Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 7 окт. 2019, 12:16 ч.

Впечатляват ли ви новите дестинации?

  • 2 693
  • 60
  •   2
Отговори
# 15
  • София-в сърцата на моите деца
  • Мнения: 1 290
Влюбена съм в Азия! Никога не ми омръзва да пътувам до нея! Без значение къде! Това е цял един свят непознат, със специфична миризма и колорит!

# 16
  • Мнения: 6 620
Помня първите си пътувания .Много се вълнувах и имах големи очаквания.Бях ученичка и първата ми ексурзия беше до Русия-Москва и С.Петербург.Тогава реших,че ще си избера професия свързана с пътуване.

Три пъти до екзотични острови-първите два пъти удоволствието беше невероятно,обаче третия път бях нахапана от някакво отровно насекомо и едва не умрях от алергичен шок.
Та с екзотичните острови съм приключила.

Втори път на друг континент-
САЩ -Флорида-много различно, много интересно за мен.

Ако имах възможност бих обиколила цялата страна.

В Канада -улучихме най-студеното време.Да,беше страхотно,обаче аз не понасям студ.И се прибрах болна ,още преди да ми изтече визата.

Сега вече много внимавам, като си избирам дестинациите.

Европа-обиколила съм цяла Европа,защото работата ми беше свързана с пътуване.Имам си любими местенца,където се връщам с удоволствие.

И аз като Simpatiuch4e проявявам интерес към по-различни дестинации-Грузия,Армения,Казахстан,Узбекистан,Монголия,Индия,Непал,
Бутан.

Или Южна Америка-Перу,Чили,Боливия.

Не съм от този тип туристи,които могат 10 дни да лежат на плажа.
Когато отивам някъде знам точно какво искам да видя.Интересувам се от исторически и природни забележителности.Искам да видя как живеят хората.

# 17
  • Мнения: 11 621
Пина, ще ми е интересно да разкажеш къде пътува и не те впечатли мястото, на което беше. И това само на многото предварителна информация ли се дължеше или самото място не е особено впечатляващо?

Рио де Жанейро

# 18
  • Мнения: 6 782
Пина,
не мога да кажа, че това ми е чак верую на пътуванията, но покрай твоите разсъждения се сетих за една мисъл на Хенри Милър, която много ми допада -
"По-важно е да откриеш някаква църква в непознат град, за която никой нищо не е чувал, отколкото да идеш в Рим и да се чувстваш длъжен да посетиш Сикстинската капела заедно с още двеста хиляди туристи, които крещят в ушите ти."

# 19
  • Abu Dhabi
  • Мнения: 8 598
Аз пък обичам дълги полети 😆 и да ям самолетна храна също, и на децата изяждам. И на уиз сандвичите мога да ям, и на луфтханза вафлите 😆

# 20
  • София-в сърцата на моите деца
  • Мнения: 1 290
Аз пък обичам дълги полети 😆 и да ям самолетна храна също, и на децата изяждам. И на уиз сандвичите мога да ям, и на луфтханза вафлите 😆
Бас бия ,че си Стрелец?Smile

# 21
  • София
  • Мнения: 1 489
Дори и най-баналните места, като Бали, си имат скрити перли, които не са много туристически и много си заслужават. А Индонезия е цяла вселена. Преди да тръгна натам и да започна да проучвам, не знаех доста неща. Бали не е Индонезия. Там са Комодо, Западна Папуа Нова Гвинея, Борнео, Сулавеси и още 17000 о-ва, всеки от които различен, с различна религия, абсолютно различни хора, различни характерни неща. Варани, орангутани, папуаси, вулкани, сини пламъци, какво ли няма там... За масовата публика обаче Индонезия е Бали. Ми ако нямаше толкова информация в нета и не се бях заровила в нея и аз щях да си мисля, че Индонезия представлява няколко курорта а ла Слънчака на Бали.
Всичко това го казвам, защото за мен предварителната информация е много, много важна. Вътрешни полети, различни авиокомпании, местни водачи и екскурзии, всичко това трябва да се проучи в нета. Не знам какво сме правили преди да има интернет Simple Smile  Май сме били доста ограничени и сме вярвали само на туристическите агенции и това, което те предлагат.
Пина, в този смисъл Бразилия не е само Рио. Има амазонски джунгли, много природни феномени като Национален парк Lençóis Maranhenses, плажове и островчета, водопади, които могат да се проучат предварително, както и маршрутите до тях и да се посетят. Но естествено много важни са очакванията и когато те се разминат с реалността, разочарованието е голямо.
Може би ще учудя много хора, но за мен Португалия беше разочарование, защото имах нереално големи очаквания и бях чувала само суперлативи за нея. Е, не всичко де. Simple Smile И много хубави места има.

# 22
  • Пловдив
  • Мнения: 2 177
Има един тв канал, все още недокоснат от комерсиалното, без реклами, дават научно-популярни филми, вярно, повтарят ги едни и същи, но го гледам главно заради паузите между тях. В паузите, както и между 00:00 и 06:00ч, дават красиви гледки от далечни диви дестинации. Понякога надписват кои са, друг път - не. Точно такива места си мечтая да обиколя!

Мечтая си да посетя Непал, базовия лагер на Еверест, Кейптаун, най-северните части на Европа, Сибир, Австралия, някой остров. Европейските градове и мен не ме впечатляват. Все едно и също.

# 23
  • Мнения: 10 179
Аз пък харесвам този цитат на Хенри Милър: "Посоката никога не е място, а нов начин да видим нещата" (One's destination is never a place, but a new way of seeing things).

В този смисъл аз никога не съм била втрещявана при посещение в чужда държава. Дори на места, на които съм ходила няколко пъти, ако ми е харесала атмосферата пак бих отишла. По принцип не ме влекат екзотики, Европа, САЩ и с някои условности Латинска Америка (не съм била) са моите дестинации. Дори в Израел не ми се ходи.

# 24
  • Мнения: 495
Скрит текст:
Помните ли първите си пътувания в чужбина, особено на други континенти, където сблъсъка с чуждата култура е по- разтърсващ и често е наистина, както се казва - шок. Преживяването не беше просто "почивка', както го наричат много хора, не беше екскурзия, малко е да се нарече пътешествие. Беше си приключение, авантюра и многопластов спомен, оставащ за цял живот. Обаче вече не се получава. С натрупването на повече пътувания впечатлителността пада. Или пък вече отиваме твърде подготвени? Особено при самостоятелно организираните пътуванияя, но и съвсем не само - оглеждаме всичко в интернет - хотели, курорти, градове, маршрути, забележителности. Гледаме ги на снимки, видео, четем разкази, мнения, плюсове и минуси, гедаме влогове, блогове, инстаграм.... Както вече двама души срещам да се изразяват - толкова много сме ги виждали и знаем за тези места, че направо няма нужда да ходим. Отдавна се отегчих да слушам и чета хорски разкази, отдавна предпочитам да ги изжиявам, вместо да гледам чуждите снимки и да слушам възхищенията им. Дори започнах да се опитвам да не се информирам за предстоящи дестинации, обаче колко да не се информирам, като то изскача отвсякъде искам или не. Пък и често местата си ги знам от години, гледала съм за тях предавания по Нешънъл джеографик, излизали са ми снимки на близки и далечни познати във Фейсбук, продължават да ми излизат реклами на агенции в целия интернет - няма спасение. Според вас възможно ли е някак да се рестартирам(е) (не зная дали и други имат като мен подобни размисли) някак си и отново да бъдем така впечатлени и развълнувани, както през 2005г. за първи път видя Египет - млада, невежа, неопитна и блажено незнаеща. Целия ми дотогавашен мироглед стана на пух и прах, израснах изведнъж с една глава нагоре и ми се отвори апетит, с който да погълна поне един цял свят, даже не стигаше. А сега, при последното ми далечно пътуване, най- силното усещане, с което се върнах беше умората от дългите полети и мисълта, че поне 5-6 месеца не искам да ходя никъде. Ако някой има същите вълнения като мен, или няма - искате ли да си поговорим тук за тези неща?

Първа "чужбина" беше Италия с Рим. И до ден днешен след не помня колко пъти ходене в тази държава и почти покрита територия, ако пропусна година без Италия чувствам, че нещо ми липсва. Отдавна са обходени топ местата. И въпреки това на някои потретвам. Просто ми е приятно да се връщам, въпреки туристите. Да си седна на стълбите със сладолед в ръка и да наблюдавам тълпата. А иначе основно вече са малки села и природа. Предпоследния път в Италия скипнахме цял ден програма и с мъжа ми изкараме няколко часа с аперол в ръка и разговор в една забутана тратория, гледайки зелените хълмове и кипарисите до хоризонта.

Европа не може да ми омръзне никога. Достатъчно цивилизация и изкуство има, които да продължавам да изследвам. И в същия момент можеш да се изгубиш насред провинцията буквално. А пък най-безразлична съм се чувствала към тълпата в капелата на Сан Северо в Неапол. Вцепенена е точната дума.

Докато преди години организирах всичко до последния детайл. Сега гледам техническата част да е уредена, програмата да е само скицирана. Пък каквото стане. Преди дълги и наситени пътувания не ме изморяваха и отегчаваха. Сега си намерих максимума дни и гледам да не го превишавам. След това се получава пренасищане.
А най-мразя да стягам и разопаковам багажа.

Екзотични дестинации ме интересуват дотолкова доколкото съответстват на моите интереси. Само защото нещо е рядко и трудно достижимо, изобщо не е причина да искам да го видя. При последното ни пътуване най-ценно ми беше общуването с местните и "разбирането" на тяхната философия за живота. Изключително зареждащо преживяване, дори бих казала, че тяхната толкова различна философия спомогна да променя нещо у себе си и да предприема крачки, които при други обстоятелства не бих предприела и бих продължила с компромисите.

Следващи дестинации са ни Япония и САЩ. И двете с детето ни. Най-приятно ми е да гледам света през нейните очи. Понякога не и пука от неща, които нас ни възхищават. А друг път открива красота, там където ние сме престанали да я виждаме. И преоткриваме, чрез нея.

Та според мен когато си пренаситен и "изморен" от пътуване трябва малка почивка и обръщане на посоката. Освежаващо е.

Последна редакция: вт, 08 окт 2019, 15:59 от .♥.Fancy.♥.

# 25
  • Мнения: 11 621
Аз пътувам доста рядко, почивките ми са дълги между пътуванията.
Дечи, аз само в Рио бях, затова не казвам Бразилия, а Рио. Но пък бях пълни 7 дни.
Самолетната храна си я ям, разбира се Grin

# 26
  • София
  • Мнения: 1 489
Ами явно са му много на Рио 7 дни Simple Smile

# 27
  • Мнения: 338
Нека внеса уточнение - "умора от пътуване" не означава, че не ти се ходи някъде. Означава физическа умора от лангъркане с пътно превозно средство, полети и висене по летища. Последното ни пътуване беше изпитание за физиката и психиката - не съм си представяла, че румънските авиолинии могат да пуснат в "обръщение" такива каруц-самолети, с каквито ни извозваха...
Но това става дума за пренос от точка до точка.
Посетените места нямат нищо общо с това -винаги, ама винаги може нещо да те изненада някъде и да те накара да го запомниш. Втрещих се от мизерията / по наши стандарти/ на Мадагаскар и се размазах от лемурите и растенията там.

# 28
  • Мнения: 495
Понякога високите очаквания, базирани на чужди преживявания или мнение могат да изиграят лоша шега.
Общо взето, вече много рядко се доверявам на чуждо мнение.
Преди години не послушах съветници и се забутахме в едно село до Евора в Португалия. Ами това място го помня и до ден днешен, заедно с едни плажове на запад. И корковите дъбове покрай, които пътувахме стотици километри. Португалия ни е едно от най-хубавите и интимни пътувания само с мъжа ми. Дотолкова, че той настоява догодина да пропуснем морето в Гърция и да се върнем с детето в Португалия. А това за него е немислимо по принцип.

Аз пък имам периоди когато просто не ми се ходи никъде.

# 29
  • Мнения: 11 621
Така е, много са. Туристите от криузърите прекарват там 5-6 часа, а тези които вървят по стандартния маршршут с Игуасу и Буенос Айрес прекарват там 2 дни. Чела съм разкази от такива, някои смятаха, че Копакабана е центъра на Рио, а всъщност центъра е на 10-тина км. Впрочем, когато аз бях там нямаше никакви туристи, дори хотела беше пълен с бразилци. За Рио може да се каже много, но основното при мен беше, че ми се стори много обикновено, скучно и безсмислено пътуване. Нямаше фанфари и фойерверки в преносния, но и в прекия смисъл (все пак това е Рио). При мен най-, най- вълнуващите преживявания бяха Египет и Тайланд. Китай много по- слабо, освен Шанхай, където усетих онова сърцебиене, което чакам. Дори Япония, не знам защо, ми беше постна. Нея я оцених когато се върнах и всъщност това е едно от най- интересните ми пътувания, но после, не и докато бях там, като изключим две дзен градини, където я имаше тръпката. Тунис ми беше блед, макар че все пак ми хареса, дори бих се върнала.

Общи условия

Активация на акаунт