Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 7 окт. 2019, 12:16 ч.

Впечатляват ли ви новите дестинации?

  • 2 787
  • 62
  •   1
Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 3 532
Хареса ми Азия,  по точно Непал,  Индия..... и също Латинска Америка,  няколко места,  даже Карибите да "скачаме" от остров на остров,  защото уж са малки и близки,  но са супер различни,  в зависимост каква колония са били,  оттам езика,  нравите,  културата.  Последно ми хареса Мароко,  също Азърбайджан,  това последните години.  Що е извън Европа е друго.  Добре е да се пътува,  но още по-добре е да се върнеш у дома.  Любимият ми лаф,  "Никое място на света не си струва,  ако няма с кого да го споделиш".   И така си е.

# 46
  • Мнения: 378
Нека внеса уточнение - "умора от пътуване" не означава, че не ти се ходи някъде. Означава физическа умора от лангъркане с пътно превозно средство, полети и висене по летища. Последното ни пътуване беше изпитание за физиката и психиката - не съм си представяла, че румънските авиолинии могат да пуснат в "обръщение" такива каруц-самолети, с каквито ни извозваха...
Но това става дума за пренос от точка до точка.
Посетените места нямат нищо общо с това -винаги, ама винаги може нещо да те изненада някъде и да те накара да го запомниш. Втрещих се от мизерията / по наши стандарти/ на Мадагаскар и се размазах от лемурите и растенията там.
Gerata, можеш ли да споделиш малко инфо за Мадагаскар? Спирка е от круиз за 2 дни и се чудя какво има да се види за 2 дни. Малко се притесних от мизерията по снимките (и аз винаги прекалено много снимки гледам и изчитам тонове информация преди да посетя дадено място и считам, че така се губи ефекта на изненадата) Simple Smile та питам, защото детето ни е на 9 год и не знам дали няма да е опасно за него?

# 47
  • На остров
  • Мнения: 12 440
Ами не знам дали е така и за младото поколение .
Големият ми син беше преди година и половина на обиколка из няколко азиатски държави с приятели. Докато бяха в Токио около месец всеки за определен период реши да прави нещо сам, после във Филипините мисля, след пъряит или вотрият остров пак се бяха разделили и няколко седмици обикаляли всеки за себе си, преди да се съберат отново. По неговите думи е супер популярно и на различните острови се е срещнал с хора от различни места също пътуващи сами. Догодина планират САЩ доколкото разбрах и пак искат и заедно да обикалят и сами.
Следя и в Инстаграм една мацка пътува сама с микробуса си.

Аз лично не бих пътувала сама, искам да имам приятелка или семейството с мен.

# 48
  • DE
  • Мнения: 6 485
Обичам пътуването, но забелязвам, че май последните години започва да ми омръзва. Живеем в централна Европа и всяка година правим 4-5 хилядни преходи с колата да се приберем да БГ, обикаляме много и там и тук. С удоволствие посещаваме и  близки, интересни за нас места. Много обичам да пътувам в немската провинция покрай Рейн и Некар има много приятни селца. Ходим ей така, просто да се разходим на различно място, естествено да видим и популярни дестинации.
Помня колко впечатлени бяхме първият път когато пътувахме в чужбина, Атина, силно развълнувани бяхме всички, но не бяхме видели централна Европа, когато това се случи и при следващо ходене там направо ни се струваше сякаш сме си на село. Моето място е Европа, обичам да я обикаляме, обичам преходите през Алпите, много любими с прекрасни гледки, да поспрем на някой Land Zeit да похапнем и пием по нещо, да починем от пътуването.
Вече почти не ми се пътува, като се приберем в БГ ми се иска да си стоя на село, по двора и просто да си чопля нещо в градината, май остарявам.
Забелязвам, че децата вече почти не се впечатляват от новите дестинации, обичат да пътуват, но май поизчезна първоначалния ентусиазъм.
Мечта ми остава източна Азия.

# 49
  • София
  • Мнения: 261
Благодаря за тази прекрасна тема! Не съм излизала извън Европа, но мечтая и се надявам и това да стане. Мисля, че от време на време всеки се нуждае от доза културен или някакъв друг вид шок и рестарт, от предизвикателство.
За мен лично, просто почивка или екскурзия не е достатъчно. Трябва да има приключение.
Мечтая да посетя Бутан, Австралия, Нова Зеландия, да посетя вулканите на о-вите Ява и Хавай, както и тези в Африка и дори и по-близката ни Италия.

# 50
  • Пловдив
  • Мнения: 2 280
Винаги ме впечатляват новите дестинации. Обичам да пътувам със самолет не се уморявам от дълги полети (с изключение на последния). Всичко ми харесва. Моята подготовка не е по снимки и пътеписи, а по скоро логистична и основни неща за правене. Разликата с това какво ми беше интересно в началото, когато тръгнахме да пътуваме, и сега е, че вече предпочитам природа пред градове. В Европа винаги ми харесва, но ходим за уикенди тук и там, все е хубаво. На някои места, макар и в Европа, последно бяхме на Азорските острови, има толкова за гледане, и правене и е толкова уникално, но ако човек обича преходи, да се наслаждава на природни красоти. Азия не ме влече толкова, харесвам Япония, Сингапур,  там ще се върнем, но в Камбоджа, Тайланд, Виетнам, само за малко и кратко. Австралия и Нова Зеландия ми беше мечта, осъществих я и бях впечатлена и още съм. От Аржентина нищо не очаквах, но страшно ни хареса и пак ще ходим, отделно Игуасу е нещо, което не може да не изуми човек. Всичко е въпрос на нагласа и усещане. Не мисля, че ще се преситя да пътувам, напротив. Сега имам 4 месечна дупка от пътуване и съм болна направо 🤣🤣🤣. Но, факт е, където и да ходим, хубаво ни е преди заминаване, хубаво ни е и при връщане. Аз лично съм благодарна, че съм имала възможност да видя толкова много неща, престъпление е да не им се наслади човек. И, да, преди да ида в Сидни и като бях малка мислех, че Сидни е най - красивият град в света. От сегашната ми камбанария това си е Рим. Но не съм се разочаровала, просто човек с времето променя приоритетите си. Всичко явно е до човек, когато става въпрос за усещанията.

# 51
  • Мнения: 882
Ох, аз пък всеки път, където и да ходя, попивам от енергията на града и се чувствам развълнувана, откъсвам се от действителността, сякаш времето спира. А пътувам много, обиколила съм доста свят и континенти.
Изобщо не съм съгласна с определението, че всеки град има катедрала, замък, стар град или там какво беше.
Аз обаче определям себе си като откривател, човек на изкуството, жаден за живот и нови знания и може би заради това където и да отида откривам съкровища, дори в България. Всеки нов посетен град за мен е нова вселена Simple Smile

А Прага..., моля ви - Прага е мястото от приказките. Е там се чувствах като принцеса Simple Smile

# 52
  • Мнения: 1 101
Първото ми пътуване в чужбина беше до Виена. Ходихме с приятелка през май, бях невероятно впечатлена от градините, от хората, седнали на тревата, метрото...
И досега ми е любим град, сигурно съм ходила поне десет пъти, напоследък за по-малко дни, да хапнем ребърца в еврейския квартал или до реката Simple Smile

Най-дългото ми пътуване беше до Сидни, Австралия през Виена и Банкок. Бях за един месец и се влюбих в австралийския начин на живот, спокойствието, подреденото ежедневие. Никъде другаде не съм срещала майка с количка, две или три още малки деца до нея и тази майка да е спокойна, усмихната, наслаждаваща се на живота. Бях на гости при близки и в къщата до нас имаше семейство с 5 деца, родени през около две години. От другата страна бяха с 4 деца, но казаха, че има време за още....
Впечатли ме контраста между жилищните квартали и Ситито. Жилищните квартали - къщи с преден и заден двор, чудесни тротоари и поне по 3-4 парка в квартал. И всеки парк с тоалетна с топла вода и тоалетна хартия, барбекю на газ за обществено ползване /и всеки си го почиства след употреба/. И никакви ресторанти, кафета, магазини. Впечатли ме, че сутрин рано в парковете тичаха хора по над 60 години, облечени в светли дрехи, усмихнатата дама, която срещнах в парка с красива рокля до коляно и се оказа, че е на 90 години, когато се заговорихме..
Впечатли ме как децата от малки тренират по няколко спорта и задължително плуват. /А мъжете им.....никъде не съм срещала толкова високи и красиви и добре сложени Simple Smile е то и жените им бяха над 175 см.повечето/.
Толкова е различно отношението на хората към децата им...Ходих на репетиция на 6 годишната дъщеря на приятелката ми по балет. Е, упражнението беше малките мишлета изправени на пръсти да минат по диагонал на стаята. И след всяко дете учителката весело казваше - добро момиче, чудесно, прекрасно, ръкопляскаха. Накрая най-добрите трябва да получат стикери, залепени на триката им. Излишно е да казвам, че абсолютно всяко дете получи стикер. И всяко от тях радостно заяви на майка си, че е супер.
Или като ходихме да плува, какичката учителка стоеше в басейна с неопрен и групата беше от 3 деца. Когато едното момченце взе да я пръска, тя не се скара....просто се засмя и го напръска и тя. Басейна се намираше в огромна едноетажна сграда, в която имаше още поне 7-8 други басейни, река с обратно течение. И прекрасни картофки за чакащите като нас. Най-многа ми хареса, че около детските басейни имаше пейки, където да седиш и гледаш как учат детето ти да плува.
Мога да пиша с часове за всичко, което ми хареса и различното там Simple Smile Ако не беше толкова далече, сигурно бих ходила по-често.

Последна редакция: пт, 11 окт 2019, 07:54 от bubkab

# 53
  • Мнения: 143
На 46 години не съм загубила ни най-малко желението да пътувам, нито вълнението преди тръгване, нито възхищението по време на екскурзия, нито тъгата, когато се връщам. Мога да пътувам и в багажник на кола, ако някой ми свирне.
Чета пътеписи, гледам снимки, но това не намалява очарованието на местата, които посещавам или искам да посетя.
Градовете никога не са ми еднакви и дори в най-популярните дестинации се чувствам добре.
Мога да живея пътувайки, но за съжаление не съм си избрала такава професия.

# 54
  • София
  • Мнения: 1 087
Пътувам достатъчно и от много време. И наистина понякога се улавям, че не съм онова момиче, което оставаше очаровано от всичко и навсякъде. Понякога си казвам "стоп за следващите 6 месеца..." И после нещо ме плесва по главата и... пак ми се пътува, пак ми се плануват разни пътешествия, пак започвам да дебна за оферти (или просто, за по-бюджетни опции за "някъде").
Но, тази година се изумих от себе си, когато вместо поредната доза "чужбина", избрах лежерно отпускане на нашето черноморие... Та, изводът ми е - както ти диктува вътрешното усещане, така действай.
Понякога има насищане на емоции, поради което редувам континентите (причината, че все още нямам златно членство от някоя авиокомпания Simple Smile
Също - вече не ходя и не "гоня" голяма част от must to do, а си правим собствени произволни интерпретации.
Друго- опитвам се да правя повече "шантави" неща. Спокойно мога да изпусна някой храм, за сметка на обикалянето по шосетата с мотопедка и шляенето из някой пазар.
Зарежи "задължителните" забележителности, а се наслади на емоциите и изживяванията. Между другото, когато след екскурзия разговаряме със син ни, той винаги помни щуротиите, които сме правили, разните активности, а не грандиозните храмове или сгради. Та, послушай детето в себе си Simple Smile
И грабвай, което пожелаеш. Запознавай се и се смей с нови хора. Опитвай различни ястия. И задължително прави нещо, което не би си позволила иначе Simple Smile

пп- В Европа ходя рядко. Когато бях млада я "изръчках" и реших, че ще ѝ се отдам отново, когато остарея и натрупам опит и познания по изкуство, архитектура и история Simple Smile

# 55
  • На остров
  • Мнения: 12 440
Molive това шляене по пазари и други авантюри като обикаляне с мопеди, рикши и други подобни е възможно без деца или с по големи такива, с малки деца е трудна работа, но ми харесва по принцип.

# 56
  • Торонто
  • Мнения: 706
bubkab , описвайки Австралия все едно описа Канада, повечето неща важат и за там.
Не ми омръзва пътуването и продължавам да се впечатлявам, но много ми омръзна организацията,  изморяват ме дългите полети.
Отделно се и замислям вече заслужават ли си всички похарчени пари по трипове.

# 57
  • В Космоса
  • Мнения: 9 042
Като дрога е пътуването. (Дори и из България.)

За първи път от България като излязох, посетих Лондон. Бях като "паднала от Марс". Културен шок отвсякъде. Летища, шопинг сенртове, обществени тоалетни, уреденост, подреденост, красота, интернационалност, народ, моди... И разбира се, невероятна атмосфера, четена по книгите и гледана по филмите.  Бе, не бях виждала такъв свят.

Сега не се впечатлявам така от нова дестинация, но винаги се чувствам добре и винаги има какво да ме вдъхнови. От Европа не съм излизала, обаче, и мисля, че като нищо ще изживея втори културен шок, ако посетя места извън нея, които ми се иска.

# 58
  • Мнения: 2 407
Всичко ме впечатлява, още не ми е омръзнало да пътувам, всяко пътуване е като глътка свеж въздух, дори и из България да е. Обещах на ММ, че малко ще поспрем с пътуванията, че през последната година и половина не сме се спрели, а имаме някои неща за довършване по къщата. Но тайничко се оглеждам за нови дестинации около Великден. Тъй де, дотогава има цели шест месеца...

# 59
  • София
  • Мнения: 323
При всеки често пътуващ има някакво пренасищане и намаляващ ефект WOW. То си е нормално - колкото повече места видиш, толкова повече очакваш от следващото място.
Засега ние сме на етапа да търсим места с по-малко туристи(трудна работа) и да редуваме дестинациите откъм това, което ще видим.
Европа винаги е добра идея за уикенд - така виждаш нещо ново, попиваш нови миризми и вкусове и докато ти омръзне се прибираш. Мисля най-различното място в Европа на което сме били е Исландия - никак не мога да я сравня с друго подобно.

Общи условия

Активация на акаунт