МНОГОДЕТНИ МАМИ № 72

# 360 2 апр. 2024, 17:54 ч.

София
Мнения: 1 365

Brin, на теб ти е още по-трудно, така ми звучи! Дано сега със запролетяването и боледуванията да намалеят! Децата растат, все пак!
Мен този разчет до минутата ме смазва, завиждам на всеки, който не тича да хване трамвай, не губи търпение на опашката в магазина и може спокойно да изслуша какво му разказват децата. Може би някакви успокоителни трябва да си намеря, за да оцелея тия години.
И това с децата,нкак порадтват и това са най-хубавите моменти с тях... Толкова е вярно и именно заради това съм още по-виноена и бързам още повече...:/

# 361 2 апр. 2024, 18:09 ч.

Sofia
Мнения: 5 959

Не е лесно. Аз и не съм очаквала да бъде. Идвам от многодетно семейство и знам за каква лудница иде реч.
Но мен децата даже ме зареждат и не се оплаквам от ежедневието. Това, което ме смазва са болестите. Не знам как оцелях тия хоспитализации миналите месеци.
Но, да, изпитвам и вина, че нямам време да играя с тях. А големите не искат да си играят заедно, защото почва да хвърчи перушина.

# 362 2 апр. 2024, 20:35 ч.

София
Мнения: 5 287

Минава, зер, сичко минава, само гледайте все пак да не остане само за ваша сметка, че се почупват и тяло, и душа.

# 363 2 апр. 2024, 21:41 ч.

Мнения: 1 608

Точно товаях да кажа. В резултат на пет годишния денонощен стрес отключих маса неща.
Да, сега е идея по-добре. Но дори и на пет и половина пак боледува. А аз хващам всичко след нея. Заразява и батковците, и баща си. Та е имало дни в които не слизам от колата, тичане безспорно возене... Money

# 364 2 апр. 2024, 21:53 ч.

Мнения: 1 429

Аз съм от майките, които си стоят в къщи. И въпреки това, пак ми се струва,че времето минава страшно бързо. Понякога ми излиза спомен във фб и искам да почувствам пак същото както когато са били бебета, но...никога няма да се върне онова усещане. Умиляват ме снимките и клипчетата им като мънички, но...си остава просто спомен. Нз дали го обяснявам добре. Понякога се чудя как съм се справяла, наистина съм забравила. Пак като ми излезе снимка с тримата, малкия тъкмо роден, другия на няма и две годинки и каката на няма и четири. Как съм ги разхождала заедно, Ами къпането, спането.
Сега е много по- лесно, малкия батко на есен е първокласник, каката ще е 3 клас. А най- малкия 4+ годишен ходи на логопед. С Н2 и Н3 съм нямала никакви проблеми с говора, обаче Н1 навремето не можеше да казва р, не взех никакви мерки и до днес съжалявам. Затова с Н4 взех мерки от рано, но той на 4 години говори много бебешки, нямаше как да не направя нещо.
Големият след месец прави 17 г., в момента е на гости при приятел в София. Не иска да стои в Русе, скучен бил града, хората,но няма как има още 2+ години докато завърши. Аз му давам доста свобода и самостоятелност по принцип, имам му доверие. Разбираме се добре, поне засега.

Причина:

Причина: