Впечатляват ли ви новите дестинации?

  • 10 227
  • 146
  •   1
Отговори
  • Мнения: 11 747
Помните ли първите си пътувания в чужбина, особено на други континенти, където сблъсъка с чуждата култура е по- разтърсващ и често е наистина, както се казва - шок. Преживяването не беше просто "почивка', както го наричат много хора, не беше екскурзия, малко е да се нарече пътешествие. Беше си приключение, авантюра и многопластов спомен, оставащ за цял живот. Обаче вече не се получава. С натрупването на повече пътувания впечатлителността пада. Или пък вече отиваме твърде подготвени? Особено при самостоятелно организираните пътуванияя, но и съвсем не само - оглеждаме всичко в интернет - хотели, курорти, градове, маршрути, забележителности. Гледаме ги на снимки, видео, четем разкази, мнения, плюсове и минуси, гедаме влогове, блогове, инстаграм.... Както вече двама души срещам да се изразяват - толкова много сме ги виждали и знаем за тези места, че направо няма нужда да ходим. Отдавна се отегчих да слушам и чета хорски разкази, отдавна предпочитам да ги изжиявам, вместо да гледам чуждите снимки и да слушам възхищенията им. Дори започнах да се опитвам да не се информирам за предстоящи дестинации, обаче колко да не се информирам, като то изскача отвсякъде искам или не. Пък и често местата си ги знам от години, гледала съм за тях предавания по Нешънъл джеографик, излизали са ми снимки на близки и далечни познати във Фейсбук, продължават да ми излизат реклами на агенции в целия интернет - няма спасение. Според вас възможно ли е някак да се рестартирам(е) (не зная дали и други имат като мен подобни размисли) някак си и отново да бъдем така впечатлени и развълнувани, както през 2005г. за първи път видя Египет - млада, невежа, неопитна и блажено незнаеща. Целия ми дотогавашен мироглед стана на пух и прах, израснах изведнъж с една глава нагоре и ми се отвори апетит, с който да погълна поне един цял свят, даже не стигаше. А сега, при последното ми далечно пътуване, най- силното усещане, с което се върнах беше умората от дългите полети и мисълта, че поне 5-6 месеца не искам да ходя никъде. Ако някой има същите вълнения като мен, или няма - искате ли да си поговорим тук за тези неща?

# 1
  • София
  • Мнения: 1 364
Засега не съм излизала от Европа, но се чувствам точно така из западната й част.

Всеки град има горе долу "голяма катедрала / стар град със замък / модерна част".

По сантиментални за ММ причини меденият ни месец беше в Прага. Еми.. Не ме изненада особено колкото и да е прекрасна.

# 2
  • Мнения: 2 998
И аз се чувствам по съшият начин. Тази година посетихме Прага и останахме доста разочаровани. Както написа Яренце, всеки град има горе долу "голяма катедрала / стар град със замък / модерна част". А тълпите от хора толкова ме отблъснаха, че едва ли ще стъпя пак там.
Решила съм следващите екскурзии да са посветени на природни забележителности и се надявам това да върне желанието ми за повече пътувания. Фиордите в Норвегия, Северното сияние в Исландия, Пътят на великаните в Ирландия и т.н.

# 3
  • Мнения: 11 747
В Европа имам много малък опит, макар чак изненади не мисля, че могат да ми се случат, но все още ми е сравнително по- непозната територия. Но ние сме си европейци, макар да правим голяма разлика между "тях" и "нас", условно, като цяло модела тук е европейски и особен културен шок не мисля, че е възможен, дори човек никога да не е пътувал. И все пак, сигурно ако си много млад и невидял е друго.
Иначе и извън Европа всеки град е с голяма катедрала (джамия, будистки храм) и/или дворец с/без крепостна стена, модерна част с високи сгради. Извън големите градове сякаш е по- интересно. Да, аз май трябва за известно време да спра с градския туризъм, може това да се окаже грешката ми от последните години.

# 4
  • Мнения: 7 139
Аз пътувам много, направо ми е страст. Прага ми е едно голямо разочарование, а толкова неучтиво отношение от местните хора не съм срещала никъде. Второ посещение няма да има.

# 5
  • София
  • Мнения: 1 364
Сутринта това исках да постна, но дребосъчка ме призова. 😀

# 6
  • Мнения: 10 491
Аз се чувствам по същия начин с европейските столици. Последно бях във Виена. Ами Братислава повече ми допадна като дух.
Пина, иди в Боливия или Намибия.

# 7
  • Мнения: 1 618
За да избегнем "рутината" не повтаряме местата. Но умората от дългите полети и на нас вече ни прави впечатление и май сме на мнение, че бихме отишли където и да е, ама ако измислят телепортацията, вървяща с куфар Simple Smile Simple Smile Simple Smile

# 8
  • Мнения: 10 901
Темата е интересна и за мен.
Ясно е, че няма как да спрем развитието на интернет, нито промяната във възрастта между миналия век и сега (надявам се си даваш сметка, че всичко се възприема по различен начин на 20 и на 40+, изобщо намалява до изчезване това sense of wonder).
Не знам как се боря с досадата. Може би - избягвам популярните дестинации, освен ако дъщеря ми не настоява за тях и не искам да й покажа нещо важно с образователна цел.
Със сигурност избягвам четенето на твърде много и твърде обстойни пътеписи и инструкции за местата, оставям си елемент на неизвестност. Не ползвам gps и смартфон, само карта.
И накрая, по отношение на Европа (а и на големите туристически дестинации по принцип) вината не е само у нас и натрупването на личен опит. За последните десетилетия пътуването стана много по-лесно, много по-масово и много по-достъпно, така че и самите места и подстъпът към тях са се променили. За мен най-важното в едно пътуване е да избегна тълпите (обичам спокойствието и съзерцанието), да ям вкусна храна и поне за малко да се потопя в местната атмосфера и дух. Като цяло, интересува ме повече периферията, отколкото топ 10 забележителности, дори в масовки като Прага и Рим тя винаги може да донесе нещо интересно.
Дългите полети ме изморяват ужасно. Привличат ме отдалечените в културен смисъл места (не географски, защото рядко пътувам на други континенти или екзотични места) - планинско село в Босна или Албания, забит някъде в Егейско море остров с 200 души население.

# 9
  • Мнения: 11 747
Нещо като влюбването в гимназиална и студентска възраст - до уши. На 42 вече не става, казваш, Параход? Сигурно е точно така. Макар, че преди 40 години, представи си, в онзи информационен недоимък, дето за да научиш някакъв прост факт трябваше да разгърнеш хартиената енциклопедия на съседите, защото вие нямате, не всеки успяваше да си купи, пък по телевизията научнопопулярните предавания бяха голяма рядкост и с доста ограничена информативност, едни бледи кадри, гледаш и нищо не виждаш, та даже и на 60г. ако ти се е случило да имаш възможност да видиш на живо нещо като Египет би те разтърсило из основи. Но вече не са онези времена. То даже 2005г. нямахме интернет вкъщи, ходих в зала да прочета нещо. Написах "Египет" в гугъл и излизаше статията в Уикипедия.  Видях знамето и една малка карта на страната. Горе-долу с такава подготовка тръгнах.

# 10
  • София
  • Мнения: 1 943
За мен отегчението и леката скука се отнасят само за европейските дестинации. Малко ми поомръзна да гледам сгради, музеи, градове...Нещо като да видиш Париж за първи път на 16 год., в началото на 90-те, когато не си виждал нищо подобно и след това да го видиш в няколко последователни командировки след 20 години. Усещането е съвсем, ама абсолютно различно.
Но за екзотичните места и далечните дестинации нищо такова не усещам, може би защото по-рядко ми се случва да пътувам надалеч. А и колкото и да чета и гледам клипчета, като отида намясто има доста неща, които не са както съм си ги представяла - както в положителен, така и в отрицателен смисъл. С една дума многото информация не ми пречи на възприятията и уау усещанията Simple Smile Аз съм такъв тип турист, който обича да има контрол над нещата и да е подготвен. Обичам дългите планирания. За мен те са поне 1/3 от удоволствието.  И много се радвам, че има интернет и всякакви средства за наблюдение и комуникация.
Пина, ще ми е интересно да разкажеш къде пътува и не те впечатли мястото, на което беше. И това само на многото предварителна информация ли се дължеше или самото място не е особено впечатляващо?

# 11
  • Мнения: 888
Интересна тема с много хубави разсъждения.
Европейските столици по начало си ме отегчават и ги избягвам ако ще самолетния билет 1 лв.да струва.Мръсни, пренаселени.Не си падам по музеи, да се редя на опашки с часове да посетя банални сгради с вход 20 евро минимум.
Едно е ясно-възрастта си оказва влияние за възприятията.
Баба ми казва "Нищо вече не ме очудва".
Авторката просто може да избягва да ходи по отъпканите пътеки и да открива свои.
Преди няколко лета посетихме едно островче, където по стечение на обстоятелствата бяхме много далеч от столицата и от големите градове, до болка познати само от картинки и снимки.
Толкова добре си прекарахме.Откривахме нови плажове всеки ден само по карта, все още не нападнати от инстаграм,хаш тагове и известност.

# 12
  • Мнения: 2 701
И аз при вас.

  Силно отегчена от Европа. Не мога да кажа,че съм я обиколила цялата ( къде самоорганизирано,къде командировки), но хайде малко повече от половината и навсякъде ми е едно и също. Просто вече спрях на разглеждам дестинации в нея.
  Екзотични острови- била съм само на два, като имам по стечения на обстоятелствата приятели филипинци и при тях се чувствах много добре. Бих се върнала там. Дългите полети не ми пречат, успявам да спя на всякакви места и във всякакви пози. Даже ми харесва и да летя, да вися по летища, да тичам между терминалите за да не изпусна прекачване, да наблюдавам хората. По летищата има и много мъка и много радост в очите на околните хора.
  Чудя се на едни други дестинации- Монголия, Узбекистан от този тип. Проблема ми е,че когато са лични пътувания просто сърце не ми дава да ида без детето, а на него там грам няма да му допадне. Иска ми се една обиколка на Щатите с кола, но това е много средства и време,които на този етап нямам.

# 13
  • Мнения: 9 892
След 15тина азиатски държави тръгнахме за Япония с по-малко подготовка(аз де - мъжът ми няма как да подмине техническата част) и определено бях изненадана и възторгната.
Иначе първото ми пътуване беше в 4 клас до Унгария и дори помня трите унгарски думи, които научих тогава. Помня и с какво бях облечена през повечето време.

Последна редакция: вт, 08 окт 2019, 10:49 от тити

# 14
  • Мнения: 978
И мен не ме впечатляват особено европейските градове, наистина е еднотипно, макар и да не съм била на мнооого места. Въпреки, че това лято посетих Венеция за първи път.. еми да ви кажа хареса ми и то много, не знам кое точно, дали самата атмосфера или нещо друго, не мога да определя, но определно града си има дух.
Иначе наистина някой каза, че толкова неща виждаш в интернет за различните курорти- че все едно си бил там.
Не знам как е при вас, но аз някак си нямам желание да отида на някоя според мен "комерсиална" дестинация -Дубай, Бали, Тайланд. Не знам защо.
Много обичам да летя, но дългите полети също ме уморяват. Не бих си го причинила за една седмица на Малдиви или Сейшели...
За Щатите обаче според мен си заслужава Grinning Първа съм на гейта Grinning

Общи условия

Активация на акаунт