161 нови Американки празнуват 4ти юли - Добре дошла, Лъки!

Няма абсолютно нищо лошо в това някой, който не се чувства добре в САЩ да се прибере обратно. Никога не бих съдила.
Но признавам - не ги разбирам такива хора, защото аз съм с номадска душа - светът е огромен, прекрасен, бих искала да живея във всяка една негова частичка. САЩ донякъде ми дава този шанс.
Съгласна съм, България е прекрасна. За мен лично не е прекрасна дотолкова, че да трябва й гледам красотите всяка година и да трябва да се съобразявам с безкрайната бюрокрация откъм документите.
Ако си ходя е заради родителите ми, толкова.

А с Яна сме се ритали здраво по кокалчетата, но е права - вадят се думи от контекста казани от хора, които са живяли тук с десетилетия и които искат да са единствено добронамерени към новодошлите. Накрая се оказват виновни, че видиш ли “родината” и прочие задължения.

Спринкълс го е казала добре, това пренебрежително “тъпите американци” и аз не го толерирам. Не и от хора, които се натискат.

Аз не зная дали се броя още за новодошла, ние сме във Вегас от 3.5 години. На нас много ни харесва и тази есен си купихме къща, защото решихме че ще се установим да живеем тук. Първата година не можехме да си отидем до България, втората ни спря вируса, че точно тогава мерките бяха много строги и спряха полетите, но миналата година си ходихме за около месец и беше много хубаво. Видяхме се с роднини, ходихме с приятели по планините на екскурзия, видяхме се и се наговорихме хубавичко с дъщеря ми, която живее там и така. Мисля всяка година да си ходим за по месец. Аз тука не скучая повече, отколкото в България, във Вегас има толкова много развлечения, концерти, програми, заведения. Имаме и приятели няколко български семейства, имам и приятелки от тук, повечето са мексиканки, една филипинка и една китайка, ама много са готини. Събираме се събота, пием кафе и ядем закуска заедно. Веднъж ги учих да игрят право хоро и много им беше интересно. Има нещо че живота е малко монотонен, ама то и в България да си, всеки ден ставаш, отиваш на работа, прибираш се, готвиш, ядете, спиш и утре същото. Важното е, че ние тук живеем много по-добре и виждам, че ако се трудиш, хората го ценят. Ами аз съм така. Човек не може да планира живота, съдбата решава какво да се случи. Аз лесно се нагаждам,  не съм крайна. Сега е така, пък за утре - никой не знае. Важното е да сме здрави!

А в България, какво се яде по кръчмите, докато гледат Левски-ЦСК? Прясно откъснат трюфел с авокадо и целина от градината на Малката Фея ли? Примерно…

И ние за осем години не сме си ходили в България, но също смятаме, че светът е прекрасен и голям и искаме да го разгледаме.


Това лято може би ще направим едни 2-3 месеца  из Европа, но пандемичните мерки и обстоятелства допълнително усложняват нещата.
Поне страната е голяма и разнообразна  и има къде да се отиде, а и сме запланували Гранд Каньона и Йелоустоун докато сме в тази част, ако не стане Еврооейското пътуване пак.

Хубаво се раздвижи темата и набързо се изписаха 4 страници

Аз пак ще кажа - хората сме различни, имаме различни потребности, различни неща ни правят щастливи и ни носят удовлетворение. Просто е. Само трябва да го приемем, без обезателно да натрапваме мнението си на останалите, като най-правилно.

Съгласна съм с So Lucky*, че това как и кога ще се почувстваш добре тук зависи доста от това, как си живял в Бг. Аз напълно разбирам нейните чувства и се припознавам в това, което тя споделя. Така се чувствах и аз в началото. Пристигнахме с две деца на 2 и 4г. От София , живеехме доста добре, в квартал на пеша разстояние от центъра, с хубави работи. Всеки ден сме се разхождали по Софийските паркове с децата като малки, където беше пълно с деца. Идването ни тук понижи стандарта ни на живот в началото, излизахме навън - в парка бяха моите деца + 1, най-много 2 други. Децата ме питаха защо тук няма деца по градинките? А мен отвътре нещо ме стискаше за гушата и се чудех какво направихме с идването ни в САЩ и защо си го причинихме. Както и да е 15 години по-късно все още сме тук, та явно съм намерила задоволителен отговор на въпроса си

В началото е тегаво и човек трябва да намери вътрешната си мотивация да е тук и какво го кара да продължи. А това нещо си е лично и единствено за всеки един. Ние си бяхме казали, че ако до 3 години не покачим стандарта си на живот до нивото, което имахме в София, ще се върнем в Бг. През това време се случиха и други неща и така останахме. Чувстваме се добре тук, но се чувствам добре и в Бг. Обичам да се прибирам там да обикалям Софийските улици, да се возя на метрото и градския транспорт, да попивам от софийските вибрации с цялото си същество. И да, знам, за някои София е грозна, но за мен е прекрасна и виждам само хубавото в нея. Обичам да пътувам из България, по планините, селцата. Много ме зарежда всяко прибиране до Бг.
Но това съм аз, за друг, може да не е така.

Това не значи, че не пътуваме и на други места. Мисля сме обиколили САЩ повече от средния американец.
Оптваме се да напредваме и с Европа, но последните 3 години се в застой по разбираеми причини.

Aerin не знам кой Университет е в забутано село в България? Повечето, ако не всички, са в големи областни градове. В тях ходят деца от заобикалящите го малки градчета и села, та за тях пак  е по-интересно и ново. Сега, ако аз от София отида да уча в Благовеград, едва ли ще съм очарована, но такива случаи са доста по-малко. Повечето са обратното.

Mommy of one добре дошла си в темата ни. Дано се осъществи пътуването в Европа, ако ли не, чудесни места сте намислили тук. Заслужават си да се видят.

Ирка, доколкото ми е известно може да се учи задочно от всяка точка на страната.
Уточнявам обаче, че информацията ми може да е грешна. Цялата идея е, че никой не е задължавал студентката да стои в нищото в Аризона.

Аз обаче искам да поздравя дамата от Лас Вегас и да й кажа, че страшно се изкефих на поста й. 👍 Браво, мацка, само така! Лас Вегас отдавна не е това, това което беше - за съжаление поради политически причини, но се израдвах да прочета че новодошли са се фокусирали върху хубавото.
Желая успех и ако можем да сме с полезни с нещо - насреща сме.

Aerin няма значение. Момичето се махна от там след първата година и отиде в по-голям град. Въпросът беше друг.

Има ли други в Калифорния освен мен и Lindsor

От старите потребители в темата имаше доста в Калифорния, но в момента никой от тях май не пише. Не знам дали четат.

Има доста българки в Калифорния, но те не пишат тук. Не всеки иска/може да бъде контриран на всяка дума, която не се хареса от ветераните. На мен лично не ми пречи, виждам, че има хора които ми схващат идеологията.
Във Вегас има голяма българска общност, ако не се лъжа по голяма и от Чикаго. Дали е за добро или точно обратното не знам, но мисля че за новопристигнал е ОК, да има кой да попиташ за основни неща.

Темата обикновено е доста замряла, така че е приятно да се раздвиже.
Приятели да имаш, страхотен живот може да си живееш тук. Ама създаването на приятелства е трудно. Тук е напълно нормално непознат човек да се държи един ден с теб все едно сте първи дружки, а на другия може и да не те поздрави. Да говориш свободно с непознати е напълно естествено, докато в Бг когато човек се държи така с теб, разговора обикновено завършва с "дай да излезнем с децата" или "дай да пием едно кафе в Събота"...

Яна, седи си тук. Винаги си била много полезна и чудесен събеседник.

Glossycherry, сигурно сте някъде в северен Тексас, ние сме в Хюстън и грам сняг не видяхме.

So Lucky*, не е нужно да си толкова рязка. Темата винаги е била много полезна, и момичетата тук са ми давали прекрасни съвети, споделяли са опит, истории, рецепти, делници и празници. Отгледахме си децата в темата. Ритали сме се по кокалчетата не веднъж, но винаги са се отзовавали ако някой има нужда от помощ. Не си единствената, която е трябвало да се адмаптира, всички са минали по този път. Кой по-леко, кой-по трудно. А то и не е задължително адаптирането. За мен лично бяха шокиращи разстоянията и размера на градовете. Спомням си как карам 50 километра и съм още в града и цъкам с език. Повечето тук не са попаднали в Америка, видяли на Вегас светлините и припаднали от щастие. Образовали са се и са пътували и преди да попаднат тук, също като теб.

За рязка, рязка съм, но то и няма място за шугъркоутинг в ситуацията. Адаптация визирам.

Нещо, което лично ме дразни е, коментари от сорта "винаги има път назад". Значи това всеки го знае, не е нужно да се повтаря. Едва ли някой имигрант е забравил, че има къде да се върне. Отделно израза "на зад" на български език звучи като провал. Живота върви на пред, дори и да се върне човек от където е дошъл. Успех, прогрес, просперитет, развитие, надграждане...може да се постигне и връщайки се "на зад" в Европа. Всичко е въпрос на избор, приоритети и умно взети решения. И много търпение.

  И не прочетох никой да твърди обратното. А това за ''назад е равно на провал'' е в твоята глава, даже намек няма от друг списващ. Само ти тропаш с крак, че си с особен бекграунд и за това не ти харесва. Останалите се опитаха да са полезни.
Не става въпрос за шугъркоутинг, а добронамереност и подкрепа в момента. Сериозните решения за бъдешето вашето семейство си ги взиматв вие у вас. Ние тук сме непречьом.

Път назад винаги има, но зависи къде е това назад. И особено дали детето ти е в училищна възраст и къде ще е по- добре за детето.
Иначе ако сме само двамата, нещата биха различни и бихме се местили още повече

Благодаря за приема. Аз повече ви чета, отколкото да пиша.