Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Свиждане на дете с баща след развод

  • 1 515
  • 14
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3
Здравейте! Днес се регистрирах във форума за съвет, никога не съм писала тук преди. Извинявам се ако е объркано, вече имам чувството, че живея в епизод на Съдби на кръстопът.

Ситуацията е такава: семейството ми е от чужбина, преместихме се в България още когато бях много малка. Аз съм на 20 и имам по-малък брат, който е на 9 и е роден тук. Майка ми и баща ми винаги са имали сложни взаимоотношения и винаги са имали скандали. Никога не съм харесвала особено баща ми, бил е строг с мен, често се е палил за дребни неща, но естествено имаше и хубави моменти. Когато станах на 17 се преместих в София да уча и проблемите между тях станаха все по-чести. Една вечер, преди около година и половина, майка ми ми звънна и ми каза, че баща ми не е можел да си намери някаква вещ, почнал е да я обвинява (често обвинява другите за своите собствени грешки), почнал е да замахва срещу нея, тя се опитала да му отвърне, той се ядосал още повече. Майка ми и брат ми се опитаха да се заключат в детската спалня, брат ми защитаваше майка ми до такава степен, че се е ударил във вратата, но все пак са успели да се заключат. Обясни ми, че баща ми се е "смеел" зад вратата. След това баща ми си е тръгнал от къщата. Майка ми в това време заключи всички врати. Той се е върнал с метален лост и е удрял по прозорците на първия етаж и по входната врата. До ден днешен тази врата си седи огъната от лоста. Майка ми извика полиция, баща ми веднага се направи на ударен. Направили му предупреждение.
След тази случка имаше още няколко подобни, майка ми е викала полицията общо към 5-6 пъти. Всеки път само правиха предупреждение. Имаше случай, в който майка ми се върна от София, като беше с брат ми при мен на гости, и в къщата нямаше ток: баща ми беше спрял партидата. От този момент аз спрях контакт с него. Като цяло все правеше гадости и обвиняваше майка ми, че била проститутка. Препоръчах и адвокат, за да почне процес на развод. Първоначално баща ми беше против, но в последствие видя, че ще е прекалено сложно, и се съгласи да се разведе по взаимно съгласие. След това майка ми получи ограничителна заповед, баща ми си купи апартамент и се изсели. Това не го възпря да прави подлости, един ден на портата ни имаше огромен надпис, на който пишеше проститутка с огромни букви. Следеше майка ми и я причакваше до училището на брат ми. Реши да обжалва решението на съда за огр. заповед, пак се съдиха, майка ми пак спечели. На първият съд свидетелствах срещу него, по причината, че съм на страната на майка ми и е нямало други свидетели.
Брат ми се свижда всяка събота с него и по празници, по решение на съда. Като питам брат ми как е минало с баща ми, какво са правили, всеки път мълчи или отговаря с едно изречение, примерно "разходихме се в мола" и дотам. Не мога да изчопля нищо по-подробно от него. Като се връща от посещение при баща ми, винаги изглежда изморен и замислен, и си ляга по-рано от обикновеното. Тези неща притесняват много мен и майка ми. Най-голямото ни притеснение е, че ще трябва да дадем брат ми за 2 седмици на баща ми за лятото по решение на съда, от 1 юли. Според нас този човек е невменяем и няма нито знанията, нито опита да се грижи сам за дете цели 2 седмици. Имайки предвид избухливостта му, даже не мога да си представя какво може да се случи. Когато бях малка, майка ми заминаваше за по 3-4 дни в командировка и като цяло трябваше да се оправям сама.
Препоръчах на майка ми да говори със Закрила на детето. Осигуриха и безплатно адвокат и посещения при психолог.  Попитахме ги как да постъпим с тези 2 седмици, но ни карат да процедираме по решението на съда, защото иначе баща ми може да ни съди и да спечели делото. Брат ми категорично отказва да ходи. От организацията частично обвиняват майка ми за това, трябвала повече да говори с детето и да стопля отношенията на детето с бащата.

Какво можем да направим? Дали има някакъв начин да избегнем това свиждане? Майка ми я е страх, че брат ми ще изгуби доверие към нея, ако го пусне за тези 2 седмици.

# 1
  • София
  • Мнения: 19 493
След като има съдебно решение, няма как да не се съобразите с него. Добър, лош, той е бащата и има права, докато съд не му ги отнеме.
Вариант е, ако няма време/желание/възможност да вземе брат ти, но това е вече от страна на бащата. Може да се опитате да говорите с него,  че детето има някакви ангажименти /курсове, уроци, лагер, покана за РД или друго/ и дали няма да му е по-добре да не го взема.

Колкото до другите им срещи и мълчанието на детето, възможно е да го настройва нещо против вас. Вероятно и заради това не иска да ходи при него лятото.

Ако се обадите в социалните и поставите тези въпроси, дали няма да ви съдействат?

# 2
  • Мнения: 3
След като има съдебно решение, няма как да не се съобразите с него. Добър, лош, той е бащата и има права, докато съд не му ги отнеме.
Вариант е, ако няма време/желание/възможност да вземе брат ти, но това е вече от страна на бащата. Може да се опитате да говорите с него,  че детето има някакви ангажименти /курсове, уроци, лагер, покана за РД или друго/ и дали няма да му е по-добре да не го взема.

Колкото до другите им срещи и мълчанието на детето, възможно е да го настройва нещо против вас. Вероятно и заради това не иска да ходи при него лятото.

Ако се обадите в социалните и поставите тези въпроси, дали няма да ви съдействат?

Благодаря ви за отговора! Relieved Законът си е закон, наистина. Обмисляхме вариант да кажем, че брат ми има ангажименти тогава. По принцип баща ми се вбесява всеки път, когато се променят плановете за свиждането, и изявява огромно желание да го вижда по някаква причина. Един път майка ми се опита да промени датата на седмично свиждане с един ден /примерно неделя вместо събота/ и последваха злобни имейли, обиди, заплахи и т.н. По повод тия 2 седмици е почнал да напомня на майка ми още от април или май. Преди около 2 седмици изтече ограничителната заповед и той 2 дена подред я причакваше около училището точно за да напомня за това свиждане и да я пита дали ще му даде детето. Невъзможно е да се обсъди някакво нормално решение с него. Не се и съмнявам, че се опитва да го настрои срещу нас. Ще поразуча за социалните - но всъщност Закрила на детето не е ли към тях или същото нещо?

# 3
  • София
  • Мнения: 19 493
Обадете се и питайте, но не мисля, че ще има резултат. Не може да се нарушава съдебно решение, още повече че нямате доказателства за тормоз върху детето от бащата.
По-скоро подгответе брат ти за срещата. Първо, не го настройвате, че ще е лошо. Кажете му, че ще е забавно, ще е разнообразие от ежедневието му, може да му купи нещо ново - дрешка, играчка или ако той не купи, вие ще му подарите, като се върне. Второ, кажете му, че винаги при раздяла единият родител остава огорчен и, че баща му е така в момента. Не, че ви мрази, но просто е засегнат и затова е възможно да говори някакви неприятни неща за вас. Кажете му, че не ги мисли наистина, но понякога се случва човек да говори така, после да съжалява и да не му обръща внимание. Че по-нататък ще се успокои и няма да е така лошо настроен....(дори и това да не се случи, нека детето мисли, че е моментно състояние това)..... Все пак той му е баща за добро или лошо.

# 4
  • Мнения: 22 541
Скрит текст:
Здравейте! Днес се регистрирах във форума за съвет, никога не съм писала тук преди. Извинявам се ако е объркано, вече имам чувството, че живея в епизод на Съдби на кръстопът.

Ситуацията е такава: семейството ми е от чужбина, преместихме се в България още когато бях много малка. Аз съм на 20 и имам по-малък брат, който е на 9 и е роден тук. Майка ми и баща ми винаги са имали сложни взаимоотношения и винаги са имали скандали. Никога не съм харесвала особено баща ми, бил е строг с мен, често се е палил за дребни неща, но естествено имаше и хубави моменти. Когато станах на 17 се преместих в София да уча и проблемите между тях станаха все по-чести. Една вечер, преди около година и половина, майка ми ми звънна и ми каза, че баща ми не е можел да си намери някаква вещ, почнал е да я обвинява (често обвинява другите за своите собствени грешки), почнал е да замахва срещу нея, тя се опитала да му отвърне, той се ядосал още повече. Майка ми и брат ми се опитаха да се заключат в детската спалня, брат ми защитаваше майка ми до такава степен, че се е ударил във вратата, но все пак са успели да се заключат. Обясни ми, че баща ми се е "смеел" зад вратата. След това баща ми си е тръгнал от къщата. Майка ми в това време заключи всички врати. Той се е върнал с метален лост и е удрял по прозорците на първия етаж и по входната врата. До ден днешен тази врата си седи огъната от лоста. Майка ми извика полиция, баща ми веднага се направи на ударен. Направили му предупреждение.
След тази случка имаше още няколко подобни, майка ми е викала полицията общо към 5-6 пъти. Всеки път само правиха предупреждение. Имаше случай, в който майка ми се върна от София, като беше с брат ми при мен на гости, и в къщата нямаше ток: баща ми беше спрял партидата. От този момент аз спрях контакт с него. Като цяло все правеше гадости и обвиняваше майка ми, че била проститутка. Препоръчах и адвокат, за да почне процес на развод. Първоначално баща ми беше против, но в последствие видя, че ще е прекалено сложно, и се съгласи да се разведе по взаимно съгласие. След това майка ми получи ограничителна заповед, баща ми си купи апартамент и се изсели. Това не го възпря да прави подлости, един ден на портата ни имаше огромен надпис, на който пишеше проститутка с огромни букви. Следеше майка ми и я причакваше до училището на брат ми. Реши да обжалва решението на съда за огр. заповед, пак се съдиха, майка ми пак спечели. На първият съд свидетелствах срещу него, по причината, че съм на страната на майка ми и е нямало други свидетели.
Брат ми се свижда всяка събота с него и по празници, по решение на съда. Като питам брат ми как е минало с баща ми, какво са правили, всеки път мълчи или отговаря с едно изречение, примерно "разходихме се в мола" и дотам. Не мога да изчопля нищо по-подробно от него. Като се връща от посещение при баща ми, винаги изглежда изморен и замислен, и си ляга по-рано от обикновеното. Тези неща притесняват много мен и майка ми. Най-голямото ни притеснение е, че ще трябва да дадем брат ми за 2 седмици на баща ми за лятото по решение на съда, от 1 юли. Според нас този човек е невменяем и няма нито знанията, нито опита да се грижи сам за дете цели 2 седмици. Имайки предвид избухливостта му, даже не мога да си представя какво може да се случи. Когато бях малка, майка ми заминаваше за по 3-4 дни в командировка и като цяло трябваше да се оправям сама.
Препоръчах на майка ми да говори със Закрила на детето. Осигуриха и безплатно адвокат и посещения при психолог.  Попитахме ги как да постъпим с тези 2 седмици, но ни карат да процедираме по решението на съда, защото иначе баща ми може да ни съди и да спечели делото.
Брат ми категорично отказва да ходи.
Скрит текст:
От организацията частично обвиняват майка ми за това, трябвала повече да говори с детето и да стопля отношенията на детето с бащата.

Какво можем да направим? Дали има някакъв начин да избегнем това свиждане? Майка ми я е страх, че брат ми ще изгуби доверие към нея, ако го пусне за тези 2 седмици.

А когато едно дете не иска да ходи при другия родител, задължително ли е насила да се изпраща при него, само защото съдебното решение е такова?
vulpeslagopus, има тема за консултации с адвокат. Сложи и там поста си, предполагам ще получиш поне професионално мнение.

# 5
  • Мнения: 1 252
Ако след всяка среща с бащата, момчето е подлагано на разпит "как е минало" нищо чудно да не иска да говори и да иска да си легне да спи. Това е неговият начин да не бъде тормозен. Ако бащата го разпитва за него е за вас, а после и вие за баща му, замисляте ли се на практика как се чувства това дете?
Има много случаи когато бащата може да намрази жена си, но да обича детето или децата си.
Помогнете на брат си да се климатизира в обстановката на фактически развод между родителите си, както и в режим на свиждане между него и баща му.  Не говорете пред него за баща му лоши неща, когато се прибере от срещите а него не го тормозете. Това е малко дете, което има нужда от родители, макар и разведени то трябва да може да разчита и на двамата.

# 6
  • Мнения: 84
Като човек, който е работил в системата ти казвам, че ако детето не иска да отиде при баща си, то няма сила, която да го накара. Това, че има съдебно решение не значи нищо. То дава право на баща ти после да подаде сигнали и т.н. Ако майка ти не предаде детето, то той ще има право да дойде с полиция, при което когато брат ти каже, че не иска да отива при него, то полицаите нямат право да го принудят. Реално никой няма право да докосва брат ти, да го дърпа и предава насила на баща му. Докато не разберете какво се случва, когато детото е при него, по-добре не го предавайте. Достатъчно е той да каже, че не иска. Просто трябва да знаете, че баща ти после ще подаде сигнал в закрилата, както и полиция, прокуратура. Но не се плашете, всички са се нагледали на какво ли не. Опцията, която е по Наказателния кодекс, е почти неприлагане. Нещо, което може да се случи, а може би е добре и вие първи да направите - да потърсите психолог за брат ти и той да го посещава. Може би така или иначе ще го насочат от закрила на детето с оглед превенция на родителското отчуждение. Но вярвай ми, детето явно го мъчи нещо и като не споделя на вас, то може би ще се довери на психолог. Може би изпитва срам пред вас от нещата, които му говори баща му. Предвид описаните ситуации на насилие, майка ти замисляла ли се е за дело за защита от насилие? Не се заблуждавайте и страхувайте от празни заплахи. Подайте вие сигнал в закрила на детето за поведението му и нека него го насочат да посещава специалист. Нека се проведе една наблюдавана среща между бащата и детето в закрила на детето.

# 7
  • Мнения: 4 321
Авторката, много си ангажирана да бъдеш на страната на майка си. Ти може и баща си да го нямаш за нищо, но за щастие има закони. Баща ти има право да вижда сина си. Пълнолетна си, гледай си живота, не се меси там, дето не ти е работа.

# 8
  • Буркина Фасо
  • Мнения: 7 237
Като човек, който е работил в системата ти казвам, че ако детето не иска да отиде при баща си, то няма сила, която да го накара. Това, че има съдебно решение не значи нищо. То дава право на баща ти после да подаде сигнали и т.н. Ако майка ти не предаде детето, то той ще има право да дойде с полиция, при което когато брат ти каже, че не иска да отива при него, то полицаите нямат право да го принудят.
Скрит текст:
Реално никой няма право да докосва брат ти, да го дърпа и предава насила на баща му. Докато не разберете какво се случва, когато детото е при него, по-добре не го предавайте. Достатъчно е той да каже, че не иска. Просто трябва да знаете, че баща ти после ще подаде сигнал в закрилата, както и полиция, прокуратура. Но не се плашете, всички са се нагледали на какво ли не. Опцията, която е по Наказателния кодекс, е почти неприлагане. Нещо, което може да се случи, а може би е добре и вие първи да направите - да потърсите психолог за брат ти и той да го посещава. Може би така или иначе ще го насочат от закрила на детето с оглед превенция на родителското отчуждение. Но вярвай ми, детето явно го мъчи нещо и като не споделя на вас, то може би ще се довери на психолог. Може би изпитва срам пред вас от нещата, които му говори баща му. Предвид описаните ситуации на насилие, майка ти замисляла ли се е за дело за защита от насилие? Не се заблуждавайте и страхувайте от празни заплахи. Подайте вие сигнал в закрила на детето за поведението му и нека него го насочат да посещава специалист. Нека се проведе една наблюдавана среща между бащата и детето в закрила на детето.

това случвало ли ти се е някога да го видиш, след като си работила в системата ?
да идва полиция без съдия изпълнител и лице от Закрилата ?


към авторката - кажи на майка ти, че трябва да предразположи детето да се вижда с другият си родител.
и няма смисъл да си измисляте разни ангажименти само и само детето да не бъде взето от баща му.
да, възможно е да възникне някаква непреодолима причина за осъществяването на контакта, но може да
предложите друга дата в която да се осъществи вземането.  а и мисля, че не са само тези 15 дни за взимане.
накрая ще припомня, че недаването (осуетяването) на контакта м/у дете и родител от другия родител е престъпление според НК. нищо чудно майка ти да цъфне в съда ако баща ти се заеме да го направи
.

# 9
  • Мнения: 84
Абе хора, много сте ми интересни как се нахвърляте срещу сестра и майка сякаш ей така от нищото не искат да дадат детето, защото няма по-висше на този свят от съдебното решение. Дали ако бащата не беше насилник щяха да реагират така? Дали ако детето не се затваряше след контакти с бащата щяха да реагират така? Аз виждам едно притеснено младо момиче, което се страхува за брат си. По-важно ли е съдебното решение от спокойствието на детето? Като обикновен човек ви питам, не като гражданин на света, живеещ в рамките на законите. Вярвате ли, че едно 9-годишно дете няма достатъчно разум, за да знае при кого иска да бъде? Виждала съм искреното нежелание на две 10-годишни момичета да виждат баща си, който е пребивал майка им. Дали съдебното решение, защитаващо тяхното право да поддържат връзка с баща си е наистина в техен интерес? Не, не е! Докато тези бащи-насилници не започнат да работят с психолог и да разберат, че ако унижават майката, то все едно унижават детето, няма как едно дете да е спокойно при такива контакти и да ги иска. Възрастните сме за това, да знаем кога да пренебрегнем своя интерес, не да настояваме на него.
И да, когато той отиде да взима детето и то откаже да тръгне, бащата ще извика полиция. Това имах предвид, няма как веднага в същия ден да действа със социалните. Когато бъдете в положението на тази майка и дете, тогава  кажете пак "това е съдебно решение, длъжни сте да го изпълните". Интересът на детето е най-важен и ако срещите от бащата му причиняват стрес, то трябва да се разбере какво се случва. Необходимо е да се работи с детето и бащата. Да се види какво се случва, кое провокира стрес. Не просто да си повтаряме "решението, решението". Е, за мен детето е по-висше от решението. Да, важно е майката да говори с детето, че въпреки раздялата бащата си остава баща. Но ако детето е било свидетел на насилие, то бащата е този, който може да излекува страха.

Като човек, който е работил в системата ти казвам, че ако детето не иска да отиде при баща си, то няма сила, която да го накара. Това, че има съдебно решение не значи нищо. То дава право на баща ти после да подаде сигнали и т.н. Ако майка ти не предаде детето, то той ще има право да дойде с полиция, при което когато брат ти каже, че не иска да отива при него, то полицаите нямат право да го принудят.
Скрит текст:
Реално никой няма право да докосва брат ти, да го дърпа и предава насила на баща му. Докато не разберете какво се случва, когато детото е при него, по-добре не го предавайте. Достатъчно е той да каже, че не иска. Просто трябва да знаете, че баща ти после ще подаде сигнал в закрилата, както и полиция, прокуратура. Но не се плашете, всички са се нагледали на какво ли не. Опцията, която е по Наказателния кодекс, е почти неприлагане. Нещо, което може да се случи, а може би е добре и вие първи да направите - да потърсите психолог за брат ти и той да го посещава. Може би така или иначе ще го насочат от закрила на детето с оглед превенция на родителското отчуждение. Но вярвай ми, детето явно го мъчи нещо и като не споделя на вас, то може би ще се довери на психолог. Може би изпитва срам пред вас от нещата, които му говори баща му. Предвид описаните ситуации на насилие, майка ти замисляла ли се е за дело за защита от насилие? Не се заблуждавайте и страхувайте от празни заплахи. Подайте вие сигнал в закрила на детето за поведението му и нека него го насочат да посещава специалист. Нека се проведе една наблюдавана среща между бащата и детето в закрила на детето.

това случвало ли ти се е някога да го видиш, след като си работила в системата ?
да идва полиция без съдия изпълнител и лице от Закрилата ?


към авторката - кажи на майка ти, че трябва да предразположи детето да се вижда с другият си родител.
и няма смисъл да си измисляте разни ангажименти само и само детето да не бъде взето от баща му.
да, възможно е да възникне някаква непреодолима причина за осъществяването на контакта, но може да
предложите друга дата в която да се осъществи вземането.  а и мисля, че не са само тези 15 дни за взимане.
накрая ще припомня, че недаването (осуетяването) на контакта м/у дете и родител от другия родител е престъпление според НК. нищо чудно майка ти да цъфне в съда ако баща ти се заеме да го направи
.

# 10
  • София
  • Мнения: 19 493
Хубаво де, няма да пусне детето при бащата и утре той ще заведе дело и ще й отнеме правата. Съдът затова е съд, да се изпълняват решенията му. Ако имаме избор , то тогава се обезмисля съществуването му. Няма доказателства за тормоз,  т.е. няма причина за отказ да се пусне детето при баща му.

# 11
  • Мнения: 21 395
Баща ти не е добре психически.
Най-вероятно говори простотии на детето. Ще му съсипе психиката.
Щом не иска да ходи явно се случва нещо лошо когато е при него.
Попитахте ли адвоката дали детето има право да не ходи след като не иска?
Физическо насилие над брат ти има ли?
То и психическо със сигурност има, ама това не се води според закона за нещо нередно за съжаление.
FrauDanna, каква е тази пламенна защита към психопат?
Ти живяла ли си сред насилинци? Аз съм живяла.
Може и ти да си насилник, затова така да защитаваш.

# 12
  • Мнения: 3
Баща ти не е добре психически.
Най-вероятно говори простотии на детето. Ще му съсипе психиката.
Щом не иска да ходи явно се случва нещо лошо когато е при него.
Попитахте ли адвоката дали детето има право да не ходи след като не иска?
Физическо насилие над брат ти има ли?
То и психическо със сигурност има, ама това не се води според закона за нещо нередно за съжаление.
FrauDanna, каква е тази пламенна защита към психопат?
Ти живяла ли си сред насилинци? Аз съм живяла.
Може и ти да си насилник, затова така да защитаваш.

И аз не мисля, че всичко е в ред в главата му. Това ме притеснява най-много. Физическо насилие не е имало, освен когато брат ми се опитваше да защити майка ми от баща ми и се опитваха да се заключат в спалнята, тогава баща ми е шибнал с вратата брат ми в главата и го е боляло доста време. Друг случай, за който знам, е веднъж когато майка ми е предавала брат ми на баща ми за седмично свиждане, той беше ядосан за нещо, почнал е да го дърпа силно да седне в колата му насила. А психическо насилие от негова страна винаги е имало, свидетел съм на това от детството си.
Питали сме два адвоката и Закрила на детето относно въпроса, дали ако детето не иска -  има право да не ходи, но отговорът от всички е следният: детето трябва да вика, да бушува, да вдига скандали и истерики за да е очеизвадно, че не иска да ходи. Но брат ми приема доста стоически всичко това, и е срамежлив, винаги държи чувствата си в себе си, не би направил такова нещо. И аз бях такава като дете и всичко търпях и го разбирам.

In4hi - Пределно ясно ми е, че едно дете не обича да бъде разпитвано. Когато разпитват брат ми в Закрила на детето, му става гадно и си личи. Познавам брат си, когато се чувства добре, той е едно лъчезарно и жизнерадостно дете, но според мен не е нормално да е коренно различен, като се върне от свиждане. Никога не съм го питала повече от 1-2 общи въпроса, колкото да добия поне някаква представа какво са правили с баща ми, и като виждам, че не му се говори, сменям темата.

Пчеличка565 - Благодаря за подкрепата. Вече работим със Закрила на детето, те се опитват да запазят баланс между взаимоотношенията баща-майка-дете. Аз самата говорих с тях по телефон и им казах мнението си. Когато съм на място ще се срещна с тях лично и ще питам, дали могат да организират повече срещи в офис между баща ми и брат ми, за да се работи с тях и да се наблюдават взаимодействията им, или поне да се говори повече с психолог. На мен самата много хора са ми казвали, че имам нужда от психолог заради детството ми.

Относно хората, които са си въобразили, че настройваме детето срещу баща си - няма такова нещо. Брат ми е свидетел на действията му и сам си е изградил мнение. Той се държи геройски и отива на свижданията въпреки нежеланието си.

Благодаря на всички за отговорите, нямам време да ви отговоря на всички за жалост. Решихме да действаме по решението на съда и ще се надяваме всичко да мине добре.

Последна редакция: сб, 26 юни 2021, 12:01 от vulpeslagopus

# 13
  • Мнения: 4 321
Елора Не съм насилник и не съм живяла сред насилници. И ако може без фантазии. България е член на Европейския съюз и има закони. Законите трябва да се спазват. Тук прозира една манипулативност на майката и използване на децата във войната между родителите, което винаги ме е отвращавало. Твоите истории ги знаем, многократно си ги писала. Добре е да ги изживееш вече.

# 14
  • Мнения: 21 395
Елора Не съм насилник и не съм живяла сред насилници. И ако може без фантазии. България е член на Европейския съюз и има закони. Законите трябва да се спазват. Тук прозира една манипулативност на майката и използване на децата във войната между родителите, което винаги ме е отвращавало. Твоите истории ги знаем, многократно си ги писала. Добре е да ги изживееш вече.

Не аз защитавам насилник, а ти го правиш.
Само за законите ли ти пука?
Как пък реши, че майката е манипулативна? Ти да не живееш с тях случайно, че си позволяваш такива твърдения.
Авторката е в пълното право да се меси и притеснява. Това е нейното семейство.А не съседското.
Излиза, че трябва бащата тотално да увреди детето за да се предприемат мерки.
Като не си била жертва на насилие, нямаш никаква представа за какво става въпрос.
Но нали не се пише на твоя гръб, дреме ти дали с някой се случва нещо нередно. Законът си е закон викаш, нищо че бащата не го слуша главата.

А това че съм писала за себе си не значи, че не съм изживяла. Кофти логика имаш.

Общи условия

Активация на акаунт