща след време във възрастен човек, който има и задължения, които трябва да извърши, а не да се обоснове защо не ги е свършил или какви са нуждите му, или да очаква нещо като "аз отивам при шефа и му казва, че не мога да направя всичко и се споразумяваме заедно за решение как да направя половината или че нищо няма да направя". Вече не говорим за деца на по 10 години, а за момчета, влизащи в пубертета или вече в пубертета. В един момент става много изгодна тази позиция "аргументирам се защо "много искам, ама нямам желание", но отговорността не е моя, учителката да намери решение да се споразумее с мен". Порастването е свързано И с това да разберат, още повече, че са момчета, че не става вече по този начин да аргументира защо не иска да пише домашни, респективно защо няма да свърши работа и да се опитва да изтъргува нежеланието си да направи нещо или да го маскира под дипломация. В момента, в който учителката каже "разбирам те, но това е положението - имаш домашни и ги пишеш, иначе получаваш забележка в дневника", много бързо дипломацията ще отстъпи пред реалните последствия. Дефицитът на внимание не означава дефицит на разбиране на отговорности. При проблеми със самоорганизацията, но разбиране за нуждата от извършване на някаква дейност, приемат външно организиране и някой да им напомня дори когато са възрастни хора.

Ако ти системно си нарушаваш границите, защото някой ти е казал, че така функционира света, си е единствено и само твоя работа.

Всеки има право сам да пробва къде са неговите граници и докъде ще стигне с отстояването им. Всичко друго е предаване на собствената травма нататък.

Спомни си лафа за Вуте...

Ако държиш да помагаш, а не да водиш спор заради спора, сподели на Таф конкретни стратегии, а не се препирай с мен. Аз в случая съм аргументативно подкована 😊 и не ми трябва отвърждаване отвън.

Доколкото знам ти нямаш проблем с фокуса и концентрацията... Или имаш субективно преживяване на проблема и можеш да споделиш работещи стратегии в различни ситуации.
Без заплахи за натиск и контрол - “бележка в дневника”.... 😆
Мислех си, че този допотопен метод е отпаднал, после учителите се чудят защо не били авторитети....

Темата и интересна и дълго можем да дискутираме, но Таф пита съвсем конкретно. И колкото и да повтаряш - един невродивергентен мозък никога няма да пасне 100% в  система за невротипични. Затова трябват и адаптивни стратегии в win-win ситуация.
Смятам, че ме разбираш какво имам предвид. 🙂

Asyalein, твоето дете с ХАДВ ли е? Благодаря за съветите и на теб, и на Andariel, макар и разнопосочни .
Синът ми има вътрешна мотивация само за предмети, които са му интересни - география, история и то пак зависи от конкретния материал.. Има голямо самочувствие, че е добър по български, но там, честно казано, разчита на "стара слава" и почна да изостава в 5-ти клас, въпреки все още наличните шестици. Справя се добре и по английски, но не полага някакви сериозни усилия. По математика и останалите прави минимума доброволно. За да постигнем ниво четворка му трябват поне два часа на ден с помощ и надзор от възрастен (вкл.уикенда). Когато изпита някакви затруднения, ако не е нещо интересно лично за него, гледа да мине метър. Мотивацията му да учи/да си пише домашните е да му се махнат от главата, че да прави нещо друго, което му харесва. Обяснявам за седми клас и за възможностите за добро училище, но не го вълнува особено. Не че съвсем не му пука, просто не си представя, че няма да се оправи. Някакъв друг реален интерес към самата математика няма никакъв шанс да прояви. Трудно ми е да използвам похвати от моето детство и опит, защото сме много различни. Аз бях от доста амбициозните. Не че на тази възраст съм имала достатъчно осъзнаване кое е полезно и добре за мен, но решавах задачи по всички точни науки като ребуси - супер много ме дразнеше, ако не мога да се справя и опитвах докрай. Наградата ми беше самото чувство на удовлетворение, че мога и съм много добра.  Харесваше ми да ходя по олимпиади/състезания и да печеля. Той няма такива цели по нито един предмет.Това не ми е проблем, но просто не знам как да помогна за изграждане на друг тип вътрешна мотивация. Смятам, че е важно да не се издъни в седми клас  - поне да влезе в езиково-хуманитарна паралелка в средностатистическо училище като 1-во, 12-то и подобни в СФ. Крайно неподходящи за него са професионалните паралелки, освен икономически, които са си с висок бал. Към СТЕМ  варианти изобщо не би проявил интерес.
От друга страна, липсата на самостоятелност в организацията е крайно време да започне да я преодолява, но не знам как да постигнем второто без да се натрупат дупки и да издъним НВО, заради тях.
Иначе като начин на учене, ако той решава, започва с лесното и интересното, оставя накрая математиката, когато е вече изморен и ако няма "остен", ще отлага максимално да учи по нея. Може и без домашно да отиде. Вечер изобщо не е в кондиция да разбере по-труден материал. Ако оставя на неговата мотивация математиката  - просто ще гледа да закърпи тройка и това е. Всъщност по нищо не би се напрегнал особено. Той няма добро усещане за време и би се занимавал с неща, които са му интересни, като ще седне в паника да пише домашни половин час преди да трябва да тръгне на училище, даже и по лесните и приятни предмети
Анди, миналата година цялата беше следобяд, тази първият срок ще е така и няма да има даже вечери за дописване и доучване. Трябва да го оставя съвсем на свободно падане.
Наистина ще ми е много полезен опита на деца с ХАДВ в тази възраст.

Разбира се, че няма да оставяте ученето на свободно падане! Твоят младеж постъпва по съвсем нормален начин, да кажа типичен, доколкото може да се говори за типичност - водещо е "харесва ми или имам изгода да го направя, значи ще го направя". Добре е, че има предмети, по които е вътрешно мотивиран да учи - значи знае за какво става въпрос, има капацитет да се справи и като самоорганизация, щом му е важно. Съвсем нормално е, че започва от лесните предмети - това е добра стратегия за всеки човек, който се обучава и пести време и енергия - хем има отхвърлена работа, хем човек има положително отношение за себе си. По български и математика можете да постъпите така, както постъпват стотици родители по схемата курс или частни уроци - едни го правят с цел надгреждане, а други с цел наваксване - така или иначе е свързано пряко както с текущия материал, така и с кандидатстването в седми клас и има възрастен, който да дава зор и да следи. Така отпада и вечерното учене, а да речем, че условието към него е сам да си учи по тези предмети, по които му е по-лесно и/или по-приятно, но да учи сам. Така ще се комбинира - учи сам едни неща, а за по-трудните и неприятните поема възрастен. А на вас кандидатстване не ви мърда и така или иначе трябва да насочите усилия в тази връзка.

За домашните - ако ще условието на задачата само да напише и една проста сметка, но да има написано нещо, каквото и да е, дори да е само 10 процента вярно. Програма минимум, но да има нещо.

Не го сравнявай със себе си - вие сте различни хора. По-скоро  сигурно имате нещо общо като стил на учене и можеш да го прокараш като паралел  и да го отбелязваш, когато си говорите за нещо, свързано с домашно или урок или трудностите и успехите му - "харесвах този предмет, ставаше по-лесно, когато..., никак не харесвах друг предмет, защото... (учех трудно, но някак трябва да се учи)".

Таф, аз имам маркери за ХАДВ (без хиперактивност), но съм си създала много компенсаторни механизми и вече на тази възраст не могат да ме диагностицират.
Тестваха ме и за скорост и акуратност на работа. Интересни неща излизат и аз си “набавям” нови стратегии...

Синът ми е като мен, но пък със съвсем различен опит от моя от ДГ и начално училище и при него “върви” по-добре.
Учителката в началното целенасочено тренираше самоорганизацията на децата, разпределение на времето и на силите, даваше им стратегии, когато не могат повече, въобще много работа свърши тази жена!

На чина имаха залепен чарт с 5 квадратчета, имаха 5 задачи всяка седмица (да прочетат текст, да намерят ключовите изречения, да отговорят на въпроси по текста, да правят упражнения по текста). Като приключи една от задачите и чеква в чарта, че е готов. Той ми е казвал, че сряда е готов с 5те квадратчета. Незнам какво е правил до петък после, но тя имаше допълнителни занимания, не е блеел.
По математика аз купувах доп. уч. тетрадки, които тя ми препоръчваше или каквото детето искаше и работеше по тях. По някое време му омръзна и взе по-бавно да работи, за да не се различава много от другите. Това не ми хареса много.

Колкото до последователността: ако мотивацията ми е нулева, започвам с най-лесната и бърза задача, за да имам успех. После, като влезна в коловоза, хващам най-трудната и омразната, след това отметвам останалите, които също са лесни.
Синът ми ми е казвал, че прави първо трудните и омразните, докато има сили и време, накрая лесните, така няма натиск, че няма да му стигне времето.

Той също има проблем да работи в области, които не го интересуват. Аз също.
Това, което забелязвам при него е, че този дезинтерес често е резултат от учителя и подхода му, а не идва от предпочитанията на детето.
Напр. вкъщи е невероятно критичен по религиозни теми, а в свидетелството винаги имаше висока оценка и дитирамби за работата му по религия 🤣, незнам как е протичало обучението.
Спорт и движение не е неговия свят, но в началното училище това му беше любимия предмет, защото учителката беше строга, създаваше им желязна структура, играеха кооперационни игри, подобно на спорта по мое време, когато правехме отборни щафети: т.е дори да си слаб по физическо, в отбор имаш възможност да спечелиш. Това дава чувство на принадлежност и на self-efficacy. Сега мрази спорт, защото учителят им дава много свобода.🤷♀
Тя, погледни там, където няма мотивация, дали проблемът не е междучовешки, тогава трябва да му помогнеш да пренасочи фокуса си.

При мен е друго: ако не виждам смисъл да правя нещо е абсурд да се мотивирам. Външна мотивация не помага, единствено да намеря смисъл. Съответно имам проблем в работата шефът като ми каже: “направи го, защото аз така искам и ти плащам.”
Тук обикновено обръщам фокуса и си казвам: “ок, шефът ми плаща, за да науча нещо ново, това е добра сделка.”
Това е в краткосрочен план. В дългосрочен ми вреди и си търся нов шеф 😁

Това от невробиологична гл.т., често малко промени в комуникацията и ежедневието, водят до големи промени в поведението и мотивацията.