Лошо?

  • 9 892
  • 95
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 859
Никога. Няма смисъл да си "цапаш ръцете" и да слизаш до ниското ниво на такива хора. Да не се разделяш напук, да му взимаш вещи и пари? А това ще ти върне ли изгубеното време и излъгано доверие?
Остави ги да продължат без теб и животът сам ще свърши, каквото трябва.
На мен са ми правили много лоши неща хора, на които съм се доверила. Просто съм им "предсказала" на раздяла какво ги чака, ако продължават в същия дух. Разбира се, тогава това не е било взето насериозно.
След няколко години срещам съвсем променени хора.

# 76
  • Мнения: 2 204
На руската мафия един стар лаф:
Господи, ти не си го прибра, затова ние ти го пратихме.

Чакай ти на съдбата да се усети.

# 77
  • Мнения: 859
Васко, не съм съгласна. Когато човек е силно наранен (а, повярвай ми, аз съм била МНОГО наранена!), лесно е да залитне в такава посока. НО това няма да доведе до нищо градивно. По-скоро трагедии можеш да причиниш. Какво предлагаш като адекватен отговор? Насилие, съсипване на имущество? В нашата малка държава връзки ще намериш лесно и ще страда много. И това ще те стопли ли?
Много хора вредят, защото самите те са слаби и нещастни. И като им влезеш "в тона" и ти ставаш като тях, не им го връщаш.
Недей така, защото вчера намериха поредната убита от мъжа ѝ жена от ревност и се начетох на безумни мъжки мнение - заслужила си...

# 78
  • Мнения: 2 204
Виж, не предлагам отмъщение, общо взето съм на твоето мнение.
Иронизирам обаче тия, които казват съдбата ще се погрижи, всичко се връща, господ си знае работата и прочие утехи. Това са точно самоуспокоения без покритие. Няма такова нещо. Най-големите гадове си живеят честито до дълбоки старини. Това е живота.

# 79
  • Мнения: 859
Рано или късно всичко се връща - и добро, и лошо. Но, каквито и гадове да срещаме, това са все пак хора, човешки животи. Поне на мен ми е жал. Не мисля, че е слабост. Даже много по-добър урок ще им дадеш, ако не им падаш на нивото.

А горе се цитираше още по-абсурдно предложение - да стоиш ей така, напук, в някакви кошмарни отношения.. За да му е гадно на другия. Е, това пък защо? Може би авторът на темата ще хвърли повече светлина...

# 80
  • Мнения: 2 204
Прошката е силен урок за тези, които са били лоши в момент на слабост, но имат осъзнатост да се видят в перспектива. Във филмотеката на Холмарк примери бол. В реалността обаче уви, има куп дебелокожи, които като им подадеш ръка не само ще я отхапят, ами видят ли те по-хрисим ще си я завлекат в бърлогата да си я ръфат още. Но съм последният, който ще ти разубеждава добротата. Просто моето мнение е, че нищо не се връща, освен случайно.

# 81
  • Пловдив
  • Мнения: 1 098
Аз съм си на принципа, че рано или късно идва видов ден. Не съм злобна нито отмъстителна. Дори много са се възползвали от добротата ми, но съм си такава.

# 82
  • Мнения: 859
От друга страна го има и това, че реално тук законите не те защитават. Или почти не...

Разговаряла съм с много близък приятел полицай. В един момент ми беше писнало от всякакви истории - ти се държиш добре с хората, а те се чудят как да ти се качат на главата и да танцуват. Почти бях пред подаване на жалба за конкретен случай. Не ми е за обезщетение, просто не може да ти се тъпчат права до безкрай.

Е, в прав текст ми се каза, че няма много смисъл. Трудно било. Излиза, че тук имаш предимно задължения, но правата ти са имагинерни.

Могат да те нарекат как ли не, да те изкарат какъв ли не, да ти погазят нагло основни права и .... нищо не можеш законно да направиш.

Е, и ако не искаш да употребиш сила какво ти остава?

# 83
  • София
  • Мнения: 19 257
А горе се цитираше още по-абсурдно предложение - да стоиш ей така, напук, в някакви кошмарни отношения.. За да му е гадно на другия. Е, това пък защо? Може би авторът на темата ще хвърли повече светлина...
Предполага се, че са кошмарни само за едната страна. На другата не й пука и може да гледа сеир безкрайно дълго

# 84
  • Пловдив
  • Мнения: 23 723
Рано или късно всичко се връща - и добро, и лошо.
Не, не се връща. Животът не е рационален, нито е справедлив. Но всеки има избор дали да отмъщава, или просто да се махне. Аз съм пробвала и по двата начина. Честно казано - и двата ми харесват.

# 85
  • Мнения: 859
На мен пък все ми е жал и не искам да вредя. Не ми дава усещане за победа, не ми се ще да вредя на хората.. А и така един вид им падаш на нивото и вместо да се почувстваш отмъстен, ще те омърси чуждата низост.
И какво като им спретнеш мръсен номер; подадеш жалба; останат без работа; изневериш напук... или там, каквото се разбира... Няма да се изпари това, което са ти направили, нали?
Око за око... и накрая всички оставаме "слепи". Все някъде трябва да се прекъсне веригата.
Това с "връщането" от Съдбата съм го виждала и виждам всеки път.
След няколко години срещам тотално променени хора.

# 86
  • Мнения: 197
Всичко се връща в този живот.... Повярвайте ми🙂

# 87
  • Мнения: 4 961
Не разбирам използвачите, не разбирам и тези, на които им харесва да мачкат и унижават. Явно им дава някакво вътрешно усещане, че контролират, че са нещо повече. Един вид самочувствие. На база какво е друг въпрос.

Отмъстителност пък съвсем, омажи се в ла@на, а после ликувай.

Но има хора, и хора. Човек избира с какви да се обгради.

# 88
  • Мнения: 859
Аз специално имах няколко случая, в които буквално исках някои личности да си го получат - по законен начин, разбира се.

- Един колега-сексист, който години не се спира с подмятания, обиди, грубости, превишаване на правата и всякакви. Държах се най-приятелски, уж всичко беше наред. Какво изтрещя с годините не знам... Направих му на два пъти внимателно забележка - леле, какво ми чуха ушите... С последно предупреждение за уволнение е вече (не само заради мен). И да се махне, и да се махна аз, идиотите няма да се свършат.

-И пряката ми началничка се влошава с годините, всички го усещаме... Явно има търпимост "отгоре", за да си позволява такива изцепки и грубости. А и по принцип се вижда ясно, че се задава такава криза с фалити и уволнения, че явно още повече добиват смелост да тъпчат.

- Лекарка от Спешна помощ. Много съм набрала на лекарите у нас по принцип, но ги оправдавах - ниски заплати, много работа, може би отработен цинизъм, за да издържиш някак. Тази обаче от вратата връхлетя грубо и не се спря... Реплика след реплика... Знаят, че не ги викаш от добро и издевателстват. Мога да звънна един телефон и да ѝ пратя медии; мога да подам оплакване, вероятно няма да ѝ е първото. И да я изгонят от работа, какво? Няма да ме "стопли".

- Уви, и на мъже-насилници съм попадала. Трудно е да се докаже, а и у нас какво ще им направят на такива? А аз какво - да викна яки момчета да ги посплашат? Да ги пребия с една тръба? Да ги убия ли? Мислех да предупредя една жена да не се занимава с единия... ама айде.. И те ще създават семейства, и те ще имат дъщери. Ще ме разберат.

# 89
  • Мнения: 2 749
Извинявай, но това е мислене на жертва. Колегата сексист, ако си го беше получил след първия път, нямаше да има следващи. С лекарката е същото. За мъже насилници да си затраеш пък си е направо безотговорно.
С началниците е по-сложно, но и там си има начин да противодействаш.
Изобщо, хората се държат с теб така, както им позволиш.

Общи условия

Активация на акаунт