Майка иска да се срещне със синът си.

Аз бих се свързала с него, бих обяснила коя съм и защо го търся и бих го оставила да вземе решение дали да се срещне с нея или не. Без натиск, сълзи, мелодрами и прочие.

+ 100

Хубаво е ти да си медиатор, защото майката е емоционална.
Може дори и да не звъниш, по-скоро да напишеш имейл, в който описваш коя си, че майка ти иска да се срещнат и да оставиш твоят телефон, ако желае да звънне.
Така му даваш време насаме, да помисли. По телефона има вероятност да реагира първосигнално под влиянието на шока, че му звънни някой, който не познава.
Не влизай в детайли за раздялата. Не обяснявай гледната точка на майка ти, не обяснявай колко страда и плаче, защото може да се възприеме за манипулация.
Обясни с няколко изречения, че тя съжалява и иска да се срещне с него. Без сълзливи истории.

Един имейл, не повече. Кратко и ясно обяснение. Нека е твоят телефон, а не на майка ти, за да може първият разговор да е възможно най-неемоционален.

Това си е доста трудна ситуация. Успех!

Какво значи мъчи се майката? Това е било в един друг живот.
Аз съм израснала без баща, с втори такъв. Никой нищо лошо не ми е говорил, но не мисля, че е редно да се издирваме с баща ми. Всеки си има свой живот. Никой няма право да се бърка в живота на другия. Преди 2-3 години първия ми баща потърси контакт с мен, на който аз не откликнах. Не искам да си обърквам главата, семейството и прочее. Не проявявам любопитство. Преди време, като беше малко детето ми, аз лично си мислех да го потърся и да се запознаем, да знае че има внук и в крайна сметка се отказах, реших че нямам право да му се бъркам в семейството, затова и по-късно решенито ми беше такова. Това е моята гледна точка като човек който е израснал в сходна ситуация. Същото ми е и мнението за осиновените деца. Щом един човек е взел решение, че иска да продължи живота си без теб, кое дава право това да се случи няколко десетиления по-късно, някак излишно ми се струва...

Анонимен, само че в случая момчето явно не е имало думата изобщо. Изглежда, че и майката така. Не е било тяхно решение. Аз подкрепям Неко, начинът, който е описала тя изглежда достатъчно дипломатично и щадящо. Ако има желание момчето, ще откликне.

Аз не бих се бъркала. Майка ти не обича човека, тя обича възпоменанието за бебе/малко детенце и представата, която си е изградила през годините. Сега това е възрастен мъж - може да не знае, да не помни, да не иска да знае/помни. Ако е имал желание - да е потърсил начин да се свърже, щом казвате че толкова лесно може да се намери тази информация и да се направи този контакт.

Ти се свържи с него и се представи.
Не за нея, за себе си.

Вече - той ще решава какви потребности има.

Не е сигурно. Може да се окаже, че момчето знае, няма как да знаем със сигурност. Това е много лично и дълбоко. Аз колкото и да съм силна и тази тема ми е винаги неприятна и трудна. Не е приятно да си изоставен, да си нежелан, да осъзнаваш че си бил тежест дори за някой.
Аз също съм била бебе когато родителите ми са се развели. Когато бях на 6 майка ми сключи втори брак. Винаги съм знаела, че това ми е втори баща. Никой никъде не ме е пращал, но и никой не ме е потърсил в продължение на 40 години. Може да се каже, че и аз не съм имала думата. Ако баща ми ме беше търсил е едно, но когато не ме е търсил как сега да се правят контакти. Ако до 18 не е намерил причина да ме търси, можеше на 28 да ме потърси... Пак казвам, коментирам от гледната точка на човек в горе-долу сходно положение.
Ето сега си представям, както аз съм отказала среща, някой да се свърже със синът ми и да каже - "Здравей, аз съм твоят дядо, много искам да се запознаем, защото майка ти не пожела!" Нали разбирате какво вмешателство е това ако човек не знае каква е ситуацията. Тук хубавото е, че никой няма да го потърси и че аз не съм привърженик на тайните - веднага обсъдих решението ми с мъжът ми и детето. И да, детето беше на 15 и въпреки това му беше трудно да приеме, че дядо му не му е дядо и има друг по-истински дядо, поне по биологични данни. Вмешателство е това, независимо дали е с добро или с лошо.
Та трябва да се помисли пък и какво ще се случи, ако това момче не знае какъв е случая как ще му се отрази такава информация?
Пак казвам, когато връзките са скъсани, то няма логика да се търсят срещи след десетилетия.
Тази майка е имала право да го вижда, независимо, че са разведени. Да, и моят баща е имал право да ме вижда, но той просто никога не прояви такова желание. Разбирате ме предполагам, пак задълбах и се замислих, а не планирах подробно участие точно в тази тема...
Моля не ме цитирайте! Благодаря!

Съгласна съм с всички постове на Анонимна. Майката си изоставила сина, не е правила опити за контакт през годините и сега, когато е поостаряла и вижда как живота си изтича, се сетила че има син.

На мястото на сина аз няма да я погледна, а ако нахалства какво ще й чуят ушите няма да ти кажа.

И не говоря изобщо наизуст, била съм в подобна ситуация аз лично с моята т.нар. майка.

Различно е при различните хора. Моя приятелка се зарадва на такова предложение, беше много развълнувана, но имаше силно желание да види жената, която я е родила. Самата тя имаше вече две деца. Срещнаха се, не съм присъствала, но поддържат връзка. В смисъл чуват се, на празници се събират, рождени дни празнуват заедно, няма драми. От нейните осиновители е жива майка ѝ, тя също приема ситуацията. Така че, не се знае, не е задължително да има негативно отношение.

Още нещо да допълня. Винаги тези, които не се интересуват от децата си смятат, че другите, които се грижат за тях задължително са им говорили против тях. А то не е така, хора! Повярвайте ми, не е задължително. Мисля, че те тръгват по тази допирателна за успокоение на собствената си съвест. Например, по им е лесно да се оправдаят: "Да, аз много исках да те видя, но то майка ти/баща ти как щеше да реагира, страхувах се от това?! А ти човеко, опита ли да го потърсиш това дете. Защо не се сети за него, когато беше на 30, на 40, 50, а го търсиш когато си стар и грохнал.
Не, колкото и да се опитвам, не мога да се поставя на мястото на родителя, който е избрал пътя си без детето. Да, хората се развеждат, но при желание всеки може да поддържа връзката и полага грижи за детето си, дори законът го позволява, освен при осиновяването, там пък според мен е абсолютно ненужно издирването на "родата".

Моя братовчедка е осиновена. Търси майка си, нарани родителите си и минаха през много трудности. Е, намери майка си и се разочарова. Истината е, че никой не може да знае кое е правилното.

Анонимен, съжалявам за това, през което е трябвало да минеш. Хубаво е, че си намерила най-доброто решение за себе си. В твоя случай изглежда напълно правилно.

Наистина в зададената тема има твърде малко подробности, за да твърдим нещо със сигурност и подлежи на различни интерпретации. От написаното аз останах с впечатление, че раздялата не е минала никак леко, та си представих, че може би жената е била жертва на насилие, може би мъжът не й е позволявал контакт, а нея я е било страх. Не всеки е способен или знае как да се бори с обстоятелствата. Колко жени пишат във форума, притеснени, че мъжът ще им вземе детето, защото нямат подкрепа, а той е някой връзкар... Кой знае как са живели тези хора, при какви порядки. Разбира се, възможно е и напълно да греша.

Именно заради това, че не е приятно да си изоставен, нежелан и остава травма, мисля, че може би е добре двамата да се срещнат и той да научи нейната страна на историята. Ако нещата наистина са се случили против нейната воля и той го разбере, може би ще му донесе някакво успокоение. Затова подкрепям те да го потърсят, без да настояват и да го оставят да реши иска ли контакт.

Иначе за осиновяването съм напълно съгласна, там ми се струва съвсем излишно да се рови. Но явно всеки трябва да си мине по пътя и да си научи изводите.

Точно така. Майка ми 15 години беше жертва на насилие от страна на един алкохолик наречен баща ми, присъствала съм на разговорите му с майка ми от типа "нали знаеш ако ме напуснеш какво ще се случи с теб" междувременно държащ нож, майка ми след като едва се отърва от него, искаше да намери контактите на синът й, аз ги намерих но не искам да и казвам за да не таи празни надежди. Нищо не знае. Защото е адски емоционална и ако и кажа че имам данни тя ще задълбае и ще има ааадски големи надежди. Виждала съм негови снимки досущ като майка ни. От майка ни знам че първият и брак е бил с тормоз психически, и бащата направо е взел детето с помощта на баба ми (майката на моята майка) защото едно време да си самотна майка  значи задължително да си ......сещате се и така проронвали авторитета на фамилията, нищо че майка ми е нямало правото да излиза никъде, освен на работа и вкъщи и още куп работи  и решила да се раздели с мъжът си съответно бащата на това момче се е разбрало с баба ми и докато майка ми е била на работа направо го е взел защото развода показвал че тя е лека жена, поне по-онова време, и от тогава той го е крил от нея, и преди малко видях един пост в неговият фейсбук на една жена която го поздравява за рожденият му ден с "Радвам се че родих теб, сине" което ме ядоса адски много

Което означава, че той вероятно не знае че има друга майка…

Майка Ви търси спасител от алкохолика ли? Независимо от вида тормоз, никой не може да и отнеме родителските права. Някои жени умишлено са абдикирали, за да си намерят по-лесно нов мъж. Не желая да упреквам никого. Но познавам осиновени деца. В тях остава хаос и разочарование. Дори и да простят, съвършена хармония и връзка са невъзможни.
Аз, като майка не мога да оправдая изоставяне на дете. Ако е нужно и закона бих нарушила, само за да го видя или съм сигурна, че е добре.
 Ivetpanova, версията на майка Ви не е достоверна.