Здравейте на всички!
Все се колебаех дали да пиша, но не мога да споделя никому и имам чувството, че ще се побъркам. Ситуацията е следната: с мъжа ми сме заедно от 7 години. От началото на връзката ни той пиеше, но тогава не го считах чак за такъв проблем... Преди него имах дългогодишна връзка с партньор, с който се разделихме поради ревност от негова страна. Запознахме се с настоящия ми мъж и след 2 години познанство се събрахме. От началото всичко беше наред - живеехме по отделно, излизахме и се забавлявахме. Като всяко начало всичко беше цветя и рози. Влюбих се и то до такава степен, че започнах да мисля за семейство с него. Изнесохме се на квартира, а след това си взехме и наше жилище. Сключихме брак и мечтаехме за дете. След като се преместихме в жилището ни, а и още когато бяхме на квартира той се прибираше пиян от работа или от друго място. В последствие аз започнах да живея под стрес как ще се прибере, нямах му доверие когато излиза да работи, че ще работи и ще се прибере трезвен. Започнаха сериозни скандали до положение, в което ме блъска, стиска, а и съвсем наскоро ме удари по главата въпреки, че вече нося неговото дете. Много ми е тежко и не знам доколко пиша в прав текст, за да добиете представа, но ще допълвам. Просто и в момента рева, а той оттам лежи дърво пиян. Така мислех като всяка може би глупачка, че нещата ще се подобрят, защото когато е трезвен е много мил и грижовен. Уви, става все по - зле. Имахме малки затруднения с това да имаме дете, но Господ ни даде и в момента го нося в мен. Мислех, че и когато знае, че живот и здраве ще бъде родител ще се промени. Опитах всичко - заплахи, молби, отидохме на психиатър... започна да пие хапчета за алкохолизъм, но няма резултат продължава да пие... проблема е, че той не може да изкара 2 месеца примерно без да се напие. Последното му пиянство беше на 15 август , обърква ме, защото не е всеки ден, но идва един момент, в който решава и го прави без значение къде. Последните месеци аз го издържах, защото не донасяше повече от 1200-1300 лева вкъщи. Работим на едно място и не искат да му вдигнат заплатата, защото той често отсъства и си прави каквото иска на работа. Аз даже се чудя как още го търпят. Започна все по - често да ми крещи, заплашва и блъска. Утре ми предстои втора фетална морфология и даже каза, че няма да дойде. Знам, че утре друго ще пее, но сега ... далеч е от моя град и аз ще намеря начин да отида, но отношението му... другото което е се страхувам дали с бебето всичко е наред, защото цялата ми бременност я карам под наистина огромен стрес. Прекъсна ходенето на психиатър, защото е доста скъпо и едвам изкарахме миналия месец, а аз не искам да му давам пари, защото ще са ми необходими, а не знам дали ще мога да разчитам на него. Притеснявам се дали ще дойде на изписването или ще бъде пиян, дали ще сглоби кошарката след като родя. Какви ли не неща ми се въртят в главата и се чудя какво да правя... не мога да кажа на родителите си, защото са болни, мислят, че всичко е наред и не знам ... ще ги притесня много, но вече наистина не издържам с този човек под един покрив. Моля ви дайте ми съвет какво да направя, защото ще се побъркам - да го оставя ли наистина или още да се опитвам да се боря... не искам някога живот и здраве бъдещото ми дете да страда от нашите грешки и не знам наистина какво да правя. Обмислям варианта да се консултирам и с психолог, но първо исках да чуя и различни мнения във форума... Благодаря на всички, които ме изчетохте. Бъдете здрави!
Все се колебаех дали да пиша, но не мога да споделя никому и имам чувството, че ще се побъркам. Ситуацията е следната: с мъжа ми сме заедно от 7 години. От началото на връзката ни той пиеше, но тогава не го считах чак за такъв проблем... Преди него имах дългогодишна връзка с партньор, с който се разделихме поради ревност от негова страна. Запознахме се с настоящия ми мъж и след 2 години познанство се събрахме. От началото всичко беше наред - живеехме по отделно, излизахме и се забавлявахме. Като всяко начало всичко беше цветя и рози. Влюбих се и то до такава степен, че започнах да мисля за семейство с него. Изнесохме се на квартира, а след това си взехме и наше жилище. Сключихме брак и мечтаехме за дете. След като се преместихме в жилището ни, а и още когато бяхме на квартира той се прибираше пиян от работа или от друго място. В последствие аз започнах да живея под стрес как ще се прибере, нямах му доверие когато излиза да работи, че ще работи и ще се прибере трезвен. Започнаха сериозни скандали до положение, в което ме блъска, стиска, а и съвсем наскоро ме удари по главата въпреки, че вече нося неговото дете. Много ми е тежко и не знам доколко пиша в прав текст, за да добиете представа, но ще допълвам. Просто и в момента рева, а той оттам лежи дърво пиян. Така мислех като всяка може би глупачка, че нещата ще се подобрят, защото когато е трезвен е много мил и грижовен. Уви, става все по - зле. Имахме малки затруднения с това да имаме дете, но Господ ни даде и в момента го нося в мен. Мислех, че и когато знае, че живот и здраве ще бъде родител ще се промени. Опитах всичко - заплахи, молби, отидохме на психиатър... започна да пие хапчета за алкохолизъм, но няма резултат продължава да пие... проблема е, че той не може да изкара 2 месеца примерно без да се напие. Последното му пиянство беше на 15 август , обърква ме, защото не е всеки ден, но идва един момент, в който решава и го прави без значение къде. Последните месеци аз го издържах, защото не донасяше повече от 1200-1300 лева вкъщи. Работим на едно място и не искат да му вдигнат заплатата, защото той често отсъства и си прави каквото иска на работа. Аз даже се чудя как още го търпят. Започна все по - често да ми крещи, заплашва и блъска. Утре ми предстои втора фетална морфология и даже каза, че няма да дойде. Знам, че утре друго ще пее, но сега ... далеч е от моя град и аз ще намеря начин да отида, но отношението му... другото което е се страхувам дали с бебето всичко е наред, защото цялата ми бременност я карам под наистина огромен стрес. Прекъсна ходенето на психиатър, защото е доста скъпо и едвам изкарахме миналия месец, а аз не искам да му давам пари, защото ще са ми необходими, а не знам дали ще мога да разчитам на него. Притеснявам се дали ще дойде на изписването или ще бъде пиян, дали ще сглоби кошарката след като родя. Какви ли не неща ми се въртят в главата и се чудя какво да правя... не мога да кажа на родителите си, защото са болни, мислят, че всичко е наред и не знам ... ще ги притесня много, но вече наистина не издържам с този човек под един покрив. Моля ви дайте ми съвет какво да направя, защото ще се побъркам - да го оставя ли наистина или още да се опитвам да се боря... не искам някога живот и здраве бъдещото ми дете да страда от нашите грешки и не знам наистина какво да правя. Обмислям варианта да се консултирам и с психолог, но първо исках да чуя и различни мнения във форума... Благодаря на всички, които ме изчетохте. Бъдете здрави!
