Ваканцията след ОСМИ клас - част 2!

Светле, искрени съболезнования! Прегръщам те силно и ако имаш нужда от каквото и да е, насреща съм ❤️
Честити да са Туиг и Шмърци 😘бъдете здрави, щастливи и все така неповторими!
Fish, поздравления за детето! Отличен резултат!
Аз съм в ремонтни дейности и затова нямам много време за писане, но пък намирам за четене 😉
И аз като Бисето съм Козирог и влизаме в сблъсък от време на време с наборката Стрелец 😉
За разходките из планината, с нея сме на едно мнение - харесва ни докъдето има асфалт, катеренето не е нашата стихия.

О, изобщо не споменах най-главното: wc! Ния издържа 11 часа без wc, но аз не можах. "Намери храстче!" Ужас! Без вода, без тоалетна харния и в храстче! Направо ми се дорева. Храненето ужасно мръсен на сплескан сандвич и ограничението на водата, щото все пак не съм магаре, въпреки че не ми се размина и носех тежка за мен раница, също ми е в графата: никога повече! На Ния маратонките отидоха още на качването и си беше със сцепена подметка почти през целия път. Та и затова се притеснявах. Сега толкова ме болят краката, че едвам ходя и ходя смешно. Естествено ще трябва да си пропусна приятния тенис днес. Та без цивилизация и удобства: никога никъде повече. Може би съм лигла ))
Бисе, бяхме само в селото на една приятелка, оттам тръгнахме до Кръстова гора, където един поп беше ужасно груб. В деня, в който бяхме там беше 20г. откакто татко си отиде и влезнах в заведението да купя по един сладолед и кафе за Бог да прости. Всички бяхме по клинчета и блузи с къс ръкав, едната мацка по потник. Попът продава в заведението и го питаме предлагат ли шалове да си купим да се загърнем, исках и свещичка да запаля. И той като се развика: вие на баир или на манастир сте тръгнали; те нямали такива шалове и занарежда, та май още той ме скапа. Толкоз да се дразня на груби хора! Иначе си беше фраш с хора и рейсове. За мерки и маски никой не спазва. Разгледахме околностите и тръгнахме за Караджов камък. Където всичко инженерно в мен се обади. Безумно опасна стълба, по която се катерят много хора на ден (чакахме си за ред). Естествено, забраних на Ния и стана панаир. Защо не я пускам, защо да не се кача. Ми защото веднъж се случват гадостите и защото виждам, че "съоръжението" е опасно, това, че не се е счупило 2 години (примерно) и си продължава да гние, не го прави по-сигурно. Горе също нищо обезопасително няма. Ми страхлива съм явно. Седнах на земята с раниците да ги чакам да се качат и върнат и дойдоха едни хора с 4 кучета, които започнаха да търчат около мен и раниците, да душат и завират муцуни. Никой не ги викна. А като стопаните се качиха по стълбата тия се съдраха да лаят отдолу, та и главата ми надуха. На другия ден 4ма пропуснахме разходката до Белинташ. Та това беше. Вече само на хотелче, басейнче и задължително нет. Сутрин чета всички новини, за да ми започне спокойно деня . Имам предвидени едни 4 нощи на палатка в гръцко, та събирам морални сили да съм дзен там. Само заради Ния ще стискам зъби.

Ха-ха, така образно разказваш, че чак си го представих. На теб не ти е било до смях. Дъщеря ми е същата по планини. А от няколко години и в морето не влиза почти заради страх от медузи.
Аз съм нещо средно. 11 часа преход определено са ми много. Имам една приятелка, все ме кани на тежки преходи, но не мога да се престраша.

Нагласата трябва да е друга за планината. За всичко си има начин и време. 11 часа преход за начинаещи е огромно натоварване, трябва с нещо кратко да се започне. Бъди подготвена, че утре ще си по-зле с мускулната треска, но няма да се плашиш 🤗За попа няма да коментирам, така ги ненавиждам...

Ти защо мислиш, че на тортата ми има такъв надпис? Гад, гадино проклета, гадинката ми тя .... И върхът на любовта е като в пристъп на обич ми каже "Мразя те!" ... И отиваме за гъби 😂

Светле, съболезнования! Прегръдки!
Честит празник на Туиг и Шмърци, живи, здрави, късметни и по-често за гъби ❤️
Не вярвам в зодии, абсурдно е да се обяснява характер със зодия, но за забавлние ги разглеждам - Рачета х2 са мъжете, аз съм Водолей, момичетата са Риби и Дева.
Аз обичам планината и не мога да седя на плаж повече от 2 часа, правя го само заради децата. Обичам цивилизацията и нормалните условия, но това не ми пречи да трамбовам, просто за да не се налага да ползваме хижи и палатки, се налага да ставаме рано, да ходим по-дълго, а понякога и да повтаряме места, а за други заради красотата на природата бих си затворила очите. По причина, че не обичаме хижи например, в събота качихме връх Ботев и се върнахме за 1 ден, без преспиване, нещо, което не знаех, че ще стане, но стана. 12 часа ходене и това е. Като ходихме на Гоцев връх, за да спим в хубава хижа, пак се примирихме с дълго ходене. Но хижата беше с апартаменти, вода, телевизор, храна. Съвсем прилично като хотелче. За да качим Джангал, но да минем и през Тевно езеро, пак без да спим там отново скорострелно се беше наложило да ходим, но успяхме, макар и да хванахме лифта 2 минути, преди да затвори. Такива красоти има високо в планината, че не мога да си представя да живея, без да ги видя. Обичам зелено, езера, а те все са високо. Но, имам страх от височини и не поемам излишни рискове, не би ми било приятно да мина кончето 2 пъти, например. Но, за веднъж, пробвахме се миналата година, стигнахме до някъде, видях, че не е толкова страшно и спокойно си се прибрахме. Ама то това е като зараза, колкото повече ходиш, толкова повече ти се ходи. Яд ни е, че не сме го правили като млади, де. Та, мисълта ми е, че човек може и без да се разделя с цивилизацията, да се наслаждава на планината. Иска се екипировка, де, например не маратонки, а планински обувки. Моите са 40 кинта и изобщо не са ме предали никъде.
На Караджов камък бяхме преди 2 години, правихме кръгче, заради моя страх, а съм и много ниска, не се качих на стълбата, но мъжа ми, 110 кг, без проблем. Не се е случило никога нищо там и не бих спряла детето да се качи. Но, то е нормално, виждам мои близки, които не са ходили на високо в планината, се страхуват за децата си, на 20 плюс, за абсурдно леки преходи. Последно се смях за една драма за Струилица. Явно в главите на майките опасностите са преувеличени. Е, на Джамджиев ръб, ако ме пита набора, няма да го пусна.
Но, има хора за всичко, не е нужно всички да сме еднакви. Имам приятелка, дето тича по върховете, чудя й се на акъла, тя на моя и те така. Та, Мариа, много весело пътуване си имала, и никога не казвай никога, да знаеш 😀
Ох, чакам утре да видим 2 класиране. Моите половината познати се записаха на 1. Така и не разбрах какво ги притеснява, но драмата им мина поне.

Светле, силна прегръдка от мен. Сили и кураж!

Мария, ти си също като мен или иначе казано "калдаръм кокона". Така ме нарича баща ми.
Обичам да се разхождам сред природата, но с мярка и без напън.
И вече не правя компромис с местата за настаняване, когато почивам. Създала съм си мое правило: не почивам и не спя на места, в които условията не са минимум като у нас. По-добре да не почивам, ако нямам удобства. Това е положението. Имаме лек проблем със зимните почивки, по-конкретно с ходене на ски. Той е маниак, а аз мразя. Децата пораснаха и сега си ходят заедно да карат.
Аз съм изцяло морски човек. Има ли море: друго не ми трябва. Миналата седмица родителите ми заминаха с лодката до Гърция, ще стоят там един месец. Ей така ги планувам и моите старини.
Дъщеря ми днес започва третата седмица работа при нас. Направо е преобразена. Изключително дисциплинирана и след третия ден се справя така, все едно е работили 5 години тази работа. Какво нещо е да си млад, мозъкът превключва доста по-лесно, да не говорим как бързо влиза в час с програмите.

И аз винаги съм обичала морето, но преди няколко години преоткрих планината. Човекът е многолико създание, случват се събития в живота му, които променят мнения и нагласи. Та Люба е права, яд ме е, че не сме го правили като по-млади, физическите възможности са по-добри 🤗

Аз също не съм скиорка. Най- умно постъпва една приятелка - мъжът ѝ по пистите, тя в СПА центъра към хотела.
Разходка сред природата харесвам, но като се замисля, нашите почивки са свързани с ходене по музеи, манастири и исторически места. Така 11 часа да вървя из чукарите и пари да ми дават, няма да стане.

Мария, по мои наблюдения Кръстова гора е ужасно комерсиализирано място както и много от манастирите. Вече не очаквам там да имам среща с духовни лица, а с добре обиграни търговци в лицето на поповете. Затова, влизаме само в параклисчета. Този поп, за който говориш, освен, че не е духовник( нищо, че е завършил духовна академия) не е и добър търговец🙂 Отношението му няма да коментирам, че може и бан да ми наложат😛
Белинташ, Караджов камък и Кръстова гора го описват като енергиен триъгълник, който всъщност е четириъгълник, защото се смята, че има четвърта точка/ място, която е силно енергийна, но не са я обозначили.
Ние не отидохме до Каражджов камък и до Кръстова гора, вътрешното ми усещане беше, че нямам тази необходимост, но пък на Белинташ се почувствах в безтегловност. Все едно товар падна от гърба ми. На Татул имах същото усещане.
11 км са си доста, особено в горещините и без подготовка. Вероятно щеше да ти хареса на Белинташ🙂 Има едно странно дърво на желанията и част от гората изглежда като омагьосана. Чак те заболяват ушите от тишината, и в следващия момент очакваш някой жрец да се покаже отнякъде.🙂

Днес ще оставим девойката на лагер в Камчия. Предвидила съм Балчик - Двореца и Градината за разглеждане, нощувка във Варна при скъпи приятели, утре Евксиноград - Двореца.

Като по- млада ме привличаха градовете, екскурзии в чужбина, не планината. Единствено на ски ходех по-сериозно и често, отколкото сега. Морето винаги ми е било любимо, а къща на морето- неосъществена мечта.

Със сигурност предпочитам морето пред планината. Особено лятото. Но да съм в самостоятелна къща, бунгало, палатка дори. Да не е в хотел с много екстри,  аквапаркове и лудница. Да е в гората, да чувам птиците, да мога да ходя само по бански и шал. Такива неща ме привличат. Така ми се струва, че почивам по-пълноценно.

Ах, "калдаръм кокона" е велико просто! 😆
Мария, не знам. Най-големите ми постижения са връх Мусала и Рилските езера. Това дето го пишеш май по-добре да не го пробвам и аз.
Тук при нас е дзен. Тишина, пасторална идилия с крави и теленца, и едно яркосиньо море. Много го обичам това място...

От местата по морето с "лудница" единствено съм съгласна на Бургас-винаги можеш да си намериш спокойно местенце( а и това е " моя" град).Тази година плануваме късно бягство-децата като почнат училище,  уни,  ние да спим напр.в Б-с и всеки ден разходки по различни места със спомени от преди 20 години.