Мнения за неелитни училища след седми клас в София- Тема 4

Честно казано съм потресена от това мнение. Синът ми учи в СГСАГ, средният бал за неговата специалност е между 400 и 450 в последните години (АС с НЕ),  желана за него с амбиции да продължи в чужбина. Излиза, че завършвайки той придобива професия и приключва с последващо развитие... Жалко е, че мислите така. Ние се интересуваме непрекъснато, даже за Япония и Канада и определено там не делят децата на завършили езикови и професионални гимназиии. И слава Богу!

Не аз мисля така, а западна Европа, от която заимствахме новия модел на гимназиално образование. Иначе аз многократно и в редица теми съм изразявала това, което мисля и то е точно обратното - че не следва изборът на децата да се ограничава още в гимназията /или дори преди това, както правят в редица европейски държави - в Швейцария например още след 4-ти клас ги разпределят по училища, даващи/не даващи право на продължаване на образованието/. Но никой не ни пита. Не знам как е в Канада и Япония, чудесно е, че не делят децата, но в Европа го правят. В повечето държави завършилите гимназиум имат право да продължат образованието си, завършилите професионални гимназии - не. А в държавите, в които все пак им дават шанс, им изискват допълнителни изпити.

Добре, а досега как е бил уреждан въпроса със следването в чужбина на деца от професионални гимназии? Защото аз познавам доста и съм чувала само за допълнителен курс по местния език, ако има нужда.
Това е безумна система, ако се нагаждаме към нея - жалко. Но в България едва ли. Не си представям дете от ТУЕС да не иска да продължи образованието си, или пък обратното - че всички деца от СОУ-та ще го продължат, защото не са специализирани.
Или пък друго нещо - дете с ясен афинитет към програмиране, да чака да стане студент, за да го изучава. Тези профили в някои гимназии колко пък да са задълбочени...
Изобщо дете, че и възрастен е редно да има правото и възможността ако иска 5 пъти да се преквалифицира и доразвива според мен.

Досега беше различно. Тази година завърши последният випуск по старите учени планове и програми.
Какво ще стане, предполагам ще разберем до месеци.
Да, средните училища ( вече не са СОУ, само СУ) не са специализирани. Специализираните училища са спортните, духовните, по изкуствата и културата.
В средните училища  има и профилирани, и професионални паралелки. Рамковите учебни планове и учебните програми за даден профил или професия са едни и същи, независимо в кое училище е паралелката. Разликите идват от други неща.

Сега разбирам, че говорите за обучението до 7-ми клас. Темата е за училищата след седми клас. За да е скатавка, натегач и подмазвач едно дете проблема е в семейството, не в училището! Ако детето не учи, какви резултати очаквате да покаже? В гимназиален етап нещата в 30-то са коренно различни.

днес съм в особено добро настроение и ще се опитам да обясня какво иска да каже съфорумката;
- не всяка професионална гимназия е СГСАГ;
- не всички, даже бих казала единици са, професионалните гимназии привличащи деца с висок бал (пиша го по липса на друг критерий за оценка на знанията и уменията);

най-общо казано - професионалните гимназии са за деца, на които не им се учи, те са склонни да приключат учебния процес веднага щом имат тази възможност (след 10 клас) и да се включат в редиците на работещите.
дебело искам да подчертая, че не виждам нищо лошо и не ги осъждам.
тези деца няма да имат възможност да следват, но те не го и желаят.

Вашият син, както разбирам, ще цели да завърши 12 клас и в този случай няма пречка да кандидатства.
за чужди гимназии обаче ще трябва да видите какви са изискванията за хорариум през 10-12 клас, защото може да се окаже, че хораиума по някой предмет не стига.

ТУЕС също е професионална гимназия. На приетите там изобщо не им се учи, мда.

НФСГ и НТБГ също. Най-вероятно и там не учат. А селското училище, което не е професионална гимназия е люпилня на бъдещи нобелови лауреати. Не, че няма и там деца, които искат да се развиват.

Не се чете много в тази тема. Да, ТУЕС е професионална гимназия, но също и БУЗЕМА и много други от този тип. Нали разбираме разликата? В България досега не се правеше разлика между професионална гимназия и профилирана, и разграничението беше съвсем формално. Това е една от причините за острия недостиг на средно ниво технически кадри повсеместно. Но в Европа не е така, а ние вървим към унифициране с техния модел. Принципно идеята на професионалните гимназии е получаването на професия още в гимназиален етап, която съответно да се практикува след завършването на гимназия, а не да се отива в университет, за получаване на друга такава. Такава им е идеята, такъв им е замисълът и такова им е реалното приложение в Европа. Какво лошо или неясно /нелогично/ има в това? Децата по чуждия свят отиват да учат в такава гимназия с идеята да излязат с професията си. Ако ще ставаш инженер, няма смисъл да учиш за техник. Много по-полезно би ти било в гимназията да изучаваш профилирано математика и физика, отколкото ремонт на машини.

Тази тема е за мнения за неелитните училища по време на прием след седми клас. Не е за общи мнения относно елитарността. Така че мисля, че е време да се намеси модератор.

Детето си беше избрало професионална гимназия, но именно заради тези мисли за хорариуми и евентуални възможности за развитие след като завърши я насочих да запише гимназия с такъв профил.
Целта на МОН  е да се достигне това:

https://darbi.eu/sredno-obrazovanie-v-chuzhbina/obrazovatelni-si … zovatelna-sistema ,
 но там децата се разпределят по тези училища още в четвърти клас …
За България няма да има проблем с университетите и проф.  Гимназии , но за чужбина не седят така нещата

И тъй като съм инженер, подкрепям последното казано от Санака.
В университета си личаха кои деца идват от гимназия - МГ и ЕГ, кои от проф.технически гимназии, в т.ч. ТУЕС и УКТЦ,  и ползата не беше за вторите. Тези от ТУЕС и УКТЦ имаха малък превес, но само в началото на изучаването на техническите предмети - бяха учили неща, после нещата станаха според старанието.
Е, аз бях от тези от професионалните гимназии, в която Мат се учеше задължително със сборници Физиката уж бе сериозна, но до 10 клас, но явно бе недостатъчно.
Просто_майка,  детето от "профилираната селска гимназия люпилня на бъдещи нобелови лауреати", може да се окаже с по-добри възможност, точно заради посоченото в няколко поста по-горе.

Nana, никой не говори за елитарност, а за разликата между профилирано и професионално обучение.
Говори се за възможностите за обучението след гимназията.
Пример: дете прието с най-ниският бал в мат.паралелка на 125 СУ ще може да учи в Европейски университет компютърни науки, а дете от ТУЕС - не (умишлено са избрани тези, всеки може да провери какви са баловете). Не е до елитност, а разлика в изучаваните предмети и хорариум.

Скоро служ.министър изнесе потресаващи данни колко малко студенти завършват, а се финансира цялото следваме. Параграф 22, ако спрат парите.

Детето ми ще е 2ри випуск от нововъведенията и определено ми е притеснено. Оказва, че профилираната и задълбочената подготовка са безмислени според Унито. Това се обявява 1 г. преди да завърши първия випуск, т.е. някои деца трябва рязко да променят нагласите си за дипломирането - какъв да е ДЗИ-2, а някои да се явят задължително и на ДЗИ-3.

Desem,  не говоря за профилирана гимназия, а за такава която не е професионална. В тези училища профилите са проформа. Ако нивото на преподаване в нашето общинско и единствено училище в общината ни беше поне добро, нямаше да запиша детето си в София и да пътува по час и половина в посока всеки ден. Проблема не е в децата, останали в него. Проблемът е в кадрите. Няма учители. Не говорим за супер учители, а за въобще някакви учители. И в такива училища образованието е в ръцете на самите деца и техните родители - самообразование един вид.

В контекста на горния разговор да дам и един много конкретен пример. Съседче, завърши миналата година НФСГ. И внезапно реши да поеме по път, за който нямаше нужния хорариум часове, точно защото е бил в професионална гимназия. В 12 клас ходеше здраво на частни уроци, покри някакви часове, положи допълнителни изпити, за да му бъде признат предмета. В крайна сметка го приеха и всичко завърши добре. И говоря за кандидатстване в бг уни, не в чужбина. Така че моментът с хорариумите изобщо не бива да се подценява.

Аз не виждам смисъл да пращам детето ми в чужбина за бакалавър - в Англия и САЩ е безумно скъпо, във Франция и Германия трябват съответните езици, които не са в зоната на интерес на дъщеря ми. Остава една Нидерландия, в която пак не виждам невероятни позитиви. Освен това за мен ученето в чужбина има смисъл, ако си в топ университет, а това струва много. Аз по-скоро бих инвестирала в интересна магистратура в много добър университет в чужбина, която да даде специфични знания след общата бакалавърска степен.

Имаме време до 10 клас да сменим училището, ако толкова зор заман университетите хлопнат вратите пред професионалните гимназии.