синът ми е на 1 г. и посяга да бие - моля за съвет

На кое точно се чудиш? Че не съм оставяла детето да ни удря ли? 

Временно е. Не може да се правят изводи за характера и склонности към агресия в такава възраст. Ще отшуми и ние минахме през тези периоди. Това просто момент, в който ще опитва различни непозволи неща., за да установи сам за себе си къде са границите, които му е позволено да преминава. От теб зависи да си последователна.

И двете ми деца, като удраха или по по-точно замахваха. Хващах ръката и казвах не така, а о о о и правех галещи движения с тяхната ръчичка. Бързо се научиха и двамата.

ами на годинка или малко повече ( както е детенцето на Мери, voltage13 и моето ) според мен е доста рано детето да има координирани движения....малкото ме "удря" с "оооо, мами", което 3а мен не 3начи, че иска да ме удари, а да ме погали....ама той не е виновен, че не може да котролира 100% движенията си все още...какво, да му се карам ли?
случвало се е и да бутне нарочно някое дете, когато си па3и играчките, а и когато иска да в3еме чужда , при което се реагира веднага ра3бира се, но според мен това поведение си е в реда на нещата......

сега им е времето да ги научите да не бият а да галят. Защото, имам наблюдения по-млади майки това ми обясняваха, че не знаели ама вече ученици в горния клас още бият и още не могат да разберат, че боят  води до никъде.





А пък в по-късен етап има родители, които учат, ако те ударят и ти удрай.
Да ама не дай си боже някое дете да бутне без да иска същото какво става.

Ами за мен не е в реда на нещата и на детето трябва ясно да му се покаже това! Струва ми се, че някои тук под "възпитание" разбират само бой и садистични наказания. А не е така - възпитава се даже и чрез личен пример. Понякога е достатъчно само родителят да спре детето си, когато постъпва неправилно и да се извини от негово име. Децата ни не са безмозъчни и много бързо схващат какво се изисква от тях. Няма разлика дали учиш детето си да поздравява или да не проявява агресия. Е, вярно, някои и на първото не учат децата си...
И понеже на някои явно се струвам много крайна и понеже явно говорите само от гледна точка на собствените си кротки деца, аз пък съм стигнала до тези изводи още преди да стана майка. Ето ви един конкретен пример - наши приятели са на гости вкъщи с 4-годишния си син. И майката, и бащата разглеждат списания, аз забавлявам хлапето. В един момент обаче, то грабва един тежък предмет и започва да ме удря, и го доста силно. Знаех, че е агресивно по принцип и се видях в чудо. С една ръка да се предпазвам от ударите му, с другата да пазя корема си (бях бременна след 2 спонтанни аборта) и същевременно да го убеждавам да спре. Мама и тати - никаква реакция!   Седят си спокойно и не им прави впечатление - за тях такова поведение на детето беше напълно нормално. (Въпросното хлапе на 2-годишна възраст беше пукнало главата на дядо си, факт разказван с гордост като велико постижение от родителите.  ) Та успях криво-ляво да се стравя достойно със ситуацията, въпреки, че веднага в мен сработи инстинктът за съхранение и най-голямата ми трудност беше да се овладея и да не шамаросам мъчителя ми.  
Та оттогава съм много против толерирането на детската агресивност.  
Да допълня само, че въпросното детенце, не само, че никога не е бито, нито наказвано по какъвто и да било начин, ами и забележки не му се правеха за нищо - всичко беше резултат на свръхразглезване.

Подкрепям напълно постовете на Как' Сийка...
Тия идеи с бекзрайното търпение според мен  водят до огромни проблеми в бъдеще...
Това, което се вижда в постовете й , не е покана към насилие както някой го изтълкуваха, а е стремеж за създаване на критерии в детето от най-ранна възраст.

Аз лично не позволявам на децата си да ми повишават тон, а за посягане и дума не може да става... дъщеря ми беше на 8 месеца, когато започна да поосяга на брат си и аз я изпращах с проходилката в другата стая!!!, като й казвах, че не й поволявам да удря брат си.. много бързо схвана какво й се казва. Теориите,че са малки, че не разбират и прочие за мен са абсолютно несъстоятелни- прекрасно разбират, поне повечето деца, които лично съм наблюдавала.
Дъщеря ми скоро стана "жертва" на подобно лежерно родителско "възпитание"- на пързалката едно мимоче , по-гоямо от нея я блъсна с главата на долу, понеже се бавела!!! и цялата реакция на майката се изчерпи "ми защо я буташ бе мами"....Виждала съм деца да бутат и да блъскат майаките си, да ги наричат как ли не.... грозна гледка е това и показва точно криворазбрано родителско търпение.

не ра3бах само 3ащо си подчертала само последното, а не и при което се реагира веднага ра3бира се,, написано преди него.....ама явно е по лесно да се вадят думите от контекста  .....и не ра3барх сьщо кое не е в реда на нещата...а3 поне не сьм срещала дете, което да си седи мирно и кротко, докато друго му в3има играчката и го бута....и последно, което не ра3брах е - кои са те3и "някои тук под "възпитание" разбират само бой и садистични наказания"  .....

amei , пак повтарям, за мен това поведение не е в реда на нещата.  В реда на нещата е родителят да го коригира.
Моят син никога не е посягал на чуждо дете. Познавам и други такива деца - не едно и две.
По въпроса за "някои тук" - беше казано по принцип, нямах точно теб предвид. 

За мен когато едно дете взима на другото играчката и двамата родители и на двете деца следва да са до децата си, а не да ги оставят да се разправят сами.

И Калина посяга да удря и то не само нас,а и децата навън.Струва ми се,че го приема като игра,защото се смее.Като й се скарам започва да го прави нарочно пак.

Сега разбрах защо така реагира на първия ми пост, въпреки че никъде не съм споменала, да съм казвала Браво или да окуражавам насилието при малката  А гордостта ми се дължеше на това, че въпреки ситуацията, не си отпуснах ръката или не се разкрещах, което е характерно за моят темперамент  Явно си още афектирана от случката 

Хъм  колкото по-малко знае човек, толкова повече му се струва, че знае.

100% подкрепа за Как'Сийка.  А за останалите - продължавайте да си се чудите откъде се появяват такива първосигнално- агресивни младежи и то още в крехка възраст.

Не ме напуска едно чувство, че наблюдавам еволюция, която общо човечеството е преминало за много години, а при децата завършва за няколко - от животно /маймуна/ в човек. Никога не съм била привърженик на боя, но виждам как дъщеря ми търси начин да види кой е най-силния и тя къде е. Определено трябва понякога и по-твърдо да се покаже, че родителите са по-силни в този момент и те са водещите. Дори забелязвам, че тя става по-спокойна като и се изясни ситуацията. Авторитета при тях е на много първобитно ниво и едва ли едно дете на 1,5 -2 години може да  оцени като хора, професионалисти и какъв пример в духовен план им даваме.
Та не съм съгласна да посяга на родителите, дори и когато е ядосана или под формата на игра, да посяга безпричино на другите деца. Но много ми се иска да я науча да се защитава и то да предусеща кога някой я застрашава