◯‍◯‍◯‍◯‍◯ * XXXII ЛОИ - Токио 2020 (23.07 - 08.08.21) * - Светът е олимпиада 🥇 🥈 🥉

Да пожелаем на всички спортисти най-вече здраве, защото ако някой светне с положителен тест, много прогнози може да се объркат. Българската федерация по худ.гимнастика особено направи грандиозна грешка по отношение на резервите. На този етап мога да кажа само - Господ да им е на помощ - както по време на състезанието, така и преди него.

Да, дано всички са здрави и успеят да покажат композициите си.
И аз не знам защо от федерацията пренебрегват така въпроса с резервите. Помним какво се случи преди последната олимпиада и как им се наложи да подготвят ударно състезателка за два месеца. На всичкото отгоре, в момента имаме и втори отбор, та не е като да нямаме резерви.

Здравейте,
ще имам вероятно време повече за темата, отколкото да проследя всики спортове които ми се иска.

Нямам тръпение за гимнастиката и тениса.
В инидивидуланото при гимнастичките, мисля че медалите ще се завъртят околко близначките Аверини и Линой. (И трите много ги харесвам.) При ансамблите ние при добра игра заслужаваме повече то Русия, но за жалост обикновено те печелят дори с много груби грешки...

В тениса стискам палци на Джокович.

Записвам се,за да не я търся темата.
Определено ще гледам плуване,гребане и тенис,но е по-вероятно да гледам каквото хвана в даден момент.
Ще е интересно със състезанията по скейтборд и сърф.

Видях хора да пишат, че е важно участието. Честно казано не разбирам такова мислене! Сигурен съм, че такова нещо не би написал човек занимавал се със спорт! Трябва спортна злоба, амбиция да победиш! Относно пожеланията за успех на нашите спортисти... Да, на всички ни се иска, но реалността е съвсем друга. Ние сме една много, много бледа сянка на това което сме били преди! Сега всичко е на мускули, връзкари (тати има пари) и може би някъде самороден талант. Обаче да чакаш само на таланта - все едно чакаш на късмета. Трябва много, много работа и желание от държавата да гледа в тази посока!

Между другото, "важно е участието" вече е модерното мислене в спорта, а не създаване на атмосфера където спортистите да се депресират като не спечелят. Особено пък за Олимпиадите важи, че след като си стигнал това ниво имаш вече доста признание дори само за това че си в отбора. И цялото събитие е посветено на спортсменския дух, дори медалите след това се броят по държави най-вече, защото се ходи в екип. Спортната амбиция или "злоба" както я наричаш е за състезателите по време на състезанието, не за зрителите вкъщи на фотьойла.

Като тръгнат игрите ще си пусна телевизора на който канал има по нещо като съм вкъщи, не мисля да го следя религиозно, но ще надничам кой какво спечелил.

"Важна е не победата, а участието." - са думите на Пиер дьо Кубертен,който е основател на съвременните ОИ.

Такива лозунги... И аз мога да кажа някой!

"...........Ако си първи, си първи. Ако си втори си никой........"  Бил Шенкли

Аз не мисля, че някой тук говори за себе си. Нали говорим за спортистите? Само някой който е далеч от подиума може да каже "важно е участието"

Едва ли Юсейн Болт, Майкъл Фелпс, Мо Фара и други като тяха биха били доволни просто да запишат участие! А и не знам амбицията за победа и спортна злоба какво пречи на спортсменството?

Е сега, без абсолютизми. Има и максималисти има и такива за които и самото участие е постижение и е източник изцяло на положителни емоции. Все пак има редица дисциплини където спортиста се състезава не с друг състезател/и а най-вече със себе си / с времето/ със секундомера и прочие. За такива пък като художествената гимнастика, спортната гимнастика, скокове във вода, синхронно плуване,  ....., както бе и споменато вече, има и състезаване най-вече със съдиите и политиката.

Интересен спор се е заформил.
Това със 'самото участие е важно' е много сложен въпрос, повече екзистенциален, философски...

Под важно е самото участие, не значи, че няма да има критики ако нашите спортисти се провалят с гръм и трясък. Но какво имам предвид, ако аз лично видя, че дават всичко от себе си и горят в играта и малко не им достигне за финал или полуфинал (в зависимост от спецификата на спорта), то няма начин дори и да си помисля да критикувам. Това просто означава, че е имало по-добри от тях и трябва да се признае и махне с ръка, защото има някои предели, който не могат да бъдат надскочени.
Много често някои спортисти подобряват личните си постижения в даден турнир и въпреки това остават извън подиума или дори финала. Но има и такива, които остават далеч от най-добрите си постижения и се провалят или заради слаба психика или защото не са уцелили пиковата си форма. А понякога е и сбор от двете. Отделно от всичко това, както е посочила и Шоши, има спортове в които за съжаление има много политика и интереси, и медалите се печелят зад кулисите. Специално в художествената гимнастика е малко като в сериала Игра на тронове... Знам, че тук худож. гимнастика е много популярна, аз съм казвал и преди, този спорт не го харесвам и го гледам само и единствено на олимпийски игри, но ще стискам горещо палци на нашите момичета, а останалото трябва да свършат Гигова и Раева, които трябва да са като Тирион и Кутрето.

А иначе, ''Важна е не победата, а участието” са думи на легендарния френски историк,  барон Пиер дьо Кубертен, който е създателя на съвременните олимпийски игри.

Имайте предвид, че за да се класираш на олимпиада (особено ако си от Европа или щатите) само по себе си е една малка победа, защото си минал през много пресявки и силни съперници. Има и едни нормативи (в някои спортове), които трябва да покриеш и те не са за всеки.
Моята най-голяма мечта бе именно да участвам на олимпиада, защото още от малко дете бях възпитан в любов към спорта от родителите си, а и спортувам от малък. Е, за Атланта' 1996 г. даже покрих норматив А в плуването и реално се бях класирал за олимпиадата, преди тежка контузия да ме изкара завинаги от спорта и да ме вкара в дългогодишна депресия, така че знам какви усилия и жертви се искат...

За мен като напълно страничен зрител   спортуваш единствено и само за здраве и ни грам повече, характера, спортния хъс, желанието е нещо което може да буди уважене в даден спортист. За да се стигне до едно , хм да го кажем , "майсторско ниво " e имало безчет преодолявания на какво ли не. И въпреки всички тях у състезателя да остане спортния хъс, мотивацията, целеструмуността е нещо на което в спорта казвам "евала/ голямо браво" .

Написаното горе от Diavolo, ме подсети как гледам родните спортисти. Признавам си че трудно, даже много трудно. Защо? Защото дори и когато съм решила , че няма толкоз емоционално да се въвличам в гледането им, не ми се получава и след една минута вече съм изцяло едва ли не с тях на терена. Цялата палитра от ядосване, подсачане, ходене до екрана, радост, палци и какво ли още не. Но като мине пика/ като свърши старта приемам резултата им  независимо какъв е без излишен негатив.

Като страничен зрител най -обичам когато има такива щастливи стечения на обстоятелствата че състезател на роден терен, пред родна публика, еле пък ако не е и сред очевидните фаворити в дисциплината си, прави някакъв голям рекорд, да речем световен рекорд. Да речем скоро , ако не се лъжа на изданието в Осло на Диамантената лига в леката атетика, на някое от средно дългите бягания, норвежки състезател не от "обичайно заподозрените"   направи такова неочаквано силно бягане че подобри световния рекорд и то не с една стотна. Аз в този момент също спортувах, само че пред екрана,  и като го видях тоз атлет в последната обиколка как дръпна и как се окрили и набираше все повече скорост, стадиона взе да набира сила- на финала до пълен есктаз, спортния коментатор и той...до инфаркт пред микрофона , аз спрях моята тренировка вече пред финала ухилена до уши и гледаща в хронометъра на екрана ..... въобще пълни емоции. Ей на такива моменти и казуси казвам "Eвала!". Ей за такива моменти гледам спорт.

Eкзистенциален въпрос е,да.
Майкъл Фелпс може и да не е доволен ако само е участвал,но за състезателка от Саудитска Арабия си е достатъчно постижение да е там.
За мен си е лична победа дори само участие на подобно състезание,това,че не си най-добрия по никакъв начин не трябва да омоловажава постигнаното от теб.Всеки е там за победа (дори и учасничките от СА),но победителя е само един и всеки е наясно. Няма как да си спортист ако не гледаш напред и нямаш желание да се бориш. Едното не изключва другото.Не е само до победата и да вземеш златото,а да дадеш всичко от себе си.

Дяволо, благодаря за темата! Ще следя Олимпиадата, доколкото мога. Гласувах, че се надявам да спечелим едно злато, надявам се на борбата и стрелбата, ще видим.

По отношение на това, дали участието е най-важно, ви препоръчвам една симпатична комедия (по действителен случай) - Еди Орела. Е, зимни игри са, не летни, но тъкмо ще се разхладим
Мен лично историята на Еди ме развълнува толкова, колкото животите на някои от големите спортисти.

Моят съпруг е участвал в Олимпийските игри в Барселона '92.
Според мен самото му участие е повод за гордост.

Зависи много от вида спорт.

Говорим като зрители, аз не съм фен на върлите запалянковци дето си блъскат главата в масата или тези дето прегракват на тема световната конспирация дето раздавала точките. На Олимпиада се поставят рекорди които не са само лично постижение, а си е постижение за човечеството по принцип. Спортовете са красиви, съоръженията са винаги на много високо ниво, емоцията хвърчи, летят балони, има на какво да се радва човек ако иска, дори да не спечели неговия тим.