Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Да се хвалим

  • 22 828
  • 208
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 549
Хваля се, че моят мъж, с когото живеем заедно над 15 години вече, ми предложи и се оженихме на стари години (50 +). Уж нямаше да се женя втори път, но някак си ми стана романтично, а и вече нямах онези скрупули от преди 15 години, пък и щом вече 15 години се разбираме и слушаме, дай Боже да сме заедно още няколко по 15 с подпис. А и щерката порасна и беше с две ръце ЗА. Та - щастието ми е пълно (пу, пу)!

Последна редакция: вт, 20 юли 2021, 10:54 от ornelam

# 16
  • Мнения: 414
След дълга поредица от тежки събития последните години, миналата седмица докато бяхме на почивка на морето и се разхождахме вечерите за ръка и двамата спирахме да се наслаждаваме на зведите и на светулките в гората. Безкрайно съм щастлива, че още имаме сили да се радваме на такива мънички неща. На големите всеки може.
Иначе нещата, с които успява да ме дразни, са безброй, но тези, заради които го обичам, са още повече.

# 17
  • Мнения: 10 452
Да похваля моя съпруг.
В неделя се събуди първи.Станал,разходил кучетата,направил кафе,направил закуска,приготвил багажа за плаж и чак тогава ни събуди.
Ние с детето спим като порове.

Да се похваля и с детето.
Първа е в класа по успех.Без да ходи на частни уроци,освен по английски.
Моля се да продължи така.

Мащехата ми ще ме води на круиз в Средиземно море.
А семейно ще ходим в Родопите през август.

# 18
  • пустинята Гоби
  • Мнения: 2 696
Мъжът ми ще го хваля друг път. Днес ще похваля себе си, че отремонтирах банята - дразниха ме уж новите фуги на пода (цвят и изпълнение). Та се хванах и свалих старата фуга и наново префугирах всичко - 4 кв.м. плочки, а аз 50 кила с мокри гащи и половин сантиметров маникюр (съсипах го, но банята стана суперрр).

Последна редакция: вт, 20 юли 2021, 11:13 от 🌹 Mimi Rose 🌹

# 19
  • Мнения: 4 690
Много позитивна тема, всички много ме усмихнахте!
Идвам и аз да похваля мъжа си, но не знам от къде да започна, колкото и банално да звучи...
Най-много ще го похваля, че се занимава много с детето: измисля му игри, разхождат се, забавляват се, но и поема грижите за него понякога изцяло.
Хваля го и за търпението, което има, защото завърших едно образование и започнах веднага ново, постоянно уча и работя, а той не се оплаква, а напротив - радва се. Помага ми много, но и е много обичлив. В началото се притесняваше да изразява любовта си, но сега има моменти, в които се разтапям направо.
И не на последно място днес... хваля го, че въпреки всички трудности, ангажименти и работа се решихме да имаме още едно дете. И сме в очакване. 💓

# 20
  • Мнения: 909
Искам да се похваля, с ММ бяхме на море, прекарахме страхотно. Сега сме с ММ и баща ми на ежегодната ни почивка в Родопите. Всяка година ходим тримата на хижата ни и тази успяхме. Готвим си, ходим на пикници, на разходки, невероятно е, чак не искам да си ходим. Живи сме, здрави, щастливи! Heart

# 21
  • Мнения: 11 357
Криси, браво! Много позитивна тема и се радвам, че ще чета накрая нещо хубаво!

Аз точно сега не съм баш за хвалене, просто защото ми/ни е абсолютна лудница и нон-стоп екшън. Ама всъщност завървшвам един цял нов период и житейски цикъл  и е за хубаво. В нов дом влизаме, с нов бизнес се захванах и тн. Много организация и напрежение по веригата има ежедневно, факт. Не знам как не сме се "удушили" вече един друг, щото аз самата себе си трудно издържам вече..)
Но ММ удържа фронта, продължава да ме омиротворява ежедневно и да се грижи за мен като за малко дете. Кафе всяка сутрин ми оставя, вечерята винаги той приготвя и разтребва, все пита дали съм добре и имам ли нужда от нещо. Приспива ме с медитации и дзен музики, буди ме със запис на песнопойни птички..)
Не мога да си представя кой друг би могъл да ме издържи в този ми период и да не ми влезе в тона и опита за скарване.

# 22
  • Мнения: 9 915
Ейнджъл, ти си ми сред любимките във форума. От всичко най- много ме радваш как се бориш за любовта, как търсиш щастието. Как не се отказваш и не се предаваш.

# 23
  • Мнения: 6 981
Странно ми е, че се намери мъж за мен, готов да ме глези и да ми уйдисва на акъла. Дала съм му програма с желания за лятото и караме по списъка. В него има ремонти, пътувания, покупки, какво ли не и само го допълвам и редактирам.
Даже и за другата година съм си измислила едно желание: искам да отидем на вододела на Европа. Там всяка капка дъжд, която падне, заминава или за Северно море, или за Средиземно. Не знам дали ще мога да го измисля, но ще разчитам на ММ, той ме подкрепя от сега.
Обобщено, чудя му се, че ме търпи изобщо.

# 24
  • Мнения: 17 159
Не обичам да се хваля. Да не кажа и, че ме е и страх. Щото все повече вярвам на приказката "щастието обича тишината". Нооо, адмирирам идеята за темата, защото имаме нужда от нещо положително и добро, да си напомним, че винаги има светлина в края на тунела.
И понеже предната година я писах депресантска, сега мога да се хваля с няколко неща.
Радвам се, че се измъквам бавно, но славно от дупката, че имам невероятен мъж-който ме носи на ръце, изпълнява всичките ми желания и ми уйдисва на акъла и идеите. Имам най-добрата майка, най-хубавото и сплотено  семейство, малко, но верни приятели, най-прекрасното дете, страхотен брат, на който знам, че мога да разчитам винаги, и който ми казва, че ме обича.
Ще ида на няколко почивки това лято, едната от които е мечтана дестинация. Зареждам се с приятни емоции, спокойствие, красиви гледки и на есен да съм подготвена за нещо, ново и вълнуващо, от което ме е страх, но пък май много го искам, дай Боже. Само да сме живи и здрави.
Не искам нищо повече, честно. Има само още две неща, за които си мечтая, дано имам късмета и силата да ми се случат.
Ще ви чета за да ми е по-позитивно. Прекрасно и слънчево лято ви желая!

Последна редакция: вт, 20 юли 2021, 15:42 от Snow_White5

# 25
  • Мнения: 5 697
30С е при нас, което рядко се случва и мога да се похваля единствено, че успях да се въздържа и за изям само един сладолед.

# 26
  • Пловдив
  • Мнения: 2 357
Хваля се, че мъжът ми е много добър, съобразява се с мен и поставя моите и семейните потребности дори пред собствените (не съм сигурна, че това е много добре всъщност). Не държи да съм изрядна домакиня и много ме подкрепя. Хваля се, че прекарах с приятелки един уикенд, и , живот и здраве, може да отида и на море с приятелки. Хваля се, че преди 2 години, когато имах депресия, месеци наред не купувах нищо (само храна за хладилника) и успях да спестя едни пари. Хваля се, че ме скъсаха толкова пъти на шофьорския (още не съм го взела), защото взех сума ти допълнителни часове и се научих да карам. Човек може да намери хубавата страна на всичко.

# 27
  • Мнения: 1 467
Мм мога да го хваля до утре и пак няма да ми стигне времето Simple Smile


Принципно обичам да споделям, но всеки път когато пиша неща ме изкарват, че се хваля и всичко ми е все прекрасно, а то не е, и не вярвам в това, че трябва да не споделяш и да те е страх да се похвалиш, но с годините се обирам повече.

Последна редакция: вт, 20 юли 2021, 21:14 от Контеса

# 28
  • Мнения: 1 502
Толкова много имах нужда да прочета такава тема Nature Sparkles Пожелавам на всички да се множи и щастието ви и нещата, за които сте благодарни и искате да се похвалите Heart

Замислих се, че въпреки негативното и трудностите имам и за какво да се похваля.
Винаги съм била от стабилно подкрепящите близките си, когато са в труден момент, но за себе си не съм го очаквала някак.
В последните няколко години преминавам през трудности, да наречем здравословни и психически и в този ред на мисли хваля търпението на ММ, защото аз себе си едва издържам понякога. Някак вътрешно си знам, че този човек е до мен във всичко, но точно, когато ми е най-трудно усещам подкрепата му и това ме радва.
Живи и здрави сме, трудности винаги ще има, но човек се чувства някак по-силен, когато вижда, че отсреща има разбиране и проява на търпение. Не спира да ме изумява магията на човешките взаимоотношения Heart Exl
Като онази приказка да си обичан, когато хич не си за обичане...

# 29
  • Варна
  • Мнения: 31 784
Хваля сама себе си за философското приемане на нещата, за дебелите нерви и непукизма. Дъщерята е на девет, кара десетата и явно пубертета чука на вратата. Тя по принцип върви малко напред от връстниците си, та баш това е, сигурна съм. Изпробва ме всеки ден, опитва да ми къса нервичките, но аз съм бетон и всеки път се поздравявам, че родих късно. Като по-млада бях голям нервак и сигурно щяхме да се изтрепем.

Общи условия

Активация на акаунт