Седемте урока

Не, и при нас става, нали сменят училище след 4 или след 7 клас, тогава се вижда, че ако си положил повече усилия, можеш да попаднеш в "по-добър клас". Друг е въпросът с изкривяванията по трасето.

Не, мисля, че се има предвид тяхната система, при която можеш да учиш математика първо ниво и литература - второ например. И ако покриеш максимума, да попаднеш от една степен в друга. Напр. от пети клас по средата на уч. година да отидеш в шести, ако си на съответното ниво. Което тук никога няма да стане, защото предполага индивидуален подход към всяко дете, а това е ерес за нашето образование. 

Нещата у нас стоят по същия начин, с разликата, че сигурно няма по-безумно написани (и нарисувани) учебници от българските.
Разглеждала съм само английски и немски учебници, затова пиша "сигурно".
Много хора твърдят, че "едно време" образованието ни било на ниво. Глупости.
Всеки ден, откакто се отървах от даскалото, се събуждам с мисълта: "Благодаря ти, Боже, днес не съм на училище!". Колкото и да се скофтят нещата, мен тази мисъл ме крепи и топли.  Вече близо петнадесет години.
П.П. Учила съм в четири училища, едното беше елитно, а друго поне имаше претенции за такова.

Съгласна съм с възраженията на господина, но ... за коя част на света става въпрос? Определено не е за наше село. Ако и наше село е включено в графата, на мене ми става доста потискащо, защото подозирам поредния американски мърморан. А от мърморанковщина, ей така, заради идеята, се плаша, имам лош български опит.

Това е наистина характерна особеност на тукашното училище...Аз влагам малко по-друг смисъл...Всеизвестен факт е,че тук детето ще посещава по-добро училище,ако живее в по-добър квартал примерно...Ако си надарен или ученолюбив,но нямаш достатъчно средства,да живееш сред по-отбрани хора,и училището и образованието ти ще отговарят на начина ти на живот и е трудно да се измъкнеш от тази среда...
Дори да посещаваш добро училище,никой няма да се загрижи за теб,ако имаш данни да надскочиш връстниците си и ако родителите ти не са достатъчно настоятелни и амбицирани,за да заложат на допълнителни извънкласни занимания,дарбите ти ще отидат на вятъра,а ти ще си останеш газейки на средното ниво...Никой няма нужда от прекалено мислещи или умни хора...
И никой няма полза от това,да се измъкнеш от калъпа...(За това писах и в една друга тема).
Това са ми размислите на първо четене и на основата на чуждия ми опит.Със сигурност ще има несъгласни...

ето това е авторът.
още не съм решила какво мисля.
http://hometown.aol.com/tma68/7lesson.htm

Тези изглеждат много интересни......освен горната

Урок трети: Безразличие

Третия ми урок е безразличието. Уча децата да не се палят по нищо, само да се преструват на заинтересовани. Методите ми са подмолни. Изисквам от тях да се вживяват в уроците ми, да подскачат нетърпеливо от местата си, да се съревновават помежду си за моето одобрение. Толкова е трогателно; всички се впечатляват, даже аз. Ако съм в добра форма, гледам да си планирам уроците тъй, че да предизвикам този привиден ентусиазъм. Но когато удари звънецът, аз държа да зарежат всичките си занимания и да се придвижат към поредния кабинет. Да се палят и да се гасят като ключа на лампата. Нищо важно не е било довършвано в моите часове или в нечии други - поне доколкото ми е известно. Учениците не получават никакъв цялостен опит – освен евентуално “на вноски”.
Звънецът ни учи, че никоя работа не си струва да бъде довършена, тъй че защо въобще да ни пука за нещо? След години звънци само най-издръжливите няма да са готови за света, който вече не може да предложи никаква смислена работа. Звънците са скритата логика на прекараното в училище време; тази логика е непреклонна. Те рушат миналото и бъдещето, като уеднаквяват всички времеви отрязъци, също както на картата всички планини и реки си приличат, въпреки че в действителност не е така. Звънците заразяват с безразличие всяко едно начинание.

Има класове за надарени деца, gifted children, към всеки учебен дистрикт, може би към всяко училище, на когото му е тясно в рамките на редовния клас, ходи да учи там.

Офф: Андаааааа, разчисти си кутията.

Ох, стане ли въпрос за това децата да не ходят на училище, а жените да се заробят доживотно с домашно обучение, адвокати все ще се намерят , та ако ще и с взаимно-изключващи се доводи: на един му се привиждат уравниловки, на втори, че горкото дете, вижте го, много стресирано от тестове, на трети, че американската система била разпусната и не толкова академична (пък вижте ги китайците и индийците), на четвърти, че децата не получавали добри християнски основи ... Аз обаче се питам, тези средства, дето се отделят от данъците за общинско образование, за какво ли ще отидат, като няма училища.  надявам се поне малкия до първи клас да избутам като хората, и да можем и с него в часа по природознание да изпратим монарховите пеперуди до Мексико, в градинката на обезличеното училище сред обезличените съученици. На мене събитието не ми беше безразлично - нито пък на децата. На урок номер три не му минава номера в някои ситуации.

Хъм Анда, това есе е сериозно четиво и специфично за Щатите. Господинът е подходил с доста ирония, критикувайки съвременното американско общество 
Аз определено не мога да го разбера, далеч е от моята реалност.

И от моята.

За Щатите не мога да споря...Дори за тук не мога да обобщавам за цялата държава или провинция.В нашия град(който не е съвсем малък) има само едно училище за такива деца(отделно училище),което е със статут на частно.Тоест ограниченията в достъпа пак остават.В общинските има допълнителни занимания за деца с проблеми по даден предмет,за повишаване на оценка,за усъвършенстване на езиково ниво,но за надарени деца-не.Не че подобни деца съвсем нямат избор.Детето на познати българи прескочи един клас,въпреки че на тестовете показа резултати,с които можеше да прескочи два класа.Вероятно в по-големите градове децата имат и по-голям избор.Но не за това става дума...
Авторът все пак е част от системата и има право да я критикува, леката ирония (макар той да отрича нейната употреба) му прави само чест.Не съм съгласна с абсолютно всичко написано.Нормално е,да има и леки преувеличения,но и не смятам,че всичко казано е лъжа...Наблегнах на това,че ако искат детето им да надхвърли средното ниво,родителите са тези,които ще търсят начини за това,а не училището като система.

блажка, разчистих си кутията.
по постинга ти-
първо, вашето училище явно е хубаво, но дали може да се обобщава?
второ, този превод ми е поръчан... още не съм преценила дали и доколко съм съгласна с него - наистина обаче ме кара да се позамисля, дотук главно за несвързаността и звънците.
Според мен ефектът на несвързаност се усилва в Бг напоследък с отслабването на основната програма за сметка на допълнителните курсове и частните уроци.

ето линк към биографията на автора, както искате, тъй я тълкувайте.
http://www.johntaylorgatto.com/aboutus/john.htm
Май не е за домашното обучение, а за реформи в образованието - знам ли пък, блажка, при вас може да са проведени тези реформи  а явно за да има някаква промяна, трябва да се говори по-патетично от нормалното. Иди с леко нюансирано изказване да подронваш системата ...

хм, ето за какво е 'pro':
1) The ability to define problems without a guide.
2) The ability to ask hard questions which challenge prevailing assumptions.
3) The ability to work in teams without guidance.
4) The ability to work absolutely alone.
5) The ability to persuade others that your course is the right one.
6) The ability to discuss issues and techniques in public with an eye to reaching decisions about policy.
7) The ability to conceptualize and reorganize information into new patterns.
The ability to pull what you need quickly from masses of irrelevant data.
9) The ability to think inductively, deductively, and dialectically.
10) The ability to attack problems heuristically.

...това са изискванията на Харвард, той твърди, че училищата не учат децата на това, а би трябвало.