МНОГОДЕТНИ МАМИ № 72

И аз гледах бъгипод, обърнах целия интернет и не мога да намеря никъде наличен или в английския ибей го дават само с лично предаване. Явно нещо не се произвежда сега. Май само борд ми остава, малкият се вози още с удоволствие в количка, дано му се седи прав

в немския пробва ли?

Излизат ми 3 обяви в английския (не са local pickup)

О страхотно, много ти благодаря, сега ще ги погледна!

И аз ще гледам, благодаря 🌹

Аз съм ползвала най-вече Фил и Тедс за породени. Супер маневрена и с големи стабилни гуми, което, като гледам как се развиват софийските тротоари през годините, все още е много важна характеристика :/

Аз съм с три породени, като се роди второто взех бъги борд, за третото взех и бъгипод(седалката).Имаше период, в които ги возех и трите едновременно, бяхме си атракция 😁 Борда ми беше по-удобен от седалката. Иначе, най-лесно беше когато по-голямото дете се возеше отзад, директно стъпило върху рамата на количката. Има една група във фейса "Породени деца" от там си купих седалката, много често имаше обяви за
 продажби на подобни неща

Здравейте, често ви чета, особено сега, когато имам брутален казус в семейството си. Писах и в друга тема, пиша и тук - за да намеря сили да продължа напред. МОже би трябваше да пиша по-рано - когато нещо зависеше от мен, а не сега! Пиша изключително трудно, защото не съм на себе си. Направих аборт по желание - съвсем трезво взехме това решение с мъжа ми, предвид ситуацията в която се намираме. Аз съм на 41 години, с 2 деца. Бях отдадена на отглеждането на малки деца в продължение на съвкупно 6 години ( с прекъсване от 1.5 г). От 7-8 месеца не съм в майчинство и работя и се чувствах добре - спомагам към семейния бюджет. Направих тест за бременност и се оказа, че е положителен - не се зарадвах, чувствах се нещастна  - шок, ужас. Започнахме да обмисляме варианти. Разумът ме накара да взема решение да прекъсна бремеността си, предвид възрастта, мотивацията за бременност, физическото и психическо изтощение. В интерес на истината все съм казвала, че искам оше едно дете, но вече осъзнавах, че мога само да се радвам на чуждките (вярно, че ми прималяваше от умиление като видя бебе) Направих го миналата седмица в 6с+3дни- дори с тялото си дри усещах, че не желая тази бременност, НО от тогава не съм на себе си... Не мога да си намеря място. Тази мъка, вина, както и мисълта, че съм предала собственото ми дете не ми дава мира. Това е истиснко терзание и ако знаех, че ще бъде така дори и нямаше да си помисля да сторя това. Не мога да си простя. Има ли някоя от вас, която е била в положение като моето? Как преживяхте това, което сте направили - изобщо това преживява ли се? Как продължихте напред? Сигурно повечето от вас сега ме критикуват - повярвайте ми - аз съм най-големия си критик. Моя приятелка направи това трудно решение и аз разбира се - започнах да я съдя. Но ето, че и при мен се случи!Трудно ми е дори да функционирам...Моля ви - дайте ми съвет! Не се радвам и съм супер унила, а не съм такъв човек! Трябва да се стегна  за децата и семейството ми, а ми е толкова трудно....

Здравей, вдишай дълбоко и не се обвинявай. Сама казваш, че тялото ти самО е показвало, че не иска тази бременност. Още повече в 6 седмица невинаги плодът има пулс, това може да ти е като успокоение.
Сега си под влияние на хормони и затова така реагираш. Щом сте го обсъдили преди това семейно и сте стигнали до извода, че и двамата не го желаете, не се тормози.
Пишеш за психическо и физическо изтощение. Имаш 2 деца. Нали сама не искаш след трета бременност и майчинство да се изтощиш повече, децата имат нужда от здрава майка. Ти също имаш нужда от това.
Пожелавам ти да превъзмогнеш бързо тази вина (според мен временна, защото няколко пъти написа, че сте го решили съвсем трезво и това е било и твое желание).

Забравих да допълня, че никой от тук няма да те критикува. Всеки сам преценява според силите и възможностите си. Все пак най-важното е да си здрава, физически и психически.

Аз преживях същото. С четири деца , в нов дом, малка разлика, всички съм кърмила и изведнъж две черти. С целия си разум взех решение, че не мога - много трудно, бях във осма седмица като отидох. Понеже знаех, че после ще си задавам въпроса дали е било правилно, там, на място, си казах, че това е решението ми към момента, до което доведоха много фактори.
В момента съм с пет деца - в крайна сметка си го родихме, но аз бях възстановена, щастлива, исках го. За мен това е много важно, за да имам дете.
Едва ли се забравя, сещам се понякога, свива ми се сърцето и си казвам, че така съм го чувствала тогава. Нощем не можех да спя, не можех да обърна внимание на децата от мисълта за още едно бебе. Отгоре на всичко - само един лекар ме подкрепи. Повечето казваха, че е рискована пета бременност толкова скоро след четвъртата.. и така..
Радвай се на децата си и се фокусирай върху причините, които са те накарали да направиш аборт. 🌺

И аз на бебенцата им се радвам вече отдалече. Явно хормонално вече не ме влекат:-). Казвам си колко са сладки, ама да не ми е в къщата да ми плаче . Щом така си решила, значи така е трябвало да бъде. Другот е много свободно време . Гледай си децата и се радвай на живота. Не е много дълъг.

Hope to Hope, не съм била в твоята ситуация, но мисля, че трябва да си дадеш време да изживееш скръбта. Това, че си направила аборта по желание, не променя факта, че преживяваш загуба. Съвсем нормални са тези чувства, опитай се да ги приемеш като част от решението, което сте взели. Няма срок за тъгуването, но все пак ако усетиш, че продължава твърде дълго, може би ще е добре да се консултираш с психолог, за да не премине състоянието ти в депресия.

Редактирам: всъщност бях в подобна ситуация, когато на 38 години ни изненада положителният тест, но взех друго решение и пак ми бяха необходими няколко месеца, за да се адаптирам към промяната и да погледна нещата откъм добрата им страна.

Здравейте, момичета!
Този дето го очаквахме се появи на 9 октомври в 2:45 ч. Той е нашият Божи Дар. Така го и кръстихме - Божидар. Тежи 3820г. и е висок 53см. Сърцето ми е пълно с радост и любов!
Вие и децата как сте?

Честито бебче!
Да ви е жив и здрав и да радва много мама и тати! Голямо момче, дано е спокойно, мама да има време за почивка. Бързо възстановяване!
 
Аз в момента съм в малко сложен период, но децата си искат тяхното и вървим напред.

Честито бебче! Да ви е жив и здрав.Аз в момента съм в болен период, но децата си искат своето

Честито бебче, yanac! Здрав и благословен да расте!