161 нови Американки празнуват 4ти юли - Добре дошла, Лъки!

Не видях никъде някой да е написал, че ако си нов в темата не може да пишеш и мнението не ти се зачита. Пропуснах ли нещо? Напротив, винаги е хубаво да идват нови хора, темата се раздвижва, дискутират се нови въпроси. Тънкообидни ставате. Т нар. ветерани в темата пишат от 16+ години и се познават доста добре, а много от нас са се виждали лично и то многократно. Познаваме се, видяли сме как ни израстват децата, как ние се променяме и помъдряваме /да не кажа остаряваме / Нормално е да се чувстваме по-близки и да си търсим мнението и присъствието. Това в никакъв случай не означава, че не зачитаме мнението на новите членове в темата. Стига да няма заяждане, надменност и сарказъм, които долавям в някои постове, всеки е добре приет.  С каквото можем ще помогнем.

По моя казус не видях много полезни съвети.Да не правя сравнения с БГ...НЕВЪЗМОЖНО. Това да излизаме всеки уикенд  и да общуваме с кой ни падне, не ми е полезно. Не държа да познавам всеки българин в ерията, дори напротив.Също така и, че винаги има път на зад пак не ми е подкрепа. Това и баба ми го знае.
И това как се взимат сериозните решения у нас, изобщо не е коментирано от моя страна.

So Lucky, по твоя казус не може да има полезни съвети, защото проблемът ти е прост, но неразешим. Нарича се "носталгия".
Всъщност ела през зимата в Чикаго, когато ако температурите не са под -20, се очаква поредната снежна буря, но за сметка на това ще се почувстваш в България, носталгията ти към нея ще премине и ще ти стане много мъчно за Флорида.

Аз съм от Варна, ние нямаме сняг...много рядко....и да падне на другия ден е кал. Ако е студено, става стъкло, и за 2 дни е минало. Не ви искам  Чикагото, нищо че готините българи сте там.

Флорида е страхотна, не ме разбирайте грешно. Топло е, приятно е, на Коледа бяхме на плаж, и на св. Влентин пак ще сме...  Харева ми да не притежавам зимен  аутфит.
Скучно е, разберете ме правилно. Живота не може да е само, дай да се наядем и да си платим кредитните...

Какво правеше в България, което тук не можеш да го правиш? Веселото в какво се изразяваше?

Същите неща сме ги обсъждали многократно с други имигранти. Липсвали им събиранията, обществения живот и събирането след работа пред блока на площадките с децата.

Когато посоча, че всеки уикенд има къде да се отиде, а събиранията са реципрочни ако и вие каните хората у дома си, а не чакате само вас да ви канят или да се отбивате у хората непоканени

При нас зимата е брутална и поне шест месеца си е гърч, но има театри, изложби, събития и прочие, ако ви се ходи.

 Ние ходихме много ( преди Ковид)  по концерти, театри, балетни постановки, фестивали и изложби из музеи, а от май нататък е фраш с фестивали на открито, концерти, уикенди по плажове, на гости на вили с приятели и пътувания из околностите. Но както за нас е ОК това, за другите Бг имигранти е скучно.

Но е факт, че всекидневни събирания на кафета и по детските Площадки не се случват, а и ние не ги търсим.

Lucky, да попитам въпрос сходно на това, което попита Aerin - какви са ти интересите?  Потърси хора с интереси подобни на твоите - дали ще е група в местната фитнес зала, meetup group (там вариантите са безброй), група на майки/родители с деца (по спомени имаш малко дете), някакъв book club (ако това ти е интересно); ако имаш възможност - запиши се на някакъв клас. Създаването на добри приятелства отнема време и няма закономерност колко бързо ще си намериш сродни души. Но ако търсиш хора с интереси подобни на твоите, вероятността да намериш такива е по-добра. Това с цел намиране на приятели. Иначе както е споменала Mommy of One - варианти за събития - безброй - особено при вас във Флорида, където ограниченията покрай Ковид не са толкова големи.

Като споменах ограничения - нямам търпение да се нормализира ситуацията вече ... В края на месеца отиваме пак на любимия Хамилтън! Гледах го преди години и е една от любимите ми продукции на Broadway. Март 2020 трябваше да го гледам пак и го отложиха чак за тази година ...

Lucky каза, че е обикаляла Щатите, значи е добила представа и се е уставила на най-добрпто място за семейството и От тук насетне трябва надграждане. Иска се време. търпение и контакти.

И аз това да питам? Гаранция има цял лист! Но и с кого е не по малко важно, а не само какво. Средата която човек е градил и се вкоренил, да се опиташ да я замениш с други хора, никак не е нещо което се получава за няколко месеца или година, че и няколко години даже.

Стискам палци скоро да се нагоди работния график така, че да почивате в едно и също време. Може би тогава нещата ще се променят. Пък ако след година все още нещо не е на мястото си, и не ви е уютно във Флорида, или сменяте щата, или щатите като цяло. А даже и след 2-3 години. Ако продължавате да усещате, че това не е живота който искате, местете се! Човека не е океан да не може да се премести. Ние сме перфектния пример местене до живот Имам една позната, тя като я стегне шапката (в Чикаго са и днес), и заминава на някъде, все още. Там е от 96та година! Пътуването много, много и помага на нея. В начлото 2-3 години не беше лесно заради децата, но децата одавна си хванаха пътя.

Аз мисля, че разбирам за какво говориш, Лъки. Най-повърхностно сравнение на една седмица на моето семейство и това на много близка приятелка в София лесно може да потвърди изграденото ти мнение. Ние плануваме неработни срещи и забавления почти изключително през уикенда. Средата ни също винаги е била такава, че седмичните дни са структурирани около децата и семейните задължения и евентуално може да намерим някой четвъртък веднъж месечно, в който всички деца нямат ангажимент и можем да излезем за вечеря например. Тяхната седмица е много по-динамична откъм социални контакти, което разбира се може да се дължи и на много други фактори, включително финансови приоритети и задължения, лесно организиране на помощ от разширеното семейство, различия в градоустройство и прочие. Моята стратегия е да полагам усилия да “Hunt the Good Stuff” и да градя приятелства, въпреки че ми коста все повече и повече енергия и дискомфорт. Имам моменти на колебания, разбира се, на чувство на вина спрямо родителите ми и семейството ми там, на FOMO дори, но и не ги приемам като слабост или признак на неадаптираност.

Не сме правили някакви извънземни неща.
Обикновените социални контакти, излизане с децата,  разходки в паркове с приятели, вечери заедно с роднини или близки на ММ или мои. Излизане на кафе  с приятелка, без да сме се уговаряли с месец, а просто небрежно ей така "хайде да пием кафе в еди си кой мол, че трябва да купя пижами на малката" и след половин час се смеем в някое кафене. ММ ходеше да гледа мачове с приятели сега само работи, и заради часовата разлика и мачовете пропуска.
Липса ми и старата ми работа, където имах много добри познанства.
В отпуските пътувахме. По време на ковид само из България или до София, но не сме се спирали. Сега не можем много да мърдаме, защото почивните дни са ни различни, а отпуската е абстрактно понятие...

T.e. вие очаквахте, че можете да се премесите на другия край на света, в държава и система много по-различни от България и да запазите не само стандарта си на живот, но и уърк-лайф баланса си още от самото начало?

Първите две до три години са доста тегави за почти всички. Ваканциите са и тук толкова - три седмици годишно и е наистина трудно да се ходи където и да било.
Моите лични проучвания са че най- добрите ваканции имат учителите и мед. персонал, които масово работят по три дни седмично и почиват четири.

Други професии могат са стигнат и до пет - шест седмици ваканция годишно след години работа, но децата са във ваканция много по- дълго и ако искате да пътувате заедно или свикваш, или се преквалифицираш в друго с по- гъвкаво работно време.

So Lucky, идвала си в САЩ преди да се преместите и си била наясно къде отиваш, откъде идва тоя културен шок?
Разбира се, че в началото трябва да се работи повече, най-малкото, защото трябва да си набавите нещата, които са нужни за едно семейство. Няма да е винаги така.
Имате и малко дете, което означава, че дори в България не можеш всяка вечер да ходиш по купони, освен ако нямаш някоя супер всеотдайна баба.
Казваш “ядеш и плащаш кредити”. Не знам каква е била средата ти там, но по мои наблюдения семействата навсякъде имат сметки за плащане и битовизмите не липсват.
Не знам какви са тия кредити, които няколко пъти спомена - ние изплащаме вдинствено къща, останалите сметки са като на хората в Бг - вода, ток, интернет, телефони. Нищо по-различно. И домове много хора плащат, освен ако не искат да живеят с родители.
По смътни спомени имахте познати/приятели тук. Те нямат ли компания? Не ви ли канят с тях?
Ние бяхме компания от 3-4 български семейства и всеки уикенд се събирахме (всички бяхме с малки деца на една възраст). Мъжете и през седмицата си гледаха мачове, жените също сме излизали по паркове и молове. Но се намерихме след време, а не още на летището, нямам как иначе. И тук ги има същите неща, които и в Бг. В неделя, например, е Супер Бол-а и хората се събират по партита да гледат заедно. Не е скучно, нямате още средата, тук сте от едва половин година, и проблемът не е, че сравняваш с Бг, а че търсиш негативите и си се вкопчила в тях.
Няма ли българска църква в Маями? Обикновено уикендите там ще намериш другите майки с деца. При нас и барбекюта правят в църквата и всякакви нормални неща присъщи за българска общност.
Ти написа “не искам да познавам всеки българин, не искам да говоря с непознати”, какъв съвет тогава очакваш от нас и защо тропкаш с краче?
В щат си, където целогодишно е топло - тръгваш надолу имаш разкошния Кий Уест, нагоре - Палм Бийч и drive through сафари. На запад Мексиканския Залив, на север Орландо, с всичките му увеселителни паркове, Кокоу Бийч, Маями сам по себе си въобще не е скучен - напротив. Милиони хора се стичат там да се забавляват. Крузове, дори само за уикенд са ти под носа, Карибите също. Просто няма да е сега, защото се иска време да се нагодите. Но с малко дете опциите ти са донякъде ограничени и това е период от живота, с който много българи в България живеят всеки ден и то често в безпаричие. Ще дойде момент да имате и времето и отпуските да правите всичко, което поискате, но вие трябва да си го направите. Никой няма да ви го подари, в никой форум няма да намериш тайната рецепта. По мои лични наблюдения животът ми в САЩ в момента е много по-интересен от на голяма част от близки и познати в Бг, и за мен лично всичките възможности, които ми се откриха многократно надхвърлят мохабетите с приятелите. Работа ще сменяш, ще срещаш тепърва интересни хора, ще си намериш средата - няма да стане от днес за утре.
Роднините е друга история и тази липса нищо няма да я запълни. Евентуално се научаваш да живееш с нея. А иначе родителите ви, ако са пенсионери, винаги могат да прекарват зимите на топличко при вас.
Ще ви се нагласят нещата, трябва ви време, но ако започнеш прекалено да се фиксираш в това - ще ти е много, много трудно.

Как точно би изглеждал "полезен съвет", според теб? Какво трябва да включва, какъв трябва да е резултатът от него?