На него като му се допие, си сипва без да ме пита даже искам ли.

Като трябва да отидем някъде в уречен час, винаги закъсняваме заради него.
Първо се започва - къде ми е блузата, къде са ми дънките (От 20 чифта ще реши че непременно иска да облече онзи чифт, с който бил преди 3 месеца. Алооо, кой ще ти помни кво си носил преди 3 месеца??? ). Драмата продължава с къде са ми чорапите. Де са ми обувките...

Абе ще каже човек че другаде живее.
След като най после се облече и се наконти, започва... Ама ти още ли не си готова???
Как да съм готова бе, като досега обличах тебе

Отива да ме чака в колата.
И когато най после потеглим..., решава да кара като охлюв, че още повече да закъснеем.

Затова и аз започнах да му казвам че трябва да сме с час по рано. Така поне пристигаме навреме

ПП: Вече знае къде са му дрехите.

Ама пак се пробва с дай това, дай онова.
Майка му тръгнала да ми обяснява преди време, че досега тя го била гледала... Сега аз трябвало да го гледам.


Казах ѝ че е голям мъж и че е крайно време да започне сам да се гледа. Хич не ѝ хареса...
Ако се бях бракувала за някой фанатизиран мюсюлманин, поне щях да знам защо. А то...