Mama Ru как реши да се обърнеш към тази асоциация? Как разбра, че има дислексия? Отварям да чета сега.
При твоето дете може да е друг тип разстройство на езика или изобщо друг проблема.
- Публикувана: 21 юни 2021, 00:09 ч.
- Последно мнение: 3 окт. 2022, 01:13 ч.
На 7 години не може да говори
Класната ме насочи към тях.още в началото на първи клас като стана очеизвадно, че има проблем. Аз подозирах, познавам симптомите, но други логопеди отрекоха с мотива, че трябвало да завърши втори клас. Да, ама средата на октомври ни дойде редът за Св. Никола и там поставиха диагнозата. В Асоциация дислексия потвърдиха и чрез техните си тестове.
При твоето дете може да е друг тип разстройство на езика или изобщо друг проблема.
Катерън, и на мен от ОЗД ми отказаха психолог, дадоха ни логопед. Но не ни решиха основния проблем, заради който отидох при тях - детето не иска да ходи на училище. Това беше във втори клас. Чак втория срок на трети намерихме училищна психоложка, която наистина ни помогна и все още работи с детето.
Мисълта ми е да действаш отрано.
Мисълта ми е да действаш отрано.
Здравейте,
Не разчитайте на характеристиката от детската градина - те са стандартни в повечето случаи и не им се занимава , особено ако детето е било проблемно.
Държавните логопеди няма как да се занимават с детето по- дълго дори и при проблем , защото върху тях има натиск да работят с нови деца, а те все пак си имат капацитет ( споделено от нашият логопед към ДГ) . След работа с детето ако има прогрес не трябва да се спира.
Обърнете внимание и на вашият подход към него - въпреки цялата си любов и желание да му помагате не сте специалисти и не разбирате/ знаете какво точно го затруднява и как да му помогнете.
Възможно е с вашето поведение да влошите нещата - ако заставате пред него с изопнато от напрежение лице и го корегирате непрекъснато, изисквате нещо от него, което не може да изпълни детето от притеснение може наистина да забрави всичко. Помислете си какво изпитва, ако вижда , че ви разочарова и не отговаря на очакванията ви.
Колкото и да е ужасно, трябва да намерите средства за специалисти , дали кредити, дали лишение от почивка вие си знаете. Отсамосебе си без работа е много малко до невъзможно изведнъж да се оправи на тази възраст.
Не сте сама има много деца като вашето, които са оставили тези проблеми в миналото.
Трябва системно да се работи с детето, но трябват средства за съжаление така стоят нещата в България.
В училище ако не може обясни какво иска може да отключи агресивно поведение и да го изолират. Спешно трябва да предприемете мерки, ако детето наистина не е узряло за първи клас го отложете и интензивно работете с логопед.
Не разчитайте на характеристиката от детската градина - те са стандартни в повечето случаи и не им се занимава , особено ако детето е било проблемно.
Държавните логопеди няма как да се занимават с детето по- дълго дори и при проблем , защото върху тях има натиск да работят с нови деца, а те все пак си имат капацитет ( споделено от нашият логопед към ДГ) . След работа с детето ако има прогрес не трябва да се спира.
Обърнете внимание и на вашият подход към него - въпреки цялата си любов и желание да му помагате не сте специалисти и не разбирате/ знаете какво точно го затруднява и как да му помогнете.
Възможно е с вашето поведение да влошите нещата - ако заставате пред него с изопнато от напрежение лице и го корегирате непрекъснато, изисквате нещо от него, което не може да изпълни детето от притеснение може наистина да забрави всичко. Помислете си какво изпитва, ако вижда , че ви разочарова и не отговаря на очакванията ви.
Колкото и да е ужасно, трябва да намерите средства за специалисти , дали кредити, дали лишение от почивка вие си знаете. Отсамосебе си без работа е много малко до невъзможно изведнъж да се оправи на тази възраст.
Не сте сама има много деца като вашето, които са оставили тези проблеми в миналото.
Трябва системно да се работи с детето, но трябват средства за съжаление така стоят нещата в България.
В училище ако не може обясни какво иска може да отключи агресивно поведение и да го изолират. Спешно трябва да предприемете мерки, ако детето наистина не е узряло за първи клас го отложете и интензивно работете с логопед.
Катерън, изглеждате разумна жена и вярвам, че не преувеличавате. Според мен вашите усещания и наблюдения вероятно са обективни и детето има проблем. Трябва да сте по-настойчива в исканията си и търсенията на варианти за получаване на безплатна помощ. На първо време сменете ЛЛ на детето, явно е назаинтересован и крайно вреди, изпускате ценно време. Ако беше добър педиатър, той/тя първи трябваше да ви насочи към нужните специалисти.
Синът ми беше със същите проблеми, но малко по-леки - първи думи на 3 г, до 6 г с непонятна реч, обожаващ мат. задачи, решаваше условни задачи до 20, още на 2 г. Аз от 3 годишен го водех по лекари, но за всички беше в норма. Тогава, преди 25 г ,не бяха чували за спектъра или поне леките случаи не ги брояха за такива. А той определено е някъде в края на спектъра - липса на емпатия, имитира чувства, егоцентричен, обичащ реда и последователността, финната моторика му е слабо място и т.н.
Бъдете настойчиви в търсенето на проблема. Вярвам, че ще успеете.
Синът ми беше със същите проблеми, но малко по-леки - първи думи на 3 г, до 6 г с непонятна реч, обожаващ мат. задачи, решаваше условни задачи до 20, още на 2 г. Аз от 3 годишен го водех по лекари, но за всички беше в норма. Тогава, преди 25 г ,не бяха чували за спектъра или поне леките случаи не ги брояха за такива. А той определено е някъде в края на спектъра - липса на емпатия, имитира чувства, егоцентричен, обичащ реда и последователността, финната моторика му е слабо място и т.н.
Бъдете настойчиви в търсенето на проблема. Вярвам, че ще успеете.
Стана ми интересно. Липсата на емпатия израства ли се? Егоцентричността?
Не знам дали се израства. По-скоро в един момент децата започват да се контролират, принудени от социалната среда, и може да проявяват нещо като емпатия, но само донякъде. Имаме си две такива в семейството - едната е на 19 години и в общи линии има напредък, но това е само под натиска на социума, т.е. вече е усвоила някакви социални умения, включващи и проява на емпатия до някаква степен. Вторият е синът ми - в училище казват, че е внимателен към другарчетата, помага им, когато имат нужда, услужва им с молив, мастило, гума,... Тренира хокей на трева и го виждам как подава ръка на падналия противник. У дома е съвсем друго дете.
Аз прочетох диагонално темата, но не разбрах каква е връзката между възпитанието и говоренето на детето. Катерун, защо специалистите казват, че детето няма нужда от логопед, а е просто разлигавено? Не схванах връзката. Аз си признавам, че наказвам на поразия, защото това е единственият начин да постигна нещо с моето - като го лиша за известно време от нещо, което обича.
Nedinka, казват, че няма нужда от психолог и изследвания (поисках преглед при невролог, еег). Логопедката просто си даде мнението, че е добре детето и имаха напредък голям за една година. Не е казала нещо за дислексия, бавно развитие и др.
А как обясняват неясното говорене? И доколко това неясно говорене пречи на детето да общува или пък не му пречи?
И друго се сетих - да не би детето да копира нечие произношение несъзнателно? Синът ми има тази склонност.
Никак не го обясняват. Добре си бил, просто някои момченца по-трудно и по-късно проговаряли.
Понякога му пречи на общуването. Децата не го разбират и той не ги разбира. Но само понякога. Оня ден едно детенце го пита за една стиропорена ракета "А! Тука защо е така нарязана?" Нашият: "какво това значи?". Детенцето: "ми виж, ей тука все едно е нарязана с ножица". Нашият: "Аа, това ли? Не зная".
Ами мъжът ми не може да казва "р", трудно обяснява. Странно, защото завърши магистртура с отличен, чете постоянно, има много и обширни познания в различни области. Но почне ли да ти обяснява нещо, тръгва отдалеч, бърка и думи, опитва се да се сети.
НО детето прекарва време не само с нас, но и навън с други деца, а доскоро ходеше на градина. А мъжът ми наистина се старае с детето, опитва да му говори на достъпен за него език, без разни сложни думички.
Понякога му пречи на общуването. Децата не го разбират и той не ги разбира. Но само понякога. Оня ден едно детенце го пита за една стиропорена ракета "А! Тука защо е така нарязана?" Нашият: "какво това значи?". Детенцето: "ми виж, ей тука все едно е нарязана с ножица". Нашият: "Аа, това ли? Не зная".
Ами мъжът ми не може да казва "р", трудно обяснява. Странно, защото завърши магистртура с отличен, чете постоянно, има много и обширни познания в различни области. Но почне ли да ти обяснява нещо, тръгва отдалеч, бърка и думи, опитва се да се сети.
НО детето прекарва време не само с нас, но и навън с други деца, а доскоро ходеше на градина. А мъжът ми наистина се старае с детето, опитва да му говори на достъпен за него език, без разни сложни думички.
Детето е малко, за да може да прави някакви структурирани обяснения. Синът ми едва в трети клас има подобрение в това отношение и то защото много пишат разни съчинения и творби в училище. Иначе се разпилява в приказките си безобразно.
Мен определено би ме притеснило изречение от типа “Какво това означава?”
А обяснението, че някои деца проговарят по-късно ми се струва безсмислено за 7-годишно дете. Аз лично от своя опит бих потърсила консултация с невролог. Дори да е излишно, ще бъде полезно да чуете мнението му и да прецените заедно дали трябва нещо да се предприеме. Може пък с тръгването на училище и по-сериозната граматика детето да си намести структурите.
Звукът р не ви е проблем. И аз не мога да го казвам, но това не ми пречи на останалите умения.
Успех!
Мен определено би ме притеснило изречение от типа “Какво това означава?”
А обяснението, че някои деца проговарят по-късно ми се струва безсмислено за 7-годишно дете. Аз лично от своя опит бих потърсила консултация с невролог. Дори да е излишно, ще бъде полезно да чуете мнението му и да прецените заедно дали трябва нещо да се предприеме. Може пък с тръгването на училище и по-сериозната граматика детето да си намести структурите.
Звукът р не ви е проблем. И аз не мога да го казвам, но това не ми пречи на останалите умения.
Успех!
Катерун, как е родено детето? Доносено ли е? Изплакало ли е веднага? Било ли е на кислородна терапия? Травма на главата?
Питам, защото подобен тип проблеми се срещат с малко по-голяма честота при осиновените деца, които по-често са били при неблагоприятни условия по време на вътреутробното си развитие или са недоносени.
Мозъкът е разделен на различни центрове, които отговарят за различни неща. Ако има засягане на центъра на речта може да се очакват проблеми с обработката на думите. Струва ми се, че във вашия случай може да има и някакво унаследяване на проблем.
И аз бих завела детето на детски невролог.
Относно мнението на специалистите, често срещано е да се диагностицира дислексия, когато детето вече е в края на втори клас. Така е било на времето. Такива деца по-трудно се ограмотяват. Категорично Вашето дете ще има допълнителни трудности при два чужди езика от първи клас. Не се препоръчва изобщо до четвърти клас да учи чужди езици, какво остана за два паралелно. Просто е безумна тази ситуация. Поне първите две години не занимавайте изобщо детето с други езици, наблегнете на ограмотяването на български иначе и до четвърти клас няма да може и да срича, да не говорим за писане. За да може детето да пише, то трябва да познава буквите, да различава елементите им, да свързва звук с буква, да "чува" отделните звуци в сричката, след това в думата. Ако оставите това само на училището, още в средата на първия срок ще берете големи ядове и ще започне натиск да си преместите детето в друго училище. Най-добрият Ви ход е да започне годината като дете със СОП. Така ще има ресурсен, логопед и психолог, които да работят с детето безплатно и в училище. Настоявайте обаче да е по учебния план, а не по индивидуален такъв. Ако имате избор на класен, търсете такъв който има опит и резултати в работата с деца със СОП.
Записвайте го на състезанията на СБНУ. Те са базирани на учебния материал само и всички деца получават грамоти за участие. Това е много важно за самочувствието на детето, защото усети ли се различен, че му е трудно там, където другите успяват с лекота ще се фустрира, възможно е да реагира с лошо поведение и нежелание да ходи на училище и да учи. Насърчавайте интереса му към математиката, дайте му цел - МГ от пети клас, запишете го на спорт или музика, рисуване, инструмент... нещо, което ще даде поле за изява.
Питам, защото подобен тип проблеми се срещат с малко по-голяма честота при осиновените деца, които по-често са били при неблагоприятни условия по време на вътреутробното си развитие или са недоносени.
Мозъкът е разделен на различни центрове, които отговарят за различни неща. Ако има засягане на центъра на речта може да се очакват проблеми с обработката на думите. Струва ми се, че във вашия случай може да има и някакво унаследяване на проблем.
И аз бих завела детето на детски невролог.
Относно мнението на специалистите, често срещано е да се диагностицира дислексия, когато детето вече е в края на втори клас. Така е било на времето. Такива деца по-трудно се ограмотяват. Категорично Вашето дете ще има допълнителни трудности при два чужди езика от първи клас. Не се препоръчва изобщо до четвърти клас да учи чужди езици, какво остана за два паралелно. Просто е безумна тази ситуация. Поне първите две години не занимавайте изобщо детето с други езици, наблегнете на ограмотяването на български иначе и до четвърти клас няма да може и да срича, да не говорим за писане. За да може детето да пише, то трябва да познава буквите, да различава елементите им, да свързва звук с буква, да "чува" отделните звуци в сричката, след това в думата. Ако оставите това само на училището, още в средата на първия срок ще берете големи ядове и ще започне натиск да си преместите детето в друго училище. Най-добрият Ви ход е да започне годината като дете със СОП. Така ще има ресурсен, логопед и психолог, които да работят с детето безплатно и в училище. Настоявайте обаче да е по учебния план, а не по индивидуален такъв. Ако имате избор на класен, търсете такъв който има опит и резултати в работата с деца със СОП.
Записвайте го на състезанията на СБНУ. Те са базирани на учебния материал само и всички деца получават грамоти за участие. Това е много важно за самочувствието на детето, защото усети ли се различен, че му е трудно там, където другите успяват с лекота ще се фустрира, възможно е да реагира с лошо поведение и нежелание да ходи на училище и да учи. Насърчавайте интереса му към математиката, дайте му цел - МГ от пети клас, запишете го на спорт или музика, рисуване, инструмент... нещо, което ще даде поле за изява.
Роден е със спешно секцио, но изплака веднага и не е имало проблеми. Спешното секцио беше заради положението му в утробата ми, не можеше да излезе. Никакви проблеми не е имало. Не зная какво да направя, че да започне училище като дете със СОП. Може би първата стъпка е невролога? Чакам сестра ми да разговаря с докторката, за която писах и не знам защо, но имам големи очаквания от там. След този разговор ще реша накъде да тръгнем.
За да започне като дете със СОП трябва да имате епикриза и насочване. Докато чакате отговор от сестра Ви, огледайте се при Вас дали няма център за детско психично здраве, в който има екип психолог, логопед и детски психиатър. Задължително екип, като водещ е детския психиатър. За Св. Никола ще чакате доста. Първата консултация с детски психиатър може и платено, беше 35лв, но след това аз чаках през 2017 седем месеца да ни дадат часове за обследване, което се проведе в рамките на 4 дни и с по две срещи на ден, които не винаги са една след друга. Въпреки това, щом и детето вече е било насочвано за работа със специалисти говорете с психолога в училището за проблема и да Ви каже дали междувременно няма начин да мине на СОП като се яви пред комисия.